Кан - последната легенда на Германия

[lpa]

На световното вратарят постигна една от най-важните победи - над самия себе си

 

Докато Оливер Кан стягаше ръкавиците си за мача с Португалия, той размени няколко думи с Йенс Новотни. Защитникът в последния момент бе попаднал в стартовия състав за малкия финал, тъй като Роберт Хут получи мускулни проблеми в бедрото на загрявката. Накрая и двамата приеха благосклонно съдбата си да бъдат резервни играчи, получили шанс за изява едва в последния мач - за третото място.

 

Кан спасява удар на португалеца Паулета в малкия финал

 

Това е неописуемо - каза Кан след победата 3:1 на Германия. - Никога досега не съм преживявал толкова емоционален момент. Невероятно е какво може да ти донесе футболът. Нямам думи." Веднага след това той обяви отказването си от националния отбор. "Това е последният ми мач за Германия. Всичко свърши. Мечтата ми бе да стана световен шампион, но не успях да я постигна. През 2010 г. ще съм на 40. Това е правилният момент. Не мога и да мечтая за по-добро сбогуване."

Преди мача Кан, както винаги, изглеждаше напълно мотивиран. Мотивиран да се сбогува на ниво с емоцията да играе на световно първенство, в своя мач №86 мач за националния отбор. Въпреки че това бе само т.нар. малък финал за третото място, който според селекционера на Португалия Луис Фелипе Сколари носи повече мъка, отколкото радост. Един срещу друг играят тези, които не са на големия финал. Точно в тази обстановка Кан трябваше да се сбогува с бундестима - шанс, предоставен му от новия №1 Йенс Леман.

Кан бе в оранжев екип, носеше №12 и бе първият от немските национали, излязъл на стадиона в Щутгарт - час преди началото на мача. Той не пя националния химн, защото бе твърде концентриран. Нищо ново. Той не пя химна в никой от досегашните си 85 мача. Все пак 86-ият бе по-особен. Това бе последният немски химн, прозвучал, когато Кан е вратар на националния отбор

Тогава, докато химнът още звучеше, това го е знаел само той и никой друг. "Преди мача не подозирахме, че той ще се окаже последен за Оли", призна Михаел Балак.

В мача той спаси всичко, което можеше да се спаси. Беше безгрешен, сигурен, както винаги. Такъв, какъвто е бил през цялата си кариера - титанът, чиято задача е да не пуска кълбото от другата страна на линията. Без значение срещу кого. За целта той е готов да използва всички средства. "Това, което направи Оли днес, бе грандиозно", каза героят на мача Бастиян Швайнщайгер.

Кан трябваше да изтърпи 13 минути, преди да се намеси за първи път и да хване едно центриране на Деко от фаул. При гола на Нуньо Гомеш нямаше какво да се направи. Особено важна обаче бе намесата на вратаря при фаула на Кристияно Роналдо и плътния удар на Деко през второто полувреме. Той се справи отлично и при ситуацията, когато Кристоф Мецелдер се опита да изчисти, но замалко не си вкара автогол.

При всяка хваната топка вратарят бе аплодиран така, сякаш е спасил решаваща дузпа. Още преди началото феновете скандираха "Оли, Оли!". Те се възхищаваха от поведението на вратаря, който се държа като истински спортсмен от момента, в който загуби титулярното си място в бундестима за сметка на Леман. Той спечели особено големи симпатии в цяла Германия най-вече заради жеста си преди дузпите срещу Аржентина, когато пожела успех на Леман, а след триумфа прегърна конкурента си. Този миг ще остане завинаги в паметта на германската нация. "Това, което направи Оливер, е фантастично. Той е чудесен пример за младите", похвали го селекционерът Юрген Клинсман.

Вратарят бе аплодиран като герой и окуражаван със скандирания не къде да е, а в Щутгарт - там, където в миналото неведнъж е бил провокиран и замерян с банани, докато играе за Байерн. Враждата между шваби и баварци е пословична. След всичко, което Кан изтърпя през 2006 г., обаче нямаше място за такива провокации. Щутгарт бе идеалното място за един последен голям мач и едно голямо сбогуване. В последните седмици и месеци на битката за титулярния пост срещу Леман Кан извоюва една от най-важните победи - тази над самия себе си и своето честолюбие. Не можеше ли просто да се откаже - преди световното. Или с безразличие да изтърпи досадния период от един месец, в който е резерва на световно първенство? Със сигурност щеше да му е по-лесно.

Никой нямаше да го съди, ако не бе пожелал успех на Леман

Щеше да е разбираемо. Но той отиде и го направи. Прие, че герой за Германия може да бъде и някой друг, въпреки че години наред тази роля бе запазена за него. Онзи ден, като обяви отказването си от националния отбор, той знаеше, че остава в историята на бундестима. Националният вратар Кан може вече да е история, но човекът Кан тепърва ще се превръща в легенда.

