MP3 и аудио наръчник

[isaakhim]

DIMITAR_682, може да си го направиш. Прикачвам един примерен CUE файл, който нарочно съм го направил на текстов.

Warrior - The Wars Of Gods And Men.txt

Отваряш го с Notepad. Започвам да обяснявам отгоре-надолу.

 

REM GENRE "Heavy Metal" - в кавичките пишеш стила

REM DATE 2004 - пишеш година на албума

REM COMMENT "ExactAudioCopy v0.99pb4" - това можеш да го оставиш така

PERFORMER "Warrior" - в кавичките пишеш изпълнителя

TITLE "The Wars Of Gods And Men" - в кавичките пишеш името на албума

FILE "Warrior - The Wars Of Gods And Men.ape" WAVE - този ред е много важен. В кавичките копираш ТОЧНО името на файла, включително с разширението. Иначе няма да го отвори плеъра.

TRACK 01 AUDIO - оставяш го така. Обозначава първата песен.

TITLE "The Wars Of Gods And Men" - в кавичките пишеш името на първата песен.

PERFORMER "Warrior" - в кавичките отново пишеш името на изпълнителя.

INDEX 01 00:00:00 - оставяш го така. Обозначава времето за стартиране на първата песен. Понеже е първа, затова всички стойности са 0.

TRACK 02 AUDIO

TITLE "Do It Now"

PERFORMER "Warrior"

INDEX 01 04:54:64 - горните три мисля, че вече са ясни. Само трябва да променяш след TITLE поредните имена на песните. Оттук нататък е играчката. Пускаш си файла с плеъра и започваш да следиш времето в секунди. Там където свършва първата песен и започва втората си отбелязваш някъде. Съответно първо са минутите, след това секундите и накрая милисекундите. Разбира се първоначално ги нагласяш горе-долу. След това, като стартираш CUE файла, ако нещо не ти харесва (примерно реже малко от началото на следващата песен), може винаги да ги коригираш с доста голяма точност. По трудно е когато между две песни няма пауза, а преминават една в друга. Надявам се при тебе да няма такива. Ако има, слагаш прехода, където ти звучи най-добре.

 

На места ще видиш и такива редове, където пише INDEX 00.

TRACK 04 AUDIO

TITLE "Salvation"

PERFORMER "Warrior"

INDEX 00 11:57:25 - обозначава края на предходната песен

INDEX 01 11:58:19 - съответно показва началото на следващата

Това се прави в случаите, когато се записва албума на CD и по този начин се отбелязват паузите. Разбира се спокойно можеш да минеш и без този ред (INDEX 00), особено в твоя случай. По същата логика продължаваш с другите песни в зависимост от броя им.

Така създаден от теб CUE файла няма да отговаря точно на оригинала на диска, като разделяне на песните, но по-важното в случая е да ти върши работа.

 

След приключване нанасянето на данни, трябва да преименуваш разширението на файла, който е TXT, на CUE. Слагаш го задължително в една папка с APE файла, стартираш го с плеъра и би трябвало всичко да е наред.

За да не преименуваш постоянно файла от CUE на TXT и обратно, когато правиш промени, просто кликни с десен бутон в/у него Open with => Notepad. Нанеси промените => Save и готово.

 

Приятно слушане.

[dimitar_682]

Много благодаря за подробното обяснение, сега ще седна да го направя и ще пиша по-късно каква съм я свършил.

[flor70]

Браво, перфекно Night_Raven .

[dimitar_682]

Много ти благодаря още веднъж isaakhim получи се перфектно от първият път направо да не повярваш.Слушам с кеф и те благославям жив и здрав.

[Tapion]

С риск да прозвуча като дилетант, може ли някой да ми обясни какво точно са тези хоризонтални "черти" в spectrum-а: http://i40.tinypic.com/of0z0o.jpg

 

Някакви аномалии може би?

М/удр. това нямам как да е фейк, нали? Не може да lossy източник, щом има честоти над 19,5-20.

[avalon72]

Това са пикове в нивото. Ето аналогичен случай:

За да провериш дали даден диск е "фейк" (т.е. - не е бил в CDDA-формат), използвай програмата Tau Analyzer 1.2 (безплатна е). За проверка пък на lossless формати се използва програмата Audiochecker 1.2 или 2.0 beta (безпл.).

При 320 kbps mp3-форматът достига 20 kHz, така че само това не е критерий - програмата анализира и други параметри, за да направи заключение, което невинаги е вярно обаче.

[Night_Raven]

Въпросните хоризонтални чери може да не са нищо значително, а самата програма така да разчита съответния аудио файл. Аз лично не бих се притеснявал за това.

Иначе lossy файловете определено могат да стигнат дори 22 kHz. Това, че не го правят, не значи, че не могат. Просто е крайно непрактично да се стремят да запазят тези честоти. Затова и всички интелигентни енкодери режат част от горните честоти, като това обикновено са честотите над 18-19 kHz.

[stanilabg]

Night_Raven здравей.

