По-добре късно отколкото никога... дали?

[Night_Raven]

Малко размисли.

 

По-добре късно отколкото никога. Така казват, но всъщност така ли е? В доста ситуации може и да е, но в много други не е. Дали всъщност "късно" не е равносилно на "никога"? Дали не можем да кажем "По-добре никога отколкото никога" и би ли имало смисъл?

Колко често в живота се оказва, че всъщност вредата е сторена. Дали едно "съжалявам" дошло след много, много време не е изгубило вече смисъла си? Може би не напълно, но времето има навика да износва и руши. Скали, планини и величествени сдания рухват под напора на времето, та камо ли една обикновена дума. Нима намирането на любовта има особен смисъл, след като вече целият ти живот е преминал в самота. Нима извинението ще достигне до сърцето и душата на човека отсреща след години прекарани в болка. Нима дадената късно прошка ще успее да донесе утеха на трупана с години вина.

Нима времето, което трябва да се явява след това "късно", ще е достатъчно, за да съгради отново резултата от опустошителното действие на съвест, страдание, болка, мъка и скръб, тровещи човешкото съзнание. Ще има ли положителен ефект Промяната и ще бъде ли той толкова силен, за да успее да компенсира липсите и да запълни пукнатините в живота ни?

Времето лекува, но и руши. Кое преобладава е може би отделен въпрос, макар да предполагам отговора. Винаги е било по-лесно да разрушиш нещо, отколкото да го създадеш. Човек може да гради живота си с месеци и години бранейки себе си, чупливата си душевност, от всички нападения на живота, но е достатъчен един точен удар и тази крехка същност рухва. И всичко започва отначало. Едва успееш да се закрепиш на въжето, а е достатъчно едно духване, за да изгубиш трудно постигнатото равновесие.

Негативното влияние винаги е било по-силно, а дейстивието му с месеци и години наред го прави още по-трудно за изкореняване. Нужно е нещо неописуемо силно, за да се пребори не само с по-силното по принцип зло като "качество", но и да надвие "количеството". Такива явления са известни като "чудеса" и са редки. Болезнено редки.

В училище учат, че и електроните имат своя маса, но тя е толкова незначителна, че се смята за пренебрежимо малка. Съществува, но реално не оказва влияние. Толкова е малка. Нима положението в случая не може да е подобно/същото - появилата се положителната промяна, макар ВСЕ ПАК да съществува, реално да не промени нищо.

 

Нима едно малко пламъче е способно да разтопи огромен айсберг? На теория е способно, нали? Но имаме ли нужното време да го направим? Ако Промяната се случи твърде късно, нима остатъкът от живота ни ще е достатъчен, за да се насладим на благотворния ефект? Няма да е.

"Късно" носи собствения си смисъл до един период - точката, от която няма връщане назад и вече всичко е безсмислено. Нима, знаейки, че са ни нужни 10 минути до автобуса, а имаме само 5, има смисъл въобще да се опитваме да го хванем?

 

Няма и да се задълбочавам, че обръщането на тази народна мъдрост също се оказва вярна - по-добре никога отколкото късно. Не са един или двама хората, които са осъзнавали, след като са научавали/направили/казвали нещо, че всъщност е било по-добре въобще да не са го правили. Хората грешим. Народните мъдрости не са безгрешни, защото са сътворени от хора. Както един човек може да сгреши, какво пречи и всички те да са сгрешили? Количеството може и да дава някаква по-силна увереност, че дадено нещо/твърдение е вярно, но гаранция да се даде е чисто и просто невъзможно.

[Livingdead]

Никога не можеш да знаеш какво ще се случи след малко, за да си сигурен че оставащите ти минути наистина са пет и че няма да ти стигнат. Не дадеш ли шанс на автобуса, а по този начин и на себе си, може да се окаже че напразно си се отказал... По принцип е по-лесно да се откажеш, ако шансовете за успех клонят към нула и е по-трудно, въпреки това, да продължиш, но според мен си заслужава да се опитва, понеже следващия път, след неуспеха, ще е по-лесно и ще си по-бърз и все някога ще хванеш автобуса, или ако не този то някой друг.

[Night_Raven]

Не става въпрос за недаване на шанс. Не съм казал, че не трябва да се опитва. Имах предвид, че понякога наистина е късно и че понякога "късно" е равносилно на "никога".

[Vankata]

Браво Night_Raven много добри расъждения.

Много ми хареса това което си написал.

[mireto]

Въпросът е по-скоро не в „дали”, а „кога”. Защото, когато едно дълго очаквано и желано нещо все още не е дошло и не се знае дали някога ще дойде, нещата се гледат от гледа точка на това, че е по-добре и е малко по-безболезнено сами да се откажем от него, отколкото да стане така, че то да не ни сполети или още много дълго време да ни боли. За това е някак си по-естествено да възприемаме късното като равносилно на никога. Когато, обаче, това, което сме очаквали или искали или просто това, което сме желали да чуем или да видим, в крайна сметка, въпреки дългото очакване, стане, тогава разбираме, че всъщност само за да не ни боли, сме готови да отречем или да се откажем от нещо. Да се откажем сами, защото си мислим и се надяваме, че така по-малко боли. Но реално това, от което се нуждаем или наистина искаме, ние просто го искаме и като стане, макар и късно е по-добре, ако изобщо не стане. Има една модификация на тази народна мъдрост, към която се опитвам да се придържам в мисленето си: „По-добре късно, отколкото по-късно!”, не никога. Щом си поискал нещо, радвай се на това, че е станало, дори и по-късно, отколкото си очаквал. А има и една друга мъдрост: „Нещата стават едва тогава, когато човек е истински готов за тях!”