lpa Публикувано Юли 16, 2006 Report Share Публикувано Юли 16, 2006 Една много красива статия на един от любимите ми журналисти ИВО ИВАНОВ smile.gif Може би е време зимната олимпиада да се върне на Балканите Беше 14 февруари, Свети Валентин, Денят на влюбените. Джейн Торвил и Кристофър Дийн бяха избрали знаменитото "Болеро" в до мажор на Равел за изпълнението си, което продължи точно 268 секунди. Но в рамките на тези 4 минути и половина симпатичните англичани създадоха нещо безценно и неповторимо. Нещо, което отекна навсякъде - от Камчатка до Великденските острови. Торвил и Дийн танцуваха като омагьосани - с изпепеляваща страст и с безтегловна лекота. Във всяко тяхно движение, във всеки елемент в пълна хармония съжителстваха и еротика, и невинност, и щастие, и мъка. Телата им се вплитаха и разплитаха с плавно изящество, водени от хипнотичната градация на Болерото и от нежната контрамелодия на флейтата. Морис Равел е починал през 1937, двайсет години преди Торвил и Дийн да бъдат родени, но той сякаш бе надникнал в бъдещето, за да създаде тази музика специално за тях В този момент те не се пързаляха, а приобщаваха пространството около себе си към вълшебния си танц. Двамата не оставиха нито милиметър разстояние между телата си и музиката. Те бяха втъкани в нея и създадоха впечатлението, че всяка гънка в копринената риза на Кристофър и всеки косъм в косата на Джейн участват целенасочено в хореографията. Милиони хора по земята ги гледаха зашеметени. Спомням си как и аз самият бях като ударен от гръм пред телевизора в панелката в Слатина. В тези години в съзнанието ми блуждаеха четири основни мисли: гаджета, купони, баскетбол и карате. И въпреки че не разбирах нищо от фигурно пързаляне, бях напълно покорен от нежното могъщество на този танц. Ако някой ден ме покоси алцхаймер и миналото ми почне да изчезва спомен по спомен, едно от последните неща, които ще забравя, е именно прелестната двойка, носеща се без усилие по леда с искри в очите и усмивка в до мажор на лицето. Когато изпълнението им завърши, светът бе онемял от вълнение. Тръпки бяха побили 12-хилядната зала, съдиите, милионите зрители, cвети Валентин и дори съперниците на Торвил и Дийн. Последваха 12 перфектни оценки, които донесоха златния медал на англичаните. От загриженост за безопасността на обществото се надявам, че шестимата съдии, които не дадоха най-високата оценка, още живеят в строго охранявана психиатрична клиника. Само 10 години по-късно същото това място, на което Торвил и Дийн създадоха един от най-светлите моменти в олимпийската история, бе безмилостно залято с кръв. Комплексът "Зетра" се превърна в димяща развалина от 400 артилерийски снаряда. Залата, на която всички гледаха като на параклис на хармонията, любовта и разбирателството между хората сега бе място на разрушение и смърт. Докато Западна Европа се обединяваше, Югославия се разрушаваше и за нещастие Сараево се оказа центърът на жестока, гнусна и безcмислена война. Градът попадна в нечовешка обсада, която продължи 1400 дни - повече от обсадата на Ленинград! 11 000 жители на Сараево загинаха, 1500 от тях деца. 50 000 бяха ранени или осакатени завинаги. През 1984 в продължение на 13 февруарски дни този живописен град бе гордата столица на света и домакин на една от най-успешните зимни олимпиади. Но кошмарът на войната смаза града По ски пистите като гарвани бяха накацали хладнокръвни снайперисти, а шанцата за скокове, разположена до връх Ингман, бе впримчена в окопи и бункери. Красивият олимпийски музей в центъра на града стана на пепел, а алпийските трасета на планината Биелашница бяха обилно посолени с отвратителни мини, които продължават да убиват хора дори днес. Раните и болката от войната ще витаят дълго около Сараево. Хълмовете около града са осеяни с грозни язви от снарядите, а полето непосредствено до зала "Зетра" е превърнато в гробище и по него, разположени в мрачни редици, се белеят хилядите надгробни плочи. На повърхността всичко изглежда нормално, но градът е пропит с кръв, страдание и детска плът, а тесните му улици са населени с осакатени тела и осакатени души. Защо? Защо, по дяволите, мястото, в което бе създадена толкова много красота, трябваше да бъде смазано, стъпкано, окървавено и опожарено? Може би Сараево е идеалният пример за двойствената природа на нашия толкова красив и изстрадал полуостров Триумфът и трагедията като че ли винаги вървят ръка за ръка по тези земи. И ето сега добрата стара София се опитва да върне игрите на Балканите. Това ме кара да се питам дали членовете на МОК ще мислят и за трагедията на Сараево? Защото това са Балканите и след като имаме ужаса на Сараево, ние, Балканите, имаме