Вицове и смешни истории

[vincenzo]

Пияница седи до локвата и я разбърква с клечка.

До него кляка друг.

- Какво правиш?

-Гоня акулите.

- К`ви акули, бе? Няма никакви акули!

-Е, как ще има, аз нали ги гоня!

-------------------------------------------

В 1.00 ч. се прибира пиян мъж. Жена му го пита:

- Къде ходиш ти, бе?

- Бях в кръчмата.

- Ама, тя затваря в 12. и е на две къси преки от тук.

- Къси, ама широоооооооооки.

-------------------------------------------

Един мъж се опитвал да се откаже от пиенето. Разхождел се една вечер и по едно време гледа - бар! Но не влязъл. Втори бар, тогава се обажда вътрешния му глас:

"Айде бе, влез за малко, пийни едно - нищо няма да ти стане!"

- Не! - категорично си казва мъжът.

Трети бар. Пак се обадил вътрешният глас:

"Айде бе, готин, влезни, пийни барем една бира!"

- Не.

Четвърти бар. Вътрешния глас:

"Абе не знам за тебе, ама аз влизам...

-------------------------------------------

Историята на червената шапчица

Червената Шапчица

 

Дигитална осъвременена версия на класическата приказка

 

Имало едно време една млада системна администраторка, на която й казвали Червената Шапчица, защото работела на Red Hat Linux. Един ден майка й, стара компютърджийка, й казала:

- Вземи това TCP/IP пакетче и го занеси на баба си, дето се хоства отвъд дебрите на големия тъмен нет. Но не се доверявай на непознати рутъри и не спирай да браузваш по пътя, че опасният хакер Големият Лош Вълк отдавна търси пробив в секюритито ни.

И така, взела пакетчето Червената Шапчица и тръгнала из дебрите на нета - от рутер на рутер - към хостинга на Бабата. Но не щеш ли, по пътя й доскучало и решила да влезне за малко в IRC, да почати с аверчетата. Майка й била казала да не браузва и да не се доверява на непознати, но за IRC нищо не била казала, така че Шапчицата без колебание се логнала в любимия си канал, където стария й познайник Трите Прасенца тъкмо се хвалел на всички с новата си тухлена версия файъруол, която за разлика от предишните сламена и пръчкова версии, била абсолютно непробиваема. На Трите Прасенца прякорът му бил такъв, защото тежал 170 кг. и не можел да се надигне от стола си без чужда помощ, но всичко било наред, защото така и така столът му бил позициониран на идеалното място - пред компютъра, а освен това бил на колелца, та можел лесно да се придвижва и до хладилника. Разговорът им протекъл горе-долу така:

 

RedHat: Hi, shishko!

3pigs: Maraba!

RedHat: Sega neam wreme za chat, shtoto byrzam kym babata da i dostawq 1 paketche.

3pigs: Whatever...

RedHat: Btw, wsichko towa da si ostane mejdu nas, OK?

3pigs: Whatever, seginka shte go postna w neta.

RedHat: LOL. ROLF! C U.

*** RedHat has left #****

 

Но не щеш ли разговорът им бил подслушван от опасния хакер с прякор Големият Лош Вълк, които тутакси започнал да флуди Червената Шапчица, за да забави прогреса й, а самият той избързал към хостинга на Бабата и преодолял файъруола й, маскирайки IP-то си през проксито на Червената Шапчица. Влезнал той в хостинга на Бабата, изкопирал цялата секретна информация, подобрил рекорда й на Minesweeper и я изял. В това време Червената Шапчица, която вече успяла да пренасочи флуда към сървъра на Microsoft, стигнала до хостинга на бабата и се логнала. Вътре я чакал Вълкът, широко отворил уста, за да я изяде. Но преди да щракне с челюсти, Шапчицата се разбъбрила:

- Бабо, бабо, защо си се кирилизирала с FlexType?

- За да те из....

- Бабо, бабо, а защо пишеш на фонетична а не на BDS?

- За да те из....

- Бабо, бабо, а защо ти е толкоз смотан файъруола?

- За да те из....

- Бабо, бабо, а как успя да направиш толкоз добър рекорд на Minesweeper?

На Вълка му писнало от толкоз въпроси и я изял. Но той дори не подозирал, че в момента към бабата се приближавал стар дуумър, който искал да я покани в кварталното клубче за едно бързо детмачле. Вълкът понечил да го изяде и него но му излязло съобщение за грешка - не му достигнала оперативна памет. В това време Ловецът без много да му мисли извадил едно BFG и го гръмнал право между очите. От кървавата каша се измъкнали Шапчицата и бабата, на по 1% жизненост. За щастие, бабата си била купила един голям медикит с последната пенсия, та като си го поделили двете, раните и обгарянията от експлозията по чудодеен начин изчезнали. След това бабата, Шапчицата и Ловецът се запътили към кварталния клуб, където направили едно хубаво тройно детмачле. Между другото бабата спечелила, но другите я обвинили че чийтва.

-----------------------------------------------

Иванчо след 5000-я си пост във форума

1.

Учителката:

- Иванчо, ти днес пак ли идваш на гости?

- Извинявайте, госпожо, забрайх се логна.

2.

- Иванчо, абе защо си казал на Петьо, че е глупак?

- О-о-о, ей сега ще си едитна поста!

3.

- Иванчо, усмихни се бе, какво ти става?

- Съжелявам, мамо, ама съм забранил емотикони!

4.

- Иванчо, да кажа ли на госпожата, че Митко ме бие?

- Не, това няма да помогне. Говори с админа да го банне.

5.

Иванчо изпраща приятел, който заминава в чужбина.

- Хайде, и да пращаш лични съобщения по-често!

6.

Иванчо седи до другарчето си в часа. Учителката говори. Петьо недоволно прошепва:

- Бла бла бла!

- Стига си флуудил бе - скастря го Иванчо.

7.

Иванчо прави международен паспорт в полицията. Попълващият документацията пита:

- Име?

- Иванчо.

- Фамилия?

- Иванчев. А сега ако ме питаш и за паролата ми, няма да ти я кажа.

8.

Иванчо се запознава със момиченце от съседен клас.

- Здр! Кажи линк към профила си...

9.

- Иванчо, това тук се нарича античен форум.

- Да бе! А къде са му творческия и специалния раздел?

10.

- Ученици! Кажете кое есе ви харесва повече - на Петьо, на Митко или на Марийка?

- Еми да беше напрайла анкета, само флууд ще став

 

 

Редактиран Май 21, 2006 от vincenzo

[Юнак]

Един котарак хванал една мишка и и казал:

- Ей сега ще те изям.

Тя изплашено го погледнала и му се примолила:

- Недей, моля те. Ако не ме изядеш, ще ти дам да ме "опънеш".

Котаракът помислил и я пуснал. А тя избягала и му казала:

- Хей, един курвенски номер да знаеш и той може да те измъкне от всяка ситуация.

И се скрила в дупката си. Котаракът обаче отишъл пред нейната дупка и почнал да лае, имитираяйки

лай на куче. Отвън мишката си помислила:

- Ей, тук има някаква интрига, сигурно някое куче опъва отвън котката, това не е за изпускане.

И излязла навън.

Тогава котаракът хванал мишката в лапите си и казал:

- Един чужд език да знаеш и всички курви са твои...

 

********************************************************************************

 

- Накъде с тия цветя?

- Ще ги подаря на гаджето ми.

- Ама ти луд ли си бе, те са изкуствени!

- Какво толкова, и тя е надуваема!

 

********************************************************************************

 

Две блондинки си говорят:

-Колко даде за това хубаво палто?

-Ами....Три пъти.

 

Редактиран Май 25, 2006 от Юнак

[Slammer]

СЕНЗАЦИОННО ИНТЕРВЮ НА МАРГАРИТА МИХНЕВА С КЕВОРК КЕВОРКЯН

 

Михнева: - Кеворк, я кажи сега, това Сергей Станишев мошеник ли е?

