Хомосексуализмът-обратно на твърденията.

[Българче]

Нека първо изясним терминологията: Хомосексуалист е мъж, който доброволно търси еднополов сексуален контакт и го предпочита пред взаимоотношенията с най-красивата и сексапилна жена. При затворниците или войниците, служещи в отдалечените гарнизон, както и при свещенослужителите можем да говорим за силна хормонална система – въпреки че мечтаят за секс с жена, обстоятелствата ги принуждават да се концентрират върху мъжете. Или казано с други думи – ако ни се пие бира, но наблизо няма бирария, жаждата си можем да утолим и с безалкохолна напитка, макар и да сме наясно от какво е приготвена. От всичко казано до тук се налага изводът, че основният критерий за ориентацията е фантазията на сексуална тема.

 

Хомосексуалистът се ражда:

Още в периода на развитие на детето в майчината утроба не се формира малкия участък на мозъка, отговарящ за “основния” инстинкт. След като инстинктите “не заработят”, сексуалният интерес се формира въз основа на общуването. Момчетата в детството си обикновено общуват с момчета. Момиченцата – с момиченца. Така обектът на общуване несъзнателно се превръща в сексуален обект. Детето не може да разбере и осъзнае всички тези механизми.

 

Повечето “обратни” откриват истината за себе си около 12-13- тата си година. Техните връстници се заглеждат девойките, докато у тях интерес провокират юношите. Разбира се съществува и придобит хомосексуализъм, но той обикновено е следствие на разпуснатост. Опит да се “скандализира” и без друго отдавна претръпналото общество. И докато едно негативното отношение към демонстративния вид хомосексуализъм, който обикновено върви ръка за ръка с алкохола и наркотиците е оправдано, то борбата с “чистокръвните” хомосексуалисти е все едно човек да се обяви пропротив всички онези, които имат тъмни очи. На тях може и да им се иска да са русокоси и синеоки, но още в майчината утробата природата им е определила различен външен вид. Обикновено “чистокръвните” хомосексуалисти изпитват дискомфорт от своята ориентация, докато хората, станали “хомосексуалисти” поради горе изброените причини, обратно – демонстрират тази своя “елитарност”.

 

Хомосексуалистите и жените:

По принцип хомосексуалистите завързват изключително фини и дружески взаимоотношения с жените. Жената не се явява сексуален обект, поради което те не я възприемат като потенциална любовница и съпруга. Хомосексуалистите се числят към онази рядка порода мъже, които търсят не толкова красивата жена, колкото умната.Ето защо често гейовете стават доверени приятели на жените. Често те демонстрират много по-добри познания на слабия пол, отколкото самите представителки на нежната половина.

 

Хомосексуалистът е много по-психологичен и по-добре разбира човешката природа. Още от детските си години той е свикнал да изучава хората. През пубертета, когато осъзнава влечението си към представителите на своя пол, той се посвещава на усвояването на навиците на общуване. Та нали докато хомосексуалистът не се научи деликатно да задава въпроси, всеки път ще му разбиват носа.

 

“Женската” любов и хомосексуализмът:

“Хомосексуализмът” е общият термин и за двата пола. Думата “лесбийка” може спокойно да бъде заменен с “хомосексуалистка”. Обикновено в “битовите” разговори, за лесбийките съществува цял куп погрешни стереотипи. Незнайно защо се говори за “мъжеподобие”, за стремеж към “мъжките професии”. При жените много по-често се среща придобитата бисексуалност – след неуспешен брак или от театралност, демонстрация на освободено поведение и пр.За разлика от гейовете обаче, лесбийките почти никога не изпитват нужда от психотерапевтична помощ. Те много по-бързо си намират “половинка” и се радват на стабилни и продължителни еднополови връзки.

 

Средата на хомосексуалистите:

Стереотипът, че хомосексуалистите преобладават в творческите кръгове е мит. Те могат да бъдат навсякъде – сред военни, програмисти, партийни лидери, лекари, шофьори, работници и пр. Докато хомосексуалистът расте, обаче той търси подходяща среда, където биха проявили по-голяма търпимост към неговата ориентация. За него животът в завода или на строителната площадка би бил много по-сложен отколкото на сцената, в театъра или картинната галерия. Творческата среда винаги се отличавала с по-голяма разкрепостеност в мисленето. Ето защо ни се струва че хомосексуалистите преобладават сред журналистите, актьорите, танцьорите, художниците и пр.

 

Характерни особености на хомосексуалиста:

Да се разпознае хомосексуалистът от хетеросексуалния е практически невъзможно. Погрешно битува мнението, че гейовете винаги наподобяват жени. Това не е вярно. И изобщо ако мъж изпитва влечение към мъж, това съвсем не означава, че той е жена.Ако обърнем по-подробно внимание на най-често срещаните истории, то в повечето случаи се оказва, че става дума за транссексуални или бисексуални и изобщо хора, “живеещи живот в чуждо тяло”, а не за хомосексуалисти.

Хомосексуалистът винаги много ясно осъзнава себе си като мъж. Ето защо е много трудно да бъдат разпознати на базата на особености в социалното поведение.

Съществува само един верен признак – изостреното естетическо чувство. Хомосексуалистът винаги изглежда великолепно – той е добре подстриган, мирише приятно, привърженик е на качествената мъжка козметика, модерните вратовръзки и пр.

При всичките тези старания обаче съдбата на хомосексуалиста обикновено е трагична. През целия си живот той бива преследван от мисълта, че е различен и е принуден често да прикрива тази разлика.

 

Статията е изцяло въз основа на интервюто на психотерапевта, кандидат на медицинските науки, професор към Института по психоанализа на МГУ, професор към Университета в Северен Лондон д-р Александър Полеев пред руското издание “Аргументи и факти”

 

Статията е от www.zdravninovini.com