Night_Raven

Да, това е нормално понякога и може да зависи от различни фактори. По принцип, когато няма активен процес, който да подава аудио към звуковата подсистема, е възможно Windows да спре да подава сигнал напълно и/или да превключи на друга честота на дискретизация (sampling rate). Когато се възобнови възпроизвеждането на звук, ресийвърът засича новия сигнал и трябва да се "пренастрои" към него (така да се каже), особено ако е с различна честота на дискретизация. Как даден ресийвър реагира на подобни ситуации зависи от фърмуеъра му. Някои ресийвъри може да се справят с подобни проблеми с повече финес, докато други — не. Има и реален шанс и проблемът да се причинява от това, че Windows кара USB порта, към който е свързан въпросният USB -> S/PDIF преобразувател, да заспива. Това е нормално поведение (особено при лаптопи) с цел пестене на енергия. Също така, подобни бюджетни решения по всяка вероятност използват по-стари, семпли (и евтини) USB -> S/PDIF чипове/контролери, без да надграждат с някакъв допълнителен фърмуеър, т.е. използва се поведението по подразбарне на въпросните чипове, а то често включва сравнително агресивно заспиване, когато има период на бездействие. Производителят на устройството може да напише свой фърмуеър, който да контролира въпросния чип и да промени поведението му, но когато става въпрос за евтини продукти, това обикновено не е в картите, защото това усложнява производствения процес, увеличава разходите и т.н. Малки производители обикновено избягват такива стъпки. Поне според мен, някаква комбинация от горните три причини определено биха довели до "пукване" и особено енерго-спестяваща функционалност би обяснила краткото закъснение на аудиото спрямо видеото, когато отваряш клип в YouTube. Ако проблемът се дължи точно на промяна цикъла заспиване/събуждане, а не на промяна в честотата на дискретизация, има някои неща, които можеш да опиташ. Можеш първо да ги прегледаш, за да прецениш кое да опиташ първо. Едно от тях е да забраниш селективното изключване на USB портове. Отвори Start менюто, потърси за "Edit power plan" и стартирай открития резултат. Кликни Change advanced power settings, в новоотворилия се прозорец кликни два пъти върху USB settings -> USB selective suspend setting -> маркирай опцията, от падащото меню избери Disabled и кликни OK. Потенциална алтернатива е да пипнеш настройките в Device Manager: десен клик върху Start менюто -> Device Manager -> двоен клик върху Universal Serial Bus controllers. Трябва да имаш поне един USB Hub или USB Root Hub. Двоен клик върху него (или един от тях) -> Power Management -> махаш отметката на Allow the computer to turn off this device to save power и кликаш OK. Повтаряш последното за всеки хъб. По принцип по-логичното решение е да се разбере на кой хъб точно е свързан въпросният USB -> S/PDIF преобразувател и само на него да се изключи въпросната опция, но като за начало не пречи да се спре за всички и ако се окаже, че това е решението (особено ако е единственото), тогава да се мисли. Можеш да опиташ да инсталираш Equalizer APO и с него да се опиташ да поддържаш "джадата" будна. В края на инсталацията ще бъдеш подканен да избереш устройството, за което да се инсталира APO. Сложи отметки на въпросния USB -> S/PDIF преобразувател и опцията Troubleshooting options, маркирай преобразувателя в списъка, постави отметка на новопоявилата се опция Allow silent buffer modification и кликни OK, след което си довърши инсталацията. Ако е нужно, можеш да извикаш същия прозорец за конфигуриране на устройствата, като стартираш DeviceSelector.exe от C:\Program Files\EqualizerAPO. След това можеш да стартираш Editor.exe от същата папка (C:\Program Files\EqualizerAPO) и да изключиш или премахнеш (чрез червения минус) всички добавени филтри по подразбирание. Всъщност, дори можеш да използваш Preamp филтърът тук, за да си увеличиш допълнително звука от всички потоци, които възпроизвеждаш на системата, т.