Night_Raven

В случая не би трябвало да има особено значение дали имаш USB 3.0 порт. Да, няма да можеш да се възползваш от пълните гигабитови възможности на въпросната външна мрежова карта, ако нямаш USB 3.0, но идеята е да достигнеш 300 Mbps или поне да се доближиш, колкото се може повече до тази стойност. USB 2.0 има теоритичен максимален трансфер от 480 Mbps, а практичният е по-нисък, но би трябвало да е точно около 300 Mbps (+/-). Т.е. в случая по-ограничаващият фактор не е USB интерфейсът, а самият мрежов чип. Това, което ти сама спомена, не бях сигурен точно какво е, защото описанието не отговряше на артикула. На снимката се виждаше наистина външна мрежова карта, но USB конекторът беше USB 2.0, което само по себе си не е проблем (както описах), но ме навежда на мисълта, че чипът в продукта ще е 100-мегабитов, т.е. като на лаптопа ти, което напълно обезсмисля покупката на точно този артикул. Колкото до "триковете" във видеото. Смяната на DNS сървъра няма как да има ефект върху максималната достижима скорост при теглене. Може да има ускорение при зареждане на страници, ако ръчно въведеният DNS сървър е по-бърз от този на доставчика, но в повечето случаи разликите са пренебрежимо малки. Настройката на Preferred Band реално просто казва на мрежовата карта винаги да се свързва към 5 GHz мрежа в ситуациите, когато 1) наколо има и 2.4 GHz мрежи и 2) системата има име и парола за тях. Ако в настройките на Windows изтриеш запомнените данни за всички мрежи освен една (5 GHz), тогава винаги ще се свързваш към нея така или иначе.

Доколкото виждам, мрежовата карта на латопа е 100-мегабитова. Няма как да получиш над 100 мегабита по кабел в такъв случай. Казваш, че достигаш около 90 мегабита, което е до известна степен нормално, защото 100 Mbps ти е теоритичният максимум. И все пак според мен би следвало да си малко по-близо до него, да речем може би около 95 Mbps. Ако говорим за Wi-Fi, нещата се усложняват. Въпросната безжична карта има теоритичен максимум от 433 Mbps на 5 GHz мрежата, но тук наистина говорим за много теоритичен максимум. На практика максималната скорост ще е едно поне 20% надолу само заради факта, че става въпрос за безжична мрежа. Ще трябва устройството да е максимално близо до рутера и да няма никакви препятствия между тях. Също така има значение колко наситен е регионът с други мрежи и сигнали, които да окажат негативно влияние, но обикновено 5 GHz честота е по-свбодна, така че не би трябвало това да е голям фактор. Ако искаш по-надеждна връзка (т.е. кабел), по-скоро нещо такова ще ти свърши работа.

Приемам, че лаптопът разполага с гигабитова мрежова карта. Все пак, ще е добре, ако дадеш страница с конкретните технически данни за лаптопа. Как точно проверяваш скоростта на Интернет връзката? Какъв точно е рутерът? Това е Bluetooth адаптер, не безжична мрежова карта. Съмнява ме да видиш увеличение.

Да не би да мислиш, че това е диапазонът, в който да работи събуфърът? Това е диапазонът, от който можеш да си избереш crossover честотата. Честотите над crossover-а се изпращат към колоните. Честотите под crossover-а се изпращат към събуфъра. В твоя случай честотите над от 70 Hz нагоре се изпращат към колоните, а честотите от 70 Hz надолу (до 0 Hz) се изпращат към събуфъра. Честоти под 30 Hz се възпроизвеждат трудно. SB-1000 Pro не е толкова добър в тази насока, но то реално не трябва и да има особена нужда, защото музиката има много рядко някакво съдържание в този диапазон. Ако ще да имаш и събуфър за десетки хиляди, няма как да чуеш каквото и да било под 30 Hz, ако самото парче няма такова съдържание. Това не звучи като особена похвала. Да, така ми звучи и на мен, но по принцип идеята да не подаваш пълен сигнал към колоните, ако разполагаш със събуфър. Лично аз бих оставил въпросната опция изключена и бих настроил crossover-а някъде между 60 и 80, където е най-логично да е. Ти обаче си настрой системата така, както ти звучи най-добре. Явно е, че имаме много различни предпочитания.

