Пътят на смъртта

[lpa]

Когато пътуваш по него, оценяваш високо правото си на живот

 

Една от най-впечатляващите гледки в Боливия е отсечката със зловещото название Пътя на смъртта, пресичаща Андите от столицата Ла Пас до Короика. От едната страна на врязаното в стръмните скали 60-километрово шосе зее дълбока почти километър пропаст, в която всяка година политат средно около 26 автомобила...

Ако някога сте карали по път, който изглежда опасен, то непременно сте се питали как ли изглежда най-опасният път в света и дали някой знае къде се намира. Е, такъв път наистина съществува и може да бъде открит на територията на Боливия.

Веднага щом пристигнахме в столицата на южноамериканската държава Ла Пас, потърсихме начин да си уредим екскурзия надолу по пътя. Половината от територията на Боливия е разположена върху най-високия дял от планинската верига на Андите, а другата половина се простира по протежението на Амазонската долина.

Издълбаният в скалния масив

Път на смъртта, за който говорим, свързва тези две части, спускайки се в продължение на шейсет километра от 4500 до 200 метра надморска височина. В самия застлан с чакъл път няма нищо опасно - страшна е ужасяващо дълбоката пропаст, която зее почти през цялото време отстрани...

Повечето хора са склонни да считат името "най-опасния път в света" за поредната примамка на туристическите агенции. Според застрахователния отдел на Inter American Bank обаче пътят, свързващ Ла Пас и Короика, е най-опасният в света от гледна точка на броя на катастрофите. Средно по 26 превозни средства годишно политат в километровата на места пропаст и тъй като това обикновено са претъпкани с бедни боливийци автобуси, броят на жертвите понякога достига трицифрени стойности...

Голяма част от туристическите агенции в Ла Пас предлагат пътуване с велосипеди надолу по пътя. Освен че покачва неимоверно адреналина, спускането с около 60 км/ч по най-стръмните склонове на Андите ви позволява да се концентрирате върху великолепния пейзаж и да забравите не само за дебнещите ви отвсякъде опасности, но и за всичко останало на света. Тези, които считат спускането с велосипед за недостатъчно опасно, могат да извършат същия преход с камион...

Натовареният с нас и велосипедите минибус напуска Ла Пас - най-високата столица в света, извисяваща се на 3700 метра надморска височина, и продължава нагоре до 4500 метра, откъдето започва вкопаният в стръмните склонове тесен Път на смъртта. Въпреки че страшното все още не е започнало предстоящата заплаха вече се усеща в малките детайли наоколо. На всеки стотина метра край пътя клечат диви кучета в очакване на лесна плячка. Не, не си мислете това - не е толкова страшно... Просто поелите към долината шофьори на камиони им подхвърлят храна. По този начин те се опитват да умилостивят "ачачилас" - духовете на предците, които живеят на върха на Андите и ги наблюдават, докато карат надолу по пътя. Достигайки началото на Пътя на смъртта, ставаме свидетели на друго своеобразно жертвоприношение за умилостивяване на великите горски духове "апус", при което шофьорите заливат с алкохол гумите, преди да поемат по дългия и опасен наклон.

Свидетелствата за катастрофи с фатален завършек по тези места просто не могат да се пропуснат - кръстовете около пътя се срещат толкова често, колкото и мантинелите в Европа. При това те не са поставени само в памет на загиналите, а и за да предупредят живите за опасността, която ги дебне в отделни участъци от пътя. Изумителното в случая е това, че много често инцидентите се дължат на пияни водачи и грубо незачитане на елементарни правила от рода на движение в определеното платно. По принцип автомобилите в Боливия са с ляв волан и се движат по обичайното за по-голямата част от света дясно платно, но за този път се прави специално изключение от правилата. За да виждат добре идващите насреща, преминаващите по Пътя на смъртта водачи трябва да карат близо до ръба който винаги е от лявата страна, тоест от страната на волана. По-голяма част от инцидентите обаче не се случват поради човешки грешки, а заради самия път и нестабилната настилка, с която е покрит. Потоците и водопадите са едва ли не на всяка крачка, а прокараното с огромен труд трасе през планината е подложено на жестока ерозия - нерядко се случва цели участъци от него буквално да изчезват в бездънната пропаст...

В началото на ХХ век започва реализацията на огромен инвестиционен проект за изграждането на нов път, финансиран със 120 милиона долара чуждестранeн капитал. Построени са два нови участъка от пътя, но когато на дневен ред идва изграждането на тунела, който трябва да ги свързва, инвеститорите се оттеглят и проектът приключва. Трудно би могло да се прецени какво ще се случи и със сегашния път, ако в скоро време не бъде ремонтиран основно. Сигурно е едно - ако Пътят на смъртта бъде оставен на милостта на "апус", "ачачилас" и пияните камионджии, наименованието му ще става все по-буквално...

Засега местните се справят някак. Почти на всеки остър завой може да видите човек, който играе доброволно ролята на светофар. Това са хора от околностите, които добре знаят колко опасен е пътят и познават поне един загинал на него човек. Ролята им в регулирането на движението е неоценима, тъй като на много места видимостта към насрещно движещите се автомобили е нула а животът на стотици пътници зависи от "човешките светофари", които информират водачите със зелени и червени флагчета. Въпреки че дължината на отсечката е едва 60 км, пътуването по нея може да продължи с часове. Често се случват задръствания, при които дълги редици от скупчени коли и камиони не могат да мръднат наникъде поради свличане на скална маса, пропадане на пътя или катастрофа, вследствие на която пътят бива препречен. Връщане назад в такива случаи просто няма и понякога автомобилите и пътниците стоят притиснати със седмици до зеещата бездна, докато някой се погрижи проблемът да бъде разрешен. Иначе пътят е отворен през цялата година - дори и през дъждовния сезон, когато движението спира по естествен начин поради затъналите в дълбоката кал камиони...

Постепенно слизаме надолу и наближаваме края на нашата авантюра, преодолявайки последните няколко километра, които вече не са толкова стръмни. Тръпката на невероятната смяна на атмосферните условия по 60-километровата отсечка е изумителна - от снежни преспи на 4500 метра климатът постепенно прелива от умерен през субтропически и тропически до почти екваториален. Преобличането по пътя е постоянно занимание, а в Короика температурата е 35 градуса, при които удоволствието от душа и басейна се разделя поравно между прохладата и облекчението да бъде отмит дебелият слой прах от лицата и телата.

"Подобно пътуване те кара да осмислиш мимолетността на човешкото съществуване и да оцениш по-високо правото си на живот", казват туристите, преминали по Пътя на смъртта.

 

Лично аз много бих искал да мина по този маршрут, но не бих оставил някой друг да шофира или съм по-склонен да се спускам с колело. Както някой беше казал "Изживеш смъртта, но не умирай".

http://mk23.image.pbase.com/u15/akeakamae/large/4775987.22RoadtotheYungasDeathRoad.jpg

http://www.trekker.co.il/bolivia/b-death-02.jpg

http://www.trekker.co.il/bolivia/b-death-04.jpg

http://hacksaw.cals.wisc.edu/aaron/BOLIVIA/20050525_Biking_Death_Road/.lowres/IMG_3849.JPG

 

www.7dnisport.net