Статия: войната за силата на звука

[Филипов]

Отдавна не се е писало в Audio темите, да да "поизкопая".
Вчера реших да попрочета за DR.  Малко цитат, ще ме извините за руския http://slushaem.com/forum/viewtopic.php?t=3977
Като вземе да се оформя за статиоя, ще се превежда.

Еще одна возможная причина loudness war - адаптация музыкального материала под низкокачественную акустику и телефоны.

Динамический диапазон (композиции) - это грубо говоря, отношение громкости самого громкого (пикового) участка к среднему (RMS) уровню громкости. Чем выше ДД (DR) , тем более богатой, насыщенной, наполненной мельчайшими звуковыми нюансами (если, конечно, они имеются в оригинале) нами воспринимается музыка.

 
К сожалению, на протяжении 1990-х с массовым распространением цифровых эффект-процессоров, изначально призванных выровнять звучание отдельных инструментов в миксе, распространилась дурная тенденция: финальный микс, готовый к записи на CD, стали выравнивать таким образом, чтобы тихих участков вообще не осталось. Это явление получило название "loudness war", т.к. таким образом продюсеры поп-музыки старались увеличить субъективную громкость звучания. 

Подобный подход имеет множество негативных моментов: вместо богатой, насыщенной композиции ухо слышит сплошную "стену звука", в которой не остается места для звуковых нюансов. От такой музыки быстро устаешь физически; прослушав альбом, нет никакого желания включать его повторно. Это касается буквально всех стилей и направлений музыки (и в особенности, ambient/new age/downtempo/chillout, которые призваны расслаблять, создавать богатую звуковую атмосферу).
 

Ремастеры в наше время вообще утратили свой первоначальный смысл. Если в 1980-х и первой половине 1990-х под "ремастером" понимали улучшенное звучание, удаление артефактов записи (шум с магнитной ленты, щелчки винила), то теперь это слово применяют, когда хотят продать еще раз то же самое (но, как правило, с ухудшенным DR и "громким" мастерингом). Я даже рискну сказать, что все альбомы, выпущенные в период с 1985 по 1995-й год, никакого ремастеринга не требуют. Бывают редчайшие исключения, но они подтверждают правило.

 

И още една статия: http://hifi-audio.ru/hifi/влияние-компрессии-динамического-ди/

 

Производители готовы пожертвовать качеством звучания ради любителей мобильной музыки, но портят в итоге музыку для всех.

 

http://hifi-audio.ru/hifi/wp-content/uploads/Masvis-zz_top-sharp_dressed_man-192x300.gif

На примере альбома группы ZZ Top — уродование звука более поздними релизами. В ремастере 2008 года уже даже не угадываются первоначальные контуры. Щелкните на картинку для отображения в динамике.

Приходится в коллекцию искать СД-диски не изуродованные компрессией динамического диапазона, что сейчас становится нелегкой задачей.

http://hifi-audio.ru/hifi/wp-content/uploads/411fifth.Graph1_-300x220.jpg

 

Нещата са показателни за съвременните боклуци. Наблегнете на картинката за добре познатата песен на ZZ Top.

 

Хайде още една статия за модните неща http://stereo.ru/to/xe6ta-mozhet-li-kompakt-disk-byt-luchshe-hd-test-alboma-murmur-gruppy-rem

 

Като допълнение - вече всичко е цифра. Записва се и се смесва така. Дали се тиражира на CD или плоча (винил) - звукът е еднакъв. Източникът е един. Въпрос е колко пари да се измъкнат от потребителя. Пък той да си внушава че слуша нещо.

 

Ходя предимно на концерти. Звукът в повечето случаи е кошмарен. Цифров. Клас D. С качество по-зле от MP3 128K. Единственото по-важно е шоуто. Примерно отпред на Rammstein като те лъхне 5 метра огън и се почувстваш като прасе под пърлачка - усещането не може да се сравни с никакво кино, колкото и та е "истинско". Межтд другото и филмите вече са същата стена от шум- непрекъснат грохот и ефекти, от които те боли глава. Без нормалмни диалози.

[Night_Raven]

Като цяло съм съгласен, с уговорката, че клас D усилвателите не са по-лоши от AB. 

[Филипов]

Да, за тази цел няма особено значение - по концерти (рок, метъл) има предимно ниски и средни честоти. Разликите идват и където се дъни CD - високочестотния звуков спектър. Не можеш да предадеш с 4-5 отчета високочестотни инструменти особено с ударна атака - чинел, фус, триъгълник. Така че на CD просто звучат еднакво = чиста физика и математика, обусловена от квантуващата честота.

 

Иначе споменатия на предната страница Metallica - Death Magnetic (2008) води класацията за смачкаване с DR=3

[Night_Raven]

Моля? Да не би да каза, че CD не е достатъчен носител за възпроизвеждане на високи честоти? Нека не говорим неверни неща. Честотата на дискретизация на CD е 44100 херца, което по теоремата на Шанън и Найкуист означава възпроизвеждане на честоти до 22050 херца (22,05 килохерца). Това е предостатъчно за всяко човешко същество на планетата.

 

Ако считаш CD за недостатъчен формат/технология, какво считаш за достатъчно?

