16. Други често задавани въпроси (нова секция)В тази секция ще се опитам да отговоря на някои често задавани въпроси, свързани с аудио компресията и аудиото като цяло. Ако ви хрумнат други, моля, не се колебайте да пишете в темата. Няма да спазвам някаква последователсност. Та...
В: MP3, AAC, OGG Vorbis, MPC - споменават се, чувал съм ги, но кой е най-добър? Кой от тях да използвам?О: Ако търсите кратък отговор, ето: MP3. За дъглия ще трябва да се спра поотделно на 4те формата:
- MPC - както и останалите, предлага много добро качество сам по себе си. За жалост обаче е изоставен формат и разработката му е преустановена. Много слаба поддръжка от страна на софтуерни плеъри и никаква от страна на хардуерните и портативните. На практика неизползваем формат. Като изключим бързината на кодиране и декодиране няма с какво друго да ни впечатли, като го сравним с останалите три.
- AAC - кодек с много потенциал, поддържа многоканалност, доста е ефективен на средновисоки битрейти и има доста енкодери за него, като един от най-разпространените е този на Ahead, който е вграден в Nero. Много добър формат, предлагащ чудесно качество. Поддържа се доста повече от MPC, реално почти всеки плеър има поддръжка на формата. При портативните плеъри също се забелязва поддръжка, но предимно при продуктите на Apple - iPod.
- OGG Vorbis - най-ефективният формат на по-ниски битрейти, без конкуренция е там; при по-високи се изравняват. Отново чудесен кодек, който ще поддържа многоканалност някой ден. Предимството му е, че е безплатен както за домашна употреба, така и за комерсиални цели. Софтуерните плеъри също го поддържат. При портативните се поддържа от някои продукти на iriver и iAudio. Според мен е по-добър формат от AAC, но по принцип е въпрос на конкретни нужди и предпочитания.
- MP3 - също може да предложи чудесно качество и е най-разпространен, което ви гарантира поддръжка навсякъде.
Реално погледнато, при положение, че и 4-те формата могат да предложат много добро качество, е логично да се използва най-универсалният и разпространен формат, който е MP3.
В: Може ли от mp3/stereo да се направи 5.1/многоканален файл?О: По принцип да. От стерео може да се направи многоканален файл, но той няма да е
истински многоканален файл. Тук зависи кой какво разбира под многоканалност. Ако се разбира просто файл с повече от два канала (стерео), то да - може. Съществуват програми, които могат да създадат AC3 или DTS файл от отделни WAV файлове. Така ще получите файл, който има 6 абсолютно идентични канала. Ако имате идеята да го направите, за да можете да слушате музиката си от всички колони на дадена система за домашно кино, която няма опция да разпрати сигнала към останалите говорители, то това е приемливо. Ако обаче искате да направите файл, който да е равносилен на 5.1 файл от DVD, то това е невъзможно. При DVD дисковете аудио потокът е внимателно обработен и всеки един канал е напълно самостоятелен от другите и може да съдържа коренно различна аудио информация, за да се постигне истинска атмосфера на концерт или филм например. За да се опитате да наподобите
леко истински многоканален звук на филм можете да редактирате леко файла, който ще използвате за създаване на 5.1 файла, с програма като Audition или Sound Forge. Т.е. използвате оригиналния stereo файл и от него създавате 6 отделни файла, всеки обработен по определен начин. За левите преден и заден канал използвайте левия канал от оригиналния стерео файл, като към файла, който ще използвате заден, можете да добавите и леко ехо. Аналогично е положението при десните преден и заден канали. За централния канал обрънете стерео файла в моно, като можете да приложите и някакъв филтър, за да се опитате да елиминирате повечето ефекти и да засилите вокала (говора). За нискочестотния канал можете да не правите нищо, но може и да изрежете всички честоти над определен/желан диапазон и да приложите някакъв еквалайзер.
Така можете да получите нещо като псевдо 5.1, но няма да има почти нищо общо с иснтинския 5.1 от DVD. Направата на истински DVD 5.1 звук от стерео е
невъзможна.
