Jump to content

Една история...


Препоръчан пост

Това е нещо лично за мен, но мисля, че не трябва да си ги пазя само за себе си и някои приятели. Не съм писала досега разказчета, това е първият ми опит. На английски е, но доста достъпно, така че става и за начинаещи :) Бих предпочела да ми кажете честно какво ви харесва и какво не, това би ми помогнало, ако реша отново да пиша нещо :P

 

http://www.fasterupload.com/8c719334 :blush:

Link to comment
Сподели другаде

Както виждам, първа ще имам удоволствието да споделя мнението си за разказа. :)

Алекс, определено си положила доста труд и старание... и като че ли наистина съпреживяваш историята. Това, че е нещо лично твое не означава, че ти се е случило, нали? ;)

Разказът е интересен за хора на твоята възраст... много напомня на тийнейджърските филми, които можем да гледаме в изобилие.

 

Разказът има нужда от малко редакция. Ако имаш намерение да го разпространяваш или публикуваш някъде, мога да ти помогна в това отношение.

Според мен ако писането ти доставя удоволствие, трябва да продължаваш да го правиш. С течение на времето ще започнеш да представяш и други проблеми, емоции, чувства...

 

Успех! :)

Link to comment
Сподели другаде

Мерси за откровеното мнение, Деси :)

 

Не, не ми се е случило, има най-много 2-3 изречения, в които мога да се идентифицирам.

Не смятам да го разпространявам кой знае къде, но определено няма да откажа редакция ;) И с удоволствие ще се радвам да ми помогнеш! :bravo:

Link to comment
Сподели другаде

Бих желала и аз да покажа моето признание към труда ти.

Като начало едно голямо браво за желанието ти да пишеш и да показваш емоции по този творчески способ. Шапка ти свалям, че го правиш на друг език. От личен опит знам колко е трудно, но пък анлийският език е много разнообразен и дори бих го нарекла "удобен". Моя голяма мечта е да уча Creative writing, но за момента се занимавам с нещо съвсем настрана от писането. Моят единствен съвет е: Дерзай!!!!!!! :OK: А като си изнамеря и моите трудове ще ги споделя тук.

Link to comment
Сподели другаде

Съжалявам ако се натрапвам в дамска територия.

baby_face, разказът ти определено е добър и четейки го разказ се озовах на отсрещната страна на моите два разказа (от едноименната тема). От твоят лъха оптимизъм.

Подкрепям Destiny. Ако писането ти доставя удоволствие, не спирай да го правиш. Не е нужно да е професионално. Листът или Word могат не могат да заменят истински приятел и събеседник, но все пак са някакъв отдушник на емоции, били те приятни или неприятни. Дори и да го правиш под формата на хоби, може само да ти е от полза.

Разказът определено има нужда от доста корекции. Също предлагам помощта си за внасяне на редакции. Ако решиш, не се притеснявай да се свържеш с мен по ЛС, ICQ или Skype. Всичко е в профила ми.

 

Знам, че не е много учтиво да се пита дама за възрастта й, но все пак... на колко си години?

Link to comment
Сподели другаде

Kalera, благодарско! :bravo:

 

Night_Raven, на 17 години съм. Лъха оптимизъм, защото съм доста голяма оптимистка ;) Даже по едно време исках да го направя с тъжен край, някак си по-песиместично, но не успях. Не съжалявам обаче! :)

Link to comment
Сподели другаде

... по едно време исках да го направя с тъжен край, някак си по-песиместично, но не успях. Не съжалявам обаче! :)

Не мисля, че може да има по-добър край! Както казах по-горе разказът малко наподобява онези тийн филми и в някои отношения може да се предвиди какво се случва по-нататък. Е, с този край определено останах изненадана: "... Everyday… till they found that they need each other, And Cathy found out that she was in love with her!..." :blush:

