ПРОИЗХОД И РАЗВИТИЕ НА ЕНТОНИМА “БЪЛГАРИ” 2

[Sir William]

3) Религиозно-космологичните представи на древните иранци за устройството на света се отличавали с дуалистичен, двуполярен “черно-бял” характер. Това мирозрение се съхранило най-добре при източноиранците, които не са възприели реформата на Заратустра. Според тази представа светът е разделен на две части, добра (бяла) и лоша (черна). Добрият мъдър бог Ахура Мазда (Ормазд, Слънцето), разпръсква светлина заедно с другите богове, месеца и петте планети над “белия” свят, в който живеят хората. Във “долния или черния свят” има само мрак и там живее злобният бог Ахриман, източник на всички злини на човечеството. В този смисъл определението “бял” е морално-философска категория, в която е вложено положително съдържание, а в категорията ‘чер’-отрицателен смисъл. Според нас, с това може да се обясни традицията на древните българи да назовават началните притоци на своите реки с имена “бяла” и “черна”. Известно е, че хидронимите са най-устойчивите исторически реликви от културата на етноса. Такива хидроними има много в България: Бели и Черни Искър, Бели и Черни Вит, Бели и Черни Осъм, Бели и Черни Тимок, Бяла и Черна Места. В Македония това са Бели и Църни Дрин. В Башкортостан е много популярна легендата за характера на “двете сестри”, реките Ак идил и Кара идил, родени от бога Урал, в която е вложен точно този смисъл: Ак идил (Бяла волга) е спокойна, широкотечаща през равнината, даряваща живот и радост, докато Кара идил (Черна волга) е злобна, агресивна и бурно течаща през скалите на планината. Традицията да се назовават притоците на реките с имена бяла (спокойна, удобна, добра) и черна (бурна, опасна, лоша) изглежда идва още от Средна Азия, родината на древните българи. Двете основни реки в тази област, днешните Сър даря и Аму даря в древността са носили имена, чийто смисъл би трябвало да е Бяла река (от индо-арийското сурья – светъл, бял, блестящ) и Черна река-Оксос (от древната авестийска дума axsaena – тъмен, черен [14]). В този смисъл, “бял Дунав” ще означава “широк, добър, спокоен Дунав”. Много е вероятно че тази древноиранска антитеза да е вложена и в наименованията Черно море (бурно, опасно, лошо) и Бяло – Егейско море (спокойно, удобно, добро).

 

4) Древната черно-бяла дуалистична философия на Иран е имала близко подобие и в Китай. Това е известната космологична доктрина “Ин-Ян”, което значи “чер-бял”. Първоначално древните китайци наричали с термина ‘ян – светъл, бял’ южния, светъл и топъл склон на хълмовете по които живеели, а северния тъмен и студен склон наричали ‘ин’- тъмен, чер. Постепенно, думите ин и ян са се превърнали в термини за обозначаване на по-общи философски категории, ян – юг, ин – север, ян – светлина, ин – тъмнина. На по-късен етап ин-ян вече са олицетворявали две абсолютно противоположни явления и свойства, ян – добро, ин – зло, ян – живот, ин – смърт, ян – ден, ин – нощ, ян – мъжко начало, ин – женско начало. В по-късен етап е било осъзнато, че независимо от своята противонасоченост, тези качества и явления не могат да съществуват без своята противоположност и непрекъснато се пораждат едно друго. Така, тези представи са се превърнали във философия, съгласно която постоянното взаимодействие на двете противоположни вселенски сили “ин–ян” се явява основа на реалния свят.

 

5)В древността, планината Памир – родината на древните българи е носела едно друго име, което е почти забравено днес – Белур. През средновековието, Памир е наричана БЕЛУРТАГ, което идва от древното название БЕЛУР и новата тюркска дума ТАГ – планина. На български БЕЛУР значи БЯЛ, БЕЛЕЗНИКАВ и е свързано със смисъла на българския етноним. Така, древните българи наричали себе си БЕЛАРИ (бели хора), планината от която произлизат БЕЛУР (Бяла планина) и гравния град на своята родина БАЛХ (Бял град). В тези думи, прилагателното БЯЛ означава по-скоро “хубав, красив, блестящ, извисен”. Древното население на този край вероятно е имало основание да нарича с такъв епитет своята земя, защото тя действително е била такава. Една от сериозните хипотези за действителното местоположение на онази територия, която е описана в Библията като “рай” гласи, че “библейския рай” е съвпадал с района на Памир. Освен великолепните природо-климатични особености на този край в древността, в тази теория се изброяват и реките, които извират от Памир, които съвпадат по описание с реките, извиращи от библейския рай. Не случайно, районът на Памир е станал притегателен център за изключително много нашествия и миграции: западни миди и перси, гръко-македони, кушани и ефталити, хуни, араби, тюрки и монголи. В края на краищата, голяма част от местното население е прогонено, а наследниците на неговата цивилизация днес са принудени да се прехранват с отглеждане на опиум.