 

Вчера с едно приятелче се впуснахме в дискусия, кой формат е по-добър - AC3 или DTS. Опитах се да му обясня твоята теория относно въпроса AC-3 (по-известен като AC3) или DTS?, но той ми зададе въпрос на който не можах да му отговоря: 

"След като AC3 е по-добър (или поне еднакво добър), защо даден концерт съдържа както AC3 звук, така и DTS звук? На практика това е безсмислено, ако се придържаме към правилото, че е трудно човек да чуе разликата между двата формата (след като са еднакво добри)."

Последва пускането на концерт на дом. кино (LG) и честно казано (различно от правилото) разликата е доловима - при AC3 липсва атмосферата (или поне не такава), която създава DTS (и двата потока са 5.1). Да не говорим, че доста от концертите съдържат и PCM звук (2.0 канала). 

"Само човек, не чул атмосферата създаваща DTS, може да използва/слуша 2.0 канален звук (има предвид видео концерти)." 

Опитах се да обясня, че избора на звук/формат, които съдържа даден видео концерт, може да се дължи на факта, че не всеки има усилвател поддържащ даден звук/формат и затова производителя съчетава в един концерт няколко възможности, не му се стори много логично:

В 21 век, когато доста хора (не каза почти всички) имат Blu-ray плеъри е недопустимо/безсмислено, същите тези хора да използват лампови усилватели. Очаква се, че човек използващ Blu-ray плеър да е снабден с подходящия за целта усилвател. То е все едно, да си пусна Blu-ray концерт на CRT телевизор - губи са смисъла на задачата."

 

Какво мислиш по въпроса?

 

 

П.П. Мнението не е много за тук, но пък си писал по въпроса в тази тема, затова съм го пуснал тук.

 

 

 

[Night_Raven]

Малко е трудно да преценя откъде да подхвана нещата.

 

Да видим...

 

В някои/доста носители се включват както и двата потока по тази причина, до която и сам си стигнал - съвместимост. Не всички плеъри/усилватели се справят с DTS. В някои релийси има пък само AC3, защото този поток заема значително по-малко място и е единственият избор, когато става въпрос за DVD с доста допълнителни материали, тогава просто не остава място за DTS.

 

Съмнявам се, че на домашно кино може да се усети някаква разлика. Системите за домашно кино не са висок клас апаратура. В най-добрия случай са среден клас. Тези системи не се правят с качествено възпроизвеждане на звука на ум. Те се правят с "хайде да скалъпим нещо посредствено за масите, които нищо не разбират, че трябват печалби" на ум. Повечето са общо взето един силен събуфър (хората се впечатляват от басите) и едни сателити, които имат малко високи. Средните обикновено срадат много. Ако ще сравняваме формати с толкова тънки разлики, ще е нужна някаква по-професионална апаратура. Марки като Harman-Kardon/JBL/Infinity, Denon, Canton, Magnat, Yamaha, че дори и Bose идват на ум. Може да се поспори колко "класови" са тези марки, защото има и още по-скъпи, но аз говоря за апаратура, при която имаме разумно съотношение цена/качество, а не някоя от аудиофилските марки, където сумите са огромни и 80% от цената е заради името.

 

Сега на форматите.

 

От чисто техническа гледна точка. AC3 с нищо не отстъпва на DTS. Дори е по-добрият формат по мое мнение, защото предлага много по-ефективна компресия, т.е. запазва същото качество при по-нисък битрейт (по-малък размер). Освен това се подава на downmix (конвертиране от 5.1 в 4.1/2.0 и т.н.) и е по-разпространен и поддържан. Поддържа се митът обаче, че DTS е по-качественият формат, което не е вярно. Достатъчно е да тръгне слух и доста хора да го повторят, за да се превърне във "факт". Така и DTS до много голяма степен е спечелил славата си на по-добър формат. Не напълно обаче. Мисълта ми беше, че чисто технически, като формати, и двата са достатъчно добри, за да бъдат неразличими един от друг.

Това обаче не значи, че не е възможно DTS наистина да звучи по-добре. Възможно е DTS потокът да е създаван от по-добър източник. Това важи повече за филми и не толкова за концерти, но просто съществува като възможност, та го споменавам. Възможно е DTS потокът да е оставен да се разгърне в пълния си битрейт, докато AC3 потокът да е компресиран с по-нисък битрейт, който да не е достатъчен за оползотворяване на потенциала. Възможно е при мискирането да са приложени допълнителни манипулации. Тук ще спомена да се внимава дали DTS не звучи просто по-силно. Това е често явление. Обикновено по-силно звучащият звук се счита от масите за по-динамичен и/или по-качествен. За справка ще предоставя линк към темата Войната за силата на звука. Това прави и сравнението кой поток е по-качествен по-трудно. Човешкият слух е много по-чувствителен към силата на звука, отколкото в честотните разлики и други изменения. За да се определи кой поток е по-качествен трябва да се проведат слепи тестове (double blint test). Накратко това са тестове, в които даден слушател чува двата варианта и определя кой звук е единия и кой другия, без да има информация в момента какво слуша. След това тестът се повтаря отново и отново, и отново. Колкото повече теста се проведат, толкова повече данните имат статистическа стойност и става по-ясно дали човеъкт наистина чува разлика и може да определи правилно кой поток кой е в действителност. За целта трябва да има контролна група (1 или повече души), която да контролира теста. Едва тогава ще може да се даде някакъв по-обективен и точен отговор дали AC3 потокът на даден филм/концерт звучи по-добре от DTS, дали DTS звучи по-добре от AC3 или че всъщност не се чува разлика. Това обаче би било сложно за изпълнение, защото трябва нивата на звука да са изравнени, а това трудно да се постигне директно от хардуера. А и в крайна сметка пак се връщаме на това, че всичко се свежда до конкретния филм или концерт, защото, както вече споменах, форматите може технически да са способни на едно и също качество, но не винаги говорим за еднаква обработка и източници. Просто факторите са много. Да не говорим и за "плацебо" ефекта. Много хора го подценяват и си мислят "а, не, при мен го няма тоя ефект", но почти винаги всъщност го има, просто на въпросните хора не им се иска да го повярват.

