Световното в Германия - цифри и факти

[lpa]

Ден преди официалното закриване на 18-ото Световно първенство по футбол, статистиците се опитаха да опровергаят някои твърдения, че Мондиал 2006 е преминал под знака на скуката, липсата на изненади и съдийските грешки. Агенция АП представи 25 любопитни случки, които ще останат в историята на Световния футбол.

 

1. Шведът Маркус Албек вкара гол номер 2000 на световните футболни финали в мача от група "В" между Швеция и Англия. Това беше първото попадение за шведите в тази среща. Гол номер 1000 пък е записан през 1978-а година и е дело на холандеца Роб Рензебринк.

 

2. Роналдо (Бразилия) вкара 15-ия си гол на този Мондиал и стана най-резултатният футболист на Световни първенства за всички времена. Той изпревари с едно попадение повече Герд Мюлер (Германия)

 

3. Швейцария се превърна в първият елиминиран отбор на Световни финали, който не е допускал гол във вратата си. Швейцарците напуснаха първенството след загуба при изпълнението на дузпи в мача с Украйна след 0:0 в редовното време и продълженията.

 

4. Португалецът Рикардо Перейра стана първият вратар, който спасява три дузпи при наказателните удари след края на продълженията. Той регистрира постижението на четвъртфинала с Англия.

 

5. Германия е единственият отбор, който четири пъти е достигал до изпълнение на дузпи на Световни първенства. Освен това те са спечелили и в четирите случая.

 

6. На 18 години и 357 дни Лионел Меси е 5-ият най-млад голмайстор в историята на Световните първенства. Той вкара за Аржентина в мача със Сърбия и Черна гора.

 

7. Яхя Голмохамади от Иран е петият най-възрастен голмайстор в историята на Световните първенства. На 36 години и 84 дни той се разписа срещу Мексико на 11-и юни.

 

8. В мача с Украйна вратарят и капитан на Тунис Али Бумнижел стана петият най-възрастен футболист, който е играл на Мондиал. В този ден той беше на 40 години и 71 дни.

 

9. Треньорът на Того Ото Пфистер (68 години и 211 дни) беше вторият най-възрастен треньор, който води тим на Световно първенство. Трети в тази класация излезе пък Луис Арагонес - треньорът на Испания, със своите 67 години и 334 дни.

 

10. С четири мача без допуснат гол на това Световно първенство вратарят на Франция Фабиен Бартез увеличи "сухите" си мачове на 10 и се изравни по този показател с англичанина Питър Шилтън. На Бартез обаче му предстои и финал тази нощ.

 

11. Равенството на четвъртфинала с Англия сложи край на поредицата от 11 треньорски победи на селекционера на Португалия Луис Фелипе Сколари. Непобедимостта на Сколари обаче с този мач се увеличи на 12 мача, а първото му поражение беше на полуфинала с Франция.

 

12. С четирите си победи в първите мачове Бразилия постави рекорд от 11 поредни победи на Световни първенства, като тази серия стартира от 2002-а година.

 

13. "Пътувайки" към финала, вратарят на Италия Джанлуиджи Буфон постигна 453 минути без допуснат гол. Това е пето най-добро постижение за вратар в историята на Мондиалите.

 

14. Орасио Елисондо от Аржентина е първият съдия, който е ръководил откриването и ще ръководи и финалната среща на Световно първенство. Той е и петият съдия след Бенито Арчундия от Мексико, който има пет мача на един Мондиал.

 

15. Арчундия стана първият съдия, който официално регистрира пети мач като главен арбитър в рамките на едно Световно първенство.

 

16. С 16 жълти и 4 червени картона срещата Португалия - Холандия на осминафиналите се превърна в мача с най-много картони на Светновно първенство.

 

17. Защитникът Кафу стана бразилският играч с най-много мачове на Световни първенства - 20. В същото време той е и играчът с най-много победи на Световно първенство - 16.

 

18. Гуус Хидинк е треньорът, който на това Световно първенство, класира трети различен отбор за втората фаза - Холандия (1998), Република Корея (2002) и Австралия (2006).

 

19. Бразилецът Карлос Алберто Парейра е първият треньор в историята на Световни първенства, който е извеждал своите футболисти срещу съперници от всичките 6 конфедерации на планетата.

 

20. Парейра изравни постижението на Бора Милутинович с участието си на пето Световно първенство.

 

21. Парейра отбеляза 20-ия си мач като треньор на Световно първенство, като по този начин се изравни с Марио Загало и Бора Милутинович. Тази класация се води от легендата на германския футбол - Хелмут Шьон, който има 25 мача на Световни първенства.

 

22. Осминафиналната среща между Испания и Франция е мач номер 700 в историята на Световните първенства по футбол.

 

23. Дузпите след края на продълженията на мача Швейцария - Украйна са с най-ниска резултатност в цялата история на Световното първенство. Швейцария пък е първият отбор, който не вкарва нито веднъж при наказателните удари.

 

24. 11-те гола на Италия до финала са реализирани от 10 футболисти. Такова постижение е първо след това на Франция през 1982-а година, но тогава "петлите" не достигат до мача за титлата.

