Прехвърляне към съдържание


Мненията на Ethan Huntt

Има 2 елемента от Ethan Huntt (Търсенето е ограничено от 20-October 18)


По съдържание

За този потребител

#84335 За Тайдзицюан

Публикувано: от Ethan Huntt на 13 October 2009 - 10:26 в Споделете

бойното изкуство... и нещо повече

Съвсем спокойно можем да приемем за факт, че в един век, протичащ под знака на динамиката и стреса, обръщаме все по-малко внимание на своя дух и тяло, белязвайки по този начин цялото си същество, понякога и по фатален начин. В контекста на рамкирания си живот ние почти сме забравили какво е усещането от спокойствието, хармонията, усещането за единство със самия себе си и природата. Последиците от това са многобройни и допринасят негативно за цялостния растеж на човека.
По света съществуват множество практики, които могат да подпомогнат процеса по установяване на Баланс в живота.
Една от тези практики е тайдзицюан (тай чи чуан). Твърде много е говорено и написано за това изкуство, но сякаш твърде малко остава казано. Това се дължи на факта, че качествената практиката драстично се различава от всичко прочетено и преразказано. Защото едно нещо може да бъде опознато в дълбочина само ако бъде преживяно и изпитано. Всичко друго остава в сферата на притчите и поезията.
Именно поради това тази статия има за цел само да щрихира тайдзицюан, а НЕ да обясни какво всъщност Е.
Най-често срещания буквален превод на тайдзицюан е „Бокс/Юмрук на Великият Предел”. Все още продължават историческите спорове за корените на изкуството. Според една от легендите даоския монах Джан Санфън (13 век) получил наставления от Жълтия Император по време на медитация, които впоследствие поставили основите на тайдзицюан. Според други, всичко започва от планината У дан, където са създадени многобройни бойни системи, които също се практикуват в Китай до ден днешен.
Първите документирани данни обаче разказват за генерал Чън Уантин (17 век), представител на 9-то поколение от фамилията Чън, който след предана и дългогодишна служба се завръща в родното си село Чъндзягоу, провинция Хънан. Там той решава да систематизира уменията и знанията си в нещо което да подлежи на преподаване с отговорност за бъдещите поколения. Това е и официалното начало, както на тайдзицюан, така и на Чън стил в изкуството, който се явява прародител на всички останали стилове познати днес (Ян, У, Хао, Сун и т.н.).
В продължение на столетия тайдзицюан е преподаван само във фамилия Чън и не е излизал извън рамките на рода. За първи път това се случва чрез Чън Чансин, който приема за ученик Ян Лучан, който впоследствие става и основател на Ян стила. Малко по малко изкуството се отваря към публичност, секретността пада и днес тайдзицюан се радва на широка аудитория от практикуващи по цял свят.
Какви са аспектите на тайдзицюан?
Може би най-коректно е да се говори за тайдзицюан като за система. Бивайки многоспектърно изкуство, разглеждането само на някои от аспектите му отделени един от друг е невъзможно, тъй като те преливат в себе си и са Едно. Такъв подход би попречил на цялостното разбиране на нещата. А погледът отгоре би могъл да дойде след много години практика в дълбочина. Точно затова може да се каже в духа на даоизма, че тайдзицюан е много неща, но също така може да се сведе и само до едно. Но тъй като ние, хората от западния свят, сме свикнали да фрагментираме едно нещо, за да го разберем като цяло (за разлика от източния тип мислене, който е по-абстрактен), ще се опитаме да опишем що за изкуство е тайдзицюан с предварителната уговорка, че това може да бъде направено качествено само на индивидуално ниво.