[stanilabg]

В някои релийси има пък само AC3, защото този поток заема значително по-малко място и е единственият избор, когато става въпрос за DVD с доста допълнителни материали, тогава просто не остава място за DTS.

Според него, такива DVD-та са "създавани" от Кирчо, Йожко и Ферко (т.е. образно казано ъплоудери в един доста известен на всеки торент тракер или по принцип торент сайтовете), и нямат нищо общо с оригинално DVD, купено от музикален магазин и струващ 20€ (примерна цена на DVD-тата тук). Само да уточня нещо, което пропуснах да спомена в предния си пост, че относно двата (и повече) формата съдържащи се в даден видео концерт, имах предвид Blu-ray (после разговора премина към DVD), тъй като и двамата се съгласихме, че той е най "съвършения" като формат, и който може да се намери днес. И въпреки това (че е съвършен) се намират по няколко релийза на даден концерт (имам предвид, няколко релийза в Blu-ray формат), което говори, че пак някой/ъплоудер се е изживявал като създател на Blu-ray дискове. Дали производителя е пуснал на пазара няколко релийза на Blu-ray концерт, като единия съдържа три звука, втория два (+ меню) и трети с един звук (и без менюта и подобните му там екстри, намиращи се на Blu-ray дисковете)? Положението е подобно и при DVD-тата. 

Не съм запознат с Blu-ray формата какви аудио кодеци съдържа/поддържа (чел/срещал съм за DOLBY DIGITAL PLUS, DTS-HD HIGH RESOLUTION, DOLBY TrueHD, DTS-HD MASTER AUDIO), и дали съществуват такива с AC3 и DTS (оригинални, от магазина), или само с споменатите в скобите, въпроса беше един - защо има по няколко формата, след като е трудно да се различат? Само заради поддръжката? Пак казвам, това няма да ми го признае за отговор/логично.  :(

 

Съмнявам се, че на домашно кино може да се усети някаква разлика. Системите за домашно кино не са висок клас апаратура. В най-добрия случай са среден клас. Тези системи не се правят с качествено възпроизвеждане на звука на ум. Те се правят с "хайде да скалъпим нещо посредствено за масите, които нищо не разбират, че трябват печалби" на ум.

 Точно това се опитах да му обясня. Възрази, че всичко така или иначе се произвежда от един и същ китаец, и че чиповете им (?) са едни и същи и не е нужно да е огромна кутия (визираше ламповите усилватели или моя ресийвър SONY STR DE 235) за да може да изкара добър звук. С други думи, няма нищо лошо в една кутия (пък била тя и по-малка от ресийвъра ми) да се събере всичко на едно - усилвател, радио, DVD и USB флашка. Според неговите думи: "21 век.   "

 

Повечето са общо взето един силен събуфър (хората се впечатляват от басите)...

Имам чувството, че си ми прочел мислите.   Това му казах и аз, но отговора му беше: "...със сигурност свири по-хубаво/силно от твоите колони JAMO (190 )..." Как да не се засмее човек.   При това, човека е китарист и държи на техниката (що пари е дал за китари, усилватели,  кубета, не е истина). И в интерес на истината разбира доста - някои кубета си ги е правил сам и човек не може да каже, дали са оригинални. 

Все си мисля, че някои хора говорят така, само и само те да са правите. Това, което казват, наистина звучи логично (има някаква истина), но самите те не го вярват, а само го използват/говорят за да те затапят (като това, че събуфъра свири по-силно - да, прав е, че е по силен, но едва ли вярва, че е по качествен звука от моите колони). 

Сигурен съм, че съществува и момента с, кой какво хоби има. Например:

Аз съм меломан и виждам смисъл в влагането на пари за аудио техника. Според мен, без нужната и доста скъпа техника, човек не може да се наслади на музиката. От друга страна, някой е запален рибар и вижда смисъл в даването на пари за въдици, такъми и т.н. Според него, не можеш да хванеш риба, ако нямаш най скъпата въдица, която може да се купи на пазара. Всеки си държи на хобито и го защитава. Със сигурност и не чак толкова скъпи уредби стават за слушане, както и това, че ще хвана риба и с въдица за 10 лв. от битака ( и съм хващал, а рибарите с скъпите въдици ме гледаха с зяпнала уста   ). Е да, и двете неща са възможни с малко пари, ама друго си е скъпото, нали?  

