Българският правопис и граматика

[Tragedy]

Нека да се включа аз по темата.

 

Според мен се пише воин, въпреки, че пишем "воЙна" и "воЙник". Едно от обясненията е, че пишем "воИнът", а също така мисля, че думата е двусрична, заради което трябва да се напише с "и".

 

Честно казано това са аргументите, за които се сещам, а в крайна сметка просто са ме учили, че думата се пише с "и".

[lpa]

Кратък и забавен граматически курс

 

ПълнияЯТ член

 

В кръга на шегата, казват че академиците държат на пълниЯ член в езика ни само по политически причини. Например, за да се вижда, че македонскиОТ език има нещо доста общо с българския. Аз лично приемам подобни твърдения просто с повдигане на рамене, но ето няколко примера и правила, които ще ви помогнат да прецените правилно членуването:

 

Членува се този обект от мъжки род, който извършва действието от граматична гледна точка. ГраматичниЯТ извършител невинаги съвпада с реалния или логическия. как да прецените кой е извършителят? Ами преценете кое е действието и попитайте кой го върши:

 

Изречение: КамъкЪТ счупи прозорецА

 

Действие: ...счупи...

 

Въпрос: Кой счупи прозореца?

 

Отговор: Камъкът.

 

Извод: КамъкЪТ трябва да е с пълен член.

 

Изречение: ПрозорецЪТ е счупен от камъкА.

 

Действие: ...е...

 

Въпрос: Кой е счупен?

 

Отговор: Прозорецът.

 

Извод: ПрозорецЪТ трябва да е с пълен член.

 

А прилагателните кога? Ами когато характеризират мъжки извършители.

 

Примери:

 

ПродълговатиЯТ камък счупи прозореца.

 

КрасивиЯТ прозорец бе счупен от продълговатия камък.

 

Ако изречението е сложно, опитайте се да го разбиете на прости. ИзвършителЯТ във всяко от тях трябва да се членува пълно. Пример:

 

ПрозорецЪТ е счупен от камъка, който калпазанинЪТ хвърли по него.

 

Ето едно "обратно" правило: ако пред съществително/прилагателно има предлог (от, до, на, пред и т.н.), значи със СИГУРНОСТ то НЕ СЕ членува пълно. Защо? Ами защото пред граматичния извършител никога няма предлог. Така че, ако се чудите дали да членувате пълно или не и виждате предлог пред нещото, престанете да се чудите. ПълниЯТ член НЕ е за него.

 

Вероятно забелязвате, че граматичниЯТ извършител (камък, прозорец или калпазанин) може да съвпада с логическиЯ (камъка) или с реалниЯ (калпазанина), или да съвпада не с извършителЯ, а с потърпевшия (прозореца или неговия собственик) ;-)

 

Остана само да се добави, че ако членувано мъжко съществително стои като заглавие, то трябва да се членува пълно:

 

Друг пример е и заглавието на разделА, който тук приключва.

 

Основните правила за това кога да гарнираме нашите текстове с пълен член и кога - не. Номера е в дозата ;-)

 

Пълен член пишем когато можем да заменим въпросната дума, в която се съмняваме, с "Той".

 

Когато думата можем да заменим с "Него", пишем кратък член.

 

Примери:

 

Кръчмарят си направи блог. - Той си направи блог. (Него си направи блог)

На кръчмаря му направиха блог - На Него му направиха блог. (На Той му направиха блог)

 

Войникът напсува САЩ. - Той напсува САЩ (Него напсува САЩ)

САЩ бяха виновни за всичките беди на войника. - САЩ бяха виновни за всичките беди на Него (САЩ бяха виновни за всички беди на Той)

 

При съществителни от женски и среден род такива проблеми няма (Ябълката беше горчива, Ябълка беше горчива..., Човечето беше от дърво, Човече беше от дърво...).

 

Пълен член се поставя и пред прилагателни, които като част на изречението се явяват определения. Отново се прилага проверката Той/Него.

 

Веселият кръчмар си направи блог. - Той си направи блог. (Него си направи блог).

На веселия кръчмар му направиха блог. - На Него му направиха блог. (На Той му направиха блог)

 

Отново при женски и среден род проблеми няма.

 

 

Не знам и не ме интересува!

 

Така. Правилото за отрицателната частица "не" е следното.

