Нашата приказка

[mireto]

Понеже Юначето вчера ми се накара, че не пускам вицове и защото смятам да последвам неговия съвет да има повече поводи да се усмихваме и да отмаряме, ще ви предложа да си направим една приказка. Виждала съм подобни и в други форуми, и смятам, че бъде забавно, пък тази ще бъде наша. На определени периоди от време, ще обощавам написаните от всички постове в един общ текст и ще се смеем на смешката, измислена от нас самите. За да може всеки от нас да прокара, така да се каже, собствена мисъл, ви предлагам постващия да пише по едно изречение, вместо по няколко думи. Този след него ще пише своето изречение, което да има поне малка връзка с предишното.

 

Идеята ми е да стане забавна приказка, в която да има колкото се може повече позитивни емоции, смешки и свежи умозаключения.

 

Приказката започва така:

 

Утриното слънце се показа над хоризонта.

[Slammer]

Нежен сноп светлина се прокрадна през завесата на прозореца и погали съненото ми лице.

[Tragedy]

Разтърках очите си и погледнах през прозореца, за да видя как започва още един красив ден от моя живот.

[mireto]

Надигнах чаршафите и направо не ми се споменава какво видях отдолу.

[Slammer]

Котката беше оставила кални дири по цялото легло.

[haidukpikaso]

Явно пак беше бродила през нощта в градината.

[mireto]

Зачудих се защо дирите бяха със синьо-оранжев цвят.

[Slammer]

Оказа се, че котката беше съборила няколко кутии с блажна боя.

[haidukpikaso]

Дали имаше нещо общо с пряснобоядисаната ограда на съседката?

[Tragedy]

Но дори и да имаше нещо общо, така и не разбрах защо имах от същата боя и по себе си.

[Slammer]

Станах, отидох да се измия и сложих едно кафенце на печката.

[DAVIDOV]

Докато чаках кафенцето да заври седнах на компа да прегледам новостите в Tragedy's Forum и взех че изкипих кафето (каивето)

[haidukpikaso]

Това с кафето ми се случваше всяка сутрин.

[Slammer]

Мартин (моето малко бебе) тъкмо се събуди от сън.

[haidukpikaso]

Плачеше и си искаше млякото,само че то беше свършило.