е. не само от аудио плеъра. Разбира се ако преминеш 0 dBFS, ще има клипинг/изкривявания, но все пак споменавам филтъра като допълнителна опция, ако случайно искаш да изтискаш още малко сила на звука. Обикновено +3-5 dB в Preamp на Equalizer APO са безопасни стойности. Ако проблемът се дължи (и) на промяна в честотата на дискретизация, тогава потенциално решение е да се се зададе някаква универсална в настройките на звуковото устройство (най-вероятно 16-bit, 48 kHz) и евентуално ресемплиране в реално време от страна на аудио плеъра. Като за начало провери дали има проблем с пукане, когато гледаш видео в YouTube и пуснеш песен в AIMP. Или пък обратното: докато слушаш музика с AIMP, пуснеш някой клип в YouTube. Идеята е, че YouTube използва само 48 kHz, докато болшинството от музиката е в 44,1 kHz. Всичко от аудио диск е 44,1 kHz. Ако имаш парчета, които имат официално публикувани релийси онлайн, те вече могат да са в 48 kHz. Ако няма проблем с пукане при този тест, значи не би трябвало честотата на дискретизация създава ядове. Ако обаче има проблем, тогава можеш да опиташ следните неща: десен клик върху аудио иконата в системната област -> Sound Settings. Кликни върху USB -> S/PDIF преобразувателя. В секция "Output settings" трябва да имаш настройки за формата (Format). От падащото меню избери 2 channels, 16 bit, 48000 Hz (DVD Quality). отвори настройките на AIMP и отиди в секция Sound Output; ако в падащо меню "Device" е избрана опция с WASAPI, провери дали параметрите отдолу са същите: 48000 Hz, 16 Bit, Stereo; ако не са и не можеш да ги промениш, опитай от падащото меню да избереш устройство с DirectSound. Липсата на контрол на силата на звука е нормална за S/PDIF. S/PDIF е старичък формат /стандарт и е създаден със сравнително тясна специализация: да пренася и 1) некомпресиран двуканален аудио поток от CD плеър към ресийвър/усилвател и 2) компресиран 6-канален (5.1) аудио поток от DVD плеър (Dolby Digital или DTS) към ресийвър/усилвател. В първия случай честотата на дискретизация е винаги 44100 Hz (44,1 kHz), а във втория е винаги 48000 Hz (48 kHz), така че когато се ползва по едно от двете си предназначения, няма внезапни промени във въпросната честота, за да има и потенциални проблеми с пукания и подобни. Не че не възможно потребител да иска да си пусне аудио диск в DVD плеъра, но това не бяха чести случаи, защото хората обикновено имаха отделни плеъри. Мисълта ми е, че S/PDIF не е проектиран за ситуации, когато можеш да имаш най-различни аудио потоци и има (по-)чести промени в параметрите им, както се случва при компютрите. Когато се подава некомпресиран стерео поток, се очаква той да е 0 dBFS, а ако се подава компресиран многоканален поток (bitstreaming), се очаква той да е абсолютно непроменен, защото всяка, дори нищожна промяна, ще го "счупи" и декодерът в ресийвъра няма да може да го декодира правилно. Както казах, гъвкавостта не е силна страна на S/PDIF. Не съм аудио инженер и като цяло опитът ми с Hi-Fi електроника и акустика е ограничен, така че ми е трудно да преценя точно защо при някои песни усещаш недостиг на бас. Предположението ми е, че е комбинация от това, че даденото парче няма достатъчно "енергия" в конкретния честотен диапазон, в който колоните се справят най-добре + в който акустиката удря едно рамо и усилва ниските честоти допълнително. Като цяло графиките с честотния анализ, които си публикувал, би трябвало да са достатъчни, за да се добие груба представа за това как са разпределени честотите. В първата графика се вижда доста по-равномерно разпделение, като от около 170-180 Hz до около 30 Hz имаш малко повече присъствие спрямо останалите честоти, като от около 150 Hz до 60 Hz е дори малко по-изразено това присъствие. Пиковете са общо взето до -21 dB. Във втората графика нещата са доста по-различни. Тук доминиращите честоти са ти от около 140 Hz до около 40 Hz с доста по-високи пикове до -11-12 dB. Не знам как не виждаш разлика. 🙂 За бога, диапазонът от 60 до 40 Hz тук средно се държи около -18 dB, докато в първата графика пиковете не достигат -20 dB, камо ли -18 dB. Леко нашега, но... не напълно... второто парче просто крещи "къде ми събуфърът?". 🙂 Е, може би не "крещи", но пита на доста висок тон. 🙂 Ако имаше още повече енергия в парчето под 40 Hz, може би до 30 Hz, тогава вече наистина щеше да крещи "къде ми събуфърът?". За жалост не мога да ти кажа. Имам недостатъчно опит и познания в тази насока, а тези, които имам, ми казват, че има комбинацията от фактори (обекитивни и субективни) такава, че прави упражнението много трудно, може би дори невъзможно. Най-сигурният вариант е да се направи практически тест с приличен събуфър, но това отваря нова кутия с червеи: няма магазин който да ти даде събуфър за тест, а дори и да се намери, ще е досадно връщането, и т.