 

"Не" се пише отделно от глаголите"

 

Това е. Призовавам всички да препишат правилото по неколкостотин пъти и да го пеят като песничка. Щом можете да пеете два часа с Депеш, и това ще можете да научите. Разбрахме ли се?!

 

А, да, ето ви и няколко примера:

 

Не знам

Не мога

Не понасям

Не обичам

Не искам

Не отивай

Не влизай

Не мисли

Не ядат

Не пишем

Не спим

Не пият

Не пушат

 

Не" се пише слято в невестулка, невеста, невен и други подобни думи, в които "не" не носи смисъл на отрицание. Също така и в началото на прилагателни и съществителни, в които има смисъл на отрицание. Примерно незнание, невалиден, непушач.

 

 

Главното Е Да Се Мисли с Главите

 

Иде реч за главните букви, а поводът е, че в последните две седмици се сблъсках с толкова много Понеделник, Февруари, Англичаните и т.н, че вече трудно забелязвам малките буквички...

 

Правилата на играта, не, на писането:

 

С главна буква се пишат личните имена ( това си го знаем), географските обекти, като държави, селища, местности, морета, езера, реки, планини, улици.

 

Когато наименованието е сложно, с главна буква се пише само първата дума: Стара планина, Българска академия на науките, Велико народно събрание.

 

Ако втората част е собствено име, и двете думи се пишат с главни букви: Стара Загора, Горна Оряховица, Луда Яна, Долни Дъбник.

 

Ако съставното име съдържа прилагателно северен, източен и пр., и двете части се пишат с главна буква: Северна Европа.

 

 

Мекането като национален спорт

 

Когато глагол в единствено число завършва на "М", в множествено число завършва на "МЕ".

Гледам - Гледаме

Искам - Искаме и т.н.

 

НО.... НЕ И ТАКА!!!

Свиря - Свириме (истината е Свирим)

Ходя - Ходиме (Ходим) и т.н.

 

По повод на това правило един радетел на мисълта каза:

Как да е грешно "ядем" бе?! Аз ядем, ние ядеме... :-)

 

 

Дайте да се разберем за гащите, чорапите и чорапогащите

 

Вижте сега...

 

Трябва някакъв ред да има в тоя български език.

 

Ще го кажа един път и няма да повтарям, ако не вярвате на мен, питайте Брезински, БАН, Катедрата по българистика или кого искате.

 

Думата е ЧОРАПОГАЩИ и няма единствено число. Като дънки ( за изненада на бургазлии, според които се казва дънкито

 

Идва от гащи+чорапи. Чисто и просто.

 

 

Грам грамотност

 

 

Имам сериозни подозрения, че поне една десета (това са десет процента или като изпиеш сто грама от кило водка) от вас са крайно неграмотни. И абсолютно загубени за каузата.

 

Един прост (уникално, при това) пример:

Знам, че тия пусти SMS-и са на маймуинца, но не мога да си обясня как може човек, раждан в България (и претендиращ да има някакво образование, щото даскалъка не е само да натискаш клаксона на абитуриентския.. за съжаление), може да пише следните думи по следния начин:

 

магий

калорий

федераций

мастий

фуний

 

и прочие. Знам, че е готино да драснеш "ий" накрая, стилно така, но запомнете (това е безплатен урок) - когато една думичка е съществително от женски род и в единствено число завършва на "ия", то множественото и число окончава (това е хубава дума) на "ии". А не "иЙ"!

Всичко, що е с "ий" накрая, е от мъжки род. Или глаголче, ама повелително така - пий, бий, вий.

 

Знам, че не всеки е длъжен да чете книжки и да мисли. Обаче е срамно да не можеш да напишеш 2 изречения без грешка. Какъвто и да стане човек, все ще му се наложи да пише. Обяснения се пишат и в ареста.

 

PS - На всички млади момци и девойки, които напират да ми напишат "abe kopele 6te si pi6em kaktosi iskame nie si se razbirame ti si 4eti knigite i trai tam", ще им кажа, че аз точно това смятам да направя

 

 

Свадбата на една фълшива диетолошка

 

 

„Магазина се премести на другия ъгъл.“ Едно от любимите ми изречения. Хиляди пъти съм била на крачка от това да извадя химикалка и да поправя магазинА на магазинЪТ. После обаче се спирам, щото смисъл – никакъв, само дето си хабя нервите.

 

Не знам вие как приемате неграмотно написани елементарни думи, но аз лично се побърквам.