Кеворкян: - Значи…Аааа… Как да ти кажа…

Михнева (прекъсва го): - А каква е ролята на Първанов в тая далавера? И той ли е мошеник?

Кеворкян: - Трябва да… Ааа… Виж какво…

Михнева (прекъсва го): - Сидеров май и той е от това котило, а?

Кеворкян: - Ами то… хъм… а, бе…

Михнева (прекъсва го): - Ама как е възможно да се вършат такива безобразия в наши дни, бе Кеворк?! Умът ми не го побира!

Кеворкян: - Виж сега… Аааа…

Михнева: - Цялата им партия е такава- далавераджийска!

Кеворкян: - Всъщност.., тя...,

Михнева (прекъсва го): - Всичко е ясно! Уважаеми зрители, както сами разбрахте, те всичките са маскари. Без изключение! М а с к а р и ! Това е!

 

 

от форума на club.bg

[lpa]

Поствал съм го в друг форум и е доста популярно, но според мен си заслужава

 

Болгарнинджа

 

Ден 1. В нашата новобранска рота пристигна полковник. Каза ни че ротата ще се използва за мироопазващи и диверсионни операции по нова методика. До привършване на подготовката живи едва ли ще останат. Ако има несъгласни, да пишат рапорт. Разстрела е гарантиран. Ще се плащат и разноските за погребение, особено за салюти. Шокирани сме...

 

Ден 2. Дойде новия старшина. С обучението ще се занимава лично той. Ще се обучаваме по особено секретна методика и техника "болгарнинджа", за която и преподаващите нищо не знаят. Строго секретно. За демонстрация старшината уви около палеца си три метра бодлива тел. После изяде каската на ефрейтор Душегубов. Пак изпаднахме в шок.

 

Ден 3. Изясни се, че по повод на разстрела полковника се е помайтапил. Нищо, като се видим ще се посмеем. След обучението.

 

Ден 5. Учихме се да ровим бързо ями по метода на бобрите. После ги

прескачаме. В края на занятието всеки прескачаше десетметрови ями.

 

Ден 6. Почивахме.

 

Ден 7. За стимулиране на отскокливостта старшината опъна бодлива тел над ямите и пусна 3ф. 220v 400 Hz. Петнадесет метра - детска игра за нас.

 

Ден 9. Учихме се да прескачаме огради. С двуметровите нямахме проблеми. С помощта на мъдрия старшина, бодливата тел, тока и планки с набити гвоздеи се научихме да прескачаме петметрови прегради. През нощта цялата рота избяга в селската дискотека. Оградата е само три метра.

 

Ден 10. Дойдоха взвод кечаджии. Построиха тренировъчна преграда 7 метра, тъй като човек физически не може да преодолеее такава височина. Под ръководството на старшината, тока и планката с гвоздеи се научихме да прескачаме 7 метрови огради. Вечерта пак бяхме на дискотека. Влязохме през покрива. Ако човек не може да прескочи 7-метрова ограда, поже да я прелети. С барутни ускорители.

 

Ден 11. Учим се да пълзим по стените. Не се получава от първия път.

Старшината ни каза, че и магаре може да се научи да пълзи по стени.

 

Ден 12. Пълзим нелошо, но често падаме долу. Старшината ни сложи пак дъската с гвоздеи. На нея падна редник Некрофилов. Гвоздеите се огънаха, Некрофилов не пострада. Вечерта сменихме туба нафта за две бутилки ракия. Релаксирахме.

 

Ден 13. Уверено пълзим по стените. Душегубов се бои от височината и на нивото на шестия етаж започва да повръща. Не пада, защото старшината обеща да му скъса задника.

 

Ден 14. Най-сетне дойде командира на подразделението капитан Дърваров. Нареди на старшината да постави капани за бягащите през нощта. Заплаши ни, че собственоръчно ще отпори кожата на всеки хванат в капан.

 

Ден 15. Старшината пристигна със синя физиономия. Попадна в собствения си капан, които редник Петров откри и премести на друго място. Цял ден се чудихме как старшината ще си скъса задника сам. Не дочакахме зрелища. Вечерта усилено търсихме капани и сюрпризи. В числото на трофеите попаднаха: 6 противотанкови мини, 10 автомата Калашников, три ерпегета, пет пистолета за подводна стрелба и две стенобитни оръдия с титанов сърдечник. Не се сдържахме и поставихме капани на интересни места.

 

Ден 16. Старшината попадна на два капана и приличаше на прясно боядисан хамелеон. Спомена родителите на цялата рота. Учихме се да мятаме вилици и лъжици. Защото старшината ни каза, че и последния глупак може да мята ножове. Утре ще мятаме чадъри.

 

Ден 17. Мятахме български чадър. Пробива петсантиметова дъска от 70

метра. Браво на завод Арсенал! Старшината ни демонстрира същото

упражнение от 100 метра. Е той е специалист все пак. Старшината ни каза, че има модел с титановолфрамови пръчки които пробиват спокойно тухли четворки от 200 метра. Вечерта прескочихме оградата и пробвахме реактивен бумеранг по един кокошарник.

Ден 18. Дойде командира и ни разказа, че снощи в курника на един местен абориген е влетял метеорит. Строшил оградата, стената и убил три кокошки. Труповете им са негодни за индентификация. Перата аборигена реши да изпрати във фонда на мира. Ние заявихме, че при нас всичко е спокойно.

 

Ден 19. Обучавахме се да бъдем невидими за противника. Разделихме се на двойки и играхме на криеница.

 

Ден 20. Обучавахме се да бъдем не само невидими, но и нечути, тъй като мъдрият старшина ни привърза звънчета на краката. След няколко стимулиращи ритници това се получи толкова сполучливо, че някой открадна цигарите на старшината. Изяснихме, че това е редник Смотлев, който даже е изпушил половин кутия. Старшината се ядоса и започна да псува по нинджански... два часа ние добросъвестно конспектирахме псувни. Трябва да се знае все пак как да се общува в тила на врага и с местното аборигенско население.

 

Ден 21. Старшината домъкна противокражбени устройства, реагиращи на вибрация. Нахлузи ни ги за затвърждаване на навиците. Продължихме да се обучаваме по невидимост, но скоро се отказахме тъй като устройството виеше при прелитането на муха на разстояние 300 метра. Освен това се нарушаваше секретността и местните жители можеха да помислят че някой краде добитък, тъй като по легендировка ние бяхме ферма за развъждане на елитни улични кучета.

Ден 22. Обучавахме се в прицелно хвърляне на шурикени по движещи се предмети - летящи алуминиеви чинии. Прелетя ято диви патици. Решихме да пробваме. Убихме двеста. После си помислихме, къде ще денем толкова месо? Продадохме го в селото. Купихме си шампанско и пихме за упокой на душите им по обичая на нинджите.

 

Ден 23. Разбрахме, че барутните ускорители са кът и трябва да ги

икономисваме. Изпълнявахме упражнение по бързо завиване на тюрбани.

 

Ден 24. Дойде старшината. Обяви, че вечерта ще направим контролно

излизане по местността. Първо за попълване на продоволствените запаси. Второ, за проверка усвояемостта на материала. Бойната задача бе да се проникне незабелязано в кооперативнта градина и да се извади половин декар картофи и зеле. Задачата изпълнихме успешно. Даже я преизпълнихме.

 

Ден 25. На сутринта дойде председателя на кооперацията с треперещи ръце, бърборейки неразбрано. След Процедурата на старшината, състояща се в изпиване на две ракии на гладно ни се удаде да разберем, че през нощта в неговата лична градина е върлувала нечиста сила. Следи няма, всички овошки са изчезнали. Десет каракачански овчарки охраняващи градината нищо не са видели и чули. За да не умре от глад върнахме половината на

селския.