н. Tи не можеш да измериш мощността с мултицет, можеш да я изчислиш на базата на измерване на тока или напрежението. Имай предвид, че не съм експерт и не претендирам да съм безгрешен, но в общи линии процедурата би трябвало да е следната: свързваш сондите на мултицета с терминалите на колоните: червената сонда с червения/положителния терминал, черната сонда с черния/отрицателния терминал; връзката трябва да е стабилна, ти трябва да прецениш как да ги закрепиш стабилно, без да ги окъсиш; включваш мултицета на променливо напрежение, в режим, в който ще можеш да измериш адекватно между 0 и 30 V, така че най-вероятно "200 V" на самия мултицет; възпроизвеждаш звук (обикновено 1 kHz синусоида е най-добре, защото е постоянен) първоначално тихичко и постепенно усилваш; следиш подаваното напрежение; ако мултицетът има RMS режим използвай го, в противен случай (ако не се споменава), умножи стойността, която виждаш по 1,11. В твоя случай колоните ти би трябвало да могат да понесат до 30 V. Vrms = корен квадратен от рейтинга на колоните умножен със съпротивлтението; колоните ти имат рейтинг от 150 W и номинално съпротивление от 6 Ohm, 150 x 6 = 900, така че Vrms = корен квадратен от 900 = 30 V. Т.е. ако усилвателят подава много близо 30 V, значи би следвало, че си на ръба и не е безопасно за колоните. след това можеш да си изчислиш мощността: P = Vrms на квадрат разделено на съпротивлението. Т.е. ако примерно си измерил средно 20 Vavg с мултицета, умножаваш го по 1,11 и получаваш Vrms = 22,2; тогава мощността P = (22,2 x 22,2) / 6 = 400 / 6 = ~82,14 W. По принцип би трябвало усилвателят (WiiM Amp Ultra, ако правилно си спомням) да има капацитет от 100 W при 8 Ohm, което значи, че при 6 Ohm рейтингът му е 150 W, което съвпада с параметрите на колоните на DALI. Т.е. би трябвало усилвателят и колоните да си пасват добре, т.е. усилвателят да не е нито прекалено слаб, нито прекалено мощен за тях. Като цяло, ако усилваш много и не чуваш изкривявания или дефекти, значи всичко трябва да е наред. ReplayGain. Именно. 🙂 С първото съм съгласен. Ще трябва да си "прекараш" цялата колекция през ReplayGain за анализ и вписване на съответните етикети. С второто не съм съгласен. Няма причина да повтаряш обработката с ReplayGain след всяко добавяне на файл. Това би било лудост. Аз имам над 60 000 парчета в колекцията и си ползвам ReplayGain. Просто си обработваш новодобавените парчета/албуми и си готов. Защо мислиш, че трябва да анализираш всичко наново всеки път, когато добавяш нови файлове/папки? Доколкото виждам, в AIMP се използва Tag Editor-а за извършване на ReplayGain анализ и вписване на съответните етикети. ReplayGain се включва наистина от Sound Effects прозореца -> Volume -> ReplayGain normalization -> Use value from tags. Отне ми известно време да ги намеря тези неща. Свикнал съм много с foobar2000. 🙂 Реално погледнато би трябвало да можеш да си провлачиш цялата музикална колеция в Tag Editor-а, и да я сканираш в режим "each folder as album" (ако албумите ти са организирани по папки) или "get album from tags" (ако албумите ти имат попълнени ID3v2 етикети/мета данни). След това активираш ReplayGain от Sound Effects и си избираш източника от падащото меню там. След анализ за ReplayGain се вписват две стойности: Album Gain и Track Gain. По принцип, ако дадената музикална колекция има цели албуми и обикновено се слушат целите, тогава Album Gain е по-подходящият източник. Ако музикалната колекция няма толкова много цели албуми и/или се използва често shuffle playback, и/или често се пуска ръчно дадено парче, т.е. слушането е по-хаотично, тогава Track Gain е по-логичният избор. Разбира се винаги може да се превключи от единия на другия в настройките. "Добра" зависи от гледната точка. 🙂 Но не, няма никакъв проблем да си обработиш колекцията с ReplayGain и след това (точно над падащото меню за избор на Source: File/Album) да си активираш Preamp и да зададеш желана стойност. Знам, че използва -4.5678 dB като примерна стойност, но средностатистическата няма да е такава изобщо, ако слушаш много/доста съвременна музика. Предполагам обаче, че ще е по-скоро в диапазона -7 dB до -10 dB. Много според зависи е. 🙂 Ако ще те успокои, аз съм си задал +5 dB preamp във foobar2000. 🙂 И ще напомня за опцията за допълнителен preamp посредством Equalizer APO, която споменах по-рано, ако искаш да видгнеш една идея силата на звука глобално.

