Модата на сериалите – упадъка на киното

[Zevzek]

В последните няколко години, като че ли стана модерно да гледаме сериали.

Каква е причината сериалите да ставате все по-популярни? Едва ли нещата опират само до мода. Сериалите предлагат това, което киното вече не предлага – интересни сценарии, нови лица с добра игра, много серии (като за разлика от киното всяка следваща не е по лоша от предишната).

Сериали за всеки вкус има отдавна. Един пример с някои класики в областта на фантастиката:

• Star Trek – 4 сезона
  
• Star Trek: The Next Generation – 7 сезона
  
• Star Trek Deep Space Nine – 7 сезона
  
• Star Trek Voyager – 7 сезона
  
• Star Trek Enterprise – 4 сезона
  

От тези поредици за 30-40 години откакто се излъчват сме гледали само първи сезон на Star Trek: The Next Generation, а последните 2 години излъчиха само Star Trek Enterprise по Нова ТВ и AXN.

 

Друга класика е Stargate SG-1. Култов сериал с десет успешни сезона, който доразвива идеята от филма Stagate. Всичко на всичко по нашите телевизии са излъчвали само първи сезон, но затова пък по няколко пъти – истинска подигравка с феновете. Финансов въпрос или програмен? Какво да направи човек, който е харесал сериала - да чака някоя наша телевизия да излъчи втори сезно след 20 години, а 10-ти след 100 или да си го гледа по алтернативен начин?

Все пак напоследък Нова ТВ излъчи хитови сериали като Lost и Prison Break и то навреме (във форума има тема за дискусия за двата сериала). БТВ пък излъчва О.C.

Вече се появиха и телевизии само за сериали – FoxLife, AXN (тук за малко щях да сложа БТВ и Нова, но се сетих, че вечер спират сапунките и пускат нещо различно).

 

От една страна ми се струва, че все повече хора се увличат по сериалите, а от друга все повече хора са недоволни от новите кино продукции.

Основните типове филми, които ни предлага киното са:

- романтични комедии – няколко смешки в началото, много сълзи по средата и щастлив край.

- ужаси – не харесвам жанра и не гледам такива

- екшъни – надпревара да се дадат все по-големи(мащабни, колосални) свръхчовешки способности и бойни умения на всякакви чудати човеци и не човеци. Обикновено за сценарии на такъв филм служи някой комикс.

Свършиха ли се добрите идеи в киното или се предлага каквото се търси?

А дали тези идеи не са се прехвърлили в сериалите?

По мое мнение добрите филми са малко. Друг е въпроса колко и какви нови филми се излъчват по родните кина.

 

Не знам за вас, но аз вече не обръщам голямо внимание на кино заглавията, а чакам да излезе поредният епизод на Stargate SG-1, Stargate Atlantis и Prison Break.

Редактиран Януари 26, 2007 от Zevzek

[BO6KO]

Препоръчвам 4400 и Heroes,много са добри.

Според мен и проблема е финансов.Все по-малко хора ходят на кино и се залага на телевизията.Сериалите са по-евтини.Правиш пилотни епизоди,ако се гледат,продилжаваш.Слаб ли е рейтинга просто спираш.По-трудно е да направиш филм за 1 милиад и да чакаш да се върнат приходите.

[IVAN]

Да, наистина много сериали има и доста интересни.....

И в някой случеи наистина са по-добри от филми.

Аз лични предпочитам криминални сериали като "Numb3rs" ( Криминални Уравнения ), CSI ( От местропресъплението ) и други криминални.

[Night_Raven]

За киното.

Киното стана плоско и безвкусно. Еднотипни сценарии от типа "те убиват жена му и сина/дъщеря му и той си отмъщава" вече би трябвало да се предлагат като разхлабително срещу запек. Търси се масовост. Качеството е не просто на заден план, ами май съвсем не се зачита.

