Театъра - очарованието и магията на играта на живо

[Tragedy]

От много време се каня да пусна подобна тема, защото имам много неща, които мога и искам да споделя, а се надявам и другите да споделят.

 

Киното винаги ме е запленявало и съм голям киноман. Обичам често да ходя да гледам големи и епични филми, филми с ефекти, пукотевици и страхотен звук. Обаче както често си споделяме помежду си, идеите на кино индустрията се изчерпаха, почнаха да се повтарят сюжети. Актьорската игра остана на заден план, изместена от специалните ефекти. И така лека-полека хората (включително и аз) започнаха да се обръщат към други подобни източници на забавление като сериалите или театралните постановки. За сериалите чакам Zevzek да се накани да пусне темата, която обсъждахме с него, защото и той има какво да каже. Относно театъра и неговата магия реших да създам тази тема.

 

Признавам си (макар и със съжаление) че никога не съм бил запален по театъра, поне не и допреди няколко месеца, когато ме запали Мирето. Бях си фен на киното, на неговите ефекти и звук. Обаче като отидох на няколко постановки останах повече от очарован. Не че не бях ходил и преди, особено като малък, но този път беше нещо различно. Този път погледнах театъра от друга страна и тя много ми допадна.

 

Тук е момента да кажа, че съм от малък град (Севлиево) и тук няма толкова много представления (както в големите градове), но тук таме минава по някоя група или театър и ние се радваме. Обаче като се застоях по София имах възможност да посетя различни постановки.

 

За мен лично театъра е култ на актьорската игра, на импровизацията, на чувствата. Това е най-реалистичното преживяване от този вид, защото можете да видите как плачат героите, как се обичат, как се радват. Докато съм на някоя постановка вече усещам чувствата им, излъчването на актьорите, което омайва всички. Плакал съм тихо с някой герой и съм се смял със сърце. И ми е хубаво да изживявам тези емоции, отколкото да гледам някой филм, където всичко ми е толкова изкуствено.

 

Вярно в театъра няма битки, няма епични масовки, няма невъзможни неща както може да се постигне в киното. Обаче има тези неща, които според мен все повече липсват на киното. Определено вече повече се смея на театрални постановки, защото ми се струват истински, а при филмите вече е едно и също и някак си изкуствено.

 

В интерес на истината гледах и една постановка, където една актриса се разсъблече. Дори и от тази гледна точка всичко е по-реалистично (не че съм порно маниак, ама е по-красиво на живо).

 

Снощи гледах още една постановка, която много ми хареса (благодаря на майка ми, че ни заведе с Мирето). Казва се "Боряна" и в нея има два дебюта - на Александра Сърчаджиева и Любомир Сапунджиев. И двамата актьори, деца на велики други актьори се показаха с достойнство и чудесна игра. Определено се усещаше духа на играта, чувствата, актьорите много се стараха. По едно време мислех, че стария Златил наистина ще умре и сериозно се притесних (без майтап). После разбрах, че сюжета на пиесата е бил по Йовков, което беше доста интересно, но не и изненадващо. Повече за тази постановка можете да прочете на средните сайтове - "Боряна" и "Боряна" 2

 

Гледал съм още доста постановки (вече) и съм особено щастлив от този факт. Много ми допаднаха "Секс, наркотици и ронендрол", "Дамата с кученцето", "Майсторът и Маргарита" и други. Още от малък страшно много харесвам играта на Мариус Куркински. Не ми пука какво говорят за него, какъв е (обратен или не) и как се държи в обществото. За мен важното е, че играта му е страхотна, запленителна и със страхотно чувство.

 

Надявам се думите ми да не са ви прозвучали префърцунени или изкуствени, защото споделих емоциите си и чувствата към театъра, който все повече ми допада. Ще се радвам и вие да споделите своите мисли за него.

[orion]

Привет Миленски,

Темата е страхотна и нещата които споделяш също.

Аз не че много ще кажа, отдавна не съм намирал време, макар че все се каним ... а трябва да се намери.

Последната постановка която гледах (отдавна за съжеление) е "Абсулвентът"

Колкото до "Секс, наркотици и ронендрол" и "Майсторът и Маргарита" споделям мнението ти, "Дамата с кученцето" не съм имал удоволствието да посетя все още, но има време...

 

Според мен изживяванията са си коренно различни между киното и театъра, което не пречи да харесваме и двете.

Мойто скромно мнение относно българското кино и театър (говоря за актьорско майсторство) е че (за съжеление) старите ни филми са на много по високо ниво от сегашните, докато в театъра не мисля че това се забелязва ...

 

Ами ... да идем на театър по форумски някой ден

Редактиран Ноември 23, 2006 от orion

[Nav]

Ммм, защо не съм писал в тая тема...както и да е, сега ще поправя тази грешка

За съжаление не съм ходил много на театър, да не казвам въобще . Първоночално и аз бях като Милен, общо взето кино с ефекти си беше the life. По - късно реших да отида с наште на някаква постановка в сатиричният театър - "шокова терапия" ако не се лъжа. И от тогава почнах страшно много да се радвам на театъра.

Страшно много ми харесва театъра(е, проблема беше, че малко трудно се сместих вътре, трябва да си подкъся краката ), наистина си е "очарованието и магията на играта на живо".

[slow_burn]

За последен път ходих на театър в началото на октомври на "Дон Жуан" в Народният. Бях много впечатлена не само от спектакъла, но и от обстановка, озвучение. Сега със съученици планираме за началото на декември да отидем в Сатиричния да гледаме WC BG на Влади Въргала.

А идеята за театър по форумски е доста добра.