Ако десинхронизацията е различна в различни позиции във файловете (т.е. да речем в началото е половин секунда и постепенно се увеличава, няма лесно решение. Ако десинхронизацията е постоянна и нямаш намерение да запазваш файловете, а само да изглеждаш, според мен просто използвай функционалността на видео плеъра, който ползваш, да "измести" аудиото. Повечето видео плеъри разполагат с подобни опции. В MPC-BE/HC например са + и - клавишите на нумеричната клавиатура. Ако десинхронизацията е постоянна и искаш да си запазиш файловете, можеш да използваш MKVToolNix да ги репакетираш в Matroska (.mkv) и да добавиш нужните настройки за "изместване" на аудио потока: - стартираш MKVToolNix GUI; - влачиш съответния файл; - маркираш аудио потока в долния подпрозорец; - вдясно, в поле "Delay (in ms)" въвеждаш нужната стойност в милисекунди (1 секунда = 1000 милисекунди) — ако искаш аудио потокът да "закъснява", въвеждаш нормално число, а ако искаш да "избързва", слагаш един минус отпред; - кликаш Start multiplexing.

Знам много малко за Android, защото телефоните са ми много неубодни като цяло и ги ползвам почти екслузивно като телефони, но ако не се лъжа, би трябвало да е в /data/data/com.android.chrome/, но дори и да е там, силно се съмнявам да можеш да я манипулираш ръчно, защото по всяка вероятност ще е защитена. Ще е по-добре някой по-запознат с Android да се изкаже по въпроса. Ако с Opera обаче работи сайтът, просто ползвай въпросния браузър. Или не съм разбрал правилно?

Ако това е единственият начин да се направи връзка, значи всичко трябва да е наред. Не знам дали въпросните конектори имат дупка на шайбата, за да може да се вкара кабелът директно отзад и после да се стегне. Ако са същите, можеш да се опиташ да ги "окабелиш" наново. Т.е. да свръжеш кабела, както е показано във видеото. Лично аз не съм използвал банани, защото ми се стори излишна работа. Признавам си, замислял съм се да купя банани и да ги монтирам на кабелите, които влизат в усилвателя, защото там е малко по-досадно за използване на терминалите директно, защото са доста нагъсто. При самите колони обаче наистина не виждам реална причина да използвам банани. Кабелът там си прави достатъчен контакт и свързването без банани е достатъчно лесно.

Ако и на трите системи има проблем, тогава можеш да опиташ да провериш за по-нова версия на фърмуеъра на устройството. Общи инструкции и линк за изтегляне има тук.

Шпайковете са предвидени за използване с килим или мокет. За твърди повърхности като паркет или ламинат, ползвай гумичките. Малко не разбрах. Ако говориш за входящите терминали, те би трябвало да са интегрирани в обвивката, за да не "стърчат навън". На снимката това са терминалите за лявата колона (червеният терминал под RJ-45 порта за LAN кабела и черният терминал под RCA входа за единия канал). Терминалите за дясната колона са същите, просто на снимката са заети. Ако си си купил банана конекторите на Nedis (към които си дал линк), трябва просто да свържеш кабела, който имаш с тях. Мисля, че в това видео са общо взето същите. След това просто вкарваш бананите в съответните терминали. Може да се наложи да натиснеш силно, за да влязат.

