Jump to content

Отговори в рими


DAVIDOV

Препоръчан пост

Изгаря душата вътре

огъня в мен...

Толкова искам да мога...

Живота е какъвто сам

си го направим....

Ща чакам, но как

аз изгорях...

Не ми остана нищо вече...

Говоря, но пак не ме разбираш...

Агонията убива сърцето ми

защо не ме разбираш?!?!

Ожидана надежда изморява...

Не искам да ожидам, не искам да тлея,

искам да живея истински...

Не искам да съм затворена в нет

пространство, не искам да очаквам

нещо, което остава в далечината...

Link to comment
Сподели другаде

  • Отговори 65
  • Създадена
  • Последен отговор

ТОП потребители в тази тема

Дотегна ми от нерешителността твоя,

Дотегна ми от разтоянията които няма

никога да се скъсят....

Дотегна ми чакам те кога ще дойдеш...

Дотегна ми от раздели и събирания...

Дотегна ми да обяснявам едно и също...

Дотягаш и ти, защото това няма да се

промени...

Дотегна ми защото това ме изморява...

Писна ми слагам ТОЧКА!

Link to comment
Сподели другаде

В любовта преграда няма

любовта е път за двама

раздели,трудни моменти,сълзи

изпитания на чувства,любовта гори..

Не съм ти казала ,че ще е лесно

само да обичаш честно.

Link to comment
Сподели другаде

  • 3 months later...

Вече не искам да знам какво е любовта

Искам и времето да спре

Искам сълзи да няма в моите очи

И радостта в тях пак да гори

аз моля те остани

бъди до мен и времето да спре

любовта ни не е лъжа

в теб себе си открих

ти ме промени

със детската си душа

подари ми любовта

Бъди до мен

не искам от любов да изгоря

бъди до мен като нежната роса

бъди до мен сега

бъди до мен и всеки ден

без теб съм само сън

със теб съм жива

остани със мен любов....

не ме оставяй...

Без теб като в пепелта ще изгоря...

Обичам те защото си Ти...

Link to comment
Сподели другаде

Стана друг ден,

друго време дойде,

а ти и утре пак ще си далеч от мен...

дори до зори пак за теб сърцето ми крещи,

защото така без теб боли

боли душата ми цялата гори,

и друг ден за мен не идва, понеже

в огън е душата ми

безпомощна и безпощадно ранена

като птица без криле,

къде си аз никога не знам,

и блян остават устните и думите

които ти ми споделяше....

мечтите в миг изгоряха

и душата ми раздраха,

магия с мен е любовта

ти така и не разбра

и времето ни никога

не стигна за думите добри ;(

а болката във мен гори ;(

смърт има в душатата ми

ти разбери...

Link to comment
Сподели другаде

На кой ли пука му...

Как душата ми ден,

след ден тлее

на кой сърцето му

ще се разпука от болката,

която всеки ден усещам,

и пак далеч от тебе съм,

и пак далеч от теб любов,

то безпощаден огън мен

унищожи, и пак сърцето ми гори,

умира...Безутешно и само...

Неразбрано и раздрано...

Боли...

 

Но няма, кой да разбере

как това руши живата ми,

ден след ден...

Умирам...

В стенания...

Умирам...

В самота...

Умирам...

В агония...

Умирам...

Сама...

Умирам...

Без помилване...Присъдата...Мъртвец!

Link to comment
Сподели другаде

Жарава под краката ми гори...

Душата ми във огън пак пламти...

Досадата ума ми разруши...

И болката душата ми стопи...

Покой аз искам да намеря в себе си...

И търся го, тъй както някой търси

безценното...

Спокойстие и жажда за живот, и

жажда за щастие...

Надежди и мечти разбити,

разбити както вълна разбива се в скала,

скала крайморска...

Надеждата са казали

последна тя умира...

Когато и тя умре, какво остава?!?!

На туй отговора търся аз...

Дали ще го намеря...

Уж казват, който търси

непременно ще намери...

Но аз и до сега това, което търсих

Не намерих....

А съмо скръб, болка и огън

изпепеляващ как гори усетих...

Безбрежие....

Безутешност...

Безкрай от сълзи...

Море от сол...

Безтебие...

Безаберие...

Заринато е всичко около нас...

С бездушие и със поквара...

Каква попара, надробих

и аз дори не искам да я ям...

И ям аз от непокорстовото сълзите,

но те не са солени, а горчиви,

горчат чак разяждат ми червата...

Какъв е кръговрата на това да ти пука,

да искаш нещо истинко, да търсиш любовта,

да искаш покой за душата си...

И сега да искаш само едно Времето...

Да, времето да Спре!

Защото То никога не стига, то ме Убива...

Link to comment
Сподели другаде

Живота, какво е само миг...

Мигът, какво е само ад...

Слънцето, какво е огън неспирен...

Вдъхновението, какво е само болка...

Адът, какво е моя живот...

Link to comment
Сподели другаде

  • 3 weeks later...
  • 2 weeks later...

Софтвизия е мястото, в което

намира всеки късче от небето,

от помощ, ако се нуждаеш ти,

компютърът ти, ако пак заби,

веднага тук въпроса си задай,

все някой зарад теб ще подерзай

и на въпроса отговор от раз,

ще се намери, ако ще и в късен час!

Link to comment
Сподели другаде

Софтвизия е мястото, в което

намира всеки късче от небето,

от помощ, ако се нуждаеш ти,

компютърът ти, ако пак заби,

веднага тук въпроса си задай,

все някой зарад теб ще подерзай

и на въпроса отговор от раз,

ще се намери, ако ще и в късен час!

Айййййййдеееееееееееееееее, отнесе една пина колада почерпка за страхотното стихотворение :)

Link to comment
Сподели другаде

И аз тук ще се разпиша,

част от малък стих ще ви опиша,

знам автор, който има много хубави неща,

но с кой негов стих да започна аз сега?

И аз не знам, така че почвам ей така:

"тя беше ангел, пратен в ноща,

дойде, замина и открадна ми съня,

как? - не разбрах,

но осъзнах,

че от този миг същия вече аз не бях..." :peace:

Link to comment
Сподели другаде

И аз не знам, така че почвам ей така:

"тя беше ангел, пратен в ноща,

дойде, замина и открадна ми съня,

как? - не разбрах,

но осъзнах,

че от този миг същия вече аз не бях..." :peace:

Така е, любовта променя,

дали е споделена или не,

следи остава по моето лице

и всяка малка бръчица

от плач или от смях,

за хора ми напомня,

с които бях или не бях.

Link to comment
Сподели другаде

И аз тук ще се разпиша,

част от малък стих ще ви опиша,

знам автор, който има много хубави неща,

но с кой негов стих да започна аз сега?

И аз не знам, така че почвам ей така:

"тя беше ангел, пратен в ноща,

дойде, замина и открадна ми съня,

как? - не разбрах,

но осъзнах,

че от този миг същия вече аз не бях..." :peace:

Дори да бях, пак не знам

дали остана нещо в мен,

което някому да дам...

Усмивка, поглед...

 

Ти остана до мен притихнал,

уморен и жив, но вечно мой

и само мой...

 

И с ангелска душа,

теб в нощта ще пазя

с милувка нежна,

свята, само твоя ще съм...

Link to comment
Сподели другаде

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори на тази тема

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   Не можете да качите директно снимка. Качете или добавете изображението от линк (URL)

Loading...

×
×
  • Създай ново...