Night_Raven

В случая би трябвало да поддържат. На тази снмка се вижда второ лого под единия USB-C порт за HP E24d G4, което, макар ниската разделителна способност на изображението, прилича на малко умалено лого на DisplayPort.

Ако лаптопът разполага с USB Type C порт с поддръжка на DisplayPort и ако мониторът разполага с USB Type C upstream порт с поддръжка на DisplayPort, трябва да можеш да използваш такъв кабел за връзка между лаптопа и първия монитор.

Не съм сигурен, че разбирам какво разбираш под „специални кабели“. Ако лаптопът и мониторът имат USB Type C с поддръжка на DisplayPort, то би трябвало да можеш да ползваш стандартен USB Type C кабел за връзка между тях, а след това, от първия монитор към втория да ползваш DisplayPort кабел. Напомням, че не съм правил подобни връзки, но според информацията, която виждам, така би трябвало да стоят нещата.

Най-евтината ще свърши работа. Просто вземаш два броя. Има логика да е така, но няма как да съм сигурен. За модела на Dell си използвал новия, аз говорех за втора употреба U2415. За HP е странно, на сайта на HP няма информация за USB Type C upstream, но явно наистина има. Не. Ще чуеш лоши отзиви за всеки производител, ако попиташ достатъчно хора. Ако трябва да споделя личен опит, ще е следният... В момента имам два монитора на Dell, които работят безпроблемно доста време. Единият е в експлоатация от около 10-ина години, а другият от около може би 8. Преди време имах друг монитор на Dell, който продадох на приятел. За жалост в даден момент е дефектирало захранването на монитора, но е издържал общо (при мен и при него) около/над 10 години. В офиса имаме около 6-7 монитора на Dell, които са в експлоатация от около също близо 10 години и не сме имали проблеми. Не твърдя, че Dell са перфектни монитори, но ми е много, много трудно да повярвам, че качеството им на изработка е по-лошо от средностатистическото. Личен опит с монитори на HP нямам, така че не се наемам да коментирам.

Не знам ти ли не си разбрал какво съм написал или аз не го обясних оптимално. Малко е засукано. ВижС'я™, що се отнася за скорост на трансфер, по-голямо число = винаги по-добре, но това не означава, че ще го усетиш на практика. В 99% от ситуациите тази по-висока скорост няма да влезе в реална употреба. В 99% от случаите няма реално да уплътниш скоростта на PCIe 3.0, камо ли на PCIe 4.0, камо ли на PCIe 5.0. По-високите скорости на PCIe 4.0/5.0 са по-реалистно полезни, когато имаш поне две такива устройства и ще прехвърляш много информация между тях много често. Ако наистина искаш да прехвърляш доста информация и си решил, че трябва да купиш PCIe 4.0 SSD, вземай това. Разликата в цената е ОК в случая. Също така, не забравяй, че USB 3.2 Gen 2 те ограничава до около 1200 MB/s скорост на трансфер така че ако прехвърляш от или на външно SSD, няма да видиш по-висока скорост от тази така или иначе. Да, би трябвало да излезе малко по-евтино. Ако вземеш модел с 16 GB памет и 512GB SSD за 2150 лева, после ще трябва да смениш тази памет с две банки по 32 GB, които ще ти излязат общо около 300-350 лева. Най-евтините M.2 SSD-тата с капацитет 4 TB започват от около 450 лева, но препоръчвам да се спреш на мааалко по-скъп вариант, като този. Общо това е около 3000 лева, което е общо взето цената на този лаптоп с 64 GB памет и 2 TB SSD. Т.е. получаваш същата памет и повече сторидж за същите пари. Не знам как стои положението с гаранцията обаче. И имай предвид, че това е Gigabyte. Това не е компания с дългогодишен опит при лаптопите. Не казвам, че не може да се окаже качествен. Напълно възможно е да е солидна изработка. Просто евентуално да имаш едно на ум. След като мониторите нямат upstream USB Type-C, може да се наложи да ползваш подобен кабел за връзка между лаптопа и първия монитор. След това, за връзка между първия и втория монитор, можеш да използваш стандартен DisplayPort кабел.