 

Дълго време минавах покрай магазинче на Оборище, на което с големи букви беше изписано „италянски дрехи“. Оправиха го след около година, очевидно заради отчаяния зов на някой като мен. Ако в момента чете това - благодаря му от все сърце.

 

Откак пък интернет превзе живота ни, неграмотността се повиши милиони пъти. Уникални неща могат да бъдат открити в мрежата, а най-добрият източник на бисери са безспорно форумите. Спортните оглавяват класациите:

 

„да ама е важнo че не oспяxа да ги пoбедат кoлкo тo и садята да им пoмага затoва самo Тринидад и Тобаго“

 

„Бoжкoв акo гo вида на ван 6те гo oбия“

 

Дето вика чичко Вучков – гледам и не вярвам на ушите си.

 

Как ти идва на акъла на напишеш „обия“, след като дори не може и да се произнесе така? По каква логика се пише „очудя“? И кой въобще изговаря думата по този начин - „Очудя“? Или хората просто действат по метода – щом се произнася с У, значи се пише с О.

 

За „садята“ - /в превод – съдията/, просто нямам сила да коментирам. Само ще кажа, че го веднъж го видях така написано и в програмата на телевизиите, анонсирайки сериала „Садя Ейми“.

 

Тогава му хвърлих едно мислене, понеже не съм запозната с въпросния филм - Ейми ще я садят ли някъде и ако да, тя какво е – патладжан, тиква или някакъв картоф? Оказа се, че била най-обикновен съдия... завалията.

 

Друга тенденция са любимите ми думички от женски род, които в множествено чисълце приемат едни крайно къдрави завършеци. Калорий определено ми е най-най-любимата. Просто като видя това „ий“ накрая и се ваодушевявъм.

 

Разбира се, и магий не е лошо – ако има привърженици и на тази думичка, моля да не се обиждат, че съм я класирала на второ място. Филий също не е зле, кутий пък още повече. Но, съгласете се, калорий има собствен чар.

 

А какво да кажем за финансии? Тука вариантите на всичкото отгоре са няколко – или така, или финансий. За разлика от калорий обаче, финансии е осезаемо и при изговор, което вече предизвиква силни позиви за повръщане.

 

Навремето, когато за пръв път чух думата „семенар“, и то от жена, си помислих, че е някакъв осеменител. Някаква ин витро технология и то за добитък. При всички случаи не предполагах, че е семинар. Сега вече му посвикнах, в смисъл, че не се чудя какво означава, когато го чуя. Това обаче не означава, че асоциациите ми с изкуствено оплождани искърски говеда са изчезнали.

 

Я сега ми споделете нещо – и вие ли сте чували думата „уневерситет“? Да, знаех си, че не съм само аз... А латинеца? В смисъла на латинска азбука, а не на човек с латиноамерикански произход. Е, ако не сте, сега го чувате.

 

За ветерани като „исток“, „изкам“, „гръдски“ /това означава гръцки, да не си помислите, че идва нещо от гърди/, „збогом“, свадба“, „врапче“, „кремвирш“ и „трушия“ и няма смисъл да отделям специално място. Пардон, спецялно.

 

Но, виж, на следващия бисер съм отделила цялото си сърце и душа. Срещнах го в един форум, то се знае. Влюбихме се от пръв поглед и оттогава му правя непрекъсната реклама.

 

Затова му отделям нов, самостоятелен ред, на който да блесне и да заслепи целия свят с красотата си:

 

„фълшива диетолошка“

 

Както се казва на чист български – спийчлес. И топлес също. Което ме навежда на мисълта, че в учебните проглами за средно образование не е зле да наблегнат отново на добрите стари диктовки и задължителното четене на разни книжчици.

 

Понеже сега се получава един доста неприятен парадокс – човекът Х може да те брифне за дискусията по последния топик от аджендата, да ти осигури логистика, лоби и билет за последния авейлабъл полет, обаче ще ти добави, че това няма да ти излезе хич „ефтино“.

 

С други думи – дайте да научим как се пише фълшива диетолошка и след това да наблегнем на фъндрейзинга и аутсорсинга.

 

Че горкият Рамбо Силек* ще се обърне в гроба си.

*По информация от форуми, попадението е на второкласник

 

 

-по

 

За всички, които са спали в час по български, но това не им пречи да пишат по форумите, блоговете, стените на тоалетните и изобщо - навсякъде, където може да се пише.