Тайдзицюан като бойно изкуство.
Заради огромното му разпространение по света (тайдзицюан безпроблемно се практикува от хора в юношеска, средна и напреднала възраст), едва ли има човек който поне веднъж да не е виждал картина или репортаж по телевизията на хора сред природата, които изпълняват бавни и плавни движения, които хипнотизират със своята изчистеност, хармония и успокояващ ефект. Именно тези характеристики са повод за учудването на повечето хора, когато разберат че тайдзицюан всъщност е бойно изкуство и е възникнало именно като такова в своята зора. Той е едновременно мощен и деликатен, съдържащ твърди-меки и бавни-бързи движения обусловени от пълната отпуснатост и координация между тялото и съзнанието, което в по-напреднали етапи на тренировка води до абсолютен контрол над вътрешните процеси в организма. По време на бой един майстор на тайдзицюан може да направи тялото си меко и адаптиращо се като водата, но при нанасянето на удар внезапно да се втвърди като стомана. В един момент той е неподвижен като планина, в следващия – връхлитащ като океански вълни. Овладяването на принципите, заложени в това бойно изкуство води до непредсказуемост и не-съпротивление, които могат да изведат боеца на най-високите нива на бойните умения и да формират абсолютна доминация на бойното поле. Не случайно тайдзицюан е било едно от най-смъртоносните бойни изкуства в Древен Китай, всявайки страх у всеки боец. Едно от задължителните условия за успешна практика, е човек да постигне пълно спокойствие и отпуснатост на тялото и ума си, независимо дали става въпрос за тренировка или за реална бойна ситуация. Оттук произтича и една от трудностите в схватка срещу боец, практикуващ тайдзицюан. В разгорещеността на схватката мнозинството от практикуващите бойни изкуства се затрудняват да бъдат спокойни и отпуснати. Бавните и спокойни движения, които тренират принципите на тайдзицюан спомагат за абсолютната релаксация на духа, тялото и съзнанието и постепенно стопяват илюзорните стени между тях, градени с години от обремененото съзнание, като в резултат се спомага за постигане на Пустотата. Защото само от абсолютния покой може да се създаде перфектното движение и да се генерира удар с максимална сила. Фа дзин (експлозивна сила) е особено застъпена в Чън стил тайдзицюан и съблюдава гореописаните принципи. Други характерни практики спомагащи за цялостното разбиране на Чън стил са статичната медитация (джан джуан – в превод – позиция на стълба), която е преход към динамичната медитация (формите с голи ръце и оръжия), техниката „бутащи ръце”, комплексът от упражнения чансъгун (техника на копринената нишка), който тренира основните принципи на тайдзицюан и цинна (ключове и захвати), които представляват конкретни бойни приложения. Тайдзицюан е наистина едно безценно съкровище.