Ти искаш да настроиш усилвателя така, че да пренасочва само честоти под 30 Hz към събуфъра, а всичко останало да си се изпраща към колоните? Защо да не се случи? Какво те кара да мислиш, че няма да се случи? Да не би да бъркаш какво точно прави опцията? Не би трябвало, но щом си мислиш, че няма ефект от нея...

Не очаквах интерес към туула толкова години по-късно. 🙂 Смених линка с такъв към pCloud. Дали ще остане временен или ще се превърне в постоянен, ще видим. Дано туулчето ти свърши работа.

Защото единият е само по заявка. Сторило ми се е, че вторият предложен кабел е 10 м (затова предложих 5 м), а се оказва, че е 2 м. Моя грешка. Не знам какво да кажа. Явно очакваш професионално озвучаване за дискотека/клуб/киносалон на цената и размерите на домашно оборудване. Това няма как да се случи. Законите на физиката съществуват. Събуфърът определено слиза достатъчно ниско за всеки жанр музика, освен може би орган. Ако ти имаш специфични изисквания и/или искаш даден честотен диапазон да е по-силно застъпен от друг, това вече е отделен въпрос. Можеш да опиташ да използваш някакъв еквалайзер да си завишиш желания честотен диапазон. Това не го разбрах. Явно съм забравил, че я има опцията. Не я използвам и съм забравил, че съществува. Абсолютно нормално. Няма никакъв смисъл crossover да се сложи на 30 Hz. Абсолютно никаква логика няма в това. Казано накратко, phase е настройка, която се опитва да "синхронизира" (така да се каже) субфъра с колоните. Ако те са извън фаза, може да се стигне до взаимна отмяна на звуковите вълни, т.е. басът да намалее и/или да звучи странно. Няма правилна настройка на фазата, т.е. настройваш малко или много по слух. Обикновено няма нужда да се настройва, т.е 0°C е оптималната настройка, но съвсем спокойно можеш да опиташ да я промениш и да я оставиш така, както ти харесва на теб. Повечето събуфъри имат само две опции: 0°C и 180°C. SVS, понеже използват по-задълбочена цифрова обработка, предлагат повече гъвкавост в тази насока. Прилича ми на опция, която събуфърите имат — когато известно време няма подаван сигнал, минават в режим standby; ако засекат сигнал, се включват. Може би това е подобно/същото. Ако е така, може би събуждането не е достатъчно грациозно и има пукане. Това не ми се струва релевантно за проблема и реално има смисъл да променяш тези настройки само ако имаш някакви проблеми със синхронизация на видео и аудио. Това ми прилича точно на опция, която има за цел да избегне проблеми, подобни на този, който имаш. Може би обаче не е достатъчна или не работи достатъчно добре. Можеш да се опиташ да актуализраш фърмуеъра на ресийвъра/усилвателя, ако вече не си го направил или вече не е с актуалната версия.

Последният кабел с мъжки към женски конектори + още един мъжки към мъжки (като този) би трябвало да свърши работа. В документацията пише, че е екраниран, така че трябва да е ОК. Намерих и това. Признавам, чак съмнително изглежда на фона на останалите кабели, но е напълно възможно да е редовен, ако наистина е RG59. Дори има голям шанс да си купя един, не пречи да имам алтернатива, за тези пари е нищо. Ако ти се чака, опция е AliExpress. Намерих това. Аз вече обясних, че с ReplayGain + малък preamp всъщност ще в по-безопасно положение спрямо без ReplayGain. Оттам насетне, ти прави каквото сметнеш за добре.