право на своята радост и щастието от живота. Имаме право на бъдеще. А това е София. Игрите през 1984 бяха изключително успешни не само заради незабравимите Торвил и Дийн. Гостоприемството и подготовката на града изумиха света. Церемонията по откриването бе феноменална за времето си, въпреки че Боян Крижай забрави думите на олимпийската клетва. "Спортс Илюстрейтид" нарече игрите в Сараево "най-чудесната зимна олимпиада за всички времена". В състезанията ярка следа оставиха братята Фил и Стив Мер, Катарина Вит, Летящия финландец Мати Хикянен, безстрашният спускач Бил Джонсън и виртуозният фигурист Скот Хамилтън. Но най-изумителното постижение на тази единствена зимна олимпиада на Балканите бе нейното послание. МОК бе в невероятна криза - бойкот на САЩ на летните игри в Москва, бойкот на целия соцлагер на Лос Анджелис. Сараево даде надежда, тъй като постигна абсолютен успех. Годината бе тежка: Студената война не бе започнала да се топи, бушуваха конфликти, муджахидините в Афганистан зверски се биеха с руснаците. Стената в Берлин изглеждаше по-здрава от всякога, а на запад Роналд Рейгън трупаше с настървение ракети "Пършинг" Олимпиадата даде възможност на планетата да си поеме дъх, преди да продължи да се самоунищожава. 13 дни очите на всички бяха приковани към Балканите, но не с напрежение и страх, а със спокойствие и оптимизъм. А на 14 февруари през онези паметни 268 секунди хората дори успяха да забравят напълно различията и конфликтите си и се превърнаха в един единствен онемял от възхищение зрител. Това е всъщност олимпийската идея и нейната крайна цел, а не корупцията, допингът, байганьовщината и скандалите, които ни разяждат напоследък. За щастие МОК осъзна значението на това послание и може би по тази причина инвестира 11 млн. долара във възстановяването на историческия комплекс "Зетра". Ако София спечели игрите, те ще се състоят в нашата столица точно 30 години след незабравимото изпълнение на английската двойка в Сараево. Кой знае? Може би е време зимната олимпиада да се върне на Балканите. Може би точно гостоприемният български народ е в състояние да създаде предпоставки за нова магия. Днес "Зетра" е като нова, но това е без значение. Независимо дали е реставрирано, или изравнено със земята, мястото завинаги ще принадлежи на Торвил, Дийн и Болерото на Равел. Техните сенки продължат да танцуват неземни и грациозни дълго след като е отекнал последният снаряд, взривена последната мина и изстрелян последният куршум. Защото понякога, много рядко, вечността трае точно 268 секунди. Цитирай Link to comment Сподели другаде More sharing options...
Kalera Публикувано Юли 20, 2006 Report Share Публикувано Юли 20, 2006 (Редактиран) Мисля че след толкова време хората помнят единствено Болерото на Джейн Торвил и Кристофър Дийн. В този смисъл, смятам, че те направиха олимпиадата емблематична, а не обратното. Аз съм много страстна почитателка на фигурното парзаляне и смея да твърдя, че те и Изабел и Пол Дюшне са най-добрите танцови двойки, които съм гледала, и независимо на чий лед изграят, те ти спират дъха.А иначе, това което пише за стадиона е тъжно и абсурдно за всички които са го позволили, и които го гледат в момента. Редактиран Юли 20, 2006 от Kalera Цитирай Link to comment Сподели другаде More sharing options...
lpa Публикувано Юли 20, 2006 Author Report Share Публикувано Юли 20, 2006 Аз имах и видеото към тяхното изпълнение, но го затрих някаде :(Дали има някаква възможност да го имаш в наличност? Цитирай Link to comment Сподели другаде More sharing options...
Kalera Публикувано Юли 21, 2006 Report Share Публикувано Юли 21, 2006 За съжаление нямам, много рядко се срещат фенове на този спорт, които да се занимават с разпространение на филми, кадри, или откъси от култовите му моменти. Но ще разпитам. Цитирай Link to comment Сподели другаде More sharing options...
Neuton Gimic Публикувано Юли 21, 2006 Report Share Публикувано Юли 21, 2006 (Редактиран) Ами в официалния сайт на олимпийските игри има линк към това видео:http://www.olympic.org/uk/utilities/multim...e=&Direct=1Не съм го гледал, но ми събудихте интереса, ще го гледам обезателно... П.П. Лисицата нещо не ми го отваря, но с IE номера действа Редактиран Юли 21, 2006 от Neuton Gimic Цитирай Link to comment Сподели другаде More sharing options...
Kalera Публикувано Юли 21, 2006 Report Share Публикувано Юли 21, 2006 Neuton Gimic благодаря ти, и аз единствено това намерих, за съжаление не е цялото изпълнение, но ти дава бегла представа мерси Цитирай Link to comment Сподели другаде More sharing options...
Препоръчан пост
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.