 

6) Определената в това изследване семантика на етнонима българи се подкрепя и от данните на сравнително-езиковия анализ, извършен от Голийски [2]. Много езиковеди (но не всички) приемат, че голям брой езици на стария свят са произлезли от общ нострадически праезик и са наследили от него думи с близка фонетика и семантика. На тази основа Голийски е потърсил думи, имащи корен “блг”, “плг”, “блх” и др., подобни на корена на българския етноним предполагайки, че смисъла на тези думи ще бъде подобен на семантиката на българския етноним. Намерени са много такива думи, повечето от които имат смисъл “бял, бледен, светъл”. Голийски обаче отхвърля този резултат, а с това и възможното значение “бял” на корена на българския етноним под предлог, че нито един народ в света не би се самоназовал “бледен”. Това е грешка, защото историческата аргументация, приведена по-горе показва, че българският етноним действително е запазил този древен нострадически смисъл "бял, благороден, свободен, цивилизован".

ЗАКЛЮЧЕНИЕ. В древността, от Месопотамия до Тихия океан е господствал един общ дуалистичен, “черно-бял” нравствено-космологичен мироглед. Настоящата статия за пръв път привежда доказателства, че много народи, произхождащи от центъра на тази зона, включително и древните българи, са използвали този господстващ светоглед като основа за образуване на своя етноним. Буквалният израз, изказан на съответния език, “ние сме бели хора” означава “ние сме благородни, цивилизовани, добри хора, ние не сме от лошите хора”. Така, етнонимът “българи” означава буквално “бели хора”, но има смисъл на “цивилизовани, благородни, добри хора”. Принципът на прабългарите да се идентифицират с “добрите хора” става основа на народопсихологията на образувания по-късно български народ. Изразът “ние сме българи - добри хора” е чуван и записван много пъти от чужденци, минали в средновековието през българските земи. В съвременните българи тази семантика е останала под формата на иманентна толерантност и безкрайна отстъпчивост.

................................................................................

...................................................................

 

1. Джемшид Сайяр. В кн.: Култура и литература на древен Иран. стр. 23

2. Станимир Пандев. В кн.: От къде са Българите. Предхристиянска и предмюсюлманска религия и митология. ТАНГРА ТанНакРа ИК. София. 2003.

3.Рашо Рашев: Прабългарите и Българското канство на Дунав. София. “Класика и Стил” ЕООД. 2001

4. Петър Добрев. В кн.: История на българската държавност (по най-старите царски и църковни летописи). ИКК Славика – РМ. София. 1955.

 

5.The genesis of India - according to Bernard Sergent. A review by Koenraad Elst, Leuven ( Belgium ), 31 August 1999 . Genèse de l'Inde, p.180

 

6. Ш. Камалиддинов (Историческая география Южного Согда и Тохаристана по арабоязычным источникам IX - начала XIII вв., Ташкент, "Узбекистон", 1996, стр. 298-316).

7. Абрар Карамуллин. В кн.: Культурнаго и исторического развитие центральной Азии1989.

8. Иван Дуриданов. В кн.: Езикът на траките. Наука и изкуство, София, 1976

9. Елизаренкова, Т. Я. Ригведа V-VII, с. 456

10. Добрев, П., Името българи. Ключ към древната българска история. с. 75.

11. Бариев Р.Х. Философские аспекты этногенеза волжских булгар. - Санкт-Петербург, 1997. - 418 с.

12. Ярулина Татяна. Величието на Волжска България . София. 2001

13. Гумилев Л.Н. От Руси к России. М.: Экопрос, 1994 С. 90 - 167

14. Георгиев Владимир. Траките и техният език. Издателство на БАН. София. 1977.

15. Жак дъо Бльо,”Булгары как катализатором росиской культуры”.Санкт Петербург, 1999 -

215-308с.

 

Източник (Кеш на браузъра, разбира се. Иначе е изтрито, нормално): "Б У Г А Р И Т Е - ТОВА ЩО СА" - http://blog.com.mk

 

Забалежка: Публикувано без редакция.