 

Екшъните и екшън-комедиите:

Преди бяха някак земни и реални (доколкото можем да говорим за реализъм в киното, де). Сега наистина всичко е преувеличено и е направено за малките деца. Комерсиализъм до неузнаваемост. Сякаш гледам не екшън, а фантастика. Удоволствието отива по дяволите. За бога дори Терминатор, който е екшън-фантаситка ми изглежда в пъти по-реален от сегашните уж нормални екшъни. За екшън-комедиите какво да се каже, освен че и те се комерсиализираха. Еталон в личната ми класация си остават филмите Смъртоносно оръжие - чудесен баланс между добре координиран екшън, свежи лафове и приличен сюжет. Сега екшън комедиите се изразяват в това да има поне един чернокож, който да казва през 5 минути "Yo!", Daaamn!" и др. такива. Забавеният кадър, който го имаше от време оно, но стана известен покрай Матрицата, вече така се прексплоатира, че действа изнервящо.

 

Ужасите и съспесните:

Че кое му е ужасното на нек'ъв пич в смотан костюм или някакво "нещо", на което му личат пикселите? Страхът идва от неизвестното, а не да знам, че след малко някой ще изкочи иззад ъгъла и ще намушка/захапе/изяде/изнасили/и т.н. някоя едрогърда девойка. Нищо против едрогърдите девойки (дори напротив), но аз ако искам да гледам такова, ще си пусна порно. Ми така де, ужасите са, за да плашат, с което, за жалост, се справят доста зле. Съспенсите като че ли не са деградирали чак толкова, макар че и при тях се забелязва сериозен упадък. Saw беше приятна изненада (макар че после и той се комерсиализира), The Ring също беше приличен. И все пак истинските качествени съспенси не се срещат често. Но еталони като Се7ем и Играта, например, вече няма.

 

Драмите:

Случва се човек да попадне на добра драма, но и те са застрашени, макар и по-малко. Crash наскоро беше ме изненадал извънредно приятно. Клинт Истууд успя да направи два чудесни филма - Реката на тайните и Момиче за милиони, за което му свалям шапка. Успя да покаже кинематографично майсторство от старата школа, без специални ефекти, без огромни бюджети и т.н.

 

Комедиите, романтичните комедии и пародиите:

Комедиите на практика умряха. Сега хуморът е плосък - някой паднал и се ударил, плосък лаф (филмите на братя Уейънс), интересна физиономия (Ърнест прави нещо си) и др. смешки, на които се смеят малките деца. Хуморът за целомъдрени се прати в забвение. Романтичните комедии са в разцвета си сега. Лошото е, че повечето от тях са си откровени бози и лигни. Намират се и прилични, но са рядкост. Пародиите все още се правят, но и там хуморът е вече плосък и набързо скалъпен. Филми като Голият пищов, Смотаняци и др. вече си ги окачам в рамка.

 

Фентъзи и фантастика:

Доста са, като повечето са си бозички. Наскорошното недоразумение Ерагон си е живо плагиатство от Властелинът на пръстените и Сърцето на дракона. Филми като Пришелецът вече няма. Уви. Но то и трудно ще има, говорим за Ридли Скот, Джеймс Камерън и Дейвид Финчър.

 

Филми по комикси и компютърни игри:

Филмите по комикси не са рядкост и имаше някои наистина много добри такива. За жалост проявяват тенденция към сбозяване. И все пак щом след Батман завинаги и Батман и Робин се появи светлина в края на тунела в лицето на Батман: Началото (или както го превеждат на български), значи все още има надежда.

Филмите по игри са отчайващ случай. Там ни един свестен няма. Няма и да има, защото култовият продуцент и режисьор Уве Бол е окупирал този пазарен сегмент и бълва бълвоч след бълвоч. Чудя се кога ли ще ядоса фенове дотам, че да платят на наемник да ... "поговори" с г-н Бол.

 

За сериалите:

При все факта, че и там се забелязва комерсиализъм, все още се намират доста свежи сериали. В тях се влага повече мисъл при създаването им. Упадъкът при тях е определено по-бавен.

 

Комедиините сериали:

Еталони за мен си остават например Алф, Злостър черното влечуго и Женени с деца, като последния е категорично и безапелационно най-любимият ми сериал. И все пак от по-новите комедийки има и доста свежи, като Малкълм, Всички обичат Реймънд или дори анимационният Family Guy.