Изпраща се сигнал с много малко напрежение, следователно и токът е много малко, така че сечението на кабела е без значение. Би трябвало всеки кабел с добро екраниране да свърши работа. Продават се и "кабели за събуфъри", но те са доста по-къси от дължината, която ти е нужна, и обикновено са много скъпи. Просто намери някой кабел (RCA <-> RCA) с нужната дължина, който предлага прилична екранировка с оплетка или алуминиево фолио, и си готов. Не разбирам каква е толкова филосифията. Сканирай си колекцията и остави AIMP да впише стойностите. Попрегледай ги със скролиране, за да придобиеш груба представа как вървят стойностите и кои са общо най-компресираните парчета (т.е. кои имат нужда от най-голяма корекция). Предполагам, ще имаш много парчета с поне -9-10 dB, ако не и -11-12 dB. Ако имаш доста такива, то не виждам проблем просто да зададеш един preamp от +5-6 dB. Парчета, чиито ReplayGain стойности са да речем -3-4 dB, реално ще се възпроизвеждат по-силно от обикновено, но те са така или иначе тихи. Парчета, които са около -10 dB реално ще се възпроизвеждат по-тихо от обикновено, т.е. всъщност се отдалечаваш от ръба. Да, така песните ще са ти малко по-тихи, но не с толкова много, ще си в безопасната зона и ще са с уеднаквена сила, което е далеч по-приятно за слушане. Реално погледнато събуфърът ще помогне в тази насока. Добавяйки активен събуфър облекчаваш както колоните, така и усилвателя. Нискочестотните говорители на колоните вече няма да има нужда да възпроизвеждат най-проблемните и трудни за възпроизвеждане честоти, което ще ум олекоти работата доста: бобината ще загрява по-малко и като цяло механчният стрес ще е по-малък, защото ще има по-малко движение на конуса. Усилвателят също ще ти е благодарен, защото най-тежкият честотен диапазон, който изисква най-много мощност, ще се поеме от събуфъра, който си има автономно захранване. Това дори има положителен ефект и върху високочестотните говорители, макар и индиректно. Високочестотните говорители не се притесняват толкова от силен звук, колкото високочестотни хармоници. Те се образуват, когато усилвателят достига клипинг. С добавянето на събуфър, намаляваш риска усилвателят да достигне въпросния клипинг, защото, както споменах по-рано, най-трудният за възпроизвеждане честотен диапазон е делегиран на симпатичното черно кубче в ъгъла на стаята (събуфъра), което има една единствена цел — да изпълва стаята с радост и щастие. Не се имам много за мислител и философ, но... ако звукът/музиката е храна за душата, то басът е захарта. 🙂

Ако е било за кратко и в момента не забелязваш проблеми, най-вероятно колоните са били близо до или на ръба, т.е. може би за загрели достатъчно, за да се усети, но изглежда, че не са претърпели преманентни щети, особено, ако измерваш еднакво съпротивление от 4,3 Ohm. Можеш просто да пуснеш песни, които познаваш добре, на нормални/човешки нива ( 🙂 ) и да слушаш за някакви дефекти: тракане, бръмчене, пукане и др. неща, които не би трябвало да се чуват. Ако няма такива, можеш да повториш горното, но със синусоидално сканиране (sine sweep). Класическите са от 20 Hz до 20 kHz. Намират се в YouTube и трябва да ги има и на сайтове, които могат да ти генерират синусоида. За усилвателя, можеш да го оставиш да свири на нормално ниво за 10-ина минути и после да провериш дали загрява повече от обикновено и/или дали има някакъв нетипичен мирис от него. Също така, уверяваш се, че си усилил на нормално ниво, но спираш всякакъв звук и следиш за някакви брумове, свистене и т.н. шумове, каквито преди не е имало.

Не съм попадал на подобен софтуер. Каква точно е целта на занятието? Може да има алтернатива.

Ако и двата дълги теста са преминали без проблеми, значи има реален шанс с тези релокирани сектори проблемът да е "решен", така да се каже. Според мен можеш да продължиш да ползваш твърдия диск, ако ти върши работа, но имай едно на ум, избягвай да съхраняваш ценна информация там и следи състоянието периодично. Ако бройката релокирани сектори нараства с времето, значи проблемът се влошава и дискът е на път да се превърне в доста ефективно преспапие.