 

Ден 26. При командира пак дойде председателя на кооперацията. Целия треперещ. След 5 ракии на гладно той каза, че през нощта е поникнала цяла овощна градина, бостан със дини, а в средата на градината има двайсетметрова елха. Пет тежковъоръжени полицаи са пазили и никой нищо не е видял. Командирът му обеща да му съдейства. Изясни се, че елхата по погрешка е засята от редник Мехлюзов с цел заблуждение на вероятния противник.

 

Ден 27. Днес старшината ни похвали. Каза, че и такива идиоти може да се научат на полезни неща. Разбира се, не можем да пълзим по таваните като обикновени мухи, необучени в изкуството на нинджа, но за тренировка той ни налепи мухи по тавана и ние пълзяхме и ги отлепихме до една.

 

Ден 28. Някой от ротата по погрешка попита старшината какви пистолети и автомати предпочитат нинджите. Старшината подпали като Балканче и ни прочете лекция за това, как нинджите с един гвоздей може да претрепят цяла пехотна рота. Ръката на старшината е тежка (знаем го) и не преувеличава. А всякакви там пистолети само смъкват надолу гащите на истинските нинджи. Старшината ни каза под секрет, че ако грамотно хвърлим стол, може да съборим и вертолет. За гаранция, разбира се, най-добре е да се хвърлят два стола. Един в муцуната, един в опашката. Ако краката на стола са от волфрамов карбид, то и танка не е преграда.

 

Ден 29. Обучавахме се да хвърляме куршуми от пистолет Макаров. Към края на деня Петров така добре се обучи, че улучваше мишената 100 от сто метра, въпреки че, стреляйки с пистолета не улучи нито веднъж. Истински нинджа. Старшината ни заповяда да подготвим по-големи мишени за стрелба с гири.

 

Ден 30. Обучавахме се да ловим куршуми със зъби. За демонстрацията

старшината си сложи специално чене с титанови зъби. Заради икономии

вместо куршуми ползвахме жълъди.

 

Ден 31. Тежък ден. Сутринта капитана и старшината донесоха един чувал с бутилки. За тренировка ги счукахме с голи ръце, а после играхме право хоро върху парчетата. Вечерта старшината с потаен глас ни заповяда да се съберем в тренировъчната зала с прибори за нощно виждане. Започна истинската част от обучението по болгарнинджа. В пълна тъмнина, заради мерките за секретност, заобиколихме старшината. И той ни каза основния принцип. Да шокираш противника. Старшината извика Петров да го нападне. Петров замахна с ръка. Старшината отстъпи крачка назад и започна странни движения, наподобаващи канкан, само че с особено извиване на ханша. Петров зяпна от учудване. В следващия момент старшината направи крачка

вляво, здраво изрита Петров по топките, мина зад гърба му и с корда 0.45 започна да изпълнява удушаваща техника. Петров падна, старшината направи двоен пирует, премина на бегом тавана и застана от другата му страна. Бяхме шокирани. Старшината ни пусна музика и започнахме от канкана. Тренирахме цяла нощ.

 

Ден 32. Учихме се да се бием с хладни оръжия. За оръжие използвахме

дръжките на кирки. Накрая подържахме истински меч. Аз даже го пробвах със зъби. Истински.

 

Ден 33. Продължихме обучението с хладни оръжия. Старшината ни направи демострация по бързо одиране на заек с бръснарско ножче. После ние тренирахме. Месото събрахме и вечерта хапнахме заешко. Пихме за упокой на душите им. После лазихме по тавана и бихме мухи.

 

Ден 34. Дойде председателят на кооперацията. С много треперещи ръце. Разказа ни, че на сутринта като отишъл да храни зайците, намерил вътре каракачанките, кротко пасящи трева. След стандартната процедура на старшината си тръгна огорчен. Цял ден тренирахме координация на движенията на езика при прицелване и изстрелване на плюнка по мухи. Старшината ни каза, че при упорни тренировки с плюнка може да се убие и слон.

 

Ден 35. Дойде пак председателя. С изключително треперещи ръце. Не можеше да говори. Само ръкомахаше и сочеше към кооперацията. Под командата на мъдрия ни старшина отидохме там. Какво да видим. Зайчарника беше надупчен като швейцарско сирене. По тревата се разхождаха зли нутрии, а каракачанките кротко лежаха на покрива, тревожно и уплашено гледайки надолу. Старшината издаде особено свирене, от което козината на нутриите окапа и те се натръшкаха за секунди на земята. След това председателя подписа протокол за неиздаване на държавни тайни. После се обучавахме да пълзим по стени с огледала по метода на мухите. Добре, че сме натренирание и падането върху гвоздеите не ни прави впечатление. Вечерта беше скучно. Всички мухи бяха избягали. За това пък направихме един лов на хлебарки с приборите за нощно виждане.

 

Ден 36. Хванатите хлебарки боядисахме в синьо със зелен кант и

продадохме в зоомагазина като екзотични паяци от Коморските острови. Вечерта празнувахме 36 ден на обучението.

 

Ден 37. Косихме трева. С голи ръце, защото мъдрия старшина каза, че

всеки глупак може да коси с косачка.

 

Ден 38. Обучавахме се да летим с въздушни балони. Петров се закачи на двайсет киловолтов далекопровод, но оживя. Прелитащото ято гълъби от удивление попадна в плосък свредел.

 

Ден 39. Дойде председателят и каза, че пуйките му са се побъркали и са си устроили масов стриптийз. Попита дали да ги усмърти с лопата или да чака метеорита вечерта. Обяснихме му, че пуйките страдат от лятна шизофрения. А ние се питахме кой идиот е дал на пуйките да кълват марихуана. Смотлев си призна.

Ден 40. Обучавахме се на маскировка. Петров се вживя и маскирайки се като щъркел изяде три килограма жаби. После повръща. Дълго и мъчително. Некрофилов се престори на мъжки мечок и опъна една стръвница. Вечерта стръвницата чакаше на портала с три кошера мед и четири овена. Празнувахме с овнешко.

 

Ден 41. На сутринта дойде председателят и със сълзи на очи ни разказа, че кошерите му ги няма. Расовите овни също. Тъй като това беше последния ден на обучение в базата, почерпихме го с овнешко. Старшината по случай завършването на етапа поизнесе прочуствена реч и подари на подразделението един нинджански меч, който е държан от самия Маклауд.

 

Ден 42. Спахме до обяд. По едно време дойде един лейтенант и ни събуди. Събрахме си багажа. С цел спазване на секретност пътувахме в един хладилен прицеп до новия полигон близо до Дивдядово.

 

Ден 43. Пристигнахме на полигона. Разтоварихме багажа. След това

тренирахме синхронно хъркане по леглата.

 

Ден 44. Дойде подполковник и ни съобщи, че той е началник на полигона. Каза ни, че ще усвояваме управление на армейски средства за придвижване.

 

Ден 45. Дойдоха инструктори и ни раздадоха мотоциклети. После ни

прочетоха лекция, че мотоциклетите са три вида. Триколесни за деца и

пенсионери, двуколесни - за обикновени хора и едноколесни за

професионалисти. Рабира се, така е, и ние от опит знаем че еднокраките пехотинци най-добре бягат. Повозихме се добре, само дето инстукторите крещяха в несвяст, че телеграфните стълбове трябва да се заобикалят, а не да се минава през тях.

 

Ден 46. Инструкторите опънаха стоманени въжета. Но ние не се уплашихме и ги прегризвахме в движение. Като истински болгарнинджи... ph34r.gif

 

Ден 47. Обучавахме се да прескачаме бариери. Петров пак се вживя и

премина през тухлената бариера. Останалите елегантно прескачахме,

държейки мотоциклетите в зъби. Инструкторите плакаха. От възхищение.

 

Ден 48. Инструкторите решиха да преминем на въздушни средства. Закараха ни в хангара с вертолетите. Некрофилов пробва опашното витло на единия със зъби, после отхапа антената. Инструкторите не забелязаха.

