Нашата приказка

[A_S_D]

Бяха се разпъпили дръвчетата и се разнасяше страхотно ухание на свежест.

[Neuton Gimic]

мдаааа, крайно време беше да ги изпера тези маратонки...

[haidukpikaso]

...а пък къщата ми се нуждаеше от голямо пролетно почистване.

[mireto]

Глава първа.

 

Утриното слънце се показа над хоризонта. Нежен сноп светлина се прокрадна през завесата на прозореца и погали съненото ми лице. Разтърках очите си и погледнах през прозореца, за да видя как започва още един красив ден от моя живот. Надигнах чаршафите и направо не ми се споменава какво видях отдолу. Котката беше оставила кални дири по цялото легло. Явно пак беше бродила през нощта в градината. Зачудих се защо дирите бяха със синьо-оранжев цвят. Оказа се, че котката беше съборила няколко кутии с блажна боя. Дали имаше нещо общо с пряснобоядисаната ограда на съседката? Но дори и да имаше нещо общо, така и не разбрах защо имах от същата боя и по себе си. Станах, отидох да се измия и сложих едно кафенце на печката. Докато чаках кафенцето да заври седнах на компа да прегледам новостите в Tragedy's Forum и взех че изкипих кафето (каивето). Това с кафето ми се случваше всяка сутрин. Мартин (моето малко бебе) тъкмо се събуди от сън. Плачеше и си искаше млякото,само че то беше свършило. Незнайно защо,погледът ми пак се спря на хубавата ми котка. И точно тогава на вратата се позвъни. Беше млекарят, който беше бесен, защото котката го беше ограбила. Нея я нямаше на хоризонта,бебето продължаваше да реве,а за капак на всичко спря и нета. За това набързо отскочих да взема,за да успокоя Мартинчо. Очертаваше се един чудесен ден, изпълнен с нови вълнения. По пътя ме пресрещна сексапилната съседка,която се чудеше защо синьо-жълтата й ограда е цялата на лапички. Но като погледна тениската ми, веднага разбра, че моя Роро (котарака) е виновен! Тя се приближи до мен и със злокобен глас продума:

- Сам ли ще си избереш наказанието или аз да ти го измисля,а?

В този момент от прозореца се показа Мирослав (мъжът й):

- Ей,ти нещо жената ли ми сваляш,а? - си помисли, но като видя котешките стъпки му стана много смешно.

Аз се усмихнах с него и продължих към своята мечта.

Високо в небето над мен прелетя щъркел-пролетта беше дошла. Бяха се разпъпили дръвчетата и се разнасяше страхотно ухание на свежест. мдаааа, крайно време беше да ги изпера тези маратонки.....а пък къщата ми се нуждаеше от голямо пролетно почистване.

 

Глава втора.

 

На острова се беше появила загадъчна мъглявина.

[Tragedy]

Дали пък не бях в някой от разказите на Стивън Кинг, където загадъчна мъгла избива всичко живо и умряло

[haidukpikaso]

Лодката ми се беше повредила и бях откъснат от света.

[mireto]

Е, ако не броим компютъра, разбира се.

[haidukpikaso]

Затова се обърнах за помощ към аверчетата от Tragedy's Forum.

[Slammer]

но всички бяха OFFLINE

[haidukpikaso]

Даже и Tragedy не се развяваше.

[Slammer]

*Да не би да е сменил хост-а? - си помислих.*

[haidukpikaso]

Каквото и да бе станало,сега трябваше да се оправям сам.

[Vanina]

Рестартирах компютъра и какво си мислите ...

[haidukpikaso]

На екрана се появи Tragedy,който ми каза:

[Tragedy]

"Не бой се чадо мое, ще оправим таз мизерия" и се зае да ръчка по РС-то ми с дива усмивка.