В: Какви са най-добрите настройки на еквалайзера?О: Няма такива. Основната цел на еквалайзера е да се използва за компенсиране на липсващи честоти при конкретни записи или говорители. Той обаче се е и превърнал в средство за "оцветяване на музиката", в което няма нищо лошо. По принцип той се настройва така, както на
ВАС ви харесва. Единственият критерии тук са вашите слух и вкус. Ако ви допада да надуете всички баси и високи на максимум и да забиете средните на минимум, то значи това за вас е добра настройка.
В: Струва ли си да кодирам (компресирам) песните си lossless?О: Зависи. Lossless е чудесен начин да складирате песни на дискове ако малко или много ще ви се налага да конвертирате от този архив в други формати. Ако става въпрос за всекидневно слушане на музика, то отново зависи, но като цяло
не си струва. При lossless наистина няма загуба на информация, но разликата с добре направена mp3-ка варира от никаква до много малка, в зависимост от това какъв стил музика се компресира. При компресиране на сложна музика като класическата например mp3 форматът може да се окаже недостатъчен и да се усещат разлики, особено в обемността на произведението. Тогава използването на lossless е оправдано. Разбира се това важи за слушане на качествена аудио апаратура. На всички бюджетни компютърни колонки разлика няма как да се усети. Над 90% от музиката обаче си е лесна за компресиране и тогава несъвършенствата на MP3 компресията не си личат, така че в тези случаи lossless би било излишна загуба на дисково пространство. Разбира се говорим и за записи от оригинални компакт дискове или кадърно направени копия на такива. Не става въпрос за записи от дискове, записани от нечия mp3 колекция, когато файловете вече са "осакатени" и няма особено значение в какво се компресира.
В: Може ли да се подобри качеството на компресиран файл?О: Не. Качеството на файл, компресиран във формат със загуба (MP3, AAC, OGG Vorbis, MPC и др.) не може да се подобри по никакъв начин. Информация от него вече е изхвърлена и няма как да се вземе/създаде от нищото. Може файлът да се обработи с програма като Adobe Audition, да се регулира леко еквалайзера и/или да се направи звученето малко по-обемно чрез добавяне на малко реверберация. Това може леко да подобри
звученето на даден файл
ако се направи както трябва, но няма да подобри
качеството му. Може да ви звучат еднакво, но звучене и качество са две различни понятия. Нека не се бъркат. Малко като китайските стоки, които изглеждат добре, но всъщност не са качествени.
В: Може ли да се изреже файл без да се наруши качеството?О: Да. Качеството на файла реално се влошава при нековото прекодиране, т.е. повторна компресия. Към настоящия момент има една програма, която може да изреже mp3 файл, без да го прекодира. Това е
mp3DirectCut. В случай, че сте новобранци в аудио обработването то следната тема може да ви е от полза:
Ръководство: Как да изрежем песни в mp3 формат с помощта на mp3DirectCutВ: Може ли да се редактира файл без да се наруши качеството?О: Не. Тук вече не може да се размине без прекодиране на файла.
В: Може ли да се намали обема на MP3 файл, без да се наруши качеството?О: Не. Намаляването на обема е свързано с прекодиране, което влошава качеството. Ако се направи както трябва може да се намали размера, като се запази до голяма степен звученето на файла. Разбира се ако не ви вълнува качеството на бъдещия файл, то можете да си го намалите.
В: Подобрява ли се качеството при запис на MP3 на аудио компакт диск?О: Не. Подобрение няма и няма и как да има. Каквото е качеството на MP3 файла, такова ще е и на записания аудио диск. Абсолютно същото важи и за конвертиране на MP3 в WAV.
В: Коя е най-добрата програма за запис на дискове?О: Тази, която ви е най-удобна и сте й свикнали. Откъм качество всичките са еднакви.