 

Ден 49. Започнахме с вертолетите. Те са абсолютно нови и никой не е

летял с тях. Оказа се, че лопатките на винтовете им са титанови и не се

поддават на ухапвания. Дойде инструктор и ни чете три часа - физически смисъл на теорията на полета на хеликоптери. След три часа Некрофилов, комуто омръзна да спи, го прекъсна по средата с думите че за нас е важно да знаем за коя ръчка да се държим при полет, а да управлява вертолет всеки глупак може.

 

Ден 50. Инструкторите ни показваха предназначението на агрегатите във вертолета. Петров веднага запита за предназначението на петте чифта червени педали в транспортния отсек, на което инструкторът отговори, че те са за аварийно развъртане на витлата при отказ на главния двигател. След това четири часа тернирахме на сухо да въртим педали.

 

Ден 51. Учихме се да излитаме. Аз веднага след излитането поставих

вертолета с колесника нагоре. Инструктора, в резултат на непривичната гледка, загуби ориентация, но след това уверено приземи вертолета. От възторг го хвърляхме половин час във въздуха. Докато заспа.

 

Ден 52. Днес за Петров беше черния вторник. По време на полета той

строши ръчките за управление и при кацането възникна проблем. Наложи се да го свалим с два стола - единия в носа, единия в опашката. Да ни видеше старшината...

 

Ден 53. Учихме се да летим в строй. Защо? Никой не можеше да отговори. После се обучавахме да преодоляваме препятствия. Полетите със слалом между дърветата са голямо забавление. И полезно, нарязахме 70 кубика дърва за зимата.

 

Ден 54. Отработвахме атаки по наземни цели. Петров имитираше сирена с цел максимален психологически ефект върху противника. Обаче сгрешихме и вместо мишенното поле атакувахме ферма за щрауси. Грешката си я забелязахме тогава, когато видяхме някакви огромни мутанти кокошки, панически бягащи през прозорците.

 

Ден 55. Дойде подполковника, бесен. Каза че заради уплахата мъжкият щраус е станал импотентен. Изразихме съчуствие. Посъветвахме го да изпрати щрауса на курсове по психотренинг по методиката на Зигмунд Фройд.

 

Ден 56. Завършваме обучението. Вечерта си направихме малък банкет. После тренирахме лазене по стени. И мухите бяха достатъчно. На другия ден ни очакваше стрелкови полигон.

 

Ден 57. Сутринта при строги мерки за секретност, маскирани като зелени барети отпътувахме за полигона. Пристигнахме и веднага ни назначиха инструктор. Той демонстрира уменията си като с плюнка от 15 метра извади окото на бягаща хлебарка.

 

Ден 58. Обучавахме се да стреляме с пистолети. С крака. С ръце всеки

глупак може. Така или иначе, не ни интересно. По-късно забелязахме че пистолетите може да се ползват като бумеранг. Лошо, но летят.

 

Ден 59. Показаха ни автомат Калашников. От гледна точка на нинджите това е добра тояга. А ако добре се заточи ножа, които се нарича щик, може да се коси трева. За зайци.

 

Ден 60. Учихме се да стреляме с автомати. За наш кеф изразходвахме 30 сандъка с патрони. и окосихме тревата на цялото стрелбище. Гилзите, разбира се, събрахме с лопати.

 

Ден 61. Учихме се да разглобяваме и сглобяваме автомати. Петров сглоби от три различни автомата нещо, от което инструкторът ахна от възхищение.

 

Ден 62. Обучавахме се да стреляме със Стрела 3. Некрофилов пробва да стреля в окото на катеричка. Улучи. На огледа намерихме няколко опашки, едната от които свинска.

 

Ден 63. Обучавахме се да стреляме с минохвъргачка. Незабелязано сложихме над мината едно паве. При изстрела мината полетя на едната страна, а павето на друга. Инструкторът авторитетно заяви, че това е мина с разделяща се бойна глава.

 

Ден 65. Изучавахме оръдия. Теоретически. Защото инструкторът се бои даже да си представи резултатите от наши стрелби.

 

Ден 66. Най сетне ни качиха на танк. Душегубов влезе първи. След три

кръга от танка се извиха кълбета дим. Спря. Зрелището бе отвратително. От клаустрофобията съчетана с неустойчив вестибуларен апарат, Душегубов сърцераздирателно повръщал върху електромашинния усилвател на купола. Направил късо съединение. Включила се противопожарната инсталация. Инструкторът излезе от танка с измръзване на пръстите на ръцете 2 1/2 степени. Вечерта Душегубов направи тренировка на вестибуларния си апарат, ходейки по опънато на пода въже.

 

Ден 67. Учихме се да стреляме с танка. Преминавайки покрай храсталаците Некрофилов забеляза някакво движение и стреля с осколочно фугасен. От храстите с див рев и с бинокъл на гърдите изскочи мечката стръвница и започна да разхвърля кожата си. Ние се спуснахме след нея и я заловихме. Оказа се, че стръвницата не е мечка, а зла арабска терористка, специално изпратена от таен Пелменистански шпионски център. Терористката беше подложена на жестоко мъчение. Най-напред изскубнахме с кола маска косъм

по косъм мустаците й. След това изрязахме ноктите и й изтрихме лака.

Когато започнахме с гората на хълма, тя не издържа и си призна всичко. Записахме показанията. Изпратихме Некрофилов в лечебницата за проверка. Терористките са нещо опасно. Носят със себе си бактериологично и биологично оръжие.

 

Ден 68. Изпратихме терористката в центъра. На излизане тя крещеше

Хуйвам, Хуйвам. Огледахме се, но човек с такава фамилия при нас нямаше. Объркала се е горката. След обяд учихме да хвърляме гранати по танка. Петров улучи дулото на танка, след което от вътрешността излезе танкист, целия в черни сажди и многократно спомена роднините на Петров по женска линия.

 

Ден 69. Сутринта ни вдигнаха много рано. Разбрахме, че ще ходим на нов полигон да усвояваме чудеса на диверсионната техника - делтаплани. С цел маскировка ни натовариха в една полупразна цистерна за изпомпване на фекални води с надпис "Златната ръка". След тричасово пътуване пристигнахме на секретен полигон. Посрещна ни сержант Кънчо Кънчев, който за маскировка носеше на главата си шапка ушанка тип пустинна буря. Поизмихме се и решихме да се разтъпчем из секретния полигон. Наловихме змии и жаби и ги изпекохме за заблуда на вероятния противник.

 

Ден 70. Дойде сержантът и ни заведе в един бункер с противоатомна

защита. Там съхраняваха строго секретните делтаплани. Сержанът ни чете лекция за принципа на действие на делтаплан с пулсово реактивен двигател. Оказа се, че реактивния двигател работи с метан, който с цел екологичност, се изработва от човешкия организъм. За целта в течение на три дни преди полети трябва да се мине на спец режим на хранене с усилено присъствие на бобови култури и кисело зеле. После ни показаха самия делтаплан. Чисто черен с надпис made in Bulgaria. Сержантът реши да ни покаже възможностите на делтаплана. Направи демонстрационен полет с елементи на висшия пилотаж. Разбрахме, че най сложната фигура в пилотажа е поставянето на пластмасовата тръбичка, захранваща двигателя с работния газ.

 

Ден 73. След три дни усилено хранене със смилянски боб с кисело зеле дойде дългоочакваният момент. Сутринта започнахме подготовка за полети. Делтапланите бяха изнесени от бункера, привързаха ни с ремъци, към задника на всеки от нас присъединиха пластмасова тръбичка за захранване на реактивния двигател. Първи стартира редник Смотлев. Сержантът поднесе запалка тип Ронсон към соплото. Смотлев на тласъци излетя. Намирайки се на два метра във въздуха Смотлев изпусна управлението на вектора на тягата и делтаплана рязко започна да набира височина съпроводен със режещ звук пррррррррррррррррррр. Смотлев се изплаши. Опита се да кацне, но не успя. После се опита да спре притока на газ, но беше здраво привързан. Сержантът каза, че може да се прибере чак след като горивото свърши. Смотлев кръжа над полигона до полунощ и най-после се приземи. Останалите летяхме нормално с изключение на Душегубов, който след излитане започна да повръща. Двигателя загуби тяга и Душегубов се приземи на пет километра от полигона. После мъкна делтаплана на гръб.

