31 години от убийственото земетресение

[dimd]

31 години от убийственото земетресение

 

В най-черния петък за Свищов – 4 март 1977 г. точно в 21, 24 ч. започва най-убийственото земетресение в историята на България.

 

Сеизмичната вълна тръгва двайсетина секунди по-рано от епицентъра във Вранча и безшумно, но коварно раздвижва земята под града, а разрушенията погребват близо 250 души. Официалната статистика за жертвите и днес е многократно занижена.

Бедствието от 7,3 степен по скалата на Рихтер трае по-малко от минута, но картината е апокалиптична. Градът потъва в мрак. Свищов е обхванат от масова паника и истерия. Въпреки трагедията и стенанията изпод развалините, из улиците плъпват мародери, които плячкосват в тъмното магазини и опустели домове

Около полунощ спасителите започват да вадят първите трупове. Блок № 1 на ул. “Георги Матев” 1 и общежитието на “Свилоза” са се превърнали в огромни ковчези. 8-етажната жилищна кооперация по официални данни погребва 76 души. Най-голяма е трагедията на гръцката фамилия Стефопулу, която дава 9 жертви. Загиват родителите, синът, снахата, дъщерята и петте деца. Никой не е имал никакъв шанс – семейството е обитавало последния осми етаж на рухналата за секунди сграда. По зла ирония на съдбата многолюдната челяд е на гръцки партизани, подирили спасение в България.

 

Общежитие на “Свилоза” дава “само” 45 жертви.

Истински късмет е, че общежитието е било младежко и във вечерния час е било полупразно. Всички загинали до един са млади специалисти, пристигнали по разпределение в Свищов. За разлика от съседния осеметажен блок изпод руините на общежитието са измъкнати и доста оцелели по чудо в кухините на падналите вертикално пакети. Последната спасена е късметлийката Дочка Любенова, открита на втория ден. Тялото й било затиснато, а около главата й имало съвсем мъничко, но достатъчно място, колкото да диша.

Побелелият още тогава, днес 77-годишен спасител Георги Тодоров, връща лентата на ужасите. “Труповете, които вадехме, се караха в специално хале. Първият мъртвец, който ни докараха, беше младият работник Николай Савов от с. Ореш. Следващата беше красивата като киноактриса 27-годишна лекарка Олга Василева - най-хубавата жена в Свищов.

След нея положихме телцето на 10-месечното й бебе. И досега сънувам зловещата картина на наредените по земята найлонови чували с човешки останки. Сигурно до края на живота ми ще ме преследва и кошмарът на 27-те детски трупчета. Седем от тях бяха бебета, ненавършили и 9 месеца. Един до друг наредихме четеричленното семейство на приличащата на ангел и в смъртта си 13-годишна Робертина Томова. Брат й беше само на 10 години. Имаше 15 загинали инженери, 11 служители на МВР и 6 учители. Смъртта си намериха и четирима директори. Най-възрастната жертва беше дядо Тодор от с. Палици. Беше дошъл в Свищов да види сина и внуците си. Не му достигнаха четири години, за да стане столетник”, вади мъртъвци от 30-годишния си кошмар ветеранът спасител.

Последните трупове са измъкнати едва на третия ден. Изнемощелите войничета от местното поделение се взират с подути от недоспиване очи в руините и надават ухо с последна надежда за оцелели. Изведнъж от разрушения дом на председателя на АПК се чува музика. Трескаво разриват руините, но единствено оцелял в някаква кухина е семейният транзистор, от който се раздава петата симфония на Бетовен.

Председателят, жена му, дъщеря му, зет му и двете им деца отдавна са мъртви.