 

По се пише с тиренце след него само когато е СРАВНИТЕЛНА СТЕПЕН на нещо си:

 

по-умен

по-смел

по-добър

по-щастлив

 

Във всички останали случаи "по" показва мястото на извършване на действието и НЕ СЕ пише с тире

 

по улицата

по главата

по земята

 

Такова животно като по-главата НЯМА, най-малкото защото не можеш да кажеш най-главата!

 

 

Основи на правописа в българският език

 

Всяка дума в българския език се състои от:

1. Представка

2. Корен

3. Наставка

4. Окончание

 

За да изписвате правилно думите, трябва да знаете кои са отделните елементи.

Основата на думата е корена. За пример ще дам корена "лив". По-лив-ам (по-представка + лив-корен + ам-наставка).

Представката служи за уточняване. С нейна помощ една дума (корен) може да има няколко значение.

По-лив-ане

Из-лив-ане

Раз-лив-ане

Наставката е след корена. Тя доуточнява значението на корена.

По-лив-айки

По-лив-ащ

Окончанието е след наставката. То служи за допълнително уточнение на субекта, който извършва действието

По-лив-ащ-а

По-лив-ащ-о

По-лив-ащ-и

 

 

със съкращения, и-к http://gramatika.blog.bg/

[mireto]

Искам да попитам нещо, което може би е много просто, но не мога да определя как е правилно да се каже множественото число на думата "сън"?

 

Един сън, два съня (мисля), но думата "сънища" кога се употребява в множествено число. Казаха ми, че се казва "два съня", "три сънища"...Въпросът ми е кога се употребява "съня" и кога "сънища"?

[mireto]

То се е видяло, че не искате да си играете с мен :'( , но пък да взема да попитам, ако има някой вещ по отношение на пунктуацията.

Въпросът дойде от човек, който ми се върза на кю-то и се разговорихме. Ще си позволя да цитирам:

Въпросът е,дали изрично е записано в правописния речник или в друг документ,че след запетая следва интервал. За края на изречението е ясно и няма съмнение. Или това е нечия интерпретация?

Вчера в различни форуми открих противоречиви мнения.

 

Това съм написала тук аз преди време:

 

Интервал се поставя след запетая, след точка, преди и след тире, в началото на ново изречение, между думите в изреченето, преди отварящата скоба и след затварящата скоба, преди отваряне на кавички и след отваряне на кавички и др.

 

Довечера смятам да проверя във всичките правописни речници, които сме си накупили дали има изрично написано правило за интервалите и задължително ли е да се поставят след запетаите. Ако някой знае нещо повече по въпроса или има надеждни източни, ще се радвам да го сподели.

[orion]

Привет на всички,

Мире, темата според мен е необходима и интересна.

С удоволствие ще я следя и вероятно по някое време ще се включа и аз.

Редактиран Ноември 24, 2006 от orion

[Tragedy]

Има логика да се слага интервал след запетайка и точка, защото по този начин се обособяват отделните думи. Интервала е разстояние, а то се оставя, за да разграничаваме отделните думи. По същия начин това важи и за изреченията или частите на изречението, защото точката и запетайката също служат за това. Като не поставяме интервал след тези препинателни знаци, изреченията ни ще станат сбири и трудни за четене. По-труно ще се разграничава къде свършва дадено изречение или дадена част на изречението. А също така в крайна сметка в края на изречението и в началото на следващото има думи, така че ни е нужен интервал, за да ги разграничим. Това е моето мнение.

[vesodimov]

http://www.ucha-bg.com/

[mireto]

Проверих в правописния речник. Има доста изписано за пунктуацията и по-специално за запетаята. Има правилата за нейната употреба, но никъде нищо не пише за интевала след нея. Направи ми впечатление и това, че никъде в целия правописен речник (без да имам претенция, че съм го прочела целия ) не пише дори и това, че отделните думи се отделят с интервал. Не си спомням и момента, когато са ни учили на тези неща в училище. Явно това са едни от нещата, които се смята за толкова естествени и логични, че не са описани като правила...Поне никъде няма нищо за противното на това, което в случая се явява просто като общоприето.

[Livingdead]

По принцип от майка ми знам, а аз за тия неща й вярвам, че след препинателен знак винаги се оставя интервал.