 

Ден 74. Обучавахме се да катапултираме от учебен стенд. Петров

катапултира така, че падна в гората. Върна се яхнал елен лопатар и с

чувал гъби на гърба. Имайки примера с мечката стръвница, помислихме че Петров в обърнал резбата, защото лопатаря беше мъжки. Ударихме му ножа. После ядохме лопатарско с гъби и пихме за упокой на душата му.

 

Ден 77. След три дни зарядка с боб имахме нощно тактическо учение с

бойни стрелби. За целта селското население в радиус от 30 километра бе евакуирано. Към десет вечерта излетяхме. Сержантът ни даваше старт със запалката, нахлузил изолиращ противогаз. В тъмнината объркахме мишенното поле и след трийсетминутно кръжене атакувахме светещи постройки. Бяха ни нещо познати. Петров включи сирената и от прозорците на сградата заизскачаха огромни кокошки мутанти. Обзе ни мрачно предчуствие. Бързо се върнахме на полигона.

 

Ден 78. Мирното селско население се завърна в родните села. По този

случай ни устроиха малък банкет. Изядохме едно прасе и изпихме пет каси бира. Следобед дойде полковника от съседния полигон. Със сълзи на очи разказа, че сутринта е намерил всички щрауси с разстройство. До обяд разгребвал последиците от разстройството. Сержантът му каза за успокоение, че птичия тор е много скъп и може да го продаде на селяните.

 

Ден 79. Нашето обучение е към своя край, обяви капитан Дърваров,

пристигайки на полигона. Дадоха ни десетдневен отпуск.

След него заминаваме на мироопазваща мисия.

 

В Пелменистан.

[Kalera]

Народни поверия:

1. Ако трети ден не ви се работи, значи е сряда.

2. Ако сте се събудили сутрината и не трябва да ставате, значи сте спали прав.

3. Ако сте пили добре, значи утрото ще е лошо! Ако утрото е добро, значи сте пили лошо!!!

4. Ако се возите в кола и силно са ви ударили - излезте и проверете: ако са ви ударили отзад е на пари, ако е отпред - на бой.

5. Презерватив, намерен от жена ви във вашето палто - имали сте подарък при покупката на чадъра...

6. Ако ви боли глава - значи имате такава...

7. Ако един мъж отваря вратата на колата на жена, то или това е нова кола или нова жена.

8. Колкото по-добре се вижда деколтето - толкова по-трудно се помни лицето.

9. Ако децата отиват на училище официални и носят цветя, то скоро ще трябва да се прекопават картофите.

10. Ако, излизайки от помещението се закачите за дръжката на вратата, обезателно ще се върнете.

11. Ако около слънцето са се появили кръгове - време е да проветрите стаята и да измиете прозорците.

12. Ако ракията се пие тежко и трудно - чакайте я обратно!

13. Нисколетящи гълъби над главата - предстои ви пране.

14. Ако в дъждовно време сте си забравили чадъра, то задължително ще се намокрите.

15. Ако псувате тихо, значи гърлото ви е простудено.

16. Ако пърхота ви се движи - това са въшки!

17. Който търси, той знае нещо.

18. Минута смях прибавя година живот. Условно.

19. Ако ти отново си качила 5 кг тази седмица, значи на тази диета те е посъветвала най-добрата ти приятелка.

20. Детска мъдрост: ако мама се смее на шегите на татко, значи вкъщи има гости.

21. Да ходиш на работа е на пари.

22.Ако кучето ви е казало"Здравей стопанино" - значи просто не е искало да ви плаши със своя лай!

23. Ако бутате трохите от масата на земята с ръка, то това е на скандал с жената.

24. Ако жената ви мами, значи не сте и безразличен.

25. Ако един кон ви говори, че сте смахнат, то това си е самата истина...

26. Пътя до хладилника на една жена минава през сърцето и.

27. Ако момиче види във водата лицето на своя любим в ноща на 6-ти срещу 7 юли, то в ноща на 5-ти срещу 6-ти юли любимият и неудачно се е гмурнал.

28. Ако сте се събудили с момиче, с което вчера сте се запознали и тя не си тръгва, то това е вашата жена...

[DAVIDOV]

хах ето и от мен малко

 

От детството си знаем поговорките:

- "Знанието е сила" и "Времето е пари".

 

От училище ни е известно, че

"A = F*t", т.е. "Работата = Силата*Времето".

Като заместим в нея с първите равенства, се получава, че

"Работата = Знанието*Парите", откъдето напълно закономерно произтича,че

"Парите=Работата/Знанието".

 

Следователно, при Знания, клонящи към 0, Парите клонят към БЕЗКРАЙНОСТ, като при това количеството на Работата не играе особена роля...

 

**Какво разбира инженерът, когато чуе:

 

Опитахме множество различни подходи…

-Все още пикаем срещу вятъра.

 

Подготвяме принципно ново решение на проблема…

-Назначихме две студентчета да си блъскат главите.

 

Постигнахме координация между отговорниците за реализирането на проекта…

-Вече знаем кого да натопим

 

Голям технологичен пробив…

-Устройството си работи нормално, но изглежда адски hi-tech

 

Осигуряваме потребителско удовлетворение…

-Толкова сме назад със сроковете, че потребителят ще се радва, че въобще ще си го получи.

 

Предварителните оперативни тестове бяха неубедителни…

-Тази гадост изгоря моментално щом включихме захранването.

 

Тестовите разултати бяха изключително удовлетворителни…

-Страшно сме доволни, че бракмата въобще заработи.

 

Наложи се първоначалната концепция да бъде променена…

-Единственият човек, който разбираше принципа на действие, напусна.

 

В процес на реализиране е…

-Толкова е омотано в изолирбанд, че ситуацията изглежда направо безнадеждна.

 

Ще се заемем с това…

-Забрави! Така сме се заринали, че не знаем откъде да подхванем…

 

Прочетете и подпишете…

-Защо пък да не разпределим отговорността върху по-широк кръг от хора.

 

Полезно ни е да чуем вашето мнение…

-Говорете си, ще ви слушаме, докато не почнете да критикувате работата, която сме свършили.

 

Да чуем вашата версия…

-Не издържам да чуя каква глупост ще тръснеш!

 

Отбий се да обсъдим… или Мини утре сутринта…

-Ела в моя кабинет, толкова съм самотен…

 

Изцяло обновен…

-Нищо не е съвместимо с предишния модел.

 

Ударооустойчив…

-Адски тежък за носене.

 

Олекотен…

-Малко по-лек от удароустойчивия

 

Години на разработка…

-Последната от които за работа.

 

Пестящ енегия…

-Само при изключено електричество.

 

Без необходимост от подръжа…

-Ако се повреди, просто го изхвърлете.

 

Проблемът е технически нерешим…

-О, с това не ми се занимава.

 

Зависи от…

-Няма да получиш смислен отговор.

[Neuton Gimic]

Класификация на водката:

 

0.1л - demo version

0.25л - trial version

0.5л - personal edition

0.7л - professional edition

1.0л - network edition

1.75л - enterprise

3л - for small business

5л - corporate edition

Кофа водка - extreme edition

Море водка - global edition

Шкембе чорба - recovery tool

Закуска - plugins

Бира - patch

coca-cola, fanta, 7-UP - троянски вируси

 

ОСНОВНИТЕ ПРАВИЛА ЗА ИСТИНСКИЯ ДЖЕНТЪЛМЕН:

 

1.Истинският джентълмен никога не удря Дама без повод.

 

2.Истинският джентълмен никога не свирка по голите Дами.

 

3.Истинският джентълменникога не пита Дамите на колко са години, а кога са завършили училище.