В: Кои са най-добрите носители и коя е най-добрата скорост за запис на аудио дискове?О: Интересен и донякъде сложен въпрос, на който не може да се даде еднозначен отговор. Преди да се отговори на него е редно да се изясни, че всяко записващо устройство има 4 стратегии за запис на информацията - CLV (Constant Linear Velocity), CAV (Constant Angular Velocity), P-CAV (Partial Constant Angluar Velocity) и Z-CLV (Zoned Constant Linear Velocity). Най-добрата от тях за запис на дискове е първата - CLV. Тя осигурява най-сигурен запис за аудио и DVD дискове. Тя се използва предимно при по-ниски скорости, затова върлува твърдението, че е най-добре да се записва диск на най-ниската възможна скорост. Реално в това твърдение наистина има логика и истина, но с това темата не се изчерпва. Преди да пристъпя към другия фактор искам да уточна и за другите стратегии. Макар CLV да е най-добрата CAV и P-CAV са също напълно способни да направят добър запис. Z-CLV като цяло е единствената, която е редно да се избягва, защото при нея има зониране на записа (оттам и
Zoned Constant Linear Velocity), като на границата на всяка зона се оставя свързваща патечка и лазерът се изгася, което не е удачно за аудио или DVD диск, защото плеърите не са толкова добре пригодени да се справят с диск, записан по подобен начин. Лошото е, че различните писачки преминават от една стратегия на друга при различни скорости. Т.е. някои пишат на CLV или P-CAV до доста високи скорости, докато други минават на Z-CLV доста рано, така че е конкретна скорост не може да се даде. И все пак, колкото по-ниска е дадена скорост, толкова повече гаранция има, че ще се ползва по-добра стратегия на запис. Т.е. излиза, че ако вземем само устройството под внимание, по-ниска скорост е по-добре. Другият фактор, който оказва влияние върху качествения запис, това е самият носител. По принцип носителят си е и най-важният фактор за качеството на запис по принцип, независимо какъв. По принцип даден носител се записва най-добре на сертифицараната си скорост - тази, която я пише на кутийката. Именно за нея и скорости близо до нея е (така да се каже) оптимизиран самият слой на празния диск. Разбира се това варира, в зависимост от типа на слоя и производителя на диска. По принцип качествен компакт диск се записва добре на всички скорости, но все пак е желателно да е около сертифицираната му. Както се вижда е невъзможно да се излъчи скорост, която да е най-добра за всички. И все пак бих могъл да дам ориентировъчна, на която и аз записвам моите дискове, която би била около 8x-16x. Според мен това е най-безопасният интервал, който хем не е толкова нисък, че да е бавен и да е далеч от високите скорости, за които са сертифицирани носителите, хем и е почти сигурно, че ще се записва на качествена стратегия. Разбира се може да има изключения. Трябва да се потърси информация из интернет за конкретното устройство.
Тук държа да отбележа, че ако правите посредствен запис от mp3-ки и/или е за някое парти, колкото да се слуша нещо, и после дискът ще потъне някъде, то да не ви пука на какво и как записвате. Тук говорим за по-качествен запис.
В: Как мога да изравня нивото на многото mp3-ки, които имам и са с различно такова?O: Съществуват два метода. Първият е класическият и т.нар. физически метод, наречен нормализация. Наричам го физически, защото той реално променя самия файл при коригирането на нивото на звука. Това може да се извърши от (почти) всяка програма за рипване на аудио дискове и редакция на аудио файлове. Вторият метод може да се нарече НЕфизически, защото съдържанието на аудио информацията не се променя по никакъв начин. Този метод се нарича ReplayGain. При него се анализира съдържанието на даден файл с помощта на специално разработени алгоритми за целта, определя се какво да е нивото за корекция и се записва като мета информация в APE етикета на файла (алтернатива на ID3) етикета. Да, към файла се добавя информация, но тя е от порядъка на байти и е отделно от самия звуков поток. При просвирване на този аудио файл плеърът (ако поддържа четенето на ReplayGain) гледа съдържанието на този етикет и регулира нивото на звука спрямо него. Ако файлът се пусне на плеър (софтуерен или хардуерен), който не чете тази информация, все едно не сте правили никаква корекция по нивото на звука. За щастие почти всички софтуерни и повечето портативни плеъри поддържат тази технология. Премахването на тази информация е много бързо и лесно, след което все едно никога не сте човъркали файлчето. Програмите, които могат да анализират и приложат ReplayGain са
MP3Gain и
foobar2000.