Link to comment
Сподели другаде

Хаха :P Това беше целта! :) Исках да е по-различно от този еднообразен край, с който ни заливат и си викам.. "защо да не шокирам малко останалите". Пък и никога не съм имала против такива хора, затова мен не ме е страх да напиша нещо подобно. Нали не се разбира погрешно? ;)
Link to comment
Сподели другаде

Хаха :P Това беше целта! :) Исках да е по-различно от този еднообразен край, с който ни заливат и си викам.. "защо да не шокирам малко останалите". Пък и никога не съм имала против такива хора, затова мен не ме е страх да напиша нещо подобно. Нали не се разбира погрешно? ;)

Да, няма нищо по-романтично от това на края момичето и момчето да се целунат, осъзнали че ще са заедно до края на дните си :cooldude: (или докато ги приемат в университета... защото повечето историйки се въртят около бала след гимназията :crosseyes1: )...

На мен лично ми хареса разказа ти и заради нещо друго.

Ежедневието на младите днес и проблемите, с които се сблъскват са доста повече и някак си по-различни от тези на нашите родители например. За съжаление, обаче често и ние преекспонираме проблемите си и се оказваме отчаяни и самосъжаляващи се... без мечти (дали?!) и депресирани.

Този разказ поне ме накара да се замисля... :bravo:

Link to comment
Сподели другаде

Деси, много ти благодаря за думите, оценявам думите ти! :bravo:

 

То за тези състояния - депресия и самосъжаление повечето хора преувеличават. Изисква се страшна болка, за да те докара до депресия примерно. А самосъжалението според мен е начин, с който се опитваме да бъдем забелязани от другите и да получим вниманието, което искаме. А всъщност, за да си щастлив човек са ти нужни много малко неща, рано или късно всеки го осъзнава. То понякога дори една усмивка може да донесе щастие! :) Затова аз съм за оптимистичния поглед върху живота и смятам, че мечтите трябва да се преследват докрай, но разбира се - да не станем прекалено вманиачени в тях ;)

 

 

Kalera, очаквам продължението ;) Иначе ми харесва - момиче, само.. предполагам всичко ще свърши ок и тя ще намери любовта в лицето на този Дейвид? :)

Link to comment
Сподели другаде

Kalera, изключително интригуващо и добре структурирано.

Аз обаче, с типичното си любопитство винаги имам малко по-различни въпроси. Навързах следните неща - разказът е написан на доста висок стил, някои от думите рядко се използват по принцип, фамилията ти ми прозвуча различно - най-вероятно не е българска... и т.н.

Въпросът ми всъщност е: Използвала ли си допълнително речник докато пишеш разказа? Или може би боравиш с английския толкова добре... или пък четеш много литература на аглийски?

Впечатлена съм и искам да знам, защото много обичам този език и наистина ми достави голямо удоволствие да чета този текст.

 

Поздрави!

И си чакам отговорите! :booo:

Link to comment
Сподели другаде

Destiny, много се радвам, че ти е харесал разказа :) или поне така те разбрах.

английският ми е почти свойствен, защото от 6-годишна го уча. Завърших Американският Университет в Благоевград и там взимах курс Beginning Creative Wirting. Това всъщност е едно от произведенията ми за курса, и разбира се, е подлежало на критиката и помощта на професора ми. Иначе концепцията и разработката му си е изцяло на английски, от самото му начало. Честно да си призная, по-лесно ми е да пиша на английсни и според мен този език е доста по-гъвкав и интересен за изразяване. А иначе, фамилията ми е просто чужда, иначе аз съм си родена и израстнала в България.

 

Благодаря много за хубавите думи:) ако някога имаш нужда от помощ и напътствия, мисля че мога да ти помогна.

Link to comment
Сподели другаде

Благодаря много за хубавите думи:) ако някога имаш нужда от помощ и напътствия, мисля че мога да ти помогна.

Винаги може да помогнеш, ако се наложи!

Засега се справям добре специално с английския. :peace:

Link to comment
Сподели другаде

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори на тази тема

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   Не можете да качите директно снимка. Качете или добавете изображението от линк (URL)

Loading...
×
×
  • Създай ново...