 

4.Истинският джентълмен никога нищо не отказва, ако за нищо не го молят.

 

5.Истинският джентълмен винаги нарича котката "котка", дори ако се спънал в нея и е паднал.

 

6.Истинският джентълмен винаги отстъпва на Дамата, ако тя е по-силна от него.

 

7.На Истинския джентълмен винаги му е трудно да гледа как една Дама влачи тежък товар, но винаги превъзмогва трудностите.

 

8.Истинският джентълмен винаги благодари на лекаря преди операцията, защото след нея може и да няма възможност.

 

9.Истинският джентълмен винаги си избърсва краката в изтривалката, преди да почука с тях по вратата.

 

10.Истинският джентълмен винаги мие ръцете си преди ядене и панталона след него.

 

11.Истинският джентълмен винаги изпраща дамата до дома, ако това е дома на Истинския джентълмен.

 

12.Истинският джентълмен винаги изпраща жена си до влака, за да е сигурен, че е заминала.

 

13.Истинският джентълмен винаги пропуска дамата пред себе си, за да я огледа и отзад.

 

14.Истинският джентълмен винаги отстъпва масто не само на Дамата, но и на Дамата на друг Джемтълмен.

 

15.Истинският джентълмен говори на Дамата на сутринта това, което и е говорил и вечерта.

 

16.Истинският джентълмен на никого за нищо не е длъжен.

 

17.Истинският джентълмен на среща винаги идва пръв, а заспива последен.

 

18.Истинският джентълмен никога не отказва на Дама, ако тя е съгласна.

 

19.Само Истинският джентълмен може да подаде правилно ръка на Дама, излизаща от мазето с чувал картофи на гърба.

 

 

 

Футбол по Фройд

Иде световното по футбол, стига вече досиета, тройни коалиции и червени картони. Усмихни се, България, и виж какво представлява футболът според Фройд:

Терен - легло

Топка - кръгъл фалически символ

Врата - женски фалически символ

Удар по вратата - мъжки оргазъм

Удар по вратата, спасен от вратаря - женски оргазъм

Гол - зачатие

Наказателен удар - планиран секс

Корнер - планиран секс с извращения

Дузпа - планирано зачатие

Спасена дузпа - множествен оргазъм

Стена - ненадеждно противозачатъчно

Засада - преждевременна еякулация

Дузпи след продължения - изкуствено оплождане

Съдия - съзнателни, подсъзнателни и безсъзнателни комплекси

Жълт картон - венерическа болест

Червен картон - временна импотентност

Коментатор - говорещ импотент-воайор

Премия за мач - либидо

Треньор - личен психоаналитик

Световен шампионат - групов секс

[Didko B@ndidko]

Ето ви малко бисери от бившия вече шеф на БФС - Иван Славков:

 

* "Като се връщам назад в спомените - тръгнах от физкултурата минах

през културата и се върнах пак във физкултурата." (след получаването на

титлата доктор хонорис кауза от Националната спортна академия)

 

* "Всяка жаба да си знае кочината, пардон, гьола."

- Иван Славков по адрес на военния министър Николай Свинаров.

 

* "Не ми говорете за САЩ. Такава държава за мен не съществува. Аз закрих

САЩ, те вече са само военен полигон и производствено предприятие."

 

* "Като стана президент парламентът ще се състои само от мен и още един.

Няма да харчим пари. Ще бъде само един стол и той ще бъде с дистанционно

управление."

 

* "Признавам, че футболът ни е в нокдаун, но пък държавата ни е в

нокаут." (след срамната загуба на националния ни отбор по футбол от

Чехия с 0:6)

 

* "Вие що си губите времето с футбол, бе? Какъв хубав Винпром имате с

ракия и вино, а си трошите краката с топка. Я да се поправите!"

- Иван Славков към футболистите на Поморие.

 

* "Аз съм Владимир Илич Ленин. В досието си Владимир Илич за професия е

посочил журналист. Аз още пазя картата на СБЖ и пазя много хубави

спомени от международния дом на журналиста в "Дружба". Само жена ми да

не разбере. Освен на СБЖ, аз още съм член на Интерпол, Европол и много

други организации."

 

* "Щангистите да се зобат, колкото си искат. Нашият човек ще ги оправи.

Най-голямото ми постижение в личен план е, че изтърпях съпругата си Валя

още една година. Ще ревизирам основно живота на съдиите. Ако разбера, че

вземат рушвети, ще им наредя незабавно да почват да делят с мен, щото ще

ги навра в миша дупка. Както може съдебната система да търпи съдии,

които по 10 години да не решат по едно кокошкарско дело и да останат

недосегаеми, така и аз ще дам на моите футболни съдии имунитет. Да

лапат, колкото искат рушвети, а аз няма да ги закачам, стига да делят с

мен. Ето, на Колина, дето казват, че не дал дузпа за белгийците, ще му

занеса подарък. Аз знам как да му го дам и да не го закачат от ФИФА."

- Иван Славков по повод на български съдия в международния спортен съд.

 

* "Смени плочата, моля те, мини на DVD."

- Иван Славков към журналист.

 

* "Когато аз казах куци коне, бях много прав. Купуваме осморазредни

футболисти от чужбина. Не даваме път на нашите." (по повод привличането

на чуждестранни футболисти в българските отбори)

 

* "На мен на този турнир тук най ми харесаха стюардесите."

 

(по време на турнир за аматьорски футбол; бел.авт. - Славков вероятно

има предвид момичетата на "Каменица", които изпълняваха ролята на мажоретки)

 

* "За какво ми е публика, футбол трябва да се изграе при закрити врати!

Футболът е изкуство!" (20.08.2004)

 

* "Първо се справете с уличното движение и след това се занимавайте с

футбол."

- Съвет към журналистите от президента на БФС Иван Славков; 26.02.2005

 

* "Развалиха Караиванов в дебелариума и затова го уволних. Аз съм го

назначил, аз го уволних!"

- Иван Славков по повод изгонването на пресаташето му от БФС

 

* "Здраво дупе трябва, за да побеждаваш в световния футбол. Групата ни е

непредсказуема. Както тръгна мачът ни в Загреб, отивахме на 5-6 парцала,

но накрая хърватите трепереха. Да се правят прогнози, е рисковано."

 

* "Веднага след завръщането на националите от Египет Батето коментира

представянето на отбора:

 

- Г-н Славков, доволен ли сте от мача?

- Доволен съм. А вие доволни ли сте?

- Според повечето мнения сме се представили на ниво...

- Вас питам дали сте доволни.

- (Отговаря журналист) Гледал съм само едно полувреме.

- Тогава нямате право да коментирате. (Насочва погледа си към друг

журналист) А вие гледахте ли мача?

- Горе-долу...

- Тогава и вие не може да коментирате. (Към трети) А вие?

- Да, аз го гледах.

- Ами коментирайте го тогава, защо ме питате мен.

- Христо Стоичков каза, че съдийството срещу Египет му напомнило на

вътрешното първенство?

- Еее, не знам. Щом го е казал, питайте него.

- Какви са впечатленията ви от Египет?

- Беше топло... двайсет градуса. Имаше много египтяни в Кайро.

- Кога ще отговорите на обвиненията от Би Би Си?

- Абе, не ме занимавайте с глупости." (3.12.2004)

 

* "Във връзка с публикацията във вестник "7 дни спорт" от 23 август 2004

година, озаглавена "Изхвърлят Батето от МОК в петък" президентът на БОК

и БФС Иван Славков, който е в отпуска, задава въпроса: "В КОЙ ПЕТЪК?"

Умоляваме колегите, които знаят отговора на въпроса, да го обявят в

своите издания".

- Декларация на Пресцентъра на БФС; 24.08.2004

 

* "Порточанов е като маймуната - нависоко и с лъснал задник."