В: По-добър ли е ReplayGain от стандартната нормализация и ако да, защо?О: Да, по-добър метод е, поради две причини.
1) Не променя файла физически (както вече споменах). Това не винаги е болка за умиране, но по принцип е желателно да не се променя оригиналното съдържание на даден аудио файл. За MP3 това важи с още по-голяма сила, защото той при нормализация трябва да се прекодира, а вече споменах неведнъж, че това НЕ Е ЖЕЛАТЕЛНО.
2) Самият начин за определяне на нивото на звука е доста по-прецизен. Стандартната нормализация е по пикова стойност, т.е. гледа се коя е най-високата стойност в даден файл и по нея се нормализира целия файл, което не е толкова точно, защото ако имаме само една позиция, при която нивото скача високо, а иначе цялата останала информация е сравнително тиха, то тази пикова величина ще подведе (така да се каже) нормализацията. ReplayGain анализира целия файл чрез специални алгоритми и се опитва да определи реалната сила на звука и така да реглура по-точно бъдещото такова, за да се избегнят изкривяванията още по-добре.
В: Лошо ли е да се намалява и засилва нивото на звука на даден файл?О: Да се намалява не е, но засилването никак не е желателно. Усещам въпроса "защо". Ще дам обяснение. Звукът представлява вълна като тази:

Червените линии са границите от 0dB (децибела), което е реалният предел на цифровата скала. Всички звуци над тази граница биват изрязани. Ето какво става, когато завишите изкуствено нивото на звука:

Зоните в тъмно синьо са тези, които се оказват извън границите и следователно биват изрязани. Понеже и биват клъцнати, вълната става прекъсната и трябва да се съедини, което деформира вълната и я превръща в такава:

По този начи изкуствено се намалява амплитудата на вълната, за да се вмести в границите, от което страда динамиката на музиката и се получават изкривявания. В името на науката и културата ще предоставя примерни откъси от две двойки аудио файлове (mp3), които да илюстрират думите ми. При направата им съм завишил доста силата на звука (+9dB), за да се усети разликата по-добре. Ако засилвате по-малко, няма да се чува толкова ясно, но идеята е да схванете какво точно правите/причинявате на дадената песен като същина. Използвал съм две песни - Shake That на Scooter и Tourniquet на Evanescence, и двете от които са записани от легално закупени албуми.
Scooter - Shake That (оригинал) (18сек., 293KB)
Scooter - Shake That (със засилено ниво на звука) (18сек., 293KB)
Evanescence - Tourniquet (оригинал) (20сек., 317KB)
Evanescence - Tourniquet (със засилено ниво на звука) (20сек. 317KB)
Можете да чуете разликите и сами ако ги пуснете откъсите един след друг.
От първата примерна двойка при файла със завишено ниво на звука басите са деформирани и има голямо изкривяване. Не че няма изкривяване и в останалите честоти, но при басите се забелязва най-добре.
От втората примерна двойка при файла със завишено ниво на звука високите се размиват и изкривяват и се получава нещо като постоянен шум, вместо реално да се чуват инструменти.
В: Има ли начин да тествам оргиналността на даден lossless файл/аудио диск?О: Да, има такъв начин. Има програма, която сканира lossless файлове и извежда информация дали са записани от оригинален аудио диск или просто са прекодирани от mp3. Програмата е Audiochecker. Официалната страница на програмата e
www.dester.hu. За проверка на оригиналността на аудио дискове можете да използвате Tau Analyzer, чиято официална страница е
www.true-audio.com. Тя сканира даден аудио диск и извежда информация за всяка песен дали е CDDA (т.е. еднаква с оригинала) или MPEG (т.е. записана от компресиран файл). И двете програми са безплатни.
