Ако животът ви е картина..

[baby_face]

Какво бихте нарисували на тази картина? Как виждате себе си в едно такова произведение..

[mireto]

Аз много не мога да рисувам, но си мисля, че една такава картина би била по-скоро абстракнта (като цапананица на 3 годишно ). Иска ми се да е много цветна и да изразява богатата ми () душевност, а хората с въображение и желание да разберат картината, ще виждат много интересни детайли, които да ги карат да се чувстват добре, да се усмихват и да чувстват значими.

[Night_Raven]

Интересен въпрос. Не мога да преценя какво бих нарисувал, защото то би зависело от моментното ми настроение, а то, като на типичен рак, се сменя адски лесно и често. Просто не мога да дам еднозначен отговор по темата. Иначе преобладаващите цветове ще са категорично в по-тъмната гама. Особено тъмно синьо, лилаво, зелено и малко бяло за контраст.

[Гост acidph0x]

Черен цвят.

[Kalera]

определено ще е нещо в стил импресионизъм - много романитка, много детайли и натурално. Не случайно харесвам и такива произведения, защото се доближават най-много до това, което си мисля, че съм аз

[Dark`Elf]

Ммм много интересен въпрос. Фон - може би черен...или другия вариянт - бял Напълно различни нали? Понеже не мога да рисувам, себе си бих нарисувала като онези човечета с кръгли глаив, пръчки на главата(уж коса) иии с пръчки за ръце, тяло и крака...Така де сещате се какво имам предвид. Ще стоя в центъра на картината. Не, че съм център на внимание (едва ли бих могла), но до голяма част моя си живот се върти около мен си

Определено ще е смахната картина - странна, неразбираема от никого, с рамка...объркана. 100% ще има някъде някоя овца, който ме познава малко повече знае защо.

Сега се чудя дали в самта картина ще има нарисувани други хора, може би много лица....

Ами това е ... не знам какво бих добавила. Ще е смахнато, каквото и да е

[selia]

Може би абстракция. Много цветове, преливания и неопределени форми.

[Vanina]

Така пак да постна мнението си

Каква картина ли би описала живота ми, оу ами незнам дали може да е само една! Но ще е абстрактна със много оранжеви, зелени и жълти цветове задължително малко синьо ще има много фигури(хора), усмивки лица различни предмети, ще има слънце и всичко това в един небрежно разхвърлян вид Преди бях нарисувала на една хартия от бомбони абстракция за това как вижда живота едни плетеници и флинтифлюшки забавно изглежда ще ви я постна утре за да погледнете

[infinity1305]

Свещ.Бих нарисувала малка свещ...

[Trichocephalus]

Вятър,листа,носещи се от вятъра.....

Сив фон,черни облаци....едно жълто листо на преден план играе.....

 

p.s.скука,общо взето

[Dr. Epstein]

Вървя по неосветен коридор и знам, че си зад някоя врата.Уж съм подготвен, а изникваш с карнавална свирка зад гърба.Стряскаш и да ти призная се плаша.

Намирам за възторжено...не, по-скоро възбуждащо сцената на Нео с Оракула, но озвучен на френски.Агент Смит, лошият агент Смит казва с неподражаемия си глас:

-Мусю Андерсон, биен веню.

Аз съм Нео и със същия поглед те изглеждам.Изненадваш ме за кой ли път.

Възбуждащото е натърването и ударението на последната сричка.Да ти призная, аз превъртах този момент отново и отново, и не можех да му се наситя.Възбудата те кара да го желаеш още, защото при мен нямаше насищане и след като държиш копчето, колко му е да го врътнеш пак назад, за да не дадеш покой на адреналина.

Щом ти харесват приказни герой от комикси позволи ми да бъда Робокоп, за твоята Коледа.Едва ли подарък като Стивън Сигал, знаеш го, екшън героя с айкидо триковете облечен в кожена си тужурка ще задволи детското в теб.Той се ошишкал, проскубал, надебелял, отпуснал и пред тебе ще стой чичко,а не онзи неподражаем мъж от Добрите.Нали? Определено и ти трябва да си сдържана.Ако си облечена като стюардеса или Снежанка ще ме затрудниш в моя сценичен костюм на част машина, част човек.Не съм гей и възбудата ще ме кара да се подвивам неловко.А ти си нещо повече от жена...жена и половина или дори две.Не ти трябва валяк да прегазиш, който и да е мъж в твоя обсег.Не съм крадец на сънища.Аз също обичам да ме държат за ръка.Пазя книгата "1001 нощ", която е издадена през далечната 1960 година.Дори аз не съм бил роден тогава.

