Миговете, които правят живота ни незабравим

[mireto]

Казват, че животът е безумно кратък.

Много често, когато се обърнем назад и погледнем към нещата, които са ни направили това, което сме, разбираме, че всъщност само няколко мига имат истинско значение за нас самите, няколко мига, които никога няма да забравим. Споделете вашите 15 мига (може и повече), които никога няма да забравите, които ви просълзяват или ви карат да потръпвате от щастие, които ви се иска да забравите и които знаете, че ще помните винаги.

[Юнак]

1. Сняг вали, слушам АББА и плача за баща ми - той е в Либия...

2. Благоевград, войник съм - като гръм от ясно небе ми дойде идеята да си построя къща. Тя е факт вече.

3. 1997 г. Приет съм в УНСС с оценка 5.50 - разбих ги...

4. 2002 г. Приеха ме на работа в Нола7 и спечелих една от най-добрите си приятелки.

5. април месец 2005 г. запознах се с Милен и Мария...

6. преди около месец открих ЖЕНАТА на своя живот...

 

това е за сега, което се сещам...

[Vanina]

1. 89 година незнам кой месец беше - гара Варна 6 часа сутринта аз съм на 6 години. Престигам с майка ми за да живеем тук. Няма да забравя колко чайки имаше и как кръжаха в небето много се изплаших.

 

2. 91 година - месец февруари - гр. Пазарджик (бях на гости на баба ми и дядо ми) дядо ми Иван заминаваше на почивка, аз и баба ми го изпращаме и тогава ме прегърна за последен път, сякаш усещаше че няма да ме види вече почувствах се странно. Почина в гр. Наречен.

 

3. 92 година порязах си крака на едно стъкло и стоях в килера с бинт на раната за да чакам да ме закарат в болницата, така бях стиснала за да не ми тече кръв че крака ми беше посинял.

 

4. 93 година началото на лятото - 12 часа вечерта след поредния семеен скандал и боища с майка ми се изнасяме, но повече не се върнахме.

 

5. Мисля че 94 година купихме си гарсониера, която трябваше да изчистим из основи и да и направим ремонт, свалихме всички тапети с майка ми и седнахме на земята да починем и тя каза "Ваня това е нашият нов дом" почувствах се щастлива и спокойна!

 

6. 98 година 23 Януари запознах се с най-добрият си приятел на неговия рожден ден. От тогава сме неразделни.

 

7. 2000 година 23 Май абитюренският ми бал.

 

8. 2000 година месец Август приета съм в университета! МЕИ - Варна

 

9. 15 Ноември 2004 (моят сладък ноември) запознах се с приятелят си Ивайло!

 

Това се моментите които са запечатани в съзнанието ми и никога няма да забравя!

Но в добавка искам да кажа, че малките мигове - един поглед, една усмивка ... приятното слънце, аромат и много други, тези дребни неща правят живота ни пълноценен, красив и запомнящ се

Редактиран Юни 13, 2006 от Vanina

[mireto]

1. Никога няма да забравя как баба точеше кори за баница и как с братовчетка ми крадяхме от тесто й, за да го ядем.

2. Няма да забравя как карахме автобус с нея

3. Няма да забравя как тичах към баща ми, когато идваше да ме вижда, за да му се метна със засилка на кръста.

4. Няма да забравя как, когато бях малка, мама гладеше събота следобед и слушахме предаването "Събота, късен следобед".

5 Няма да забравя как на село харесах едно камъче в формата на сърце, което се беше срастнало със земята, защото пътеката беше част от корито на бивша река, човърках камъчето около 15 минути за да го извадя, но не успях. Мама вървеше напред и аз се затичах да я стигна, но се спънах и се ударих много лошо. Така изпищях, че баба слезе от баира за 2 минути. Всъщност помня много добре всичките си сериозни падания.

6. Няма да забравя първата си реч пред публика - в деня на завършването ми на училище аз благодарих на учителите ни от името на целия клас, пред целия випуск, до знамето и до класната.

7. Няма да забравя времето на митингите през зимата на '97, когато направихме чудеса през барикадите с един съченик, за да се доберем до Първа Английска, за да положим изпитите си като частни ученици.

8. Никога няма да забравя усещането да милвам и гушкам Мачо, както и очите му. :'(

9. Няма да забравя как се бях изгубила зимата на Боровец, караща ски съвсем слабо. Борех се и знаех, че ще се "намеря". Няма да забравя и чувството след като ме намериха и се спуснах чак до долу по Ястребец! Бях толкова горда със себе си.

10. Няма да забравя безсъните нощи в мисли по първото момче, в което бях влюбена. Как зяпах с часове като глупава ученичка второто.

11. Няма да забравя как ме гушкаше мама, когато като малка плачех вечер и как ми разтриваше крачетата нощем, когато ме боляха.