В: AC-3 (по-известен като AC3) или DTS?О: Искате да копирате DVD, но не знаете коя аудио пътека да оставите? Ами,... кратък отговор: AC-3. Ако краткият отговор не ви удовлетворява, спокойно, има и дълъг такъв. Шири се вярване, че DTS е по-качественият формат, което не е вярно. В зависимост от ситуацията и гледната точка може да се каже, че или AC-3 е по-качествен или че са равностойни. И двата формата са lossy (т.е. със загуба на качество). Максималният битрейт на AC-3 е 448Kbps, а на DTS е 1500Kbps. И двата формата при този битрейт са неразличими от оригиналния източник. Това само по себе си е добре, но има и доста други фактори. По принцип AC-3 е формат с доста по-ефективни методи на компресия, докато DTS има нужда от доста повече битрейт, за да запази качеството. Накратко: AC-3 предлага много по-добро съотношение размер/качество и реално предлага същото качество на много по-нисък битрейт, именно благодарение на по-ефективните си алгоритми на компресия. Към това добавяме и факта, че в практиката нито един от двата формата не използва максималния си битрейт. AC-3 обикновено не надвишава 448Kbps, а DTS - 768Kbps. С оглед на максималните им битрейти виждаме, че откъм процентно съдържание AC-3 запазва повече от своя битрейт. Освен това вече стана ясно, че на DTS му е нужен всеки бит ако иска да се конкурира с AC-3 откъм качество, а виждаме, че не ги получава. Излиза, че DTS е в най-добрия случай със същото качество, но може да се каже, че е по-лошо. Така че DTS отново губи позиции.
Друго предимство на AC-3, макар и бавно смаляващо се, е, че е по-разпространен и поддръжката му е малко по-разпространена.
Като финално предимство може да се изтъкне и факта, че DTS не е downmixable формат. Какво значи това? Downmixing е процес на създаване на стерео формат от многоканален такъв. Каквото и се прави при рипване на DVD в AVI, когато звукът се компресира в MP3. Той трябва да бъде превърнат от 5.1 в 2.0 (стерео), което downmixing. Матрицата на AC-3 форматът е изградена така, че да позволява този процес, докато при DTS това на практика е невъзможно.
Не че DTS е лош формат по принцип, но AC-3 е далеч по-практичен и удобен и не виждам причина да се избере DTS пред него.
В: Звукови карти: вградени VS отделни - каква да си взема?О: Много е относително. Зависи от: нуждите ви, какъв ще е останалия хардуер (в и извън кутията), финансовите ви възможности, доколко обичате качествения звук и доколко можете да чуете разликите. Малко ще ми е трудно да дам стегнато сравнение, но ще се опитам. По принцип всяка отделна звукова карта превъзхожда всяка вградена. Вградените звукови карти, които се водят High Definition (HD) са наистина по-добри от по-обикновените вградени, но дори и те са под нивото на една отделна звукова карта дори от средно-ниския клас, та какво остава за високия. Вградената звукова карта има едно единствено предимство - цената. Да, разбира се, че дъно без вградена звукова карта би било по-евтино от такова с вградена (само по себе си), но все пак дъно с вградена излиза доста по-евтино отколкото дъно без вградена и закупуване на отделна. Така че тук нещата се въртят около опазване пълнотата на портфейла. Там, където вградените звукови карти се дънят, а отделните изпъкват, е качеството. Това е и едно от двете основни предимства на отделните звукови карти. Качеството зависи основно от цифровоаналоговите преобразуватели на картата (Digital-to-analog converter - DAC). Звукът в компютъра се съхранява в цифров режим - нули и единици, докато стандартните комплекти колони и усилватели са аналогови, което значи, че те няма да се разбират и им трябва "преводач". Именно тук идват тези DAC-чета. Задачата на тези чипове е да преобразуват цифровия сигнал в аналогов, за да могат тонколоните да го възпроизведат. Проблемът при вградените звукови карти е, че се използват доста нискокачествени преобразуватели, за да се намалят разходите и дъното да не се оскъпява. При отделните звукови карти, особено от високия клас, се използват висококачествени преобразуватели, при които няма загуба на качество или поне е много малка. Споменах, че отделните звукови карти имат две предимства. Второто е, че не използват централния процесор за изчисленията си, както го правят вградените. Не че няма и отделни, които да се обръщат към процесора, но те са много малко и вече са на изчезване. На практика всяка отделна звукова карта извършва всички изчисления сама и не занимава процесора с излишни неща, което му освобождава цикли за други дейности, които се извършват в момента. Казано по-просто и кратко: отделните карти не натоварват процесора, както вградените.
Каква ви трябва на вас? Ами, то е редно сами да прецените. Вградените карти по принцип са напълно достатъчни за средностатистическия потребил и нуждите му, които се изразяват в слушане на музика, гледане на филми и ръчкане на игри, което се извършва предимно на бюджетни тонколони или слушалки, на които няма как да се чуе особена разлика между вградена звукова карта и отделна такава. Ако се считате за аудио ентусиаст и имате сносна апаратура и имате вградена звукова карта, е време да се замислите за отделна.
В: Аналоговите или цифровите колони са по-добри? (въпрос, който бих перифразирал на "кои са по-рентабилни")О: Зависи от звуковата карта. Има хора, които се хвърлят или поне се впечатляват от това дали даден комплект колони са цифрови или аналогови. Всъщност самият израз "цифрови колони" е много погрешен, защото една тонколона няма как да е цифрова. Тези комплекти се наричат така, защото вместо аналогови входове имат цифров такъв, бил той коаксиален или оптичен. Описанието е придобило популярност, защото е кратко и се разбира за какво става въпрос, затова и аз ще го използвам - за удобство. "По-добри" също е леко неточен въпрос, защото интерфейсът, чрез който се свързват към звуковата карта, реално няма нищо общо с качеството на колоните като изработка. Както вече споменах, по-точен въпрос би бил дали кои видове комплекти колони са по-рентабилни и удачни за закупуване. Като цяло почти спокойно бих казал, че това са обикновените аналогови.
Цифровите колони се свързват към коаксиалния или оптичния изход на звуковата карта. В предния отговор споменах, че звукът трябва да се преобразува от цифров в аналогов и това се извърва от DAC чиповете. В този случай обаче имаме цифрови колони, следователно сигналът няма нужда да се преобразува и се подава директно. Преобразуването разбира се не може да се избегне, защото говорителят като компонент не може да разбере цифрова информация и то (преобразуването) се извършва от самите колони вместо от звуковата карта. Това предимство ли е? Ако имате от вградените звукови карти с доста кофти цифровоаналогови преобразуватели, то по всяка вероятно тези в колоните ще са по-добри и ще имате по-малка загуба на качество. Ако обаче имате сносна отделна звукова карта, която ползва качествени преобразуватели, то предимството на цифровия изход намалява драстично. Някой би казал, че чрез колони може да се компенсира кофти звукова карта и би бил донякъде прав, но реално погледнато, всеки, който би могъл да инвестира в цифрови колони би следвало да може да инвестира и в по-хубава звукова карта, а тогава изборът на колони нараства значително, защото аналоговите са доста повече като разнообразие. Накратко: може да се получи доста по-изгоден откъм съотношение цена/качество дует хубава звукова карта + аналогови колони, отколкото кофти звукова карта + цифрови колони.
В: Налага се да избирам между коаксиална и оптична цифрова връзка. Коя е по-добра?О: Ако трябва да се излъчи една от двете, то това би била коаксиалната, макар че и двете имат приложения. Предимството на оптичната връзка е:
- много дълги връзки без никакви смущения по пренасянето на информацията;
Недостатъците:
- по-скъпи оптични кабели;
- не могат да се използват на места, където трябва да се пречуват (ъгли например), защото това би повредило кабела.
Аналогично, там, където оптичните се провалят, коаксиалните са на ниво и обратното. Предимства на коаксиалната връзка:
- като цена са по-изгодни;
- третират се като най-обикновени кабели, което значи, че можете да ги прекарвате откъдето си поискате.
Недостатъкът е:
- при наистина дълги връзки е възможно да се получат смущения по трасето.
Лек превес получава коаксиалната връзка, защото проблемът със смущенията може да се реши чрез използване на по-скъп, но добре изолиран кабел, докато при оптичния няма как да се преодолее неудобството при прокарването му. А и смущения би имало при наистина дълги връзки, при домашни и непрофесионални условия дължината е далеч под тази, при която се появяват смущения.
Качество? Ако елиминираме фактора смущения (който така или иначе си е елиминиран в 99% от случаите) и приемем, че са свързани както трябва, то качеството на оптичната и коаксиалната връзка е
идентично. Всякакви изказвания от рода на "ама коаксиалния/оптичния ми звучат по-меко/по-динамично/и т.н." са плод на нечие въобръжение (пласибо ефект).
В: Какво е "пласибо" ефектът?О: Ефектът пласибо (placebo) в аудиото означава, че даден слушател, когато сравнява два компонента, които на практика са идентични, той чува
въображаема разлика, защото
очаква компонент
х да звучи по-добре от компонент
y. Т.е. когато човешката нагласа ни кара да чуваме/виждаме/усещаме разлика, каквато всъщност не съществува.
В: Как върви важността на отделните компоненти в една аудио система?О: Най-важният компонент в една озвучителна система са тонколоните и тяхното разположение в стаята; след това идва акустиката на стаята; след нея е усилвателят; след него е източникът на звука и доста, доста след него се нарежда кабелите.
В: В Winamp има два режима на изход на звука - waveOut и DirectSound. Кой е по-добър?О: Зависи от операционната ви система. waveOut е остарял интерфейс, който има смисъл да го използвате само ако работите на Win9x базирана операционна система - Windows 95, Windows 98/SE и Windows ME. Тези операционни системи имат доста добра имплементация на този интерфейс и там той е препоръчителен. При NT-базирани системи обаче (Windows NT, където може да е леко дефектна поддръжката, Windows 2000, Windows XP, Windows Vista) е далеч по-добре да използвате DirectSound. Той е доста по-съвременен интерфейс и за разлика от waveOut поддържа:
- хардуерно ускорение - възползва се от хардуерните възможности на звуковата карта ако тя има такива;
- хардуерна емулация - ако нещо не се поддържа хардуерно, бива емулирано;
- смесване на множество аудио потоци;
- бидейки по-нов интерфейс, той е и по-добре оптимизиран и натоварва по-малко процесора спрямо waveOut;
- има независим контрол на звука - когато работите с waveOut и местите плъзгача за регулация на звука, вие местите плъзгача за Wave в панела за аудио настройките и реално оказвате влияние върху всички звуци на компютъра. DirectSound има свой независим контрол на звука, който си действа само в Winamp.
- повече опции за настройки - включително и кръстосано заглъхване (crossfade).
В: Има ли други методи за изход на аудиото освен waveOut и DirectSound и ако да, струва ли си да ги ползвам?О: Има, да. Това са Kernel Streaming и ASIO (audio stream input output). Kernel Streaming е разработка на Microsoft, докато ASIO е на Steinberg. И двата стандарта имат за цел да прескочат kmixer.sys файла, който всъщност посредничи между софтуера и хардуера на драйверно ниво, и да дадат на дадения софтуер
директен достъп до звуковата карта. Идеята е да се елиминира всякакво закъснение от милисекунди, което иначе съществува при стандартния метод. Това е направено предимно за професионалните аудио редактори, за да имат по-бърз досъп до възможностите на звуковата карта. Дали дават по-добро качество е относително, защото всеки има различен вкус. По принцип разлика има, но не е голяма. За средностатистическия потребител е препоръчително да остане на DirectSound, защото и без това ASIO се поддържа от сравнително малко карти (потребителите с вградени нямат никаква поддръжка на истинско ASIO). Съществува ASIO4ALL, но не си струва усилията. Kernel Streaming се поддържа от всички карти, но като цяло е опростен интерфейс и може да създаде проблеми понякога.
Обобщено: ако не ви е особено ясно за какво говоря, не се занимавайте с тези интерфейси. Ако сте леко наясно и ви се експериментира, тествайте на воля и преценете кое ви допада най-много.