Незабравимите мигове на световни финали

[lpa]

Всяко световно първенство оставя незабравими спомени. Понякога се помнят не толкова головете, колкото други любопитни сценки. Вземете само турнира в Германия. Едни от най-ярките образи, които ще останат в съзнанието, са на италианеца Марко Матераци, който прегръща съдията след победния полуфинал срещу Германия, както и на хърватина Йосип Шимунич, който се чуди дали да напусне, или да остане, след като получи два жълти картона, без да бъде изгонен от рефера.

Сп. "4-4-2" публикува класация с най-незабравимите моменти в историята на световните първенства. Предлагаме ви челните три епизода.

 

 

1. Божията ръка

Англия - Аржентина (1986)

В дългосрочен план късметът на всеки един отбор се изравнява. И ако Англия извади голям късмет, когато "руският" страничен съдия Бахрамов зачете "гола" на Хърст на финала през 1966 година, тимът трябваше да върне дълга си през 1986 на стадион "Ацтека" в Мексико Сити.

Всички знаем тази история. 10 минути след началото на второто полувреме на скучния четвъртфинал между Англия и Аржентина Стив Ходж опитва да изчисти топката, но вместо това я праща в собствения пеналт. Вратарят Шилтън скача с цялата грация на едноног дълбоководен водолаз, страдащ от подагра. Не е изненадващо, че Диего Марадона се извисява над него и праща топката в мрежата с ръка. Реферът Али Бенасюр зачита попадението. После Марадона бележи и втори гол - според мнозина най-великия на световни финали. И въпреки вдъхновения от Джон Барнс опит за обрат и късния гол на Гари Линекер Англия отпада. Ужасия.

За много англичани и до ден днешен това, което стори Марадона, остава непростимо и говори красноречиво за морала му. Което е странно, като се има предвид, че през 2002 Англия победи Аржентина с гол от дузпа, свирена за откровена симулация на Майкъл Оуен. Никой не нарича Оуен късокрак мошеник, въпреки че той щеше да получи перфектни оценки в състезание по скокове във вода на олимпиада с изпълнението си. Така че нека за разнообразие оставим Диего на мира и да обвиним няколко англичани за тази загуба.

Първи в списъка е треньорът Боби Робсън. Аржентинците се славеха със слабите си бекове, но вместо това Робсън предпочете да остави крилата Барнс и Уодъл на пейката. Когато двамата най-после влязоха на терена, Англия вече губеше с 0:2 и времето неумолимо летеше.

Вратарят Питър Шилтън можеше да скочи за топката. Ама истински. И нека не обяснява колко очевидно е било нарушението на Марадона. Наложи се впоследствие централният защитник Тери Бъчър да му разясни подробно какво се е случило, за да си намери Шилтън оправдание.

Стив Ходж можеше да изчисти в правилната посока. Тери Фенуик и Питър Рийд имаха по три възможности да влязат както трябва на Марадона при втория му гол. След като намали резултата, Линекер получи топката за втори път на тепсия благодарение на Джон Барнс и щеше да изравни, ако беше действал по-решително.

 

2. Другата божия ръка

Англия - Бразилия (1970)

"Бенкси, много си зле - вайка се халфът на Англия Алън Мълъри. - Преди години щеше да хванеш тази топка, а сега направи шибан корнер!"

Реакцията му е предизвикана от южноамериканските журналисти, които твърдят, че Бенкс ("остаряващ вратар, който играе в посредствен клуб) е слабото звено в английския национален тим през 1970.

Всъщност от момента, в който бразилецът Жаирзиньо надиграва крайния защитник Тери Купър, изглежда неминуемо контраатаката на южноамериканците да приключи с поредния великолепен гол. Жаирзиньо, който по-късно бележи единственото попадение в мача, центрира отлично към далечната греда. Изстрелът на Пеле с глава е като по учебник. "Щом изстреля топката, Пеле вдигна ръце и извика "Гол!" - разкрива Мълъри. - После Гордън изникна от нищото и изби топката. Нямам представа как го направи и не съм сигурен, че самият той си дава сметка. Безспорно е обаче, че в следващия миг топката беше зад вратата, а Пеле псуваше всичко живо."

По-късно Пеле признава, че изпълнението на Бенкс понякога не му дава да заспи нощем. Другите членове на вратарската света троица - Сеп Майер и Лев Яшин, обявяват, че това е най-невероятното спасяване, което са виждали някога. Самият Бенкс признава, че проявата му "не е лоша", но казва, че е правил и по-добри спасявания по-рано в кариерата си. "Само че тогава бях в Сток, а не на световното!", изтъква той.

 

3. Сълзите на Тардели

Италия - ФРГ (1982)

Имаше дни, когато изглеждаше, че футболистите влагат повече сърце в играта. Испания 1982 е най-великият турнир от гледна точка на емоционалните изблици, които предлага. Бразилецът Фалкао се втурва обезумял към флага за корнер след изравнителния си гол срещу Италия, с изцъклени очи и вени, които са се издули застрашително. Дори той обаче не може да бие шоуто на Марко Тардели след гола му на финала.

Целият свят иска Италия да победи заради опита на немския вратар Харалд Шумахер да убие французина Патрик Батистон на полуфинала. На почивката нещата не изглеждат добре. Маестрото в средата на терена Антоньони не играе заради контузия в полуфинала, а още в 18-aта мин италианците губят и нападателя Франческо Грациани. 6 минути по-късно Антонио Кабрини стреля в аут от дузпа. Мнозина се страхуват, че германците ще бият. Паоло Роси обаче засича центрирането на Клаудио Джентиле в 56-ата мин. После, 12 минути по-късно, идва ОНЗИ момент. Конти прави двоен пас с Гаетано Ширеа и подава на Тардели, който, макар че не си спира топката по най-добрия начин, после я изстрелва неспасяемо в далечния ъгъл. Това е едно от едва шестте му попадения с фланелката на Италия.

В този момент имиджът му на корав мъжага се пропуква. Тардели прелива от емоции и се втурва неудържимо напред. Той спринтира към собствената половина, като размахва ръце, сълзите се стичат по лицето му, докато клати неконтролируемо глава и крещи нечленоразделно. Конти се опитва да го сграбчи, но Тардели го влачи няколко метра, преди достатъчен брой съотборници да го обуздае и да го свали на земята. Алесандро Алтобели бележи трети гол и Италия става световен шампион, но вечерта принадлежи на Марко Тардели.

 

www.7dnisport.net