 

От чисто техническа гледна точка. AC3 с нищо не отстъпва на DTS. Дори е по-добрият формат по мое мнение, защото предлага много по-ефективна компресия, т.е. запазва същото качество при по-нисък битрейт (по-малък размер).

Това звучи по скоро като теория. Можеш ли да ми предоставиш линк на сериозен/уважаван английски сайт/форум, където може да се прочетат или се разискват подобни мнения (конкретно това)?

 

Тук ще спомена да се внимава дали DTS не звучи просто по-силно. Това е често явление. Обикновено по-силно звучащият звук се счита от масите за по-динамичен и/или по-качествен. За справка ще предоставя линк към темата Войната за силата на звука. 

Темата съм я чел отдавна. Може ли да се каже, че по-силното звучене на DTS се дължи на повечето битрейти?

 

П.П. Като допълнение ще кажа, че не аз имам такова мнение, а искам да съм подготвен, когато ми отговаря на въпросите с контра въпроси.

[antishoC]

stanilabg ,въпреки че въпрсите ти са зададени конкретно към Night_Raven и аз ще се шмугна в тази тема за да допълня и споделя нещата, така както ги разбирам.

След като AC3 е по-добър (или поне еднакво добър), защо даден концерт съдържа както AC3 звук, така и DTS звук? На практика това е безсмислено, ако се придържаме към правилото, че е трудно човек да чуе разликата между двата формата (след като са еднакво добри."

Основната разлика в двата формата е тази, че AC-3 е саздаден освен за кино салони,но и специално за домашни кина . Ще си кажеш-какво от това и защо това да го прави по различен от DTS формата. Ще се опитам да го обясня по най-простичкият начин. Вариантът на AC3 при системите за домашно кино, включва опции които липсват при професионалния кино вариант. Те липсват обаче и при DTS Една от най-съществените е компресията на динамиката (DRC- Dynamic Range Compression). Целта и е, при гледане на филми нощем при тих звук, да се чуват еднакво силно и диалозите и ефектите. Тихите моменти се усилват, а силните затихват. Тази функция може да е полезна при гледане на филми нощем, понеже изравнява нивото на звука и не пречи на съседите. Може да е полезна и при използването на така нареченият декоративен клас акустика т.е. маломощни колонки, но буквално смазва динамиката на звука. Естествено, че ти като си си купил една прилична уредба за домашно кино, малко ще те е еня за съседите и ще искаш да си слушаш качествен, динамичен звук. Обаче идва първата изненада. Декодерът на някой усилватели /особено от по-нисък клас, а също така някои готови 5+1 канални DVD системи / имат вградена компресия на динамиката, без опция да се изключва, и без дори да е споменато това някъде в инструкцията им. / И така превключвайки от AC3 на DTS при някой DVD дискове, някой хора въобще не се усещат, че са жертва на активна DRC и си казват, че разликата между DTS и АС3 е фрапираща, При някой дискове обаче няма разлика, дори и при включена компресията на динамиката. Това е така, защото DRC информацията е програмирана в самия аудиотрак. Т.е информацията за регулирането на силата на звука при DRC е записана в самия цифров поток.Ако обаче издателите на диска са решили да не вкарват такава информация, няма да има разлика при включена и изключена компресия. При качествени системи DRC си има on/off, или low/normal/max / което позволява изключване или поне по-малка кмпресия. Така AC3 си се оказва удобен формат с полезна екстра, когато филмите се гледат късно нощем и на сравнително по-тиха мощност. Няма нужда от непрекъснато увеличаване или намаляване на звука, в зависимост от това дали си на тих или по-шумен пасаж. От друга страна, DTS е звук, който в началото не е бил предвиден за DVD / от там и за домашно кино/,а единствено за професионалното. За това, подобно на AC3 звука в кино салоните, компресия на динамиката не е предвидена. Наличието обече на двата на пръв поглед идентични формата ти дава право на избор. Който държи на DRC и приема това за екстра си пуска AC3, а който не иска /или има нещастието да е притежател на усилвател с DRC без опция да се изключва/ си ползва DTS. С една дума, както казва Мечо Пух-"Колкото повече, толкова повече"

 

Може ли да се каже, че по-силното звучене на DTS се дължи на повечето битрейти?

Не! По-висок битрейт означава по-висока скорост на обмен на данните. Имаме няколко по- стари DVD-та, при които битрейтът е 1536 Kbit/s Нямам идея, защо всички новоизлезащи вече са с доста по-малък Но,...този ти въпрос ме подсеща да спомена за другата съществена разлика м/у AC3 и DTS . При AC3 има още една функця, която никой не може да регулира или изключи-нормализация на диалозите (Dialog normalization). Заради нея почти винаги AC3 звучи с 4 децибела по-тихо от DTS. Това при директното сравнение се усеща и неправилно от някой хора се приема като разлика в качеството, а не в нивото на звука.