 

Интервал се поставя след запетая, след точка, преди и след тире, в началото на ново изречение, между думите в изреченето, преди отварящата скоба и след затварящата скоба, преди отваряне на кавички и след отваряне на кавички и др.

 

Така се получава, че щом има интервал след точка, а също и в началото на ново изречение, всъщност между изреченията стават по два интервала?

 

За сън мисля, че съня е просто членувана форма на сън, а не множествена форма каквато е сънища.

[mireto]

За сън мисля, че съня е просто членувана форма на сън, а не множествена форма каквато е сънища.

 

И все пак не се ли казва два съня, но три (много) сънища?

[Livingdead]

Не знам... На мен ми се вижда по-правилно две сънища. Може би разговорното два съня с времето го е изместило и затова ни се вижда странно. Може и да си е два съня...

[adjessi]

Не знам... На мен ми се вижда по-правилно две сънища. Може би разговорното два съня с времето го е изместило и затова ни се вижда странно. Може и да си е два съня...

 

Думата е в мъжки род, не може да е две сънища. Правилно: съня̀т, съня̀, мн. съ̀нища, (два) съ̀ня. Същото е и при път, два пътя - кой да избера?, много пътища - по кой да трйгна?; край - хвани един от двата края - в края на краищата (много).

 

Моля ви, ако някой е срещал online българска граматика, да прати линк. Не мога да повярвам, че всички в България тръбят колко са неграмотни и необразовани хората, а никой не се сеща да качи една, макар и най-елементарна и кратка граматика. От два дена се ровя по подобни форуми (единствените места, където чат-пат може да се прочете нещо полезно по въпроса) и вече се отчайвам. Най-тъпото е, че ако потърсиш английска граматика, ще намериш стотици линкове с безплатна информация.

[mireto]

За съжаление наистина не се намира нещо добро и синтезирано. Затова аз се хванах да ровя и да обединявам, каквото намеря, за да има поне нещо обобщено, затова е създадена и тази тема, и затова поставям тук (както и други, които се съмняват) правила, думи. Опитвам се да събера, колкото може повече информация в тази тема, за да могат повече хора да се просветят. Ще се радвам, ако правилата бъдат обобщени и разпространени, за да не са толкова много неграмотните писания в Интернет и да се разбира повече, написаното от тези, които ги мързи да проверяват, преди да публикуват.

[adjessi]

За съжаление наистина не се намира нещо добро и синтезирано. Затова аз се хванах да ровя и да обединявам, каквото намеря, за да има поне нещо обобщено, затова е създадена и тази тема, и затова поставям тук (както и други, които се съмняват) правила, думи. Опитвам се да събера, колкото може повече информация в тази тема, за да могат повече хора да се просветят. Ще се радвам, ако правилата бъдат обобщени и разпространени, за да не са толкова много неграмотните писания в Интернет и да се разбира повече, написаното от тези, които ги мързи да проверяват, преди да публикуват.

 

Ако изпишете в google "български език", ако се не лъжа вторият линк е към сайта на wikipedia. Хората там явно се опитват да направят каквото е възможно, но при препратки към "глагол" например (и не само там), информацията и много малко и самите редактори изписват следното съобщение:

 

Тази статия е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като я разширите. Просто щракнете на редактиране и добавете онова, което знаете.

 

Идеята ми е, който има желание, време и ресурси, направо да споделя знанията си там. Едва ли ще е бързо, но колкото повече хора го направят, толкова по-скоро ще има изчерпателна информация, събрана на едно място и преминала през необходимата редакция (съгласете се все пак, че за колкото и грамотни да се мислим, няколко глави мислят по-добре от една).

[danina]

Привет и от мен!

За сънищата- аз мисля, че е редно да се казва два съня, но честно казано немога да подкрепя казаното с правила за момента.

По темата за материали в интернет- намерих колеги от друг сайт, където като Мирето са решили да обърнат внимание на този парлив и болезнен проблем- допускането на много правописни грешки при писане във форумите, а и не само. Има доста правила и се надявам да са ви полезни и да дообогатят нашата колекция.

Тук!

А ето и още едно, според мен доста добро попадение. Авторите на сайта ни посрещат така:

Добре дошли!

 

Намирате се в единствения засега безплатен профилиран образователен сайт по правопис и пунктуация на българския книжовен език.

Да са живи и здрави и дано има повече като тях!

А ето го и сайта:

Тук!