Статия: IP Адресите и техните разновидности

[RosenSsS]

1. Какво е IP адрес и какви класи от IP адреси съществуват

 

Всяка машина в интернет има уникален идентифициращ номер, наричащ се IP-адрес. Типичният IP-адрес прилича на този: 195.24.53.107

 

Четирите номера в IP-адреса са използвани по различни начини за идентифициране на специална верига и "домакин от мрежата". Числата са наречени октети, защото те имат за всеки 8 позиции когато са разгледани с двоична форма.

Октетите имат друга цел а не само разделяне на числата. Те са използвани за да създадат класове на IP-адреси.

 

Клас "А" - Този клас е за много големи мрежи, такива каквито значителна международна компания може да има. IP-адресите с първи октет от 1-126 са част от този клас

 

Клас "B" - Клас "B" е използван за по - малки мрежи. IP-адреси с първи октет от 128-191 са част от този клас.

 

Клас "C" - Адреси след клас "C" са използвани за малък бизнес. IP-адреси с първи октет от 192-223 са част от този клас

 

Клас "D" - Този тип мрежи се използват за изпращане до множество машини (даден пакет се изпраща до специална група адреси). За множествено изпращане, първия октет имам стойност 224.

 

Клас "Е" - при него първия октет има стойност 225 и се изоплзва само за тестови цели.

 

Обратно изпращане - IP адреса 127.0.0.1 се използва като адрес за обратно изпращане. Това означава, че ще използва от host компютри (работни станции), за да изпращат информация сами на себе си. Този метод се използва често при откриване на проблеми и тестване на мрежите.

 

Широко излъчване на информация - този метод се изплозва при изпращането на съобщения, които са предназначени за всички компютри в дадена мрежа и се изпращат масово. Тези съобщения винаги използват IP 255.255.255.255

 

 

2. Видове IP адреси

 

Реално IP - уникално IP, което ползва компютърът и с каквото го виждат всички в интернет.

Локално IP - IP само за локалната мрежа. В интернет компютърът се вижда с адреса на gateway-а си.

Статично IP - Точно зададено IP за определена машина.

Динамично IP - Променящо се IP.

 

 

3. Разлика между динамично и статично IP

 

Статичният IP адрес се задава от интернет доставчика за определен компютър, като постоянен негов адрес. Щеше да е много просто, ако всеки компютър, който се свързва към интернет, имаше собствен статичен IP адрес, но когато интернет е бил организиран създателите не са предвидили, че ще са нужни неограничен брой IP адреси. За нещастие в момента няма достатъчно IP адреси. За да се заобиколи този проблем, интернет доставчиците ограничават броя на статичните IP адреси и иконимисват адресите, с които разполагат като ги разпределят временно по сигнал от Dynamic Host Configuration Protocol (DHCP) на компютър. Временният IP адрес, който получава компютърът пуснал заявката, се нарича динамичен IP адрес.

 

Понякога обаче се случва човек, който ползва динамично IP, да иска останалите компютри да могат да го локализират. Използването на VoIP програми например изисква статичен IP адрес. В такъв случай потребителят има две възможности: да се свърже с интернет доставчика си и да поиска статичен IP адрес или да използва услугата динамичен DNS (dynamic DNS service). Вероятността е голяма и в двата случая да трябва да се плаща допълнителна месечна такса.

 

Когато потребител използва DNS услуги и се свързва към интернет с динамичен IP адрес, компютърът се свързва с DNS сървъра и го уведомява с какъв IP адрес се е свързал към интернет. Това се прави с идеята, когато някой иска да се свърже с потребителя да е нужно единствено да се свърже с DNS сървъра и той да го препрати към диманичния IP адрес на потребителя.

 

Някои интернет сайтове предлагат и безплатни DNS услуги. Такъв например е http://freedns.afraid.org/

 

 

4. IPv4 и IPv6

 

IPv4 адресът е 32 битово шестнадесетично число, което за удобство е разделено на 4 осем битови десетични числа разделени с точка.

 

С други думи, ако вземем за пример шестнадесетичното число C0A80001 и го представим в следният вид C0.A8.00.01, след това превърнем получените двойки числа в десетичен вид, ще получим 192.168.0.01. Решението IP адресите да се представя с десетични числа идва от факта, че повечето хора се чувстват по-конфортно като използват десетични числа.