 

С другите сериали съм по-малко запознат, защото по-малко съм гледал от тях, но и при тях се забелязва повечко живец, отколкото при филмите.

[selia]

Определено вече киното не е това което беше. Няма ги готините филми. Искрено се надявах когато за първи път видях рекламата на AXN фантастичния канал че ще има наистина готини филми, но и там текат само сериали. Даже съботни-неделните са същите...

[yasya2]

Помислете, от сериалите печелят всички продуценти продават правата на телевизиите , продават рекламно време и знаят че имат постоянни "клиенти" . Сериалите са по-кратки като времетраене и се нагайдат по лесно към забързания начин на живот на хората . Много по трудно е да отделиш 2часа за филм отколкото 20-30 мин за сериал .

 

но все пак филма си остава искуство !! а сериала е само за забавление

 

Забвляваите се с мярка

[lpa]

срещам малко крайни коментари, с голяма част от които бих се съгласил, ако не бяха филми като Little miss sunshine. Може да е по един на година, но пак е нещо

Много по-лесно е да наемеш едно студио за визуални ефекти, за да ти драсне набързо няколко дракона и да ги пусне да летят. Бедата тук е, че се прави без никаква мярка. Прави се за пари естествено, на принципа където е текло пак ще тече, следва се една добре утъпкана пътека, а това не е добре за седмото изкуство. Ерагон е живото доказателство за това как с добре познати елементи и реклама, един посредствен филм се превръща в "хит". В киното трябват различни, свежи и интересни идеи. Трябват сценаристи с богато въображение, а не драскачи и плагиати. Лесно е да заснемеш филм, който в по-голямата си част преобладават спец ефектите. Всичко е въпрос на компютърна грамотност. Странен е обаче фактът как фентъзита датиращи десетилителия назад са по-добри от днешните правени с най-новите компютърни технологии, където ефектите трябва да са на доста по-високо ниво. Нещата се претупват, целта е печалбата, поради което се правят компромиси с една или друга част, а това е пагубно за качественото кино. Липсват и майстори на психологическите трилъри, ескпертите на човешката душа. Това липсва на съвременното кино. Показателен е фактът как снимането на филм без грам ефекти отнема година и половина, а един екшън бъкан с безвкусна компютърна анимация отнема няколко месеца. Представям си как Милош Форман казва на Том Круз за 126ти път, "стоп, ще снимаме отново".

Имах възможността да живея в град, където Клинт Ийстууд е снимал един от филмите си. Имах и възможността да разговаря с една жена, която е присъствала често на снимачната площадка и ми разказваше как при него дори полъха на вятъра и лекото движение на листата е преднамерено. Тази сцена е била така, защото той е искал да се получи така. Без компромиси, но с многооо добри идеии и похвати. Без ефекти, но със свестен сценарии и добри актьори. Без да претендира за някаква титла, той прави едни от най-добрите психологически филми, като умело съчетава различните филмови жанрове.

Липсват режисьори като уди Алън, които с една камера, прави шедьоври. При него всико изглежда доста просто, сякаш филмът е снимам с удивителна лекота. Умее да изцежда най-доброто от актьорите, а филмите му не представляват нищо повече от един продължителен диалог. Това обаче е напълно достатъчно. Още едно доказателство как за качественото кино не са необходими ефекти или 200милионни бюджети.

Липсват добри филми за отношенията между хората. Филми, които ни представят сложните отношения между мъж и жена, по начин, който да не ни кара да се смеем, но не защото го намираме за забавно, а точно обратното. Странен е фактът, как един романтичен филм, описан още и като "една от най-вълнуващите любовни драматични истории на всички времена" ме разсмива много повече отколкото "най-добрата комедия на кодината", при която ми се реве /от мъка/. Показателен е фактът как една от най-добрите любовни истории е просто една разходка без дори една целувка. Филм, в който на пръв поглед не съдържа, нито се случва нещо изключително. Използвани са само с диалог, жестове и още нещо. Нещото, което липсва на съвременните филми.

Редактиран Февруари 22, 2007 от lpa