Аз лично имам няколко DVD диска с AC3, които звучат по-добре от такива с DTS. С доста качествена 7.1 канална система съм. Пробвала съм и с двата аудио потока в един и същи DVD диска, и не съм в състояние да кажа, че се различават съществено. В интерес на истината обаче, като процентно сравнение на дисковете, 10 към 90 давам в полза на DTS. Но в числото на тези с DTS прибавям и такива с DTS-ES,а това доста наклонява везните. Все пак, този резултат ме навежда и на мисълта, че най-съществената разлика между двата формата е може би в различния микс на звука. Може би DTS инженерите имат разбирания за звука, които повече се доближават до моя вкус...знам ли?

[stanilabg]

stanilabg ,въпреки  че въпрсите ти са зададени конкретно към Night_Raven  и аз ще се шмугна в тази тема за да допълня и споделя нещата, така както ги разбирам.

Може да заповяда всеки, който би вмъкнал малко разяснения по въпроса.  

 

Декодерът на някой усилватели /особено от по-нисък клас, а също така някои готови 5+1 канални DVD системи / имат вградена компресия на динамиката, без опция да се изключва, и без дори да е споменато това някъде в инструкцията им. /

Не знам за неговото "готово" дом. кино/система (както и за моя ресийвър), но DVD-то ми има такава възможност за изключване + low/normal/max/. До сега е била изключена и честно да си кажа, в момента нямам филм за да пробвам (при концерт не се чува разлика, защото няма почти никакви ефекти). 

 

При някой дискове обаче няма разлика, дори и при включена компресията на динамиката. Това е така, защото DRC информацията е програмирана в самия аудиотрак. Т.е информацията за регулирането на силата на звука при DRC е записана в самия цифров поток.Ако обаче издателите на диска са решили да не вкарват такава информация, няма да има разлика при включена и изключена компресия.

Дали съм разбрал правилно:

- когато е включена функцията DRC при някои дискове още от производителя в самия поток, разлика не се чува. Защо? Би трябвало АС3 потока да идва с намалено ниво на звука т.е. да звучи по-тихо от DTS, без значение, дали плеъра/усилвателя я поддържат, след като е вече с "включена" функция.

Обяснявам си го така: имаме тенджера, която може да разбере, дали даден домат е кисел и трябва да го подслади, за да неутрализира киселинността. Ако даден домат пристигне още от производителя с намалена киселинност (подсладен), ще е по слабо кисел от домат, който не е подсладен от производителя, без значение дали тенджерата поддържа тази екстра и дали е включена или изключена тази й опция за разпознаване.    

 

- ако обаче не са я включили производителите в диска, "няма да има разлика при включена и изключена компресия". Защо? Не схващам. Когато усилвателя поддържа или когато не поддържа DRC? 

 

При AC3 има още една функця, която никой не може да регулира или изключи-нормализация на диалозите (Dialog normalization). Заради нея почти винаги AC3 звучи с 4 децибела по-тихо от DTS. Това при директното сравнение се усеща  и неправилно от някой хора се приема като разлика в качеството, а не в нивото на звука.

 

Не знам дали става въпрос за една и съща функция, но DVD плерът ми, има в менюто веднага под DRC функцията и Dialog (без normalization). Възможностите са off или low/normal/max/. Тук вече се усеща и при концерт, когато се сменя. Само да припомня, че тези две функции (DRC и Dialog) е възможно да се регулират по време на филма/концерта. Т.е. отделно са от другите аудио функции, при които най напред е нужно да се спре филма/концерта и чак тогава да се настроят. За съжаление, не знам кои от дисковете ми са с DTS звук, за да пробвам, дали промяната в настройките при Dialog работят.

[Night_Raven]

Според него, такива DVD-та са "създавани" от Кирчо, Йожко и Ферко (т.е. образно казано ъплоудери в един доста известен на всеки торент тракер или по принцип торент сайтовете), и нямат нищо общо с оригинално DVD, купено от музикален магазин и струващ 20€ (примерна цена на DVD-тата тук). Само да уточня нещо, което пропуснах да спомена в предния си пост, че относно двата (и повече) формата съдържащи се в даден видео концерт, имах предвид Blu-ray (после разговора премина към DVD), тъй като и двамата се съгласихме, че той е най "съвършения" като формат, и който може да се намери днес. И въпреки това (че е съвършен) се намират по няколко релийза на даден концерт (имам предвид, няколко релийза в Blu-ray формат), което говори, че пак някой/ъплоудер се е изживявал като създател на Blu-ray дискове. Дали производителя е пуснал на пазара няколко релийза на Blu-ray концерт, като единия съдържа три звука, втория два (+ меню) и трети с един звук (и без менюта и подобните му там екстри, намиращи се на Blu-ray дисковете)? Положението е подобно и при DVD-тата. 