Подобно на Чернобилската авария десетина години по-късно, официалната социнформационна машина тогава небрежно подхвърля на българите данни за незначителни разрушения и няколко жертви. Спасителят Георги Тодоров е първият, който се мъчи да открие истината. Неговият списък на загиналите стига до 120. Опитът му да го разтръби, чрез медиите се оказва мисия невъзможна. Стотиците жертви са скрити в мъглявите съобщения за неизвестен брой спасени, оцелели или само пострадали. А истината се оказва много по-жестока от тази за Чирпанското земетресение през 1928 г., официално признато за най-убийственото в историята на България със 128 загинали. За учените сеизмолози днес истината за “Свищов-1977” г. вече не е тайна – около 250 жертви.

 

ДОСИЕ

• В Свищовската трагедия има и случаи на щастливи куриозни избавления от смъртта. Малчуган изхвърчал от труса през прозореца на улицата заедно с дивана, върху който седял и останал жив и невредим.

• Други две хлапета също се отървали по чудо. Чевръсто момиче успяло да се спусне по парапета с такава скорост от горните етажи на блока на ул. “Георги Матев”, че се оказала навън, преди той да рухне напълно. Нейна съученичка пък смело се хвърлила през прозореца и се приземила жива дори без счупване.

• На обратния полюс е съдбата на жената на шефа на местния ДАП Ненчо Ненчев. Семейството обитавало първия етаж и успяло да се измъкне навреме, но на шефската съпруга й станало студено навън и тя решила да се върне, за да наметне нещо. Смъртта я заварила с палто в ръката в антрето.

• Известният психиатър от Александровска болница д-р Койчев твърди, че след Свищовското земетресение психичните заболявания в града и региона нараснали рязко.

• Когато земетресението с епицентър Вранча ударило, по националната ни телевизия вървял доста скучният роден филм “Сладко и горчиво”. Тъй като по времето на Чаушеску много румънци зяпали БНТ, веднага след бедствието комшиите измъдрили злобния виц: “Господ ни наказа заради тъпите български филми, които гледаме.”

• Тато също използвал свищовската трагедия, за да съчини виц за себе си. Два дни след труса Първия пристигнал в града, за да вдигне духа на свищовлии. Малко преди да пристигне, обаче се пуснал слух, че авария в химическото предприятие “Свилоза” плаши с газов мор. Тодор Живков цъфнал пред срутилия се блок точно по обяд, когато истерията вече била обхванала всички. Останало му само да гледа как мало и голяма панически бяга край него кой с каквото свари. След няколко дни за Свищов потеглил Станко Тодоров. Живков му поръчал: “Абе, Станко, върви виж върнаха ли се хората, че на седми, като ме видяха, се изнесоха.” Твърди се, че Тато сам измислил вица специално за случая.

 

Инфо: Bulpress.net

 

 

Лично го преживях това земетресение.

Живеех на шестият етаж в квартал "Гевгели" в София,и никога няма да забравя ужаса от това природно бедствие.

По телевизията даваха руският филм "Родена от революцията"/всеки петък вечер,даваха руски филми/,когато токът спря.

Секунди по-късно,настана нещо страшно-блока-16 етажен,се разклати,започна едно пукане... Ужасът беше неописуем !

Всички се втурнахме навън,където прекарахме нощта.

Повечето сигурно незнаят,но София също пострада от това земетресение-трусът бе от 6 степен по Рихтер.

Съседният блок,също 16 етажен,беше евакуиран,като хората ги пратиха в новостроящият се тогава комплекс "Люлин",за около 2 години.Блокът имаше 3 скъсани противоземетръсни пръстена от общо 4...

При нас беше един/само/. Също имаше укрепване на сградата,което пък в най-усилената си дейност,съвпадна със земетресението във Велинград.

 

Ужасът ми бе подсилен и от спомена за кадър от филма "Златото на МакКена"/САЩ/,който даваха по киносалоните малко преди това.

Там доста добре бе показан силен земетръс...

[Petar_kir2000]

Поклон и мир на душите на загиналите! Нека да ни накарат да се замислим -Ние с какво ще бъдем запомнени...

[IVAN]

Поклон и мир на душите на загиналите!