философията зад това бойно изкуство

Тайдзицюан е най-популярния от вътрешните стилове бойни изкуства в света днес. Предпочитан заради своята простота и дълбочина, пропит от философията на даоизма, тайдзицюан се превръща в нещо много повече от техника за самозащита и чигун (цигун/работа с енергия) за все повече хора. Безспорни са ползите от тайдзицюан и информационното пространство около нас предлага множество начини за осведомяване по въпроса. Дали това изкуство ще бъде избрано заради своя боен аспект, заради оздравителните си ефекти или заради развитието на вътрешната ни енергетика или просто за релаксация – зависи изцяло от практикуващия. Факт е обаче че хората се обръщат към тайдзицюан по някаква причина. Остава ние да открием нашата. Дали обаче търсенето на дадена причина и ефект може да ни потопи в големите дълбочини на това изкуство е въпрос малко разглеждан и дискутиран и смятаме че си заслужава да споделим няколко мисли по темата.
Навярно от 80 до 90% от практикуващите тайдзицюан днес, тренират с цел подобряване на физическото състояние, в което няма нищо нередно. Това изкуство обаче е нещо много повече от обикновена гимнастика за здраве. И всеки който иска да промени нещо в себе си чрез практиката трябва да е наясно с това. Защото едностранния поглед над нещата води за ръка със себе си късогледството, което е спънка по Пътя, а не помощник и в крайна сметка води до, в най-добрия случай – половинчати резултати. Именно затова е толкова важно да се гледа на тайдзицюан като ЦЯЛО, а не просто като на бойно изкуство, чигун система или оздравителна гимнастика. Всичко това разбира се важи ако искаме да бъдем сериозни в крачките, които предприемаме. Ако това е просто спирка в палитрата на живота ни, тайдзицюан ще остане на своето място, а ние ще продължим напред към следващото. Това разбира се е част от естествения ход на нещата и се случва на много трениращи.
В процеса на практикуване тайдзицюан се превръща в начин на живот. А зад всеки един такъв стои определена философия. Много може да се изчете и каже за тайдзицюан като философска система. Но преди да се опитаме да говорим за философията на тайдзицюан трябва да направим едно малко разяснение що се отнася до понятията. Нещо което не е широко известно на западната прослойка от практикуващи, е че тайдзи (тай чи) НЕ Е тайдзицюан (тай чи чуан). Използването им като синоними просто не е правилно. Тайдзи (Великият Предел) е философско понятие, част от философска система съществуваща повече от 4 000 хил. г. Става въпрос за „Книга на Промените” (И Дзин). Философията изложена в И Дзин е интегрирана в бойните изкуства, което слага началото на тайдзицюан (който като живот има само няколко столетия зад гърба си за разлика от И Дзин). Логично е, че за да разберем каква е философията на тайдзицюан, трябва да разберем същността на тайдзи. Не се смятаме нито за достатъчно задълбочени, нито за достатъчно знаещи, за да обясняваме нещо толкова комплексно и необятно като И Дзин и даоизма. Всеки който проявява искрен интерес към материята може да направи свое собствено проучване по въпроса, което със сигурност ще бъде много по-обогатяващо. Достатъчно за обща култура е да кажем, че това е учение и разбиране за света базирано на взаимното допълване, взаимодействието и проявлението на Ин и Ян, които се съдържат като енергия във всяко едно нещо във Вселената. Това са закономерности които мъдрите китайци от древността са изследвали и извеждали с хилядолетия, в резултат на което са описани и систематизирани в нещо, което може да бъде изучавано и разбирано няколко живота. Именно затова ще се опитаме накратко да разкажем какво е отношението и еманацията на всичко това в практиката. Да задълбаваме в подробности би било като да оставим есенните листа на вятъра. С други думи – ще бъде красиво, но не и особено ползотворно. Точно затова искаме да подчертаем, че тайдзицюан е практика, а не тайни ръкописи и коани за разгадаване. Всичко това е част от Пътя, но не е Самият Път. Самият Път бива евентуално намиран само с години тренировка и той не може да бъде предаден. Предадени могат да бъдат само определени истини, но те стават такива лично за нас САМО когато ги интегрираме на лично ниво чрез опита който придобиваме. Преди това те са просто като един философски трактат, който ни носи интелектуална наслада, но не и просветление преди настъпването на подходящият момент.
В този ред на мисли, истинското майсторство проличава във всекидневния живот, истинската практика проличава във всяко наше действие и изречена дума. На каква висота ще бъде един практикуващ не зависи от заучаването на външната форма, а от придобиването на вътрешно разбиране. А когато някой има вътрешно разбиране това личи във всеки един обикновен жест и начинание. Всяко едно банално всекидневно занимание може да бъде издигнато до нивата на изкуство, ако вътрешното съдържание е налице. И тъй като в основите на тайдзицюан е залегнал даоизма като философска система, можем да кажем че единението с Дао всъщност означава единение с природата и всичко останало на ниво съзнание, без да губим собствения си интегритет. Защото „Дао” не е географска точка, то е навсякъде. Има го във всеки човек, във всяко същество и образувание. Който е постигнал съгласуваност вътре в себе си, се съгласува и с природата и с Дао. Затова и най-напред трябва да го търсим вътре, а не извън нас. А тайдзицюан може да бъде помощната първа стъпка за този процес, който в крайна сметка – продължава през цялото ни съществуване. Дали това е вашият Път можете да прецените сами за себе си.