Не съм запознат с Blu-ray формата какви аудио кодеци съдържа/поддържа (чел/срещал съм за DOLBY DIGITAL PLUS, DTS-HD HIGH RESOLUTION, DOLBY TrueHD, DTS-HD MASTER AUDIO), и дали съществуват такива с AC3 и DTS (оригинални, от магазина), или само с споменатите в скобите, въпроса беше един - защо има по няколко формата, след като е трудно да се различат? Само заради поддръжката? Пак казвам, това няма да ми го признае за отговор/логично.  :(

Ако даден диск няма менюта или има, но изглеждат колкото да не е без хич, значи по всяка вероятност наистина става въпрос за човъркан диск. Иначе обаче си е напълно възможно даден концерт/филм да има повече от едно официални издания (релийси). Особено за филмите. Колко и как ще се различават едно от друго вече е отделен въпрос.

Сега за стандартите и форматите.

За DVD стандарта поддръжката на 2 формата е задължителна - Dolby Digital (AC3) и PCM. Всеки DVD диск задължително трябва да предлага поне 1 от тези аудио потоци. Разбира се 99.99% от дисковете предлагат AC3. Поддръжката на DTS от страна на плеърите не е задължителна и затова и наличието на DTS поток също не е задължително и се счита за добър бонус/екстра. Това е по спецификациите на самия стандарт.

За Blu-ray стандарта задължителната поддръжка вече включва както PCM и AC3, така и DTS. T.e. всеки релийс на Blu-ray трябва задължително да предлага поне 1 от тези три потоци. Рядко е PCM и най-често е AC3.

Dolby Digital Plus (DD+) и DTS-HD High Resolution (DTS-HD HR) добавят подобрения към оригиналните формати (повече канали, по-високи битрейти и др.), но са техни разширения. Например DD+ поток реално съдържа оригиналния DD и добавя още информация. Т.е. DD+ и DTS-HD HR не могат да съществуват самостоятелно и щом на диск има някой от тях, значи реално има и ядрото (оригиналния формат). Поддръжката на тези формати е напълно по избор и затова не всички плеъри ги поддържат.

Dolby TrueHD и DTS-HD Master Audio (DTS-HD MA) са вече lossless компресии, за разлика от Dolby Digital, Dolby Digital Plus, DTS и DTS-HD High Resolution, които са lossy. Тук разликата е, че DTS-HD MA е също базиран на ядро + разширение и съдържа в себе си и оригиналния DTS поток. TrueHD обаче е самостоятелен формат и затова всички релийси с такава аудио пътека задължително имат и AC3 такава за съвместимост. Ако нямат, значи не е оригинален диск или копие 1:1. Поддръжката на тези lossless формати също не е задължителна.

Отново: това е по-сецификациите на Blu-ray стандарта.

 

Да обобщим: за Blu-ray имаме 2 формата, които са задължителни за поддръжка от всеки един плеър - Dolby Digital и DTS; имаме и 4 формата, които не са задължителни за поддръжка и не всеки плеър може да ги възпроизвежда - Dolby Digital Plus, Dolby TrueHD, DTS-HD High Resolution и DTS-HD Master Audio (lossy и lossless). Ако даден плеър не поддържа някой от 4-те допълнителни формати, той просто или ще прибегне до форматите, които поддържа. В случай на Dolby Digital Plus или някой от двата разширени DTS формати (HR и MA) плеърът ще разчете техните ядра (съответно AC3 и DTS, без допълнителната аудио информация). В случай на Dolby TrueHD плеърът ще преквлючи директно на AC3 потока, който му е задължително другарче, както вече споменах.

В сметките на обобщението не включих PCM, защото се използва рядко и на практика шансът да се попадне на такъв релийс е малък.

 

Това обаче не е всичко. Не е достатъчно само плеърът да поддържа форматите. Начинът на пренасяне на аудио също може е ограничаващ фактор. В общи линии имаме 3 начина:

- аналогови изходи - при тях плеърът декодира всичко в аналогов сигнал и го подава на ресийвъра, който вече ги подава на колоните; при този пренос на данни е нужно само плеърът да поддържа данните, но пък качеството на звука зависи от това колко качествени са цифровоаналоговите преобразуватели (DAC) на плеъра спрямо тези на самия ресийвър; обикновено преобразувателите на ресийвъра са по-качествени;

- S/PDIF (оптичен или коаксиален) - тук потокът се подава директно към ресийсвъра и няма потенциална загуба на качество при конвертиране в аналогов сигнал, както имаме при аналоговите изходи, но пък имаме и ограничение - S/PDIF може да пренася само оригиналните Dolby Digital и DTS, които са задължителни за всеки плеър; дори и плеърът да поддържа някой от 4-те допълнителни формати, ако сигналът се подава по S/PDIF, ще се пренесе само чист AC3 или DTS;

- HDMI - тук потокът отново се подава директно, но пак може да е ограничителен фактор, защото е важна версията на HDMI, която се ползва; версии 1.0, 1.1 и 1.2 на HDMI не поддържат пренасянето на 4-те допълнителни/разширени формати (т.е. положението е същото като при S/PDIF); за да се пренася директно някой от "по-яките" формати е нужна версия HDMI 1.3 (или по-висока) и разбира се трябва както плеърът, така и ресийвърът да поддържат версията на HDMI.

 

Разбира се ако говорим за система за домашно кино, при които плеър и ресийвър/усилвател са слети в едно, методът на пренасяне на сигнала не влияе.