 

* "Хванеш ли пушката, разстоянието от ръката до мушката изтрива цялото

ти развитие на хуманоид. Връщаш се назад и като че ли от него зависи

прехраната семейството ти и на племето. Това е много истински, но

несправедлив естествено спорт, защото ти го гледаш животното откъм

мушката, а то те вижда откъм дулото.

 

Колкото до общото с политиката, всяка силова власт е бракониерска.

Нарушава обществения порядък и в тая сеч падат какви ли не жертви, дори

и съпартийци."

 

* "Вижте какъв финал само. Имаше бой, голове, жълти и червени картони,

дузпа. Става за цветна телевизия."(След финала за купата на България

Левски - ЦСКА 2:1; 2005)

 

* "Обяснявам на чужденците, че в България "луда крава" няма. Те ме питат

как така няма. Викам: "Ми няма. В България останаха шест крави и аз ги

знам поименно."

 

* "От Азербайджан ще внасяме петрол. Дразня се само, че килимчето е

много малко (към зам.-шефа на НОК Хусеинзаде, който му подарява ковьор)."

 

* "В това е истината (сочи подаръците от чуждите делегации), а

пликчетата може и насаме да ми ги дадете."

 

* "Първият кретенизъм е, че съм извън закона. Няма никъде плакат, че съм

аут. Гледал съм поне 250 американски филма за тези извън закона. За

главите им дават от 10 000 долара и нагоре. Жена ми казва, че ако

обявели толкова, щяла да ме предаде. Значи, ако съм извън закона, трябва

да ме доставят жив или мъртъв."

 

* "Симеон (премиерът Сакскобургготски) е рицар, попаднал като

кръстоносец в непозната страна. Като Никифор. Трябва да бъде написано с

главни букви, че в България се влиза или с ятаган от Анадола, или с танк

от Прусия. А не с недомлъвки. Аз уволнявам през месец. Без да имам друга

сила освен морал."

 

* "И напишете утре, кандидатирам се за кмет на София. Да, за София, а не

Софиянски. Ще разруша всичко. Бакърджиев бутна мавзолея, аз ще разруша

всичко. Ще оставя само едно поле и една къща."

 

* "Догодина в Атина със Здравка (б.р. - Йорданова, олимпийска шампионка

по гребане) ще сме в една лодка, но с платна и трябва всички вие да се

съберете, за да духате."

 

* "Това е "отломка нищожна от винаги храбър народ мъченик", която е от

България, но избяга през СССР, та в Америка." (за члена на НОК на САЩ

Агонян, който е арменец, живял у нас).

 

* "Добре съм, щом осъмнах."

 

* "Много хубаво е в Бразилия. Не ми се прибираше. Пред Бразилия обаче

предпочитам само себе си, а иначе Щатите естествено. Аз там се държа

като бял човек."

 

* "След като националите нямат стадион, ще дойдат да играят ето тука на

летището в София."

 

* "Аз не съм човек, който ще отиде някъде, ще си залепи мустаци, ще си

сложи лещи, ще се свре в някой ъгъл и ще започне преговори за оръжие.

Защото никой не ме познава, нали?"

 

* "Животът е 90 на сто живуркане, 5 на сто борба и 5 на сто

самоубийство. Аз съм християнин. Не съм вярващ. Дядо ми бе поп Иван

Славков, къщата му на село бе вързана за три бора, за да не падне. Днес

печеля избора, после президентските два мандата и отивам в манастир.

Валя обаче е съгласна да се усамотим само на "Омуртаг" 32. Но не да

съзерцаваме къщата на Христо Бисеров."

 

* "Искаме да заздравим дружбата с държавата, след като се доказа, че не

съм престъпник. Избрахме Симон Спасов за заместник-председател на

Българския олимпийски комитет, за да вземем парите от тотото и да ги

похарчим за олимпийска подготовка." (след избора на тогавашния шеф на

Държавната агенция за младежта и спорта (ДАМС) Симон Спасов за

заместник-председател на БОК през ноември 2000 г.)

 

* "Писна ми от конгреси! Няма за какво да се събираме пак. Знаете, че

когато има конгреси, обикновено ги печеля." (след тегленето на жребия за

купата на България по футбол през 2000 г.)

 

* "Доброто прекарване е винаги там, където съм. Скучно ми е там, където

ме няма."

 

* "Срещу фашистите ми е било най-трудно, просто защото не съм се засичал

с тях."

 

* "Не аз се ожених по сметка за Людмила Живкова, а тя за мен, за да

получи софийско жителство - нали баща й е от Правец."

 

* "Оставете ме на мира, защото жена ми е много бременна."

 

* "Рох е тук да заповяда на Симеон да удвои бюджета на Лучано."

 

* "Този Андрю Джъркинс (б.р.-Дженингс) е хомосексуалист."

 

* "Ген. Владимир Стойчев бе истинският ми баща в олимпизма. Когато ме

представя пред ръководителите на МОК, той им каза, че съм млад, но не и

зелен."

 

* "Реферите трябва да ги извеждаме с бронтранспортьори. Или да ги

вдигаме от игрището с хеликоптери. Нали в крайна сметка трябва да бъдат

спасени."

 

* "Единственото място, където нещата не куцат, е футболният съюз. Някои

футболисти куцат, но не и БФС."

 

* "Много ми е тежка програмата. По БОК, по МОК, по олимпийската, ФИФА,

УЕФА - знаете каква е."

 

* "Аз съм щастлив! Заминавам, а жена ми остава в България."

 

* "Полицията ще пази някой по пътя да не духне огънчето." (при

преминаването на олимпийския огън за игрите в Атина 2004 през България)

 

* "Аз съм доволен от всичко в живота си. Включително и от това, че лежах

в затвора."

 

* "В Египет беше топло, 20 градуса, и имаше много египтяни."

 

* "Първо, този човек, Вуцов, не може да бъде отстранен от футбола. Така

че, каквото реша, това ще правя. Не е той препъникамъкът в българския

футбол." (в отговор на журналистически въпрос дали ще бъде уволнен

главният секретар на футболния съюз Иван Вуцов, който е кумец на Славков)

 

* "Повече няма да стъпя в САЩ. Те са едно предприятие, а не държава. Пък

и ми се ходи там толкова, колкото на американския посланик в село

Лиляче. Нека дойде тук да ме интервюира, няма да му искам виза."

 

+ Припомняне: Консулската служба на САЩ в София отказа да даде виза на

Иван Славков, защото той не пожела да се яви на интервю. Шефът на БфС

трябваше да пътува с националния отбор по футбол за контролния мач с

Еквадор в Ню Йорк. В деня, определен му за среща със служителите в

консулството на страната, бе в село Лиляче (Врачанско).

 

* "Какво висше има в нашето първенство, че да се нарича Висша лига?!"

(по повод решението за възстановяване на старото име А група по футбол)

 

* "Нека стачкуват, това много ще ме облекчи, защото ще си останат тези,

които играят за здраве. Да стачкуват колкото искат." (по повод заплахите

на отбори за стачка)

 

* "Това е престъпление, позор за съда и България." (след решението на

Софийския градски съд да допусне екстрадицията на южнокорееца Джон Хун

Ким, син на вицепрезидента на МОК Ун Йон Ким)

 

* "Уволнявам феновете!" (на въпрос на журналист дали ще бъде уволнен

националният треньор Пламен Марков)

 

* "Лично на мен бракът ми харесва. Аз съм се женил три пъти." (за брака)

 

* "Не може да се използва идеята и олимпийските кръгове без нашето

съгласие и други да лапат парите." (по повод стартирането на олимпийска

игра в Държавната лотария без съгласието на олимпийския комитет)

 

* "Глупости са да се твърди, че толкова пари са влезли в България. Поне

аз щях да спечеля нещо. А както виждате, чакаме на спортното

министерство." (за "Петролгейт")

 

* "Ние сме водили освободителни войни в Ирак и Либия, а не поробителни.

Плюс това българите произлизаме от тези земи. От триречието. Вавилон.

Може би трябва да забравим цялата си история преди 681 г. А тя е още

няколко века." (за произхода на българите)

 

* "България винаги е плакала някой да я оправи. Големият брат, малкият

братовчед. И ни оправят, ама те винаги са отзад. Стига толкова!" (за

народопсихологията на българите)

 

* "Ще си го върнем, когато ми цъфнат налъмите." (на въпрос дали ще си

върнем иракския дълг)

 

* "Когато предупреждавах, че не трябва да се навираме там и да играем по

свирката на американците, никой не ме слушаше и ми се подиграваха. А

когато обстрелваха базата ни всяка нощ, всички ми дойдоха на

самолетоносача. Няма смисъл да наливаме още вряща смола в сърцата на

арабите. Всичко в тази война е фалшиво." (по повод войната в Ирак в

интервю за "24 часа" през април 2004 г.)

 

* "Самият американски президент е фалшив, защото той загуби изборите"

[slow_burn]

Димитър Пенев:

 

"България - Германия, 40 години футболно съперничество" (заглавието на една от книгите на Димитър Пенев)

 

"Задръстването е голямо, отбий в лоялното" (напътствия към шофьора)

 

"Не е честно, ще подам констатация" (при игра на карти)

 

- Кременлиев, ти ще пазиш номер 11, Златков (б.а. всъщност Златко Янков) ти ще си с Кантона.

- Ама те са един и същ човек!?

- Тогава двамата ще се разберете някак си.

(разбор в съблекалнята)

 

"Младият Барбуков" (всъщност става дума за Бербатов)

 

"Момчета, тренировката ще се води от Краси Борисов, ако ви стане студено ще пуснем лампите" (коментарът е излишен)

 

"Казах на момчетата да играят бавно, но бързо. Тоест да си подават с къси пасове в центъра, но ако наш нападател се откъсне напред да го търсят с дълъг пас". (обяснения след мач)

 

"Средните хора на швеците са много добри" (коментар за съперника)

 

"Този футболист тича и се смее. И защо се смее? Защото е толкова нисък, че тревата го гъделичка по мадурите" (коментар за бившия играч на Нафтекс Момчил Желев)

 

"Запознайте се с новия си другар. Иван Трифонов от Янтра. Абе незнам дали е Иван или Трифон, но трябва да му поогънем краката, щото са малко криви. Страх ме е да не му пробутат лесно топката между тях" (1988 година, представянето на новото попълнение в ЦСКА Трифон Иванов)

 

"Знам ги много добре. Там са Марадоната и Каниджа. Те са европейски шампиони на Южна Америка" (на световното в САЩ преди мача с Аржентина)

 

"Момчета, днес ще играем по системата 4-4-3". След като му е направена забележка, че играчите стават 12 Пената отвръща: "Абе сега ще играем или ще броим."

 

"Познавам австрийците, много добър отбор. Бил съм и на стадионът им - "Кратера" (б.а. всъщност Пратера). Около него има много люлки" (Пената за Австрия)

 

"Знам го този хотел, тук правих комоция на книгата ми" (коментарът пак е излишен)

 

"Испанците са опасни. Особено онова, къдравото - Киков. Имат и бразилче Жмуньо, който направо скрива топката на защитата". (Пенев за Атлетико Мадрид)

 

"Какво ми се пръскаш със скъпи парфюми. Това да не ти е модна къща. И стига си ги баламосвал другите с истории за света и за райската империя. Мен не ме интересува дали знаеш кой е Цезар, Мезар или Пезар. Аз искам да играеш футбол, ако не ще те пратя да учиш в БАН" (Пенев към Иво Димов)

 

"Не са нищо особено. Имат само двама нападатели, близнаци. Единият е на 26 години, другият на 27. С тях трябва да се внимава" (Пенев за Динамо Минск)

 

Пенев нарежда отбора: "Ти ще играеш в ляво, ти в дясно, ти в центъра"

Иво Димов: Ама Пена, ние станахме 12!

Пенев: Щом толкова говориш сега няма да играеш

[bat-stan]

- Кой лопа тъй посряд нущя?

- Яз лопам – речи Филю.

- Въри си. Яз ни съм такваз!

- Ни си ли!? – речи Филю.

 

- Си чул ти някуй уйдурма...

- Съм чул ми! – речи Филю.

- Възгеч бе! Въх, чи срамута...

- Ми... срам ма й! – речи Филю.

 

- Да зема ся да дода вън...

- Ила, де – речи Филю.

- На портата сидиш кат пън.

- Кат пън съм – речи Филю.

 

- Да флезиш, ама де да знам...

- Да фляза – речи Филю.

- Ши гръмни целия мигдан!

- Ши гръмни – речи Филю.

 

- Виднъш да скочиш тос дувар...

- Ши скоча! - речи Филю.

- Шта праа дармадан пужар.

- Напрай ма! – речи Филю.

 

- Шта пусна, ама глей сига...

- Пусни ма! – речи Филю

- Шми висниш утре сигур пак...

- Шти висна! – речи Филю.

 

- Пък утпудир да си мълчиш!

- Ш’ мълча, ми! – речи Филю.

- Оф, ши стисна май учи...

- Стисни ги – речи Филю.

 

:bye1:

[infinity1305]

Едва успях да го прочета но толкова не бях се смяла скоро.Много е добро.

[Юнак]

Фраза от филм: "Цяла година карам на любовници, на които им се сменят батериите!"

[Юнак]

Що е то ФУТБОЛ, ...според чичко Фройд?

 

Терен - легло

Топка - кръгъл фалически символ

Врата - женски фалически символ

Удар по вратата - мъжки оргазъм

Удар по вратата, спасен от вратаря - женски оргазъм

Гол - зачатие

Наказателен удар - планиран секс

Корнер - планиран секс с извращения

Дузпа - планирано зачатие

Спасена дузпа - множествен оргазъм

Стена - ненадеждно противозачатъчно

Засада - преждевременна еякулация

Дузпи след продължения - изкуствено оплождане

Съдия - съзнателни, подсъзнателни и безсъзнателни комплекси

Жълт картон - венерическа болест

Червен картон - временна импотентност

Коментатор - говорещ импотент-воайор

Премия за мач - либидо

Треньор - личен психоаналитик

Световен шампионат - групов секс

 

[Neuton Gimic]

ааа, ще се наказваме, това е само 2 пост-а по-нагоре

http://www.softvisia.com/forums/index.php?...findpost&p=5996

[Neuton Gimic]

http://img142.imageshack.us/img142/6793/183kp.jpg

Един нашенец спасил живота на богат турчин край Босфора. От благодарност комшията предложил да му даде каквото си поиска. Нашенецът отсякъл:

- А бе, много ровят на границата. Каквото и да дадеш, може да ми го вземат. Я по-добре ме заведи да видя отблизо какво е това харем.

Богаташът веднага го завел в собствения си харем. Ядат, пият, свири оная ориенталска музика, ханъмите хвърлят гюбеци. По едно време нашенецът взел да се ококорва и зачервил гребена. Турчинът рекъл на една от жените си:

- Айше, я оди олаби човеко!

Завела го тя в спалнята, олабил той жилата, па се върнали. Пак ядат, пият, ханъмите хвърлят гюбеци. По едно време нашенецът взел пак да се ококорва. Турчинът пак:

- Хатидже, я оди олаби човеко!

Завела го тя в спалнята, олабил той жилата, па се върнали. Пак ядат, пият, ханъмите хвърлят гюбеци. По едно време нашенецът взел пак да се ококорва. Турчинът пак:

- Назифе, я оди олаби човеко!

Завела го тя в спалнята, олабил той жилата, па се върнали. Пак ядат, пият, ханъмите хвърлят гюбеци. Ама нашенецът нещо не се ококорва. Турчинът повикал един от гавазите - як арапин с бръсната глава:

- Мустафа, я оди натегни човеко, че много се е олабил!

Редактиран Юни 14, 2006 от Neuton Gimic