За проткола, аз не ги препоръчвам, защото ги имам. Т.е. донякъде ги препоръчвам, защото ги имам, но... имам конкретно тези, защото прекарах много време в търсене на ревюта, мнения, информация и т.н., преди да се спра на окончателно SVS. Дори съм писал два пъти на SVS. Отзивчиви са. Така че в действителност ги препоръчвам, защото са добри и доказани, а това, че ги притежавам, е щастливо съвпадение. 🙂 И двете са реални промоции. Пълната цена на SB-1000 Pro беше 1500 лева, а на PB-1000 Pro — 1900 лева. Виждам, че пълната цена на първия е останала непроменена, докато на втория е завишена с 60 лева. Но да, и двете намаления са реални. Нямам идея колко време ще са активни намаленията. AVStore ги правят рядко, по мои впечатления. Лично аз на твое място, ако щях да използвам събуфъра единствено за музика, бих си спестил пари и бих взел по-евтиния модел. За тези нужди и двата събуфъра са повече от достатъчни, просто единият е по-евтин и компактен, което го прави по-практичен. Парите обаче са си твои, което значи, че и крайната преценка също е твоя. Да, FOMO е. И съм съгласен, че е ефектът му може да е доста голям, но понякога трябва да се прояви малко воля. 🙂 Трудно е, аз не само не съм имунен на FOMO, но неведнъж съм бил въздействан от феномена, така че не мога да съдя други хора за това. И все пак правя опити понякога да се спра и замисля. Всъщност имах предвид да използваш един тон, но нищо не пречи да опиташ това, което ти каза, на различни честоти. Говорех и за двете. На снимките, от коя програма са горните стойности? Виждам, че долните са от Tag Editor-а на AIMP. Като цяло явно съм сгрешил и е възможно някои програми да имат леко различна имплементация на ReplayGain. AIMP например явно използва ReplayGain 1.0 според автора. foobar2000 използва ReplayGain 2.0. Така че, в твоя случай, след като ще използваш AIMP, все пак бих препоръчал изрично да премахнеш вписаните стойности или да не използваш опцията да се прескчат файловете, които вече имат вписани стойности, т.е. AIMP да си анализира всички файлове, без значение дали вече имат ReplayGain информация. foobar2000 използва "Album Artist", "Date" и "Album" полетата в етикетите. Ако и трите полета имат еднакви стойности, foobar2000 счита файловете за част от един и същ албум. Точно кои полета трябва да съвпадат, може да се настрои в опциите на програмата. За AIMP не знам как стои положението. Не мисля, че е глупост. Доколкото имам представа, в това, което казват, има някаква логика. Ако обаче на теб ти харесва повече звука, ако колоните са насочени към теб, тогава ги ползвай така. Няма "грешен" начин на конфигурация в случая.

Щом си успяла да прехвърлиш важните неща, препоръчвам да го занулиш. За целта можеш да използваш Drive Fitness Test for Windows. Стартираш, слагаш отметка, и кликаш Utilities -> Erase Disk. След това можеш да му пуснеш двата дълги теста: "Ext Test" (в основния прозорец) и "LongTest" (от Utilities). Ако дискът премине и двата теста, значи има шанс да поживее още известно време, т.е. проблемните сектори да не са симптом на друг, по-дълбок проблем. Ако дискът се провали на някой от тестовете, значи най-вероятно има някакъв по-сериозен проблем. В такъв случай най-вероятно няма да издържи още много. Разбира се няма как да кажа в двата случая точно колко живот му остава, просто в първия случай прогнозата е доста по-оптимистична. И в двата случая не бих го ползвал за важни данни.