12. Винаги ще помня хората, които са били мили с мен и които са ме обичали истински.

13. Никога няма да забравя нощта на 19ти юни и колко много се промених след това. Няма да забравя колко зелена беше природата на следващия ден и колко много ме болеше стомаха ...от недостиване.

14. Чувството на спокойствие и топлота, когато моето момче ме погледне и прегърне.

15. Не мога да определя кое да бъде #15. И аз като Ваня помня много малки мигове, усмивки, погледи, усещания, които като няхлуят в съзнанието ми променят настрението ми и ме карат да се чувствам жива.

[deyan]

1994 г. СП САЩ! Никога не съм се радвал така!

1996 г. Запознах се със жена ми! Рамантика - на 8-ми декември в Рибарица!

1999 г. 24.09 Роди се синът ми! Гого е слънчево дете! Обичам ги и двамата - ама страшно много!

2000 г. Най-черната година в живота ми май. Здравословни проблеми с детето! Почувствах неописуем страх! Ревах като магаре! Ама наистина много! Слава Богу всичко мина и замина! Гого лежа един месец САМ в болница! на една годинка! Дано някога ми прости ако си спомня! Не знам как не полудяхме с жена ми тогава!

Единственото хубаво нещо бе, че започнах работа във фирмата, в която работя и до момента! Благодаря на шефовете си - те ме научиха на дисциплина и постоянство!

 

И предстоящо: 15.09.2006 - Гого ще е ученик!

 

Леле колко пропускам, ама може друг път да споделя!

Редактиран Юни 13, 2006 от deyan

[Kalera]

1. Никога няма да забравя как баба точеше кори за баница и как с братовчетка ми крадяхме от тесто й, за да го ядем.

2. Няма да забравя как карахме автобус с нея

 

те са топ и в моята класация. Безспорен хит. и малкото хора които знаят за това са ни признали....

[mireto]

Това го бях чела преди време, но днес пак попаднах на него и ме накара да си спомня, че щастието всъщност е навсякъде край нас и непрекъснато имаме причина да сме щастливи, да се радваме на живота си и да се убеждаваме колко незабравими мигове имаме. Дори и в някои от нещата, които сме свикнали да приемаме за даденост и прекалено малки, за да им отделяме от усмивката си. Ето ги и тях:

 

 

1. Когато се влюбиш.

2. Когато ти се роди дете.

3. Когато се смееш докато те заболи стомаха.

4. Когато се завърнеш от почивка и имаш десетки писма.

5. Когато чуеш любимата си песен по радиото.

6. Когато си легнеш и да слушаш как пада дъжда, докато заспиш.

7. Когато след душ да откриеш, че хавлията ти е затоплена.

8. Когато си вземеш последния изпит.

9. Да ти се обади някой, който не виждаш често, но би искал да видиш.

10. Един добър разговор.

11. Когато откриеш в панталона си пари, за които си забравил.

12. Да говориш по телефона с някого до сред нощ.

13. Когато се смееш без причина.

14. Да чуеш случайно, че някой казва нещо хубаво за теб.

15. Когато се събудиш, да установиш, че можеш да поспиш още няколко часа.

16. Да чуеш песен, която те кара да си спомниш специален случай.

17. Когато създаваш нови приятелства.

18. Когато си част от отбор (екип).

19. Първата целувка.

20. Да усещаш пеперуди в стомаха си всеки път, когато виждаш Човека.

21. Когато прекараш време с най-добрите си приятели. Да виждаш щастливи хората, които харесваш.

22. Да носиш блузата на този, когото обичаш.

23. Да срещнеш след години стар приятел и да разбереш, че нещата между вас не са се променили.

24. Да имаш някого, който да ти казва, че те обича.

[Night_Raven]

Аз, бидейки на романтична вълна напоследък, като че ли единственото нещо, което ми идва на ума, че няма да забравя, е първата (и засега единствена) целувка от момиче, която получих, когато бях може би 5-6 клас.

[Vanina]

Незнам дали точно тук да постна тези искренни думи, но ако е грешно мястото ме поправете. Просто си заслужава да ги прочетете

 

Истинските Неща в Живота-Джордж Гарлин

Парадоксът на нашето време е, че имаме високи сгради, но ниска

търпимост, широки магистрали, но тесни възгледи. Харчим повече,

но имаме по-малко, купуваме повече, но се радваме на по-малко.

 

Имаме по-големи къщи и по-малки семейства, повече удобства,

но по-малко време. Имаме повече образование, но по-малко разум,

повече знания, но по-лоша преценка, имаме повече експерти,

но и повече проблеми, повече медицина, но по-малко здраве.

 

Пием твърде много, пушим твърде много, харчим твърде безотговорно,

смеем се твърде малко, шофираме твърде бързо, ядосваме се твърде

лесно, лягаме си твърде късно, събуждаме се твърде уморени, четем

твърде малко, гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко.

Увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите си.

Говорим твърде много, обичаме твърде рядко и мразим твърде често.

 

Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем. Добавихме

години към човешкия живот, но не добавихме живот към годините.

Отидохме на луната и се върнахме, но ни е трудно да прекосим улицата

и да се запознаем с новия съсед. Покорихме космическите ширини,

но не и душевните. Правим по-големи неща. но не и по-добри неща.

 

Пречистихме въздуха, но замърсихме душата. Подчинихме атома,

но не и предразсъдъците си. Пишем повече, но научаваме по-малко.

Планираме повече, но постигаме по-малко.

 

Научихме се да бързаме, но не и да чакаме. Правим нови компютри,

които складират повече информация и бълват повече копия

от когато и да било, но общуваме все по-малко.

 

Това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане,

големите мъже и дребните души, лесните печалби и трудните връзки.

 

Времето на по-големи семейни доходи и повече разводи, по-красиви

къщи и разбити домове. Времето на кратките пътувания, еднократните

памперси и еднократния морал, връзките за една нощ и наднорменото

тегло и на хапчетата, които правят всичко - възбуждат ни,

успокояват ни, убиват ни.

 

Време, в което има много на витрината, но малко в склада.

 

Време, когато технологията позволява това писмо да стигне до вас,

но също ви позволява да го споделите или просто да натиснете „изтриване".

 

Запомнете, отделете повече време на тези, които обичате,

защото те не са с вас завинаги. Запомнете, кажете блага дума на този,

който ви гледа отдолу нагоре с възхищение, защото това малко същество

скоро ще порасне и няма да е вече до вас. Запомнете и горещо прегърнете

човека до себе си, защото това е единственото съкровище, което можете

да дадете от сърцето си и не струва нито стотинка.

 

Запомнете и казвайте „обичам те" на любимите си, но най-вече наистина го мислете.

Целувка и прегръдка могат да поправят всяка злина, когато идват от сърцето.

Запомнете и се дръжте за ръце, и ценете моментите, когато сте заедно, защото

един ден този човек няма да е до вас.

 

Отделете време да се обичате, намерете време да си говорите, и намерете

време да споделяте всичко, което имате да си кажете.

 

Защото животът не се мери с броя вдишвания, които правим, а с моментите,

които спират дъха ни.

 

Източник: www.crossroadbg.com

[Kalera]

Момента, в който ще излезна отпуска.....

[selia]

Това го бях чела преди време, но днес пак попаднах на него и ме накара да си спомня, че щастието всъщност е навсякъде край нас и непрекъснато имаме причина да сме щастливи, да се радваме на живота си и да се убеждаваме колко незабравими мигове имаме. Дори и в някои от нещата, които сме свикнали да приемаме за даденост и прекалено малки, за да им отделяме от усмивката си. Ето ги и тях:

1. Когато се влюбиш.

2. Когато ти се роди дете.

3. Когато се смееш докато те заболи стомаха.

4. Когато се завърнеш от почивка и имаш десетки писма.

5. Когато чуеш любимата си песен по радиото.

6. Когато си легнеш и да слушаш как пада дъжда, докато заспиш.

7. Когато след душ да откриеш, че хавлията ти е затоплена.

8. Когато си вземеш последния изпит.

9. Да ти се обади някой, който не виждаш често, но би искал да видиш.

10. Един добър разговор.

11. Когато откриеш в панталона си пари, за които си забравил.

12. Да говориш по телефона с някого до сред нощ.

13. Когато се смееш без причина.

14. Да чуеш случайно, че някой казва нещо хубаво за теб.

15. Когато се събудиш, да установиш, че можеш да поспиш още няколко часа.

16. Да чуеш песен, която те кара да си спомниш специален случай.

17. Когато създаваш нови приятелства.

18. Когато си част от отбор (екип).

19. Първата целувка.

20. Да усещаш пеперуди в стомаха си всеки път, когато виждаш Човека.

21. Когато прекараш време с най-добрите си приятели. Да виждаш щастливи хората, които харесваш.

22. Да носиш блузата на този, когото обичаш.

23. Да срещнеш след години стар приятел и да разбереш, че нещата между вас не са се променили.

24. Да имаш някого, който да ти казва, че те обича.

 

 

Определено е вярно че ги приемаме като даденост, но всъщност това са голяма част от миговете които всеки един от нас помни.

[mireto]

Сега, като ги препрочетох пак тези неща, ми стана много приятно. Това също е едно от хубавите неща, които заслужават да им се усмихнем - да преоткриеш нещо, за което си забравил и това нещо да те кара да се чувастваш добре.

За мен лично мога да каже, че, когато ми се случва някое от тези неща (които са ми се случвали, разбира се), се усмихвам, става ми добре, защото наистина такива, макар и приемани за малки, неща, правят живота ми щастлив!