Енергиината практика в Тайдзицюан

Много са лицата на тайдзицюан (тай чи чуан) и множество са неговите интерпретации. Официалното начало на изкуството датира през 17 век, когато генерал Чън Уантин, представител на 9-то поколение от фамилията Чън решава да обедини в едно, традиционни китайски упражнения на чигун (цигун) с бойните прийоми на ушу. В резултат се ражда едно от най-смъртоносните бойни изкуства познати ни днес и система, развиваща енергетиката на човека и подобряваща неговото здраве. Неслучайно днес тайдзицюан е най-разпространеното бойно изкуство от т.нар „вътрешни стилове”.
Поради своята комплексност, дълбините до които тайдзицюан може да доведе удивява милиони хора по света. Днес той е предпочитан заради своя ефект и палитрата от възможности, които предоставя за отключването на човешкия потенциал. Бавните и меки движения на тайдзицюан не само спомагат за вътрешната хармония, но и предлагат алтернативен поглед върху бойните изкуства като цяло. Сковаността се заменя от гъвкавост и отпуснатост, която пък подобрява вътрешната проходимост на тялото. Така жизнената енергия (чи) постепенно започва да се движи нормално по енергийните меридиани в тялото и да отпушва вътрешните блокажи на енергийната ни система.
Именно затова много хора практикуват тайдзицюан – за работа с енергията, като част от вътрешната алхимия. Интегрирайки в себе си всичките си плюсове и ползи, философията на Ин и Ян, петте първоелемента и китайската традиционна медицина, тайдзицюан разкрива потенциал, много по-добър от всяка една чигун система заради по-голямата си комплексност. Всички движения на тайдзицюан се активизират чрез долната част на корема, която област на китайски се нарича дан тиен (в превод „поле на енергията”). Дан тиен се явява резервоара на енергията в тялото. Ръцете и краката никога не се движат самостоятелно – те винаги са водени от дан тиен, което генерира сила и координира останалата част от тялото. Това генерира и спирална сила, която при схватка причинява вътрешни наранявания у противника. Практикуващият тайдзицюан насочва съзнанието си към дан тиен и по време на статичната медитация (която е неизменна част от практиката на Чън стил), и по време на динамичната медитация (практикуване на формата). Дан тиен се пълни с енергия, а съзнанието се изчиства от излишества, което му позволява да стане едно с тялото и енергията. По този начин цялото същество действа като една еднородна съзнателна маса, тъй като всички движения се пораждат от силата на енергията вътре в тялото, а не отвън. Ето защо тайдзицюан е едно от т.нар. „вътрешни бойни изкуства”, което за разлика от външните стилове (чиято люлка е манастирът Шаолин) избира подход на разбиране отвътре-навън, за разлика от останалите стилове ушу (китайски бойни изкуства), които чрез външна форма в течение на практиката търсят вътрешно разбиране за нещата. Няма по-малко стойностен подход към материята – и вътрешните, и външните стилове имат своите достойнства. Тук е и ролята на потенциалния практикуващ - да се постави във философската дилема дали може да проектира нещо навън, ако преди това го няма отвътре.
В контекста на всичко казано дотук за вътрешните принципи на тайдзицюан и работата с енергия (чигун), може би се подразбира, че движенията във формите не са произволни, особено когато говорим за Чън стил. Те генерират леенето на чи по каналите, важните акупунктурни точки се активират, което на физическо ниво улеснява и увеличава кръвообръщението в тялото, издигайки го до пълния му капацитет, снабдява клетките с максимално количество кислород, подобрява умственото равновесие и ендокринната система, стабилизира сърдечната и белодробна дейност. Поради вече свободно течащия поток от чи в организма (в резултат на практиката на тайдзицюан) множество заболявания биват прекратени и доста често напълно премахвани. Артрит, ревматизъм, всякакви костни проблеми са доказано лечими през годините чрез тайдзицюан. Вътрешната среда на тялото също се детоксикира и подобрява качествено, тъй като чрез движението на гръбначния стълб всички органи биват масажирани по време на практика, което респективно винаги поддържа един прекрасен тонус. Всички гореизброени факти формират естественото продължение на работата с енергията чрез тайдзицюан – говорим за произтичащият от предния, следващ аспект на практиката, а именно – за здравето на човека, което за много бива проблем. Това е и главната причина за милиони хора по света да се обърнат към тайдзицюан като универсален самолечител.

Световна Чън Сяоуан Тайдзицюан Асоциация – България предоставя възможността за практика на Чън стил тайдзицюан в България. В момента глава на фамилия Чън и пазител на традицията се явява Чън Сяоуан – 19-то поколение майстор. През различните етапи на своя живот той е бил обучаван от своя дядо – Чън Факъ, баща си – Чън Джаосюй, както и от чичовците си Чън Джаокуей и Чън Джаопи. Чън Сяоуан има значителен принос за популяризирането на тайдзицюан. Освен, че самият той е изключителен майстор на тайдзицюан, той успява да систематизира знанието, което носи тайдзицюан и да го предава по-лесно на учениците си. Чрез своята организиция – WCTA (Chen Xiaowang World Taijiquan Association) Чън Сяоуан организира множество семинари по цял свят, които увеличават интереса към бойното изкуство тайдзицюан и го правят все по-популярно и достъпно. Най-накрая и у нас, официалното представителство WCTA – Световна Чън Сяоуан Тайдзицюан Асоциация – България, предлага възможност за групово и индивидуално обучение на Чън стил тайдзицюан, благодарение на един от вътрешните ученици на грандмайстор Чън Сяоуан. За допълнителна информация и контакт http://www.taiji-bg.com
Бивайки част от безценното културно наследство на Китай, надяваме се изкуството на тайдзицюан да има широк прием в България и да достигне до дълбините на повече хора. Защото макар и различен, Пътят на всички ни е общ.



#80367 Математическа досетливост

Публикувано: от Ethan Huntt на 21 August 2009 - 23:09 в Отмора

"ами сега" :cap: