Всичко за компютъра...

[jdontx]

Здравейте предлагам в тази тема да напишете всичко за частите на копютъра,функциите им и тн.

 

Нека тази тема да бъде за начинаещите,като мен и за тези,които не им е ясно всичко!

 

Целта на темата е да се изгради ясна представа за всяка част от компютъра,като се започне с това къде си намира (може със снимка) до това за какво служи и какво е приложението и!

 

Според мен е много важно да имаш съвсем ясна представа за тези неща...

 

Ако модераторите смятат,че темата е безмислена нека да я изтрият,ако стане това съжелявам за създадената им от мен работа !

 

Благодаря Ви предварително !

[vyrgozunqk]

Аз предлагам всеки да пише за 1 част, за това аз започвам първи с Видеокартата(също так известна като "видео контролер, графичен ускорител") - Графичната карта (видеокартата; видео-контролерът; видео-адаптерът) е устройството, което превръща хилядите сигнали, подадени от процесора в образ, който можем да видим на монитора. Преди появата на Windows процесорът вършел работата по създаване на видеокадрите, а видеокартата само ги превръщала във видео сигнал.

 

Първата истинска видеокарта се появила през 1981-ва с първият IBM PC . т.н. MDA - Monochrome Display Adapter , който можел да извежда само текст в различни режими и то само със степени на сивото. С появата на Windows и графичния режим (изискващ повече графични изчисления ) започва истински възход в развитието на видеокартите.

Видеокартите биват текстови и графични. Първите изобразяват само текст, а вторите текст и графика. За да могат монитора и видеокартата да работят коректно през цялата история на РС-тата са въведени редица стандарти за изобразяване, които еднозначно характеризират разделителната способност, дълбочината на цветовете и режима на работа. Текстовите видеокарти са монохроматични и се означават със съкращението МА( Monochrome Adapter ). Графичните видеокарти са:

VGA - 640 x 480

SVGA(Super VGA) - 800 x 600

XGA(Extended Graphics Array) - разширена графична матрица - 1024 x 768

SXGA(Super XGA) - 1280 x 1024

UXGA(Ultra XGA) - 1600 x 1200

 

Всички те са сходни по принципа си на работа, но се различават по някои характеристики и по функционалните си възможности. Основни характеристики на видеокартите са разделителната способност, дълбочиная на цвета и вертикалната честота. По-голяма разделителна способност означава повече точки на екрана, от което следва, че видео платката ще се нуждае от повече памет. Изискванията към паметта на видеокартата се определят и от броя на цветовете, които могат да се представят на екрана.

 

Например SVGA позволява разделителна способност от 640х480 – за 16 цвята, до 1800х1440 – при 16,7 милиона цвята. Ако за един пиксел се отделя един байт, то той може да се изобрази на екрана в = 256 цвята.

 

Днес вместо списък от стандарти като VGA, SVGA, XGA и UXGA, е по-вероятно да видите специфични означения на разделителни способности и дълбочина на цветовете, поддържани от съответното устройство.

 

И да обърнем внимание на 3-те вида цокли за видеокартите като наблягаме на най-новия PCIexpress

PCI Express

 

Това е шината за разширителни платки (и чипове на дънната платка), която се очаква да замести досегашните PCI, AGP и PCI-X (по-бърза PCI, главно за сървъри и за работни станции). AGP и PCI-X са разновидности на първоначалната PCI спецификация. Те са паралелни шини, при които данните се предават по много писти едновременно. При ниски честоти този подход е оправдан, защото се реализира не особено трудно, а скоростта на трансфер е добра. PCI и AGP са 32-битови (32 писти за данни), а PCI-X има 16, 32 и 64-битови варианти. Тактовата честота при PCI в общия случай е 33МHz (133MB/s пропускателен капацитет), при PCI-X – от 33MHz (133MB/s) до 533MHz (4GB/s), при AGP – 66MHz като в зависимост от режима (броя информационни битове/такт) пропускателния капацитет е от 266MB/s (AGP 1x) до 2GB/s (AGP 8х). AGP, PCI и PCI-X шините са полудуплекси и споделени. Полудуплексни означава, че при тях данни или се „изпращат”, или се „приемат”, но не едновременно (т.е. предаването е еднопосочно - двете устройства, които осъществяват връзка се редуват – първо изпраща едното, а другото приема - после обратното). Споделени означава, че пропускателният капацитет на шината се разделя между всички устройства (разширителни платки и чипове) свързани към нея (освен при AGP, където не се поддържат повече от две устройства – чипсет и видеоплатка). Би могло да се реализира и дъно с не-споделени PCI слотове, но това означава за всеки слот да има отделен PCI контролер/шина, което значително ще затрудни опроводяването (всеки слот/шина би добавял по 32 паралелни писти).