Като за начало наистина провери какво ще покаже CrystalDiskInfo. По принцип би било полезно да се тества и на друга система, защото така описан проблемът звучи като да е от страната на компютъра/софтуера, а не от страната на самото SSD.

Според мен има смисъл. SATA SSD-тата са доста остаряла технология, но по всяка вероятност сносен модел такова SSD ще е по-добре от това, което ти спомена. Следните модели са най-смислените варианти Crucial MX500, Kingston KC600, Samsung 870 EVO, SanDisk Ultra 3D или Western Digital Blue 3D (последният да не се бърка със SA510). Просто си избери капацитет и вземи най-евтиният модел от избрените в този капацитет. Доколкото виждам, това не е типична ATX система и не може да работи в ATX режим, а явно само в AT. В такъв случай не виждам какво може да се направи по въпроса. Нищо няма да загубиш да разгледаш дали в BIOS ще има нещо свързано с ATX режим, но след като начинът на работа се дължи на хардуера, не мисля, че ще откриеш нещо. Опитът ми с Linux дистрибуции е нулев, така че не мога да коментирам.

Ти искаш и вълкът да е сит, и агнето да е цяло. Вече обясних какво според мен е разумно да купиш. Ако толкова те гони параноя, там вече не мога да помогна. Нямам идея дали могат да се намерят точно такива кабели, каквито искаш. Напълно е възможно да има, но аз не съм търсил, защото за мен са просто огромен overkill и пълно прахосване на пари.

Аз ти казах, че според мен в таблицата се говори за реалната дължина на кабела. Т.е. твоите нужни 12 м са 40 фута. Според таблицата, за 6 Ома с тази дължина ти трябва между 16 и 14 AWG, но много по-близо до 16. Взискателните аудиофили биха си купили директно сигурно кабели с 10 AWG сечение и то за такива пари, че свят би ти се завил. Можем цял ден да си говорим за глупостите, които аудиофилите правят и в които вярват. Не, няма как кабел с по-голямо сечение да е по-зле. Винаги ще е по-добре. Въпросът е дали има смисъл да се дават повече пари (и отделно, че кабелът ще е по-труден за огъване и събиране в канали) за един кабел, ако друг би свършил същата работа. Според Cable.bg тук въпросният кабел е точно помеднен алуминий (CCA), какъвто е и кабелът от Vikiwat, който си споменал. Лично аз си поръчах кабела за моята система онлайн точно от Vikiwat. Според мен този ти върши работа. Леко кофти, че има допълнителна обвивка, която в твоя случай е безполезна и само ще заема място, но няма много други опции. То реално не е абсолютно задължително да е меден, може и да е помеднен алуминий наистина, но ще трябва сечението да е по-голямо, защото този метал не е толкова ефективен, колкото медта. Просто е доста по-практично да е меден.

На базата на написаното в статията и на допълнителни сметки, които направих, таблицата трябва да определя дължината на кабела, който свързва усилвателя с колоната, а не да е общата дължина на двете жила. Т.е. би трябвало всъщност първоначалните ми изчисления да са точни. Кабелите за колони имат в себе си два проводника. Единият е за плюсовия терминал на усилвателя (обикновено обозначен в червено), а другият е за минусовия терминал на усилвателя (обикновено обозначен в черно). Въпросните два проводника са всъщност съставени от доста/много тънки жила, затова и всъщност такъв проводник се нарича "многожилен проводник". Когато се споменава сечение, се има предвид площта на единия такъв проводник, т.е. ако споменатото сечение е 2 мм², то значи в кабела всеки от двата проводника е с такова сечение, затова и обикновено се пише "2х2мм²". Т.е. както те бях посъветвал първоначално да вземеш кабел с 1,5 или 2 мм² сечение, търсиш кабел 2x1,5 или 2x2. Конкретно с банани не съм се занимавал, свързал съм моите колони директно с терминалите, така че не съм се интересувал точно какви разновидности на този тип щекери има. Доколкото ми е ясно, е нужно просто да съобразиш размера на сечението, за което са предвидени банановите щекери, с това на кабела. Не е нужно да пасват идеално, но да няма голяма разлика между сечението на кабела с това, за какво сечение е предвиден даденият щекер. Можеш да вземеш и такива с позлатена метална част, особено ако нивото на влага е по-високо, където ще се ползват.