[Филипов]

Да , същото. Това се предава с 2 отчета, които никак не стигат. Дори и 10 KHz се предават само с 4 отчета.  Дори и само в зависимост от фазата може да излезе нещо съвсем различно. Така че всички цитирани инструменти просто звучат еднакво. на CD.

 

Знанията ми по звукотехника са предимно от покойния проф. (тогава още доцент) Славчо Маляков.

 

Но темата е за друго. Ако искаш премести лиричните отклонения за да не се "цапа" темата.

 

На всеки ЕГН "цъка" и сега чувам поне 3KHz по-малко откакто бях на 20. Така че не се напъвам за нещо, което така и иначе няма да чуя. Наглягам да видя за последно групите, които ме интересуват, че няма да са още много живи. А за някои като Pinf Floyd така и ще си остана с музиката. Ако не я засерас с компресия при поредния ремастер.

[Night_Raven]

Искаш да кажеш, че теоремата на Найкуист е неточна; че той, Шанът, Уитакър и Котелников и др. са в грешка; и че една от основните, на която се крепи технологията от няколко десетилетия насам, е лъжа?

Някакви доклади или документи по въпроса? Каква честота на дискретизация е нужна тогава? Някакви ABX тестове да дадеш?

Добавено: ето например едно документче по въпроса.

[Филипов]

Не, всичко е точно. Изискването е честотата на дискретизация да е поне 2 пъти по-висока от най-високата звукова честота. Естествено, отговорните лица са я избрали точно толкова с предимно заради икономически съображения..

 

Отделно разлагане в ред на Фурие май касаеше периодични сигнали, а не катто на цитираните инсрументи та и там има неточности.Та точно на тях никога не може да се докара същото. За ниски и средни честоти - има достатъчно стойности на дискретизация да се възстанови сигналът.. Не ми се влиза в академични спорове. Знам какво се чува.

 

Между другото някой замислял ли се е дали звукът на телевизионните предавания е компресиран? Или поне на крайно досадните реклами, така че а ти се забият в мозъка?

[Night_Raven]

А, добрият стар аргумент „аз знам какво чувам, така че не е нужно да го потвърдя с истински тест“. Много често срещан аргумент в аудио средите. Чудесен избор. Лично аз бих използвал нещо от рода на „направих ABX (double blind) тест с файл с висока честота на дискретизация и друг с ниска, създаден от този с високата и заключенията ми са следните...“. Разбира се твоето е далеч по-лесно, защото те освобождава от предоставяне на доказателства. Така де, все пак не искаме науката и обективността да пречат на убежденията ни.

[as9993]

Не, всичко е точно. Изискването е честотата на дискретизация да е поне 2 пъти по-висока от най-високата звукова честота. Естествено, отговорните лица са я избрали точно толкова с предимно заради икономически съображения..

 

Отделно разлагане в ред на Фурие май касаеше периодични сигнали, а не катто на цитираните инсрументи та и там има неточности.Та точно на тях никога не може да се докара същото. За ниски и средни честоти - има достатъчно стойности на дискретизация да се възстанови сигналът.. Не ми се влиза в академични спорове. Знам какво се чува.

 

Между другото някой замислял ли се е дали звукът на телевизионните предавания е компресиран? Или поне на крайно досадните реклами, така че а ти се забият в мозъка?

Ако трябва да сме точни, "чуването" е крайно субективно, зависи от разположение в пространството, отразяването на звуковите вълни от стените (там играят роля физическите размери на помещението, с какво са покрити стените, разположение на мебели, дори за различните типове музика се препоръчват различни отношения в/ш/д) и това с каква фаза се сумират в точката на слухово възприятие, наклон на главата, дали се носят очила или не, на как е завъртяна главата и тялото, като включим към всичко това, че самия слух има специфични особености (които между другото се използват при компресията на звукови сигнали в определени кодери, нарича се психо-акустичен модел) и още куп неща, за които в момента не се сещам, и се стига до там, че да се сравняват слухово два сигнала е нищо повече от гадаене (или хвърляне на фасул и налучкване). Единствения сигурен начин за оценка, който изключва субективния фактор са именно разлагане в ред на Фурие, спазване на минималната честота на дискретизация, за да може сигналът да бъде възстановен еднозначно и да не се повяват фалшиви честотни продукти и изобщо оценката на сигнала става с помощта на математическия апарат, а не оценка на слух.

[Филипов]

Казах, че не ми се влиза в академични спорове. Аз ще си гледам и слушам групите, които ме интересуват. Пък вие си хвъргайте боба и си слушайте математичните модели. Знам, че когато те се намесят звукът се скапва та чак те заболява глава - справки началото и изложението по темата.

 

С висшата математика приключих преди трийсетина години. И освен за някои изпити в горните курсове не ми е притрябвала за нищо. Та откакто съм завършил не ми е притрябвал нито един интеграл камо ли диференциално уравнение. Добрия стар закон на Ом е напълно достатъчен.

 

Та слушам с каквото ми е дал господ и колкото е останало с възрастта, пък наклона на главата ми по време на концерт е силно променлив и не подлежи на математично моделиране. Все пак важното е аз да бъда удолетворен с моя несъвършен слух.