PB-1000 Pro е по-способният събуфър, но ползата от него спрямо SB-1000 Pro е около 98-99% за филми (и видео игри, но ти не играеш такива). Разликата между двата, както би трябвало и сам да виждаш, е, че единият (PB-1000 Pro) е с порт. Това му дава по-голям запас в най-ниските честоти. Вижда се и в самото ревю, което ти дадох. PB-1000 Pro успява да достигне по-силен звук във всички тестове, но предимството му е различно в различните диапазони: Пренебрегваме тестовете с 125 Hz и 100 Hz, защото те ще се възпроизвеждат от колоните. При 80 Hz разликата е 1,4 dB, което е много малко. При 63 Hz разликата е 0,7 dB, което е нищожно малко. При 50 Hz разликата е 1,6 dB, което също е много малко. При 40 Hz разликата се увеличава мааалко по-забележимо на 4,5 dB. В общи линии в този диапазон ти е болшинството от бас в музиката. При 31,5 Hz разликата се увеличава на 6,5 dB, което не е голяма разлика, но не е и малка. При 25 Hz вече SB-1000 Pro започва да изостава по-сериозно, защото разликата е 12,6 dB, което определено е осезаемо. При 20 Hz дори при PB-1000 Pro се усеща лек спад в запаса, но пак си е над 101 dB, което е отлично, докато SB-1000 Pro 13,2 dB надолу. При 16 Hz дори PB-1000 Pro се "задъхва" леко, макар че 93 dB пак не е шега работа при толкова ниски честоти. SB-1000 Pro изобщо не се класира. Дори и да приемем, че ще слушаш музика, която има реално съдържание до около 30 Hz, дори тогава SB-1000 Pro успява да премине 100 dB. Основните недостатъци на SB-1000 Pro са под 30 Hz, защото колкото и добър инженер да си, законите на физиката съществуват и дазайн с порт (бас рефлекс) ще е винаги по-способен от затворен дизайн. Разбира се говорим за сравнение на адекватно проектирани събуфъри от един и същ "клас". Ако сравним отлично проектиран затворен събуфър за 2000 лева с недобре проектиран и/или евтин събуфър за 300 лева, е ясно кой ще е по-способният. Т.е. основният запас от сила на PB-1000 Pro е полезен за съдържание, което слиза под 30 Hz, което е често явление при филми/сериали, но много рядко при музика. Прегледай си графиките отново и виж сам реално колко малко енергия има в честотите под 40 Hz. Напомням да обърнеш внимание на скалата вляво и че е логаритмична, разлика от 10 dB е удвояване на силата. Т.е. ако хванем тази графика, то около 35 Hz имаш пик до -15 dB, а около 30 Hz имаме спад до -35 dB, което е 4 пъти по-тихо (от -35 до -25 dB имаме удвояване на силата, след което го удвояваме още веднъж до -15 dB). Лично аз не виждам смисъл да даваш повече пари за PB-1000 Pro за твоите нужди, особено при положение, че е и доста по-обемен. Компактността на SB-1000 Pro определено е плюс, защото може да ти даде по-голяма гъвкавост къде да го позиционираш. Притежавам и двата: SB-1000 Pro и PB-1000 Pro. 🙂 Първоначално купих SB-1000 Pro, но след време реших да мина на PB-1000 Pro, защото го ползвах ексклузивно за филми и игри (т.е. не за музика), така че мааалко ме глождеше отвътре, че не бях взел модела с порт, а и реално обмислях да сменя леко 5.1 системата на Edifier в спалнята, която е свързана към компютъра, която ползвам доста повече за музика, така че нещата си паснаха. То аз още не съм сменил компютърната 5.1 система, де, защото 1) не ми е спешно, 2) още се чудя дали да я запазя в 5.1 конфигурация или да мина на 2.1 (с някой продукт на WiiM, защото ще е по-евтино) и 3) защото ще трябва да сменям стойка на монитор, ще има още размествания и т.н., а аз съм леко мързелива личност. Не съм се опитвал да правя директни сравнения между двата събуфъра, но не съм усещал някаква по-осезаема разлика между тя, най-вероятно, защото не ги усилвам до краен предел. Струва ми се, че наистина PB-1000 Pro се справя една идея по-добре, но, както казах, не усилвам чак толкова много, че да събарям блока, а и всекидневната ми не е наистина голяма, за да има по-голям ефект от допълнителния капацитет на PB-1000 Pro. И да, доволен съм и от двата. 