Новата PCI Express (PCIe) шина е серийна – данните се предават по минимален брой писти последователно бит-след-бит като за компенсация на малкия брой писти се използва по-висока честота честота на предаване. PCIe освен това е двупосочна (full duplex - устройствата едновременно и предават и приемат данни, т.е. пропускателният капацитет се удвоява) и индивидуална (point-to-pont – към един PCIe порт се включва само едно устройство – платка или чип – и целият капацитет се усвоява само от него, без да се споделя с други устройства. Затова всъщност не е редно PCIe да се нарича „шина”, а по-скоро интерфейс). Една PCIe “линия” представлява 250MB/s индивидуална, двупосочна (общо 500MB/s) връзка между контролера и дадено устройство (двойно повече от цяла PCI шина споделена между пет-шест устройства).

Гъвкавостта на PCI Express се проявява в това, че устройствата могат да се свързват с повече от една линии, но въпреки това всяка линия се опроводява и управлява отделно, което улеснява значително разработчиците на дънни платки. Минималният вариант PCIe интерфейс е “PCI Express x1” (една линия, 250MB/s-във-всяка-посока), предвидени са x4 (четири линии, 1GB/s), x8 (2GB/s) и х16 (4GB/s), а се говори и за x32 (8GB/s). В бъдеще основната честота на PCIe линиите може да бъде удвоена (в PCI Express 2.0) и съответно x1 слотът ще стане 500MB/s, х16 – 8GB/s и т.н.

Слотовете са с размер, съответстващ на броя линии (PCIe x1 слот е с размерите подобни на AMR, PCIe x16 е горе-долу колкото PCI и AGP, PCIe x4 и х8 са някъде по средата, а PCIe x32 ще е малко по-голям от 64bit PCI-X). nVidia и Alienware веднага се възползваха от удобствата на PCIe – въпреки че все още няма PCIe контролери (чипсети) с по 32 линии (за два х16 слота) те демонстрираха едновременната работа на две PCI Express x16 платки в дъна с два х16 слота, от които единият всъщност има само осем линии (останалите му осем просто не са свързани никъде). Обратният вариант ще се среща по-често: в слотове с 4, 8 или 16 линии да се слагат платки с по-малко (например PCIe x1 мрежова платка в PCIe x8 слот).

В рамките на следващите няколко години се очаква PCI Express x1 да замести PCI, а след малко по-дълго забавяне PCI Express x16 (и евентуално х32) - PCI-X. Най-бърз се очаква да е преходът от AGP към PCI Express x16. За да се подчертае тази връзка, понякога PCIe x16 слотовете се наричат „PCI Express x16 for Graphics” (PEGx16).

Напоследък все повече графични ускорители изискват допълнително захранване (от конектор за твърд диск, флопи или друг чрез преходник). Обикновените PCI и AGP слотове предоставят под 50W, AGP Pro50 – 50W, a AGP Pro110 – 110W. PCIe x16 предоставя 75W, което ще е достатъчно за ускорителите от нисък и среден клас, но на тези от висок клас няма да им стигне. Може би PCIe x32 ще предложи повече (150W, достоен наследник на AGP Pro110) мощност.

И само да допълня, че вече има PCIe 2.0 графични ускорители, както и дъна/чипсети/ поддържащи ги. И това за очакванията за бързата смяна от АГП към PCIe са по лични наблюдения щуротии, които си ги говорят от край време, всъщност все още бая народ си крета на доброто старо АГП, та даже и нови видеокарти се произвеждат за АГП стандарта, по-бърз беше прехода PCI ~ AGP ... И реално засега никой не може реално да докаже почти никаква разлика м/у PCIe 8x и 16x, разликите са основно на хартия при тестове тук-таме стига до 5 %...

 

Това беше от мен.