Не, няма. Нарича се маркетинг и апелиране към аудиофилите, които вярват на всичко. Ако не друго, то поне DALI си отговарят на името -- Danish Audiophile Loudspeaker Industries. 🙂 Разбира се има и ирония, защото звуковият им профил не е особено аудиофилски. Разбирам ти опасението, но в случая просто се опитват да изглеждат като примиум аудиофилска марка. Неслучайно препоръчват и техните си кабели, така че ако наистина им вярваш и им се доверяваш, ще е още по-добре да закупиш и кабелите от DALI. 🙂 Да. Както и кабели от който и да било друг магазин, който ти е под ръка, стига да са медни и да са с адекватно сечение спрямо дължината. Ако говорим за WiiM Ultra, явно наистина поддържа само конектори тип банан. Ето видео как да свържеш кабелите с бананите. За колоните можеш да направиш същото, но ще трябва да си закупиш конекторите отделно, ако в комплекта с усилвателя не са решили да включат и бройки за колоните. Разбира се можеш и да не използваш банани изобщо, а просто да развиеш гайката, да вкараш кабела в дупката и да затегнеш гайката. Тук се обяснява достатъчно добре. Задачата е проста, но няма чак такава нужда от строго специализиран продукт, който да има една единствена функция -- да преобразува от USB в оптичен сигнал. Това е сравнително нишов продукт. Просто в твоя случай нещата се навръзват така, че ти се налага да използваш подобен хардуер: 1) използваш лаптоп, а не настолен компютър (при който е по-вероятно да има оптичен изход или поне можеш да си прецениш дънната платка така, че да има такъв), а лаптопите не се славят с наличието на оптични или коаксиални аудио изходи; 2) имаш само един HDMI изход, който се използва; 3) избрал си ресийвър/усилвател, който няма HDMI изход, за да можеш да го поставиш в средата на веригата; 4) не искаш да използваш аналогов път на сигнала или Bluetooth. Повечето потребители няма да се озоват в тази ситуация поради една или друга причина. Понякога има нещо вярно, но според мен нещата са доста изравнени. Налагало ми се е да давам пари и по български сайтове, които да прежалвам след това. 🙂 Да, моя грешка. В такъв случай, можеш да се насочиш към кабел с около 3,5 или 4 мм² сечение и си готов. Разбира се няма логика да купуваш два отделни кабела в случая, защото този с по-голямото сечение ще свърши работа и за двете колони, така че просто можеш да вземеш да речем 20 м кабел (12 + 6 + малко отгоре, за да има отгоре за всеки случай, ако се окаже, че може би искаш и двата да са примерно мааалко по-дълги, така че закръгляме) и си готов. Не е нужно да се презастраховаш за спадове до 4 Ома, защото Oberon 5 не падат под 5 Ома.

Това не значи нищо. 1. "180W" е рейтингът на захранващия блок, което в общи линии определя максимума консумирана мощност. Никъде не се споменава каква е реалната консумация в ежедневието. То няма и как, защото силно зависи какво точно правиш. 2. Съвсем спокойно можеш да си сглобиш съвреманна конфигурация, която е по-икономична от това, с което си се сдобил. Т.е. не си мисли, че имаш някакъв компютър, който е супер икономичен спрямо съвременна платформа. Това е добра идея. Смяна на HDD със SSD един от най-адекватните начини да се подобри общата пъргавина на една стара система. Нов/друг компютър. Купуваш си друг втора употреба, който ще отговаря на нуждите ти, или си правиш изцяло нова/съвременна конфигурация.

Според потребител в тази тема въпросният модел поддържа само low density памети, т.е. са по-специфични. Коментарът е отпреди близо 9 години така че силно се съмнявам да можеш да намериш подобна памет някъде. Може би в някой магазин, който се специализира в продажбата на компютри втора употреба, макар че пак ме съмнява, защото въпросният модел е античен. То дори и да намериш, пак няма гаранция, че ще работи, защото мисля, че по официални данни се поддържа по 2 GB на слот (общо 4 GB).