 

25. средната посещаемост на мач в Германия е 52 500 зрители и е втора в историята на Световната купа. Все още си остава номер 1 като зрителски интерес Световното първенство през 1994-а година в САЩ, но там стадионите са с доста по-голям капацитет.

Световното първенство в цифри

 

1 - световен шампион

3 - мястото на Германия

11 - минутите на церемонията по закриването

64 - мача

99,987 - процента на продадените билети

265 - часа слънце по време на Мондиала

1 000 000 - фенове на "Fan Meile" в Берлин

2 000 000 - чуждестранни посетители на Мондиала

5 000 000 - продадени германски знамена

15 000 000 - души наблюдавали мачовете на публични места

20 000 000 - излишък в бюджета на Мондиала

1 000 000 000 - души ще гледат финала по телевизията

30 000 000 000 - телевизионна аудитория на целия Мондиал

[lpa]

Осемнайсетото световно първенство по футбол вече е в историята. На едни им хареса, други го определиха като слабо, трети го отминаха като поредния комерсиален напън на ФИФА, който рано или късно ще погуби най-популярната игра.

 

И все пак повечето от наблюдателите - специалисти, анализатори, треньори и фенове споделят, че няма да запомнят с нищо този шампионат. И с право. Скучни мачове, уморени и откровено незаинтересовани отбори, няколко много слаби състави, почти никакви изненади, малко голове и много наказателни картони. Все предпоставки, които ще сложат Мондиал 2006 на някоя закътана полица в шкафа на историята, където ще почива в мир.

 

Не можем и да се надяваме на нещо по-добро, когато елитните играчи играят по 70-80 мача на сезон и без да са участници на Световно. Когато за футболисти като Шевченко и Балак половин милион английски лири заплата на месец е далеч по-сериозно предизвикателство, отколкото националната чест. И определено са прави.

 

Останалите са уморени, преситени от футбол и от успехи или просто толкова си могат. Не липсваха и проблясъци, предимно в отборен план. Не можем да не споменем доброто представяне на Австралия, Гана и Еквадор и моментните добри прояви на Кот Д'Ивоар и дори Ангола.

 

Разочарованията обаче бяха повече, като се започне с Бразилия. Разочарование разбира се според обикновения фен, не и за специалистите, които още от групата видяха проблемите на "селесао" и знаеха, че е въпрос на време те да си заминат. Трябваше да го направят още на осминафинала, но Господ в който толкова много вярват им даде още един шанс и те го проиграха. Факт е, че не можеш да тръгваш да ставаш световен шампион, а най-добрият ти играч да е вратарят. Роналдиньо беше пълна нула и като че ли е време да се обърне внимание и на игровия му потенциал, а не само на циркаджийските му изпълнения. Дебелият Роналдо беше по-скоро приятна изненада след слабия сезон, а халфовата линия на Бразилия като цяло се задъхваше през повечето мачове.

 

Сърбия и Черна гора остана на последното място в турнира, за което спомогна срамна загуба с 0:6 от Аржентина. Не можем да искаме нещо повече обаче от отбор, на който един от вратарите е с класата на Оливер Ковачевич, показал трагични игри в българското първенство.

 

Черната котка за България - Швеция отново не надскочи средняшкия си ръст и стигна едва до осминафинал. Мексико пък трябва да чака отново домашен Мондиал, за да се види на четвъртфинал. От Полша някои очакваха повече, но класата им просто е такава каквато я видяхме. Чехия и Хърватия са отдавна предвидими за всички отбори, а като приспаднем, надменността и подценяването, то тяхното отпадане е логично. Най-различни "специалисти" повтаряха в несвяст, че приятната изненада ще е Иран. Разбиращите от футбол обаче прогнозираха ранно тяхно отпадане и познаха.

 

Група А

Германия беше големият фаворит, въпреки колебливите си изяви в подготовката. Полша бе сочена като претендент за второто място, но смелият тим на Еквадор бързо я свали на земята, заслужено заемайки място в осминафиналите. Колкото до Коста Рика - централоамериканците така и не успяха да надскочат ръста си.

 

Група В

Англия бяха с класа над останалите, но кой знае защо пак не пожелаха да бият Швеция в директния мач. Шведите от своя страна в скоро време ще станат най-омразният за неутралния запалянко отбор, ако продължават с уговорки да си осигуряват така бленуваните излизания от групите. Само адмирации за Тринидад и Тобаго, а Парагвай могат и повече.

 

Група С

"Групата на смъртта" бе смъртоносна за амбициите на Сърбия и Черна гора. Съседите бяха трагични в 90 процента от игровото време. При малко повече късмет Кот Д'Ивоар можеха и да продължат напред, а Холандия и Аржентина не показаха нищо повече от това, което е необходимо, за да продължат напред в турнира.

 

Група D

Португалия бяха безапелационни, а едно участие на Ангола на осминафинал нямаше да е несправедливо. И все пак за да играят там, играчите на Оливейра трябваше да вкарват голове. Това направи Мексико и се класира в следващата фаза. Иран играха слабо и си отидоха рано.

