draco_volans Публикувано Май 26, 2011 Report Share Публикувано Май 26, 2011 http://pics.softvisia.com/design/pics/11827/7122py.jpg Наръчник за работа с MyDefrag Текуща версия: 4.3.1Поддържани операционни системи: Windows 2000/2003 Server/XP/Vista/2008 Server/7 x86/x64Лиценз: Безплатен, GPL (GNU General Public License)Официална страница: Jeroen KesselsГолемина на файла: 2,03 MbЛинкове за изтегляне: MyDefrag 1. Кратко въведение. MyDefrag е напълно безплатна програма за дефрагментиране и оптимизиране на твърди дискове. Тя се явява наследник на небезизвестния дефрагментатор JkDefrag – продукт на същия автор. Минималистичният визуален стил, споделян от двете програми, подсказва родството им. MyDefrag се характеризира с доста малък размер на инсталацията (около 4 Mb), минимален потребителски интерфейс и лекота на работа. Буквално с два клика на мишката, всеки потребител може да стартира и извърши процедура по дефрагментиране на избран дял от твърдия диск с програмата. Още за фрагментирането, дефрагментирането и как въпросните се отразяват върху производителността на твърдите дискове, можете да прочетете в Ръководство за работа/дефрагментация с PerfectDisk 8. 2. Инсталиране на MyDefrag. Инсталацията на MyDefrag е повече или по-малко стандартна, но поради наличието на някои по-специфични етапи/решения в нейния ход, ще я опиша в картинки и текст: 2.1. Стартирането на инсталатора с двоен клик, ни отваря прозорче със запитване за езика, на който искаме да бъде инсталацията и впоследствие - интерфейсът на програмата: (отвори в нов раздел). Сред езиците, които присъстват, за жалост не е българският.2.2. Посреща ни инсталационният помощник, който ни приветства и подканя да продължим с инсталацията: (отвори в нов раздел).2.3. Следващите две прозорчета ни дават възможност да се запознаем с лицензното споразумение на програмата: (отвори в нов раздел) и местоположението, където тя ще бъде инсталирана по подразбиране (отвори в нов раздел).2.4. Следващото прозорче от инсталацията предлага възможност за избор на компоненти, които да бъдат инсталирани (отвори в нов раздел): - MyDefrag script interpreter: интерпретатор на скриптове, който асоциира и стартира скриптовете на MyDefrag (били те стандартни или създадени от потребителя) с програмата (с разширение *.MyD). Интерпретаторът играе ролята на посредник между потребителя, които иска да стартира конкретна задача по дефрагментиране и съответния скрипт, отговарящ за нея. Този компонент задължително трябва да бъде инсталиран. - Standard scripts: набор от готови, предварително написани скриптове, които вървят в комплект с програмата и извършвайки дефрагментиране, вие всъщност ползвате тях. От това се подразбира, че те задължително трябва да се включат в инсталацията. На функцията на всеки скрипт ще бъде обърнато внимание по-нататък в настоящия наръчник. - Screen Saver: позволява извършването на дефрагментиране/задействане чрез скрипт на MyDefrag, при активиране на скриинсйвъра. Как става това, ще бъде описано по-нататък. - Manual: упътване за работа с програмата. - Example scripts: примерни скриптове, които могат да бъдат използвани от по-напреднали потребители като шаблон за направата на собствени такива. Могат и да не бъдат инсталирани.Можем да инсталирате програмата и по подразбиране, с всички компоненти, без това по какъвто и да било начин да затормози повече системата ни. Малко са програмите, които могат да се похвалят с това. 2.5. Следващото прозорче ни дава възможност да изберем папка от Старт-менюто, в която желаем да се локализира програмата (отвори в нов раздел).2.6. Следва прозорец, който отново изисква повече внимание: отвори в нов раздел. Тук имаме възможност да активираме допълнителни задачи, които програмата да извършва: - Create scheduled tasks for automatic optimization:създаване на задачи по дефрагментация/оптимизация, които да се извършват в определен ден и час. Ако бъде оставена отметната на тази опция, автоматично с инсталацията ще бъдат насрочени часове и дати за дефрагментиране . Повече внимание на