Мислех, че колоните ще са по-близо до усилвателя. Както и да е. В такъв случай може би ще е по-добре да ползваш кабел със сечение от поне 1,5 мм², а за малко по-сигурно може би и 2 мм². Можеш да скочиш дори до 2,5 мм², ако има шанс да се наложи и доста по-дълга връзка. Според мен всичко над 2,5 мм² е доста overkill за твоя конкретен случай, но решението е твое. Ако разбирам правилно, независимо коя колона на какво разстояние е от усилвателя, трябва да се използват еднакви дължини на кабела, т.е. ако (да речем) лявата колона е на 1 м разстояние, а дясната -- на 10 м, то и двете трябва да са свързани към усилвателя посредством 10-метров кабел. Ако това е имано предвид, то е пълна глупост. Няма такова изискване. Важното за кабела, свързващ усилвателя с колоните е, да има поне под 10% (препоричително под 5%) от съпротивлението на колоните. Това е. Съпротивлението на кабела се определя от дължината и сечението му. Колкото по-дълъг е кабелът, толкова по-високо е съпротивлението му. Колкото по-голямо е сечението му, толкова по-високо е съпротивлението му. Затова, ако е нужен късичък кабел, няма проблеми да се ползва по-евтин такъв с по-голямо сечение. Ако ти е любопитно, тук има таблица с препоръчително сечение за различни дължини и натоварвания. Използва се американския калибър за проводници, където по-малкото число обозначава по-голямо сечение/диаметър, и имперски мерни единици за разстояние. Твоят 12-метров кабел е около 40 фута, което според горната таблица значи, че че за такава дължина ти е нужен кабел със сечение малко над 16 AWG. Намираме си някаква таблица из Интернет за конвертиране на американския калибър към метричната система и установяваме, че 16 AWG е около 1,3 мм², т.е. дори и да приемем, че ни е нужен кабел с мааалко по-голямо сечение от него, то 1,5 мм² ще е напълно достатъчно. Разбира се, ако искаш да се застраховаш, можеш да се насочиш и към 2 мм². Всичко над 2 мм² според мен е напълно излишно. Казано иначе, интересуват те следните неща: - кабелът да е меден, т.е. с медни жила (изобщо не е важно да е OFC/"oxygen-free copper"); - кабелът да е с 1,5 мм² или 2 мм² сечение, в зависимост колко искаш да се "застраховаш"; - кабелът да е с подходящата дебелина на PVC обвиквата/изолацията, за да можеш да вкараш два такива кабела в кабелния канал; - кабелът да има маркировка на жилата, например изолацията да е в два цвята (обикновено черно и червено) или на едно от жилата да има линия/ивица, за да можеш лесно да напаснеш поляритета от изходите на усилвателя с конекторите на колоните. Би трябвало да е много трудно да намериш кабел без някаква маркировка, но все пак да си го кажа. Не особено. Стига кабелът да няма съпротивление по-високо от 5% от това на колоните, другото не те вълнува. Ако примерно се окаже, че можеш да постигнеш същото съпротивление с метална закачалка за дрехи от гардероба, то значи тя ще върши същата работа като скъп кабел. Уловката е, че кабелът във VSystem е "марков", докато този от Технополис не е. Абсолютно никакъв проблем не е, стига успоредно с тях да няма и захранващи кабели. Ако имаш предвид екраниране, не, не ти е нужно, освен ако нямаш и радарна станция вкъщи. Ако имаш предвид буквално изолация, т.е. PVC обвивката на двете жила в дадения кабел, то няма значение колко е дебела в твоя случай, защото кабелите ще са в кабелни канали, които ще ги предпазват. Ако се налагаше кабелите да са изложени и да има шанс да бъдат настъпвани или притискани по някакъв начин, тогава малко по-дебела изолация не би била лоша идея. Най-вероятно ще върши прилична работа. Hifime UT23, S.M.S.L PO100, S.M.S.L PO100 Pro. Реално не виждам смисъл да се хвърляш на нещо скъпо. Процесът е доста семпъл, така че според дори евтиното китайско решение ще е напълно адекватно. Просто си харесай някакъв RCA кабел от същия магазин, от който ще си купиш кабела за връзка между усилвателя и колоните, и го мятай в кошницата. Няма някаква философия в избора.