Първия си мач за националния отбор на Германия Кан изигра на 23 юни 1995 г. в Берн срещу Швейцария (2:1). И въпреки многото си успехи - сред които спечелването на Шампионската лига, Междуконтиненталната купа и Купата на УЕФА с Байерн, той обяви именно мача за третото място онази вечер за най-емоционалния в кариерата му. През 2002 г. той стана световен вицешампион в Япония и Република Корея и бе обявен за играч №1 на турнира.

Когато съдията Тору Камикава обяви края на малкия финал, Оливер Кан легна в наказателното си поле. Напълно изтощен както физически, така и психически, той може би би искал да остане сам. И да помисли за всичко, което му се случи на световното и преди него. Да си каже - да, сега е моментът да се откажа. "Съжалявам, че той се оттегля - каза Швайнщайгер. - Страхотно бе да бъдем още веднъж заедно на терена. Радвам се, че с тази победа успяхме да го изпратим както подобава."

Има нещо символично във факта, че играчът, който бе най-близо до Кан в последния му мач, бе Йенс Новотни. "След мача си спомнихме за времената, когато двамата играхме в Карлсруе. Оттам започна всичко - каза Новотни. - Хубаво е, че и в края на кариерата ни в националния отбор, отново сме заедно."

 

 

Кариерата на Кан в бундестима

 

 

10.6.1994 г. - Оливер Кан е трети вратар на Германия на световното в САЩ след Бодо Илгнер и Андреас Кьопке. Не записва нито един мач и проследява от пейката загубата 1:2 от България в четвъртфинала.

23.6.1995 г. - Кан дебютира в Берн при победата 2:1 над Швейцария.

30.6.1996 г. - На европейското в Англия, спечелено от тима на Берти Фогтс, Кан е резерва на Андреас Кьопке.

4.7.1998 г. - На световното във Франция Кан пак е резерва на Кьопке. Той е на пейката, когато бундестимът отпада на четвъртфинала от Хърватия след 0:3.

3.6.2000 г. - При 3:2 срещу Чехия в Нюрнберг Кан за първи път води немския национален отбор като капитан, тъй като Оливер Бирхоф започва мача на пейката.

20.6.2000 г. - Първият турнир на Кан като №1 се оказва провал. След загуба 0:3 от резервите на Португалия Германия отпада още в първата фаза.

1.9.2001 г. - При загубата 1:5 от Англия Кан за първи път допуска 5 гола в мач на националния отбор.

13.2.2002 г. - С победата 7:1 над Израел Кан се утвърждава окончателно като капитан на Германия. Дотогава лентата носи нападателят Бирхоф, но той е резерва в състава на Руди Фьолер.

30.6.2002 г. - На световното в Япония и Корея Кан извежда бундестима до финал. При победата 1:0 над САЩ Кан изиграва може би най-добрия си мач с националния екип. Преди финала в Йокохама е избран за играч №1 на световното. На финала срещу Бразилия (0:2) вратарят греши фатално при първия гол на Роналдо.

23.6.2004 г. - И във второто участие на Кан на европейско Германия отпада след първата фаза. Този път бундестимът е отстранен след загуба 1:2 от резервите на Чехия в Лисабон.

18.8.2004 г. - В първия мач под ръководството на Юрген Клинсман капитан на Германия е не Оливер Кан, а Михаел Балак.

9.10.2004 г. - След победата на Германия 2:0 над Иран в контролата в Техеран, в която пази Йенс Леман, Клинсман уволнява треньора на вратарите Сеп Майер, смятан за застъпник на Кан, и назначава Андреас Кьопке.

8.10.2005 г. - При загубата 1:2 от Турция Кан отново води Германия с капитанската лента, тъй като Балак е контузен.

22.3.2006 г. - При 4:1 в Дортмунд срещу САЩ Кан изиграва 84-ия си мач за Германия. Смята се, че той все пак ще се пребори за титулярното място на световното.

7.4.2006 г. - Кан преживява най-големия удар в спортната си кариера. Клинсман обявява Йенс Леман за №1 на световното.

10.4.2006 г. - Кан заявява, че ще отиде на световното и като резерва и ще даде 100% от себе си за тима.

9.6.2006 г. - Световното започва, а Кан е резерва в откриващия мач в Мюнхен, където се чувства у дома. "Какво правя тук?", пита се той.

30.6.2006 г. - Кан влиза завинаги в сърцата на феновете, като окуражава Леман преди дузпите срещу Аржентина. Една от най-емоционалните сцени на световното.

8.7.2006 г. - Кан изиграва последния си, 86-и мач за Германия, като излиза с капитанската лента. Обявява оттеглянето си веднага след победата 3:1 срещу Португалия.

 

www.7dnisport.net