Въпрос:Каква е целта на разделянето на диска на две части?

[freegirl]

Имам въпрос , нали хард диска може да се раздели на две или повече части? И примерно в едната част да седи уиндоуса , а в другата файловете? Каква е целта на това разделяне?

А може ли когато диска не ми е разделен- самият уиндоус и файлове са на едно място , уиндоуса да се преинсталира обаче файловете да се запазят?

[Nightmare]

Ти да си виждала вечен Windows?

Целта е много проста, като ти се прецака компа да не ти заминат всички файлове след преинстала

и мисля, че може да се запазят фаиловете (ако не се форматира диска) но не съм сигурен

[Aquarius]

Oсновната цел на разделянето на диска е да се отдели операционната система и софтуера от потребителските данни (документи, снимки, видео и тн.), за да може когато се преинсталира Windows (което често означава и форматиране на съответния дял) да няма загуба на данни, тъй като форматирането заличава всичко на дадения дял.

 

Относно втория въпрос - зависи каква преинсталация се прави. Най-просто казано съществуват два варианта: с форматиране (препоръчителен) и т.нар. поправка (без форматиране). Във втория случай файловете ще се запазят, но този метод за преинсталация не се практикува много често по редица причини, така че не е добър вариант да имаш твой файлове и операционна система на един дял.

 

Има и друга причина за разделянето на дялове, но тя обикновено се практикува от по-напреднали потребители. Става въпрос за възможността отделните дялове да се форматират с различен клъстер (разпределени единици) на файловата система. Това позволява да се повиши ефективността на достъпа до файловете в специфични ситуации. Като пример за такава бих посочил дял, който съдържа САМО големи по размер и еднотипни файлове (например HD видео). В такъв случай е удачно дялът да се форматира с по-голям размер на клъстера (например 32К), за да се постигне по-ефективен достъп, поради по-малкото отделни единици, с които операционната система ще работи в такъв случай. Недостатъкът на този метод (големи клъстери) се явява в по-голямото разхищаване на пространство, но това е съвсем друга тема. Разбира се това последното, което споменах е принципна схема. Има много променливи, които играят тук, но няма да се спирам на тях, че ще усложим доста нещата.

 

P.S.: Забравих да кажа, че всеки дял се създава в т.нар. цилиндър и съответно всеки нов дял се разполага в по-долен цилиндър и това съответно го отдалечава от най-външните писти ("става по-бавен"), които от своя страна осигуряват оптимална производителност. Това е причината някои хора да казват, че не е добре да се създават повече от 3-4 дяла, но не може да се каже категорично, защото нещата се променят. Дисковата подсистема се развива доста бързо.

[Lokoto]

l.kanelov, както винаги перфектен! Поклон!

[freegirl]

Oсновната цел на разделянето на диска е да се отдели операционната система и софтуера от потребителските данни (документи, снимки, видео и тн.), за да може когато се преинсталира Windows (което често означава и форматиране на съответния дял) да няма загуба на данни, тъй като форматирането заличава всичко на дадения дял.

 

Относно втория въпрос - зависи каква преинсталация се прави. Най-просто казано съществуват два варианта: с форматиране (препоръчителен) и т.нар. поправка (без форматиране). Във втория случай файловете ще се запазят, но този метод за преинсталация не се практикува много често по редица причини, така че не е добър вариант да имаш твой файлове и операционна система на един дял.

 

Има и друга причина за разделянето на дялове, но тя обикновено се практикува от по-напреднали потребители. Става въпрос за възможността отделните дялове да се форматират с различен клъстер (разпределени единици) на файловата система. Това позволява да се повиши ефективността на достъпа до файловете в специфични ситуации. Като пример за такава бих посочил дял, който съдържа САМО големи по размер и еднотипни файлове (например HD видео). В такъв случай е удачно дялът да се форматира с по-голям размер на клъстера (например 32К), за да се постигне по-ефективен достъп, поради по-малкото отделни единици, с които операционната система ще работи в такъв случай. Недостатъкът на този метод (големи клъстери) се явява в по-голямото разхищаване на пространство, но това е съвсем друга тема. Разбира се това последното, което споменах е принципна схема. Има много променливи, които играят тук, но няма да се спирам на тях, че ще усложим доста нещата.

 

P.S.: Забравих да кажа, че всеки дял се създава в т.нар. цилиндър и съответно всеки нов дял се разполага в по-долен цилиндър и това съответно го отдалечава от най-външните писти ("става по-бавен"), които от своя страна осигуряват оптимална производителност. Това е причината някои хора да казват, че не е добре да се създават повече от 3-4 дяла, но не може да се каже категорично, защото нещата се променят. Дисковата подсистема се развива доста бързо.

Мерси много за информацията!

[vesodimov]

l.kanelov, както винаги перфектен! Поклон!

+ 1

[melmak]

Има всякакви причини - идват от това че на системния дял на ОС-а принципно му подхождат по-други качества, отколкото обикновенните нужди на потребителя.

 

Ето някои плюсове:

- по-добра подредба. Много по-малко вероятно е да забравиш нещо там при преинсталация и да го загубиш погрешка.

- възможност за използване на различни файлови системи

- при спиране на тока, точно системния дял е по-вероятно да бъде засегнат

- когато е по-малък, се проверява и дефрагментира по-бързо. Отделно (системния) се фрагментира повече в резултат на работата на ОС-а. Ако всичко е на едно ще се поддържа много по-трудно и ще се ферагментира повече, което забавя ежедневните операции.

- ако има само един дял, възстановяването на информация при повреда на файловата система изисква друг твърд диск. Ако дискът е разделен, може да се използва здравия дял, за да се прехвърли на него каквото може да се спаси.