Скандалите се превръщат в начин на живот на българското общество

[deyan]

Скандалите се превръщат в начин на живот на българското общество

Радио “Дойче веле”

20 Юни 2006

 

 

През последните години българите стават все по-зависими от постоянните скандали, които вече са се превърнали в своеобразен начин на живот. С това започва коментар на радио “Дойче веле”, излъчен във вторник.

 

Едва ли под слънцето съществува общество, в което отношенията да са симетрични, красиви и безконфликтни. Когато обаче хората са принуждавани от своите политици, обществени личности и медиите да живеят постоянно в турбуленцията на безкрайни скандали, тогава характеристиките на общественото съзнание се променят драстично, а животът става зависим от дозата адреналин, която всяка последваща разправия впръсква в общественото пространство.

 

Как започва денят на обикновения българин? С усмивка от телевизионния екран или приятна музика в радиоефира? Далеч не. От ранни зори угриженият и без друго гражданин е принуждаван да поема с кафето си и неизбежната доза злоба, омраза и злъч, които медиите със садистично удоволствие започват да ръсят в пространството.

 

По едно и също време в сутрешния “праймтайм” на ефира политици от различни разцветки подемат превърналата се вече в необходимост зрелищна гладиаторска битка, по време на която се разменят обвинения, квалификации и обиди. Ругателската драма, която всекидневно се разиграва от почти едни и същи партийно оцветени “говорещи глави” специално за тръпнещата от нездраво злорадство политизирана аудитория, избухва с методична последователност точно в 7.30 часа сутринта, достига кулминацията си около 8, а финалът е половин час по-късно.

 

Поели от медиите всекидневната и все по-голяма доза отрицателни емоции, хората хукват от домовете си към претъпкания градски транспорт, където ги очакват следващите скандали, породени от блъсканицата, задръстванията, мръсотията и какво ли още не.

 

На работното си място от сутринта още българинът е готов буквално да “изпепели” всеки, който се изпречи пред него по какъвто и да е повод. Началници крещят на подчинените си, те от своя страна отвръщат по същия начин. Продавачи се карат на купувачите, които също не остават длъжни, макар че плащат закупената стока със собствените си пари. Политикани по кафенета и градинки са готови всеки момент да се хванат за гушите. Родители кастрят децата си по телефона, те пък мразят искрено и родителите си, и своите съученици.

 

С напредването на деня започват да се появяват т.нар. “късни сутрешни и обедни” скандали. Обикновено те се генерират от организираната и криминална престъпност, от държавните институции и най-вече от парламента. На кръгъл час, а някои и по-често, всякакви електронни медии загрижено бързат да “информират” своите зрители и слушатели за поредната фамилна свада в някой ромски квартал, завършила с убити и ранени, с графична откровеност да показват смачканата кола и размазаните трупове при някоя от безбройните автомобилни катастрофи, съобщават за поредната заловена пратка наркотици, за поредното разбито порно-студио или за поредната крупна измама или кражба.

 

Особено апетитни за подържане на адреналиновия тонус на обществото обаче са преките излъчвания от парламента. Включването на осветлението, камерите и микрофоните в пленарната зала е сигнал нормално изглеждащите на пръв поглед народни избранници мигом да се трансформират в гръмовержци, в гласовити ментори на върховната истина и обвинители, които генерират в ефира високоволтовото електричество на политическата буря. С угасването на прожекторите и изключване на микрофоните те отново се смаляват до обикновени хорица, които усмихнато и кротко си шушукат в кулоарите със своите политически опоненти. Всичко това, за съжаление, остава скрито за обществото, което се очаква да приеме за чиста монета изливащата се от парламентарната трибуна партийна и корпоративна риторика, предназначена да опъне допълнително нервната му система и да го втвърди като надежден привърженик на съответната кауза.

 

Следобедно-вечерните скандали обаче са едни от най-разтърсващите. Тогава обикновено управляващите информират обществеността за своите текущи решения и ходове, а опозицията само това и чака. Отново вечерният медиен небосклон се зарежда с електричество и върху гражданството се стоварват гръмотевиците на поредната проява на корупция в т.нар. “висши етажи на властта”, на поредните обявени за общодържавно издирване престъпници, сред които наскоро се озова и бившият главен прокурор на държавата, сега посланик в Средна Азия, на поредните безобразия с цените на парното, електроенергията и горивото, на транспорта, на поредния драстичен случай на изнасилена старица или на “синове, убили баща си за пари”.

 

В късните часове за “лека нощ” българинът получава като екстра и съответната доза “националистически хъс”, който някои умници гордо наричат “патриотизъм”, с ехиден тон и крива усмивка самозвани гурута-модератори му тълкуват “между редовете” утрешните вестници, а т.нар. “светски хроникьори” запенено разнищват скандалите в непостижимо лъскавото битие на чалга-изпълнителите, на сексуалните малцинства и на новобогаташите, като внушават на обикновения човек – ето, дори и тези прекрасни екземпляри на нашето общество имат своите проблеми и те не се различават от вашите!

 

Така, обикновено с няколко чашки алкохол за приспиване, средният човечец най-сетне успява да се дотътри до възглавницата. И заспивайки, да се замисли – кой ли непрокопсаник ще изкарат утре рано на телевизионния екран, за да му тегля и аз една..., завършва коментара си “Дойче веле”.

 

Източник: mediapool.bg

[Don_Toni]

Автора на статията няма да може да си седне на задните части поне 1 месец - такива неща съм ирекъл на ум по негов адрес, че само като се сетя и се изчервявам.

[trapped]

Истини са си това.

[danina]

Истини са си това.

И аз така мисля.

Бях си поставила за цел, да наблюдавам колко позитивни и колко негативни новини се изричат в " новините" на канал 1 и БТВ. Резултата надмина и най- смелите ми очаквания- за около 4-5 дни успях да чуя 2-3 позитивни. Оттогава нещата са градирали още и незнам дали вече и толкова ще достигнат.

След тази констатация известно време спрях да гледам новини и определено се почувствах по- добре.

Е, не беше за дълго. Пак си ги гледам и пак се ядосвам. Ама какво да ни кажат, като хубаво просто няма. :'(