 

Група Е

Италианците се класираха безпроблемно, както се и очакваше. Отборът на Липи не блестеше, но знаеше как да постигне своето на този етап. Чехия се провали заради прекалено високото си самочувствие, апатията, предразположеността им към подценяване, предсказуемостта им и може би най-вече... добрия старт срещу много слабите тази година САЩ. Гана беше приятната изненада в групата, след като разби надменните чехи и резонно продължи напред.

 

Група F

Колкото и да бяха слаби, никой нямаше да позволи Бразилия да си отиде рано от Мондиала, така че тяхното класиране не бе никаква изненада, както разбира се незадоволителното им представяне. Големият отбор тук бе този на Австралия, постигнал историческо прескачане на групата. За хърватите важат всички причини провалили и чехите. Трябва да се подчертае обаче, че с играта си срещу Бразилия те показаха много потенциал и определено не заслужаваха да загубят. Япония - никаква изненада и ранно отпадане.

 

Група G

Франция показа много колебливи игри, които можеха съвсем заслужено да я изпратят вкъщи, но "петлите" показаха, че са голям отбор. Само суперлативи за Швейцария, а отпадането на Корея бе предсказано от прозорливите анализатори още преди Мондиала. Просто този път нямаше съдии, които да ги бутат напред. Того показаха прилични игри и дребни грешки в играта и много проблеми "в кухнята" ги оставиха зад борда.

 

Група H

Испания дадоха индикации, че най-после ще направят нещо голямо на Световни финали и се класираха без трудности. Украйна ни върна в спомени от 1994, когато и българите се люшкаха в двете крайности, но оцеляха. Саудитска арабия бяха безкрайно слаби, но за това не са виновни момчетата а правилниците в държавата им. Тунис също оправдаха ниската си класа.

 

Осминафинали

Германия изведнъж се превърна във фаворит за златото след отличен мач срещу Швеция, спечелен безпроблемно. Индикации за проблеми в аржентинския лагер се появиха след трудното отстраняване на Мексико, а въпреки минималния си успех срещу Еквадор, Англия не остави съмнения, че заслужава добро класиране тази година. Хитрите португалци отстраниха малко наивните младоци на Марко Ван Бастен, а Испания за кой ли път показа слаби нерви и напусна, победена от подобряващия играта си Франция. Швейцария пропусна историческо класиране на четвъртфинал за сметка на Украйна в мач завършил без голове и решен след изпълнение на дузпи.

 

Италия се промъкна през иглени уши, с гол в последната минута срещу Австралия от несъществуваща дузпа. Гана надигра тотално световните шампиони от Бразилия, но силен ден на вратаря Дида, луд късмет и решаващи намеси на реферите пратиха "селесао" на четвъртфинал.

 

Четвъртфинали

На този етап свършиха мечтите на Аржентина, след загуба с дузпи от Германия. Малко хора си спомниха обаче, че повечето големи успехи на "гаучосите"са свързани с Диего Марадона, който дори не беше на стадиона в този ден, обиден от отношението на охраната към негов приятел.

 

Италианците влязоха в ритъм с класическа победа срещу Украйна.

 

Кошмарът на дузпите не подмина и този път Англия, която напусна борбата, победена, но не и надиграна от Португалия. Неприятно впечатление направиха неспортсменските изяви на иберийците.

 

Напълно в реда на нещата от шампионата си тръгна Бразилия, победена минимално от Франция. От самото начало на шампионата латиноамериканците показваха лош футбол, пълна апатия, незаинтересованост и умора. Звездите Роналдиньо, Роналдо, Кака и Адриано само си пречеха на терена, но светът все пак видя едно чудо ? вратар герой за Бразилия.

 

Полуфинали

Мечтите на Германия стигнаха дотук. Все по-добре играещите Италия се наложиха над домакините с късни голове, отбелязани след 120 минути игра. Франция измина пътя от разпни го до осанна след като се наложи с 1:0 над Португалия. Направи го със стил, финес и класа. Португалците плакаха в края, но трябва да се съгласят, че само с един отбелязан гол в елиминациите и безброй симулации, това бе върха на възможностите им.

 

3-4 място

Единствено участието на Бундестима направи иначе напълно безсмисления и излишен двубой за третото място истински футболен празник в Германия. Момчетата на Клинсман бяха много по-добри от Португалия, която и тази вечер се надяваше с грозни изяви да легитимира иначе случайното си присъствие на този етап от турнира.

 

Финал.

За втори път в историята съдбата на титлата се реши след изпълнение на дузпи и както и през 1994 г единият финалист бе отново Италия. Този път обаче "Скуадра адзура" показаха по-здрави нерви и вдигнаха купата.

 

Като финал трябва да се отбележи, че на фона на слабия шампионат новия световен шампион Италия би трябвало да се нарича не най-силния национален тим в света, а вероятно най-малко слабия. И все пак - честит четвърти успех на италианците.

 

Германският Мондиал вече е в историята, следващият ще е през 2010 г в ЮАР. Исторически африкански Мондиал, а да се надяваме и запомнен и с по-добри игри.