И по-надолу няма нужда да се чете, защото и без това на момчето му е тъжно от загубата на дядо му, и няма нужда точно в този момента да си провеждаш евангелистката проповед и агитация. Адски неприятно е за всички. antishoC достатъчно добре е обяснила всичко в по-горния си пост относно заболяването на дядо ти, както и причините довели до това да ти се струва. че се усмихва и т.н. Не е вярно, че лекарите не са знаели какво му има на дядо ти.Просто никой не е смеел да ви каже. Колкото до 40-сетте дни дето уж душата обикаляла -това са си чиста проба бабини диветини. Вземи запали една свещичка в църквата и се помоли за упокой на душата на дядото ти.Спомняй си хубавите моменти, за мечтите, за мерцедеса и всичко останало. И най-вече - не тъжи . Каквото е станало-станало е вече. Животът е пред теб.Ще дойде ден - и ти също ще умреш.Всеки човек умира.Важното е какво и правил и какъв е бил като жив. Поздрави.