тази опция, ще бъде обърнато по-нататък в текста. - Associate .MyD files with MyDefrag script interpreter: асоцииране на файлове/скриптове с разширение *.MyD с интерпретатора на скриптове, който беше споменат по-горе. - Create icon on the desktop: създаване на пряк път към програмата на работния плот. - Select and activate the MyDefrag ScreenSaver: активира опцията за дефрагментиране/оптимизиране по време на скриинсейвъра.2.7. Следващият прозорец дава обобщена картина на настройките за инсталация, които сме направили до момента. Ако сме забравили да направим някаква промяна - сега е моментът за последно връщане назад и проверка: (отвори в нов раздел). От същинската инсталация на MyDefrag вече ни дели не повече от един клик: (отвори в нов раздел).2.8. Инсталацията на MyDefrag завърши: (отвори в нов раздел).На този етап, е възможно да ни се отвори следният прозорец: (отвори в нов раздел), ако на по-преден стъпка от инсталацията сме избрали извършване на дефрагментиране по разписание (Create scheduled tasks for automatic optimization). Прозорецът ни съобщава, че задачата ще бъде запланувана от текущия акаунт и ни подканва да въведем парола run, последвана от “Enter”. Тъй като по подразбиране се заплануват две задачи, въпросният прозорец ще се появи също два пъти, като всеки път въвеждаме run. Тук ще вметна един недостатък на инсталацията и обновяването при MyDefrag. Той е свързан с това, че по подразбиране програмата си създава инсталационна директория: C:\Program Files\MyDefrag v4.3.1 , носеща името на версията. При излизането на нова такава, ще трябва да деинсталираме старата и да инсталираме новата версия, защото в противен случай, тя ще си създаде собствена, нова инсталационна директория със съответен номер, без да се съобрази, че вече има инсталирана по-стара версия и да я презапише. При една такава ситуация, ако не се вземем това неудобство предвид, можем да се окажем инсталирани с две или повече версии на MyDefrag (в зависимост от това, кога ще се усетим). 3. Ръчно дефрагментиране с MyDefrag, посредством стандартни скриптове. Стартирането на MyDefrag от иконата й на работния плот или от нейната папка в Старт-менюто, отваря главния прозорец на програмата:http://pics.softvisia.com/design/pics/11827/2hzn5so.jpgКакто се вижда, той е много изчистен и съдържа всичко на всичко – само два разграничени бутона и два панела. Първият панел съдържа скриптовете, които могат да бъдат избрани и използвани за дефрагментиране, според конкретната ситуация и потребност на потребителя:http://pics.softvisia.com/design/pics/11827/x0pds9.jpgВсеки от скриптовете може да бъде открит в инсталационната директория на MyDefrag, в папката Scripts. Ето кратко описание на подхода използван от всеки от стандартните скриптове по-горе: - Analyze only: анализира избраните дискове. Този скрипт записва доклад, озаглавен MyDefrag.txt, който се намира в инсталационната директория на програмата. В доклада се съдържа детайлна информация за степента на фрагментация на дяла, който сме избрали да се анализира, както и информация за състоянието му след дефрагментиране, ако сме извършили такова. Когато за анализ сме посочили повече от един дял, след анализа на всеки, програмата спира, за да имаме време да прегледаме доклада за съответния дял. Към анализа на следващия дял можем да продължим с натискане на клавиш „Space”. - Consolidate free space: премества файлове и папки в началото на диска, като започва от края му. Това може да се окаже полезно, при последващо местене на големи файлове. Този скрипт може да създаде фрагментация в останалата част от диска, докато създава части, които могат да се вместят и запълнят празнините в началото на диска. Началото на диска е частта от него, в която четящата механика на дисковото устройство има най-бърз достъп, съответно – най-голямо бързодейстие при четене/писане. - Data Disk Daily: този скрипт управлява бързата дефрагментация и оптимизация на избрания диск. Подходящ е за всекидневна употреба върху дискове за съхраняване на данни (с изключение на C: диск). Извършва преместване на малка част от данните на избрания диск, като приключва дефрагментацията и оптимизацията сравнително бързо, но без да проведе дафрагментиране на прекалено големите файлове и запълване на дупките в дисковото пространство, възникнали в хода на работа. - Data Disk Weekly: извършва дефрагментация и оптимизация на избрания диск. Скриптът е предназначен за прилагане върху дискове за съхраняване на данни (с изключение на C: диск). Ще извърши по-старателно дефрагментирне, а също и запълване на дупки от по-горния скрипт, но няма да направи сортиране на файловете. - Data Disk Monthly: скриптът управлява извършването на щателна дефрагментация и оптимизация на дискове, съхраняващи данни (с изключение на C: диск). Този подход на дефрагментация е удачен за прилагане периодично – например веднъж месечно. Той ще извърши пълно сортиране на файловете по избрания диск, но тази процедура ще отнеме значително повече време, в сравнение с прилагането на предходните два скрипта. - Defragment only: извършва само дефрагментация на избрания диск. Дефрагментира първо файловете, за които може да намери подходящи празнини по диска, а след това се насочва към дефрагментиране на големите файлове, за които няма празнини с достатъчни размери, в които да бъдат вместени. Такива файлове биват дефрагментирани по-бавно и с преразпределяне на данните така, че да се поместят в наличните празнини. Трябва да се отбележи, че извършването единствено на дефрагментиране, без оптимизиране, не е най-добрата възможна идея, защото дефрагментираните файлове ще станат разделени от по-голям брой дупки, които са предпоставка за по-скорошна нова фрагментация на дисковото пространство. - Flash memory disks: това е скрипт, написан ‘уж’ с цел да премахва по-ефективно фрагментацията на файлове от флаш- и други SSD-носители (solid state disk), като така повишава производителността им. Мисля, че точно тук е моментът да отбележа, че ползата от дефрагментирането на такива устройства е на практика никаква. Напротив, дори се постига отрицателен ефект, като се съкращава животът на съответното устройство, което има лимитиран брой цикли на четене/запис, преди да се повреди. За да се разбере казаното, ще опиша накратко принципът по който функционират стандартните твърди дискове и SSD-устройствата.В съвременните компютърни конфигурации, където скоростта на пренос на данни между компонентите е от ключово значение за производителността на системата, стандартните твърди дискове са най-бавният елемент, защото функционират на механо-електричен принцип. Четенето/записването на данни от/върху диска се опосредствява от движението на механични глави по него, което е с ограничена скорост. Когато данните на такъв носител са сериозно фрагментирани, частите на даден файл могат да са разпръснати в различни участъци от диска, отдалечени едни от други. Когато потребителят подаде заявка към такъв фрагментиран файл (например с двоен цък), четящата глава на твърдия диск ще се опита максимално бързо да „сглоби” файла и да го представи, но тъй като частите му са разхвърляни в различни участъци на диска, това значи че главата ще трябва да извърши повече механична работа, за да ги събере. Последствията от това са от една страна - забавена работа на системата, а от друга – по бързо износване на твърдия диск, който трябва да извършва повече механична работа, за да насмогва на подаваните заявки. Това е съпроводено и с отделянето на по-голямо количество топлина, която също оказва пагубен ефект върху твърдия диск. Това, което се постига с дефрагментирането на този тип дискове е: преместване на частите на фрагментираните файлове в такива позиции от диска, където те ще бъдат в най-голяма близост една до друга, което снижава времето за достъп и работата, която трябва да извърши механичната глава, за да се добере до тях и „сглоби” файла, към който потребителят е подал заявка.За разлика от стандартните твърди дискове, SSD-носителите не си служат с глави за четене/запис. Всъщност, те въобще не съдържат части, които да извършват механични движения. На практика, може да се каже, че SSD-устройствата просто имитират свойствата на стандартните твърди дискове пред компютъра, но начинът по който става четенето/записването на информацията при тях е съвсем различен. Данните при тях се акумулират в така наречените флаш-клетки (flash-cells), всяка от които е съставена от голям брой транзистори, промените в електричните свойства на които, съпровождат запаметяването на информацията. Самият факт, че липсват подвижни части в SSD-носителите, изключва възможността за подобряване на производителността им чрез дефрагментиране – просто липсват механични четящи глави, чиито достъп да бъде забавян, заради разпокъсаност на файлове. В същото време, както споменах по-горе, SSD-носителите на данни, независимо колко добре са направени, имат ограничен брой цикли на запис, просто защото с всеки такъв цикъл, компонентите изграждащи флаш-клетката деградират по малко. Дефрагментирането на тези устройства прави точно това: наслагва нови и нови цикли на запис, без да има реална полза от това, защото извършва само разместване на вече записаните данни, за достъпът до които ги няма ограниченията, характерни при стандартните дискове. Единственото, което се постига, е скъсяване живота на флаш-устройството.Казано накратко: периодичното дефрагментиране на данните на стандартните твърди дискове може да даде положителен ефект върху производителността на системата, като спомага за смекчаване недостатъците от механо-електричният им принцип на работа, докато ползата от дефрагментирането на SSD-устройствата е просто мит, с който се постига предимно скъсяване на тяхното експлоатационно време, но не и подобряване на производителността им. По тези причини считам, че ползването на по-горния скрипт, освен че е безсмислено, може дори да доведе до преждевременна смърт на флаш-устройството ви. - System Disk Daily: извършва бързо дефрагментиране и оптимизиране на избрания диск. Скриптът е подходящ за всекидневно дефрагментиране на системния дял (диск C: ). - System Disk Weekly: подходящ е за по-добро дефрагментиране и оптимизиране на системния дял (диск С: ). - System Disk Monthly: скрипт, подходящ за периодично – например веднъж месечно, задълбочено дефрагментиране и оптимизиране на системния дял (диск С: ). Стартирането на скрипта, който желаем да приложим става много лесно: просто маркираме името му в полето Select a script и след това избираме диск(ове) към който да го приложим в полето Select 1 or more disks:http://pics.softvisia.com/design/pics/11827/3355dsz.jpgПри стартиране на скрипта, ни се отваря прозорец, който дава информация за хода на дефрагментацията. От него можем да разберем немалко неща: на коя стъпка от дефрагментирането се намира програмата; кой точно файл/папка се процесира в дадения момент. По подразбиране, е включено и графичното представяне на разпределението на данните по диска (Diskmap), от което можем да видим какво точно и къде го мести програмата:http://pics.softvisia.com/design/pics/11827/2w72zvc.jpgВ графичен режим, MyDefrag ни предоставя и някои интересни благинки, а именно: - Когато поставим курсора на мишката върху определена част от графиката, в долното поле на прозореца ни се изписва какво точно се съдържа в тази част от диска, както с какъв статус са данните там. - С левия бутон на мишката можем да приближаваме картата (Zoom in), a с десния да я отдалечаваме (Zoom out). Тази функция е достъпна и от менюто Zoom.Процедурата по дефрагментиране може да бъде представена и статистически, чрез избора на опцията Statistics:http://pics.softvisia.com/design/pics/11827/724m4y.jpg Независимо от това какъв подход на дефрагментация сме избрали, за да го изпълни, MyDefrag винаги си служи с наличната в Windows API (application programming interface) библиотека, ползвана от вградения в операционната система дефрагментатор, както и от ред други безплатни и платени програми. Това не прави MyDefrag слабо ефективен или толкова ефективен колкото вградения в Windows дефрагментатор, защото начинът, по който се извършва дефрагментацията при двата е различен. Пример: тоягата, в ръцете на слабо обучен потребител, е оръжие с умерена степен на риск, докато същото оръжие, в ръцете на закален Шаолински монах, може да отвори доста работа на бюрата за Последен отдих. 4. Настройки за дефрагментиране по време на активен скриинсейвър. Тази опция на MyDefrag е достъпна за избор и настройка от свойствата на работния плот, до които достигаме с: Десен клик върху работния плот -> Properties -> Таб Screen Saver. От падащото меню Screen saver избираме MyDefragScreenSaver_v4 и отваряме прозореца със свойства та му (Settings):http://pics.softvisia.com/design/pics/11827/15qbvw1.jpgТук разполагаме с няколко менюта за настройка: - Select a MyDefrag script to run:тук можем да избираме между скриптовете, които бяха вече описани по-горе, плюс още три допълнителни - AutomaticDaily, -Weekly и -Monthly, отличаващи се помежду си по степента на задълбоченост на дефрагментацията, която извършват. - Do not run if last completed run was --:-- hours ago: в това поле можем да изберем през колко часа активирането на скриинсейвъра да стартира и процедурата по дефрагментация. Часовият диапазон е от 0 до 24 часа. - Disply: менюто позволява избора на конкретна визуализация по време на дефрагментацията. Изборът е сведен до четири възможности, от които аз лично предпочетох тази от картинката, защото е най-малко стресираща и представлява просто кутиика с иконата на MyDefrag, която се разкарва насам-натам през интервали от време. Останалите дисплеи представят различни варианти на Diskmap, който когато е на цял екран изглежда точно като телевизионно смущение, или дефектирала TFT-матрица. - The screensaver to run after MyDefrag has finished: тук имаме възможност да изберем кой от стандартните за Windows скриинсейвъри да се активира, щом дефрагментирането завърши. Като недостатъци на опцията за дефрагментиране по време на скриинсейвъра видях: 1) невъзможност за избор на конкретен дял, който само да се дефрагментира с конкретния скрипт. Изборът на който и да е скрипт води до дефрагментацията на абсолютно всички дялове. Освен това, както беше описано по-горе, има скриптове, които са по-подходящи за системни дялове (System Disk) и такива, които са за предпочитане при дискове с данни (Data Disk). При избора на някоя от двете категории скриптове, винаги ще има дял(ове), които ще са дефрагментирани със скрипт, който не е най-подходящият за тях. Това разбира се, не е болка за умиране, ако се ползва някой от Automatic скриптовете, които се предполага, че са по-оптимизирани за скриинсейвър-дефрагментирането. 2) дадените времеви интервали от менюто в подточка 2 са подходящи само за избора на скрипта AutomaticDaily. Останалите два скрипта - -Weekly и -Monthly, са твърде подробни, за да са подходящи за ежедневно дефрагментиране, по време на скриинсейвъра. Биха увеличили излишно и износването на твърдия диск, който също е с лимитирано експлоатационно време.Така че, като решение на избор, най-подходящ се явява първият скрипт за автоматично дефрагментиране: AutomaticDaily, който е и избран по подразбиране. Изборът на интервалите, през които да се активира дефрагментирането вече е въпрос на лично предпочитание - според това как потребителят ползва компютъра си, но е за препоръчително да не са твърде малки, защото и работата, която ще извършва твърдия диск ще е повече, дори когато е в покой. 5. Дефрагментиране по график с MyDefrag. Дефрагментирането по график, ни позволява да извършим тази процедура в предварително избрани от нас ден и час. При MyDefrag, насрочването се извършва с посредничеството на Scheduled Tasks, вграден в Windows. Още по време на инсталацията, както беше отбелязано по-рано, инсталаторът на MyDefrag дава възможност за автоматично насрочване на дати и часове за дефрагментиране. Можем да ги видим, коригираме, изтрием или зададем нови, като отворим прозореца на Scheduled Tasks: Start -> All Programs -> Accessoaries -> System Tools -> Scheduled Taskshttp://pics.softvisia.com/design/pics/11827//2rghw1x.jpgВиждаме, че