Лимоните не раждат през пролетта и никой тогава не ги търси.Наливам чаша с вода и задължително изтисквам 10 капки от лимон.Не слагам захар.Навик от кафето, което също аз без захар пия.Точно сега е сезона на лимоните.Един добър старец със сърце като твоето, всяка сутрин препикаваше своето лимонено дърво, защото вярваше, че неговите лимони имат неподражаем вкус.Аз не вярвам, че искаш да ме препикаваш.Боно знаеш го.Прибави неговата песен "Лимонено дърво" към онези в папката ти "Про".

Не си мисли, че съм изпил бутилката.Не мога повече от чаша за апетит и докато вчера бяха кцицот (кебачета), днеска бяха пържоли (тъпотия някаква ме е завладяла, ама и думата е тъпа.Нищо както си спомяна ще напиша).Ето на гони полунощ и знам, че пак ще си с вълшебните пантофки за някой и после, защо спя с отворени очи.Значи аз съня, но не признаваш ти за мечтите.

Не е тото, не е руска рулетка, зарчето все на варненки пада.Каква е моята вина, че имала приятел, имала любов и даже го изпратила на самолета с надежда, че ще я повика.Получих номер и просто звъннах по човешки.Оженил се човека, че и дъщеричка си направил, не е като мене.Е, какво съм аз виновен в цялата история.Почакай някой чука на вратата ми.

-Да ти го начукам копеле! Да ти го начукам тъпо копеле! Кълна се, мъртъв си!

Знам, че не го чуваш, но този блъска по врата.Ще отида да погледна.

Поглеждам през шпионката и гледам някакъв държи ботуш и блъска с него по врата ми.Разглеждам го добре и в дясната ръка му виждам трион.Примигвам, разтърквам си очите и се фокусиром отново.Онзи чука и покуцва.Крещи и псува с пяна на уста.Подпря ботуша на врата ми.Ужас не мога да повярвам.От ботуша крак стърчи .

Видя ли какво направи с моя сън? Видя ли? Не те виня.Отвих одеалото и се огледах.Отново съм сам и отново кошмари.Къде е твоето тяло, къде е твоята топлина.Откраднат сън.Турбалан бил този, който слагал незаспалите деца в торбата си и ги отмъквал през комина.Караш ме да се оглеждам, но ти обещавам, че ще се завия през глава и ще стискам очи.Поне не искам ти да вярваш в улица "Язов".Ти си добро дете и само добро искам тази нощ да те покрие.

Хайде лека нощ, наистина ме е страх и няма отговор понякога.

 

П.П. Май ми е привичика да се връщам.Не го мислете, като за убиеца връщайки се на местопрестъплението.Винаги има какво да се допише, още повече след като този с ботуша се свлече до врата ми и блъска, и хлипа.Объркал ме е явно, но...страх ме, сам съм.

Картината е ясна.Всички са бременни.Животът трябва да продължи.Онзи ден в петък пет минути преди края питам Митко:

-Другарю, на вас водите изтекоха ли ви вече? Гледам имате намерение да раждате тук.Помислете само.Семеен сте и сега жена ви как яко изневерява с някой надарен, а?

Митко сведе поглед, разтвори крака, огледа се за гьолче по пода, погледна часовника и каза:

-Прав си, да си ходим вече.

-Аз отивам да се къпя, ако искаш ела да ми изтъркаш гърба...с тоалетно пате "Еверест"?

-Нека да пропусна, че слава ти се носи...не искам да ми шият гъза.

-Ха, шшш, има деца наоколо, хайде без простотии.

Майк е новата картина.Проверих в нета и съм селянин на куб.Да си купя краден часовник на цена по-скъпа от магазина.Ще му сложа шапка още утре и тогава ще видим кой е Леонардо на картини тези.

Съжалявам, можеше и край да няма тази история, но ми е много "руса" клавиатурата.

Спинкайте, на-ни-на на всички

Редактиран Ноември 11, 2006 от Profruit