 

Точно това се опитах да му обясня. Възрази, че всичко така или иначе се произвежда от един и същ китаец, и че чиповете им (?) са едни и същи и не е нужно да е огромна кутия (визираше ламповите усилватели или моя ресийвър SONY STR DE 235) за да може да изкара добър звук. С други думи, няма нищо лошо в една кутия (пък била тя и по-малка от ресийвъра ми) да се събере всичко на едно - усилвател, радио, DVD и USB флашка. Според неговите думи: "21 век.   "

Общо взето е вярно, че голяма част от техниката в днешно време се произвежда в Китай, но все пак не всичката. А и има голяма разлика между марков продукт, произведен в Китай, и оригинален китайски продукт. Едно е реномирана компания да проектира продукт, който да се произвежда в завод на компанията в Китай, и съвсем друго е продуктът да е проектиран в Китай. В първия случай имаме контрол върху качеството от страна на оригиналната компания. Във втория случай няма такива нещ. Е, ако трябва да съм честен, бих избрал марков продукт, произведен в друга страна, но все пак това, че просто е произведен там, не значи, че е боклук.

Като цяло също е прав, че не е нужно да е огромна кутия, за да изкара качествен звук. Съгласен съм с това. И все пак този аргумент може да се използва и в обратния начин: това, че даден продукт е в "малка кутия", не значи, че ще е качествен. Размерът не е от значение на практика. Важно е колко качествени компоненти се използват и колко добре е проектиран продуктът. От техническа гледна точка е напълно възможно в една кутия да се приютят усилвател с тонкоректор (еквалайзер), DVD/BD плеър, радио, четец на карти и още джаджи и всичко да е с отлично качество. В това спор няма. Въпросът е колко ще струва това. В момента има такива много-в-1 продукти, които са и доста достъпни като цени. Обаче щом имаме много функции и добра цена на едно място, значи качеството страда. Няма как даден продукт да е едновременно качествен, универсален и достъпен/евтин. Т.е. може разбира се, но никоя компания няма да го направи, защото не е добра маркетингова стратегия и ще страдат печалбите.

Всеки човек, който се интересува от аудио и има поне 2 работещи мозъчни клетки, е наясно, че в днешвно време качеството е на заден план. Бълват се все повече продукти с все по-ниско качество. Хората стават все по-малко взискателни и/или търсят все по-ниски цени (защото наистина не могат да си го позволят или просто защото са стиснати) и компаниите им предоставят това, което искат. Преди време (80-те и 90-те) не беше така. Тогава нямаше толкова големи разлики в качеството между класовете продукти. Неслучайно доста хора не бързат да сменят по-старата си апаратура с нова, защото старата е по-качествена от една голяма част от новата. Не че и сега няма наистина добри компоненти, но те са по-скоро в по-високите класове. Качествен продукт в ниския клас е все по-рядко и по-рядко явление. Да живее 21-ви век...

 

Имам чувството, че си ми прочел мислите.   Това му казах и аз, но отговора му беше: "...със сигурност свири по-хубаво/силно от твоите колони JAMO (190 )..." Как да не се засмее човек.   При това, човека е китарист и държи на техниката (що пари е дал за китари, усилватели,  кубета, не е истина). И в интерес на истината разбира доста - някои кубета си ги е правил сам и човек не може да каже, дали са оригинални. 

Все си мисля, че някои хора говорят така, само и само те да са правите. Това, което казват, наистина звучи логично (има някаква истина), но самите те не го вярват, а само го използват/говорят за да те затапят (като това, че събуфъра свири по-силно - да, прав е, че е по силен, но едва ли вярва, че е по качествен звука от моите колони). 

Сигурен съм, че съществува и момента с, кой какво хоби има. Например:

Аз съм меломан и виждам смисъл в влагането на пари за аудио техника. Според мен, без нужната и доста скъпа техника, човек не може да се наслади на музиката. От друга страна, някой е запален рибар и вижда смисъл в даването на пари за въдици, такъми и т.н. Според него, не можеш да хванеш риба, ако нямаш най скъпата въдица, която може да се купи на пазара. Всеки си държи на хобито и го защитава. Със сигурност и не чак толкова скъпи уредби стават за слушане, както и това, че ще хвана риба и с въдица за 10 лв. от битака ( и съм хващал, а рибарите с скъпите въдици ме гледаха с зяпнала уста   ). Е да, и двете неща са възможни с малко пари, ама друго си е скъпото, нали?  

Jamo не е сред най-реномираните компании, но определено имат доста добри продукти и бих избрал какъвто и да било техен продукт пред алтернатива на LG, без да замислям и за наносекунда. Няма начин неговата система за домашно кино да свири по-качествено от тези колони на Jamo, стига да са захранени от добър усилвател. Вече дали на него би му харесал повече звука на неговата система е отделен въпрос.

Общо взето е нормално това, че говори такива неща. Много хора изпадат съзнателно или подсъзнателно в състояние на "post-purchase rationalization" - т.е. защитаване на закупения продукт и търсене/изтъкване на причини, които да оправдаят покупката. В повечето случаи това е в резултат на когнитивен дисонанс, което може да се илюстрира чудесно с баснята на Езоп за лисицата и гроздето.