с инсталацията на MyDefrag, са били насрочени и две задачи за дефрагментиране: Daily и Monthly, отговарящи на скриптовете AutomaticDaily и AutomaticMonthly, описани в предходната точка. Ако вече набелязаните дати и часове на дефрагментация не ни устройват, винаги можем да ги променим. Двоен клик върху избраната отваря прозорче с настройки, където можем да зададем предпочитаните от нас параметри:http://pics.softvisia.com/design/pics/11827/sfbjip.jpgПри добро желание, можем да планираме и собствена процедура по дефрагментиране. С двоен клик върху Add Scheduled Task отваряме диалоговото прозорче на Scheduled Task Wizard: (отвори в нов раздел). След клик върху бутона Next > (Напред >), в новия диалог: (отвори в нов раздел) избираме бутона Browse (Разлистване), който ни позволява да навигираме до папката Scripts (по подразбиране: C:\Program Files\MyDefrag v4.3.1\Scripts), където избираме скрипта, който искаме да приложим при дефрагментирането по разписание. След избирането му, се отваря прозорче: (отвори в нов раздел), което ни подканва да изберем името на плануваната задача и кога да бъде изпълнена тя. В зависимост от избора ни, след това се отварят различни прозорчета за допълнително уточняване на месец, ден, час или етап от зареждането на операционната система, за които да бъде планирана задачата, но винаги последвани от прозорче за избор на акаунт и парола, за които да важи плануваната задача: (отвори в нов раздел). С финализирането й: (отвори в нов раздел), задачата е вече запланувана и се появява под името, което сме и дали в прозореца Scheduled Tasks.Важно: След плануването на по-горната задача, както и на тези по време на инсталацията, трябва да се постави отметка пред:http://pics.softvisia.com/design/pics/11827/5yumow.jpg, в противен случай, ще получаваме неприятни съобщения, от сорта на:http://pics.softvisia.com/design/pics/11827/2dbqczq.jpg иhttp://pics.softvisia.com/design/pics/11827/dgry2p.jpg, а заплануваните задачи няма да се изпълняват, поради недоуточнените права за акаунта, в който трябва да важат. Като недостатъци на планираното дефрагментиране с MyDefrag видях: 1) отново невъзможност за избор на дял, който да бъде дефрагментиран със скрипт, специфичен за него (System/Data); 2) липсва възможност за дефрагментиране при стартиране на операционната система (boot-time defragmentation). Това означава, че чрез тази програма, не може да бъде дефрагментиран пейдж-файла (pagefile.sys), съхраняващ данни за бърз достъп върху твърдия диск, както и файлове, които в момента на дефрагментирането са в употреба. 3) Заплануваната задача по дефрагментиране се стартира не безшумно, а с максимизиран прозорец, което значи, че процедурата няма как да мине незабелязано, освен ако да кажем…, не е петък вечер и не сте излезли на бири с приятели. 6. Заключителни думи. Когато вече съм в края на текущия наръчник и погледна назад, чак се изненадвам от не малкото неща, които предлага MyDefrag, като безплатна програма – нищо, че я ползвам още от времето, когато носеше името JkDefrag. За този период от време, програмата е пораснала със собствен графичен интерфейс, нови и по-гъвкави подходи за дефрагментиране и планиране… Малко са програмите, които могат да се похвалят с толкова много функции, събрани в толкова малък размер. Да, разбира се, MyDefrag има и недостатъци, като специално на мен, най ми липсва възможността за дефрагментиране при стартиране на Windows. Все пак, според мен програмата заслужава да и дадете шанс, особено ако сте от типа потребители, които не изпадат в депресия поради липсата на лъскав интерфейс с премигващи бутончета. Всички права върху текущата статия и картинките, включени в нея, са собственост на автора им. Копирането на цялата статия е забранено без изричното разрешение на автора.Копирането на части/пасажи от нея е разрешено и без допитване, НО при условие, че се спомене източникът на информацията. Автор: Веселин Биволарски (draco_volans) Цитирай Link to comment Сподели другаде More sharing options...
Препоръчан пост