Как да говорим на български?

[deyan]

Случвало ли ви се е да се обърнете към сервитьорката с думите: „Един пържен боб, напачнат с две кюфтенца“, или да обяснявате на баба си, че блузата, която ви е купила е „тотали депрекейтед“ и „съкс отвсякъде“. Не? Тогава може би няма нужда да четете по-нататък тази статия. За останалите – нека това да бъде просто един или поне още един повод за размисъл относно добре ли говорим български език и защо трябва да го правим.

Ще започна отзад напред. Защо трябва да говорим правилно български език и изобщо кое е „правилен“ език?

Най-лесно е да се каже, че „правилният“ език е книжовният. Погледнато така ще бъде доста тесногръдо и би лишило езика от развитие. Защото точно новите думи и изкази обогатяват езика, а носителите на новите неща сме всички ние. Когато тези новости добият достатъчно гражданственост те неимоверно ще бъдат включени в „правилния книжовен език“. По този път са извървели всички думи от гръцки и латински произход. След това езикът ни се е обогатил с турски, руски, френски и много немски думи. С по-широкото използване на английския език в световен мащаб неминуемо е включването и на такива термини и изкази.

Естествено, трябва да има граница, в противен случай просто ще започнем да говорим, примерно, на английски. Ключовата дума в горния абзац всъщност е „нов“. Именно новите думи обогатяват езика, а не заменянето на вече съществуващи. Разбира се, има изключения, които само потвърждават правилото.

Съществуват различни групи от обществото, които употребяват различни чуждоезични думи. Например юристите използват доста думи с латински произход, които по исторически причини са навлезли в българския език. Инженерите използват много немски и руски термини, тъй като голяма чест от тяхната литература е превеждана от тези езици. Особен случай са политиците, които използват най-разнообразен набор от изкази, най-често без да знаят какво точно означават. И това е за да може болшинството от хората да си кажат - „брей, колко учен човек – какви неща знае...“. Още повече, че всички идват от различни сфери на живота и едно такова говорене ги приобщава и създава що-годе единна класа.

По-нататък в текста ще се спра на друга група хора – това сме хората, забъркани в компютърните науки. Програмисти, системни администратори, уеб дизайнери и игратели.

Самата дума „компютър“ не е българска и означава механизъм/апарат, който изчислява, смята, брои. В старите книги можете да видите, че като термин се е употребявало „(персонална) изчислителна машина“. Сметало или сметачница също не се е наложило. В момента едва ли някой, който не е живял в онези времена ще свърже изчислителната машина с компютъра. Абстрактно погледнато вече не се правят само изчисления, а се доста по-разнообразна работа – слуша се музика, обработват се изображения и текст, и какво ли още не... Погледнато на по-ниско ниво компютърът не прави нещо повече от изчисления.

Всъщност борбата, която водя от известно време, е не против използването на думи като „компютър“, а такива като „кликам“, „принтирам“, „селектирам“, „по дефолт“, „резолюция“, „сейввам“ и още много, много други.

Може би ще изникне въпросът каква е разликата между „компютър“ и „сейввам“? Първото е дума, която навлязла като термин, за който в нашия език не сме имали смислово еднозначна дума. По-лесно е било да използваме чуждата. „Сметалото“ и „изчислителната машина“ означават същото, но смислово са леко различни. За „сейввам“ не стои така въпросът. В българския език имаме не една, а няколко думи, които означават същото и са смислово равнозначни, например „запазвам“ и „съхранявам“. Това езиковедите наричат калкиране.

Има и друг нюанс в чуждиците. Някои от тях са навлезли отдавна в българския език и им е отреден определен смисъл. В по-съвременни времена същата дума навлиза отново, но с друг смисъл. Такъв пример е „резолюцията“. Думата се е наложила като текст, който представлява решение или разрешение за извършването на нещо (най-общо казано). В компютрите „screen resolution“ има съвсем друг смисъл и на български е прието да се превежда като „разделителна способност“. Може да ви се струва дълго, но затова пък имате и свободата да я съкратите, но с дума, която би говорила на слушащата ви страна доста повече, особено ако няма познания в компютърните термини. Защо не „разделителност“.

Ако ви е трудно да си представите живота и ежедневното говорене без чуждици ще ви кажа, че е въпрос на свикване. С търпение и не чак толкова усилие нещата стават и полека-лека си идват на местата. Това го казвам от личен опит.

Аз съм започнал като програмист и всички „дебъгвахме“, „билдвахме“, „мърджвахме“, „дифвахме“, „грепвахме“ и още много, много, много подобни. След това попаднах за шест месеца в Института за български език при БАН и изведнъж всички около мен говореха на български. Не само, че не ме разбираха, поне в началото, но и имаше доста присмех. Това преобърна нещо в мен и аз реших, че не желая да изглеждам глупав и необразован, свикнал да използва програмистки лафове, които не струваха нищо извън програмистката среда. Видях, че не е нито модно, нито е „cool“. Наложих си да използвам български думи, за нещата които може. По това време започнах и да превеждам софтуер и вече 5 години се грижа да има SUSE Linux на български.