 

Проблемът на IPv4 е че адресите, които предлага са вече на привършване. Има само един начин да се разшири областта на IP адресите. Числото да стане по-голямо. IP адресите от IPv6 са вече 128 битови числа! Веднага обаче възниква един много сериозен проблем. Четимостта и запомнянето на новите IP адрси, като например IP адрес: 194.153.11.222.128.17.135.44.240.36.97.66.205.221.54.1!!!

 

IPv6 опростява малко този шокиращ проблем като въвежда два основни принципа: 1. IP Адресите ще се представят с шестнадесетични числа разделени със двоеточие “:”. 2. Възможно е да се премахват нулите в старшите байтове на адреса, без той да загуби значението си.

 

Един конкретен пример: Казахме че адресите вече се представят като осем четворки 16-битови шестнадесетични числа разделени с двоеточие. Да вземем един произволен IPv6 адрес: DEAD:BEEF:0000:0000:0000:0073:FEED:F00D. Този IP адрес може да се представи и така: DEAD:BEEF::73:FEED:F00D. Нулите са заместени само от две двоеточия. Записът DEAD:BEEF:::::73:FEED:F00D е грешен!

 

IPv6 на протокола поддържа валидни и двата начина на записване на IP адрес - IPv4 и IPv6 начин. Ето пак горният адрес записан като IPv4 начин: 222.173.190.239.0.0.0.0.0.0.0.115.254.237.240.13

 

ВАЛИДЕН Е ЗАПИСА DEAD:BEEF::73:254.237.240.13

 

При преминаването от IPv4 към IPv6 интернет доставчиците просто ще добавят още 96 бита нули към вече съществуващият интернет адрес. Така ако вашият IP адрес изглежда примерно така: 195.164.228.121. Това нещо представено със шестнадесетични числа ще има следният вид: C3.A4.E4.79 – което е равносилно на C3A4:E479, при преминаването към IPv6 ще изглежда така: 0000:0000:0000:0000:0000:0000:C3A4:E479. Tози адрес може да се запише и така: ::C3A4:E474, а също е валиден и този запис: ::195.168.228.121.

 

 

5. Как да разберем дали IP-то ни е реално:

 

Най-лесно може да си разберем IP-то, по следния начин :

Отваряме си конзола ( start/run/cmd ) в нея пишем ipconfig /all ентър и получаваме нужната ни информация - какво ни е вътрешното IP

Отваря ме си браусер и посещаваме адреса http://www.whatismyip.com и така разбираме какво ни е външното IP

ако вътрешното и външното са еднакви то тога IP-то което ползваме е РЕАЛНО , в другия случай е НЕРЕАЛНО

 

Или

 

В command prompt пишете ipconfig и ако започва с 192.168.*.*, 10.*.*.*, 172.16.*.* и 169.254.*.* значи IP-то е локално.

 

След време повтаряте първия експеримент и ако IP - то ни е друго , то това означава че е И динамично

 

 

 

Благодарско на Златинов, Kay и Wikipedia

Редактиран Ноември 30, 2006 от RosenSsS

[Livingdead]

Може да включиш и информация за IPv4 и IPv6 версиите на интернет протокола и видовете IP адреси в двата случая. Редактиран Ноември 6, 2006 от Златинов

[lpa]

А малко повече подробности за реални и нереални, динамични и статични IP-та и как да разберем какво е нашето? Редактиран Ноември 21, 2006 от lpa

[yasya2]

най-лесно може да си разберем IP-то, по следния начин :

Отваряме си конзола ( start/run/cmd ) в нея пишем ipconfig /all ентър и получаваме нужната ни информация - какво ни е вътрешното IP

Отваря ме си браусер и посещаваме адреса http://www.whatismyip.com и така разбираме какво ни е външното IP

ако вътрешното и външното са еднакви то тога IP-то което ползваме е РЕАЛНО , в другия случай е НЕРЕАЛНО

След време повтаряме експеримента и ако IP-to ни е друго , то това означава че е И динамично

 

и накрая един сайт ... пишете IP to на някого и разбирате кой е купил това IP , т.е. кой е доставчика му

http://www.ripe.net/

Редактиран Ноември 21, 2006 от kay

[Livingdead]

IPто е локално, а не нереално...