Всеки преценява какви средства да отдели за хобито си. Някои хора харчат повече пари за скъпа аудио апаратура не толкова защото реално биха чули разлика, а защото не биха намерили покой иначе. Някои хора просто държат да поддържат някакъв минимум на апаратура, защото иначе просто ще ги яде отвътре. В повечето тези случаи (да не кажа всички) въпросната личност толкова е обсебена от достигане на жаланото ниво, че си въобразява наличие на разлики, каквито всъщност няма, което ни е познато като плацебо-ефект и произтича от медицината. Разбира се тези хора го отричат, защото реално не осъзнават, че страдат от него. Точно това е в основата му.

 

Това звучи по скоро като теория. Можеш ли да ми предоставиш линк на сериозен/уважаван английски сайт/форум, където може да се прочетат или се разискват подобни мнения (конкретно това)?

Hydrogenaudio.org е уважаван сайт за аудио, но аз не съм попадал на задълбочени дискусии относно техническите аспекти на форматите. Иначе мнения от типа "аз предпочитам AC3/DTS" има навсякъде.

 

Темата съм я чел отдавна. Може ли да се каже, че по-силното звучене на DTS се дължи на повечето битрейти?

Както вече беше споменато - не. Битрейтът е напълно независим от силата на звука.

 

Дали съм разбрал правилно:

- когато е включена функцията DRC при някои дискове още от производителя в самия поток, разлика не се чува. Защо? Би трябвало АС3 потока да идва с намалено ниво на звука т.е. да звучи по-тихо от DTS, без значение, дали плеъра/усилвателя я поддържат, след като е вече с "включена" функция.

Обяснявам си го така: имаме тенджера, която може да разбере, дали даден домат е кисел и трябва да го подслади, за да неутрализира киселинността. Ако даден домат пристигне още от производителя с намалена киселинност (подсладен), ще е по слабо кисел от домат, който не е подсладен от производителя, без значение дали тенджерата поддържа тази екстра и дали е включена или изключена тази й опция за разпознаване.    

 

- ако обаче не са я включили производителите в диска, "няма да има разлика при включена и изключена компресия". Защо? Не схващам. Когато усилвателя поддържа или когато не поддържа DRC? 

Информацията за Dynamic Range Compression (DRC) е мета информация. Т.е. както ID3 етикетите при аудио форматите. Даден аудио поток може да съдържа DRC информация, но може и да не съдържа. Когато в плеър се активира тази опция, той чете тази мета информация и регулира нивото на звука по съответния начин. DRC е наричан от Dolby и "Night mode". Ще ползвам и коригирам твоята аналогия: тенджерата може да регулира киселинността на домата, но тя не знае кога е прекалено кисел и ако някой й даде инструкции как точно да го подслади, тя ще го направи; доматът не идва фабрично подсладен, а идва с листче с информация как да бъде подсладен, ако е прекалено кисел, тенджерата прочита тези инструкции от листчето и действа.

Ако даден плеър поддържа DRC, но не е включена такава мета информация, той няма как да регулира нивото на звука, защото няма откъде да вземе информацията как да го направи.

 

Това е общо взето като ReplayGain за AC3, ако си запознат с технологията.

[Marchiano]

Здравейте тъй като е описан метода за cd рип-ване. Бихте ли дали подробно описание (ако имате време) за рип-ване от аудио касета, като пропуснем началното свързване т.е. касетофон с извод line-in, кабел с два мъжки жака. Интересно ми е на колко kbps, Hz, програмата която да използвам, колко да е нивото на силата на звука и т.н.

[Night_Raven]

Най-добре е да записваш в WAV и после вече да си го компресираш както си искаш. В общи линии всяка програма за аудио обработка би трябвало да се справи със задачата. Лично аз бих ти предложил Audacity. Не е чак толкова професионална като някои други, но предлага всичко нужно и е безплатна. Силата на звука е най-сложното и трудно нещо. Не знам точно за каква звукова карта и какъв касетофон става въпрос, така че ще е добре да започнеш с ниско ниво на звука от касетофона и на Line-In, да направиш тестов запис и да прецениш как се чува. Идеята е да максимално силно, но без да се получава изкривяване. Можеш да се ръководиш по графиката на звуковата вълна в Audacity. Стреми се да е повече като първата графика в тази тема, а не като втората. Като параметри на WAV задай стандартните за CD Quality - 44.1kHz, 16-bit, Stereo. Записваш каквото ти трябва, цепиш го на отделни файлове (ако ти е нужно) и след това си го компресираш в желания формат, който предполагам ще е MP3. В такъв случай един среден битрейт от 128Kbps или 160Kbps би трявло да е напълно достатъчен, а ако ползваш VBR се ориентирай към -V5 (който е около 130Kbps средно) или -V4 (който е около 165Kbps средно) пресетите. Стойности около 128 може да ти се струват ниски, но жестоко се съмнявам да се усети разлика, но ако държиш, можеш да ползваш нещо около 160Kbps. По-високо от това е чиста проба прахосване на място.