За тези, които биха желали да опитат ще дам няколко съвета и малък речник с думи, които можете да замените в ежедневната си реч:

# кликам – щраквам, цъкам;

# принтирам – разпечатвам;

# сейввам – запазвам, записвам, съхранявам;

# пействам – вмъквам, поставям, прилепям;

# фонт – шрифт (въпреки, че е от немски се е наложило първо);

# билдвам – изграждам;

# по дефолт – по подразбиране;

# резолюция – разделителна способност или разделителност;

# геймър – защо не „игрател“? „играч“ има друг смисъл;

# рутер – маршрутизатор;

# сърчвам/файндам – търся и намирам;

# мейквам – правя, изграждам;

# партишън – дял;

# пач – кръпка, поправка;

# рипеървам – поправям;

# ъпдейдвам – обновявам;

# ъпгрейдвам – подновявам;

# килвам – убивам;

# перънт процес – родителски процес;

# чайлд процес – дъщерен процес;

# форквам – раздвоявам;

# джойнвам – събирам;

# филвам – запълвам;

# събмитвам – изпращам;

# комитвам – извършвам;

# бекграунд – фон;

# уолпейпър – тапет;

# десктоп – работен плот;

# даунлоудвам/ъплоудвам – свалям и качвам;

# сиидвам – разпространявам;

# тракър – следач;

# тулбар – лента с инструменти;

# клипборд – системен буфер;

# юзър – потребител;

# чеквам – проверявам, пробвам;

# инсъртвам/адвам/делитвам – вмъквам/добавям/изтривам;

# фиксвам – поправям;

# мейл – поща, писмо, изпращам писмо;

# дигитален – цифров;

# модифайвам – променям;

# зуум (ин/аут) – приближаване/отдалечаване;

... и така нататък. Има много думи. Много от тях можете да видите преведени в софтуера на български. Съществуват и речници. Естествено, че винаги ще има думи, които им е „писано“ да обогатят езика ни, защото нямаме еквивалентни за тях: „дебъгвам“, „компилирам“, „интерфейс“ и т.н.

Ако някои от думите на български ви се струват странни, смешни или не на място, това е защото не ви се е случвало да ги чувате по-често така. С течение на времето ще се убедите. Не може една българска дума да не е в съзвучие с останалата част на български текст.

И от мен да знаете – никой няма да ви гледа странно или с насмешка ако пишете и говорите правилно и разбираемо за всички. За обратното, обаче, не съм толкова убеден!

Тук идва и ред да отбележа, че писането на български език е много по-четливо, когато е написано на кирилица. „Техническите проблеми“ са най-често извинение, неоснователно при това. Писането на „методиевица“ е обидно грозно и сериозно уврежда зрението и настроението на четящия. Надявам се е ясно.

Представеното по-горе изложение е мое лично мнение и, естествено, не мога да го налагам. Все пак това е провокация и, надявам се, плод за размисъл. Нека езиковедите да ми простят и по-добре поправят, ако съм допуснал грешки от тяхна гледна точка.

 

 

Авторските права принадлежат на:

Борислав Митев - morbid_viper@mail.bg

Версия: 1.0, септември 2006 г.

Цитиране, копиране и разпространение на целия материал или части от него е разрешено на всякакъв носител, ако е запазена тази последна бележка.

[chenkete®]

Напълно подкрепям написаната статия. Мисля, че голяма част от потребителите тук (а и не само тук) трябва малко да се позамислят къде живеят и на какъв език говорят. Преди време имаше голям проблем със така наречената "шльокавица" из форумите. Хората се дразнеха на теми, написани на "шльокавица" и с едни прости правила нещата взеха че се пооправиха. Сега на всеки му е по-приятно да прочете една тема написана на БЪЛГАРСКИ език. Смятам че всеки от нас може да положи малко усилия за говорене и писане с минимален брой чуждици. Трябва да се започне все от някаде. Дано да успеем да си запазим родния език.

[danina]

Да! И аз съм съгласна с изложеното мнение.

Смятам, че трябва да се използват чужди думи само когато няма български за обозначаване на обекта или явлението, за което се говори.

По отношение на " професионалния жаргон" съм малко по- демократично настроена. В крайна сметка той затова е професионален- защото се използва в определени среди, където неговото използване не е проблем за никого.

Важното е да се съобразяваме за кого и по какъв повод са предназначени думите ни. Спомням си един пример по този въпрос от книга на Москов.

Не можем да кажем:

- Скъпа имаш чудесни зъркели!

Трябва да подберем точната дума, а такива в нашия език има в изобилие.