 

Реално IP - уникално IP, което ползва компютърът и с каквото го виждат всички в интернет.

Локално IP - IP само за локалната мрежа. В интернет компютърът се вижда с адреса на gateway-а си.

Статично IP - Точно зададено IP за определена машина.

Динамично IP - Променящо се IP.

 

Надявам се да не греша.

[Tragedy]

Не грешиш. Мисля си, че тази тема може още да се развие. Златинов, защо не допълниш повече обяснения за всеки един вид и вариантите при които се използат. Включи и автоматичното задаване на IP от DHCP сървър, също така освен gateway може да минаваш през proxy. За динамичното IP - кога се променя (при рестарт или при команда към мрежовата карта) и т.н.

 

Това са просто малко идейки, иначе темата се развива много добре.

[RosenSsS]

Статията е редактирана ако някои изка да добави нещо...

[Livingdead]

Превеждам един материал относно динамичните и статичните IP адреси, ако може да изчакаш малко преди да пуснеш темата...?

[RosenSsS]

Няма проблем Редактиран Ноември 29, 2006 от RosenSsS

[Livingdead]

Статичният IP адрес се задава от интернет доставчика за определен компютър, като постоянен негов адрес. Щеше да е много просто, ако всеки компютър, който се свързва към интернет, имаше собствен статичен IP адрес, но когато интернет е бил организиран създателите не са предвидили, че ще са нужни неограничен брой IP адреси. За нещастие в момента няма достатъчно IP адреси. За да се заобиколи този проблем, интернет доставчиците ограничават броя на статичните IP адреси и иконимисват адресите, с които разполагат като ги разпределят временно по сигнал от Dynamic Host Configuration Protocol (DHCP) на компютър. Временният IP адрес, който получава компютърът пуснал заявката, се нарича динамичен IP адрес.

 

Понякога обаче се случва човек, който ползва динамично IP, да иска останалите компютри да могат да го локализират. Използването на VoIP програми например изисква статичен IP адрес. В такъв случай потребителят има две възможности: да се свърже с интернет доставчика си и да поиска статичен IP адрес или да използва услугата динамичен DNS (dynamic DNS service). Вероятността е голяма и в двата случая да трябва да се плаща допълнителна месечна такса.

 

Когато потребител използва DNS услуги и се свързва към интернет с динамичен IP адрес, компютърът се свързва с DNS сървъра и го уведомява с какъв IP адрес се е свързал към интернет. Това се прави с идеята, когато някой иска да се свърже с потребителя да е нужно единствено да се свърже с DNS сървъра и той да го препрати към диманичния IP адрес на потребителя.

 

Някои интернет сайтове предлагат и безплатни DNS услуги. Такъв например е http://freedns.afraid.org/

 

Edit: Ако нещо не ти допада в словореда го променяй. Ето и линк към статията която съм ползвал: http://searchvb.techtarget.com/sDefinition...i520967,00.html

Редактиран Ноември 29, 2006 от Златинов

[RosenSsS]

Темата е редактирана

[yasya2]

В command prompt пишете ipconfig и ако започва с 192.168.*.* или 10.*.*.*, значи е нереално.

 

ако ИП-то е в този диапазон 172.16.0.0 - 172.16.255.255 то също е не реално

 

източник

[RosenSsS]

Мисля че няма какво повече да се добавя

[Livingdead]

ако ИП-то е в този диапазон 172.16.0.0 - 172.16.255.255 то също е не реално

 

източник

 

Както вече написах няма "нереално IP", това всъщност е локален IP адрес.

 

Всъщност има няколко диапазона от адреси, които са запазени за организиранe na LAN мрежи и се водят частни мрежи (private networks). Такива адреси могат да съставят локална мрежа, но не и мрежа свързана към интернет. Частните мрежи са:

10.0.0.0 - Клас A

192.168.0.0 - Клас B

172.16.0.0 - Клас C

169.254.0.0 - Клас B

[yasya2]

съгласен съм - локален IP адрес .... просто исках да допълня ...