🙂 Ако ще използваш все пак тонове, а не музика, просто използвай това или нещо подобно. Ако имаш файлове, които вече имат ReplayGain стойности, не трябва да получиш различни такива, ако повториш анализа с AIMP, ако софтуерът, който първоначално е използван за анализ, е бил редовен. Шансът въпросните стойности да са надеждни е сигурно около 99,9%. Обикновено всеки софтуер, който може да анализира и прилага ReplayGain, е достатъчно сериозен, за да го направи по официалните параметри, а силно ме съмнява някой потребител, да е редактирал тези стойности ръчно в последствие. Съгласен съм. Просто напомнях, че няма да е фатално, ако се наложи да коригираш нещо после. На фона на всичко останало (избор/закупуване на електроника, планиране/разместване/позициониране, търсене/теглене/организиране на файлове и т.н.), ReplayGain е най-малкият проблем. 🙂 Не съм сигурен точно какво очакваш да ти кажа. Всеки добре проектиран събуфър ще може да се интегрира както трябва в дадена аудио система (т.е. всеки качествен събуфър ще пасне на колоните ти), а събуфърите на SVS са добре проектирани. Можеш да очакваш качествено възпроизвеждане на ниски честоти. 🙂 Задачата на колоните и събуфърите е да възпроизвеждат честотите линейно (т.е. да няма спадове и пикове) и силно, без да се стига до компресия. Разликата е, че колоните трябва да постигнат това на много голям диапазон от честоти — да речем от 20 000 Hz до 80 Hz, докато събуфърите трябва да го постигнат от 80 Hz до... колкото могат/успеят. Инженерните предизвикателства са различни. Поради естеството на събуфърите, при тях например няма нужда да се взема под внимание точно колко добре "разпръскват" звука. При колоните е важно как точно е проектиран високочестотният говорител ("пищялката") и как и къде е монтиран на предния панел, както и какъв вълновод се използва. Тези характеристики определят как колоната разпространява звук. Това е от значение за това къде точно седиш спрямо колоната. По принцип звукът по оста, т.е. ако си точно срещу колоната по хоризонталата и вертикалата, (може да) е различен от този, който ще чуваш, ако се отклониш от оста. Това важи с по-голяма сила за по-високите честоти, защото те са по-трудни за "разпръскване", защото дължината на вълната им е по-къса. Някои колони се справят все пак по-добре от други (имат по-ъгъл на , т.е. можеш да се изместиш повече наляво/надясно и/или надолу/нагоре от нивото на високочестотния говорител и да няма особена промяна. Например, звуковият профил на DALI е малко по-"ярък", т.е. имат малко завишени високи честоти, но официалната позиция на производителя е, че колоните им са проектирани да не са насочени точно към ухото на слушателя, а да са насочени по-скоро встрани от слушателя, както са червените колони на илюстрацията. Събуфърите нямат подобни проблеми, защото дължината на вълната на ниските честоти е много по-голяма, т.е. ниските честоти са всепосочни (omnidirectional) и се разпространяват много по-лесно. Това е причината един от признаците на добре интегриран събуфър да е да не може да бъде локализиран в стаята, т.е. ако не знаеш къде се намира събуфърът, да не можеш да прецениш къде е поставен на базата на слух. Също така не е нужно да съобразяваш събуфъра с ресийвър/усилвател, защото има автономно захранване. Няма нужда да напасваш възможностите на колоните (какво е съпротивлението им по целия честотен диапазон и каква максимална мощност могат да понесат) с възможностите на усилвателя. Обикновено официалните технически данни не разкриват цялата картина и е възможно два модела колони с еднакви характеристики да се свирят различно на един и същ усилвател. И все пак, реномираните производители на електроника имат достатъчно добре проектирани колони/ресийвъри/усилватели и дават достатъчно точна информация, за да могат да се напаснат без проблеми и забележими разлики. Събуфърите са освободени от това изискване, защото те вършат по-голямата част от работата сами. Казано иначе, ако имаш качествен (добре проектиран събуфър), "напасването" му е свързано основно с позиционирането му в стаята, защото акустиката е голям фактор.