Технически е downgrade. На практика няма да го усетиш. Поколението на PCIe определя теоритичния максимум на скоростта на трансфер, която SSD-то може да достигне. Тази скорост е фактор само и единствено, когато искаш да прехвърляш информация между сходни SSD-та и въпросната информация е със специфичен размер, който е в общо линии размера на псевдо SLC кеша на устройството. Всички съвременни SSD-та използват псевдо SLC кеш (pSLC), т.е. използват вече наличните TLC/QLC клетки в SLC режим, което значи, че се изшолзват три пъти повече клетки за даден капацитет, но се печели скорост. Идеята е, че ако има много голям файл, който трябва да се запише на SSD-то, той се записва директно първо в кеша (т.е. записът се извършва моментално), а после SSD-то на заден фон си разпределя информацията по нужните клетки и освобождава въпросния кеш. Записът във въпросния кеш се извършва общо взето на максималната скорост предоставяна от PCIe. Когато обаче се наложи да се прехвърля доста повече информация, която няма да се побере в кеша, в началото записът ще е бърз, докато кешът се напълни, а след това скоростта пада на тази, която NAND паметта може да поддържа. Ще дам пример. Ако искаш да прехвърлиш 200 GB информация на PCIe 4.0 SSD със 100 GB pSLC кеш, първите 100 GB ще се запишат на примерно 5 GB/s скорост, докато вторите 100 GB ще се запишат на примерно 500-600 MB/s. Ако копираш на PCIe 3.0 SSD, то първите 100 GB биха се записали примерно на 3.5 GB/s, а вторите 100 GB — отново на 500-600 MB/s. Т.е. с по-бързото SSD ще спестиш 10-ина секунди за първите 100 GB. Т.е. по-високата скорост предлагана от PCIe 4.0/5.0 е от значение само докато се използва pSLC. След това, TLC и особено QLC са много, много далеч от тези скорости. Ако пък копираш малко количество информация, да речем 1 GB, това е напълно в капацитета на PCIe 3.0, така че ще се копира моментално дори и на такова SSD, така че няма да усетиш разлика в скоростта между PCIe 3.0 и PCIe 4.0/5.0. И имай предвид, че това е от значение само за запис и разбира се е нужно източникът ти да може да поддържа такива скорости. Ако прехвърляш от устройство/източник, който не може да надвиши да речем 1 GB/s, не те грее по никакъв начин дали SSD-то ти е PCIe 3.0 или 5.0. Ако говорим за четене, скоростите на PCIe 3.0 са предостатъчни, за да се зареди/отвори който и да било файл достатъчно бързо. Да обобщя: максималните скорости на PCIe 4.0/5.0 са хубаво нещо, но са от практическа полза в доста специфични ситуации. В 99% от случаите просто няма да усетиш разлика. Ако говориш за втора употреба, не намерих алтернатива. Всичко останало е или на цена, която обезсмисля покупката втора употреба, или просто е прекалено стар/слаб модел. Ако говориш за чисто нов лаптоп, тогава има и други варианти, но в повечето случаи ми се стори, че се плащат още пари без реална полза. Т.е. предложеният модел предлага доста добро съотношение цена/екстри/производителност. Не казвам, че не може да има и други сносни оферти, но малко не ми се занимава да прелиствам всеки модел. Ако си си харесал друг модел, кажи кой, за да погледна.

Ако говорим за M.2 SSD за сторидж, бих предложил това. За 2.5" — това. За външен сторидж — това. Не съм убеден, че USB-C портовете на лаптопите са Gen 2x2, така че не виждам голям смисъл да се хвърляш на външно SSD, което също е Gen 2x2, но ако имаш желание за такова, тогава това ти е вариантът.

Дори и през Google се намират. Да речем, Ardes предлагат такива памети. Vali също имат някакви. Тази и тази. Иначе, ако питаш дали даден DIMM слот може да е забранен през BIOS, не.

Може би имаш предвид това „up to 8TB“. Не съм сигурен доколко това е валидно. Може да са го писали, когато все още не е имало 4 TB SSD-та на пазара. Не казвам, че гарантирам, че лаптопът ще може да се справи с 4 TB SSD, наистина е възможно да има някакво ограничение, но по принцип не би трябвало. За какви капацитети говорим?

Мисля, че си го разбрал погрешно, което не е учудващо, защото документацията определено не е достатъчно ясна. Нормално явление. Доколкото успях да разбера, лаптопът има общо два M.2 слота. Единият (основният) е с комбиниран форм фактор 2242 и 2280 (т.е. по-късите и стандартните „дълги“ SSD-та), докато вторият е 2280. Т.е в основния слот по подразбиране има 2242 SSD, но на негово място можеш да инсталираш и 2280 (има standoff вдясно от батерията, вижда се на това видео). Ако монтираш 2242 SSD, максималният капацатитет е 1 TB. Ако монтираш 2280 SSD, тогава няма такова ограничение. За втория слот няма ограничение, защото е 2280. Поне аз така разчитам ситуацията. ОК, но в случая максимумът за модела на HP ще е според мен с три броя SSD, не четири, защото не смятам, че ще имаш нужните адаптери. Както споменах по-горе, по моите разбирания, ограничението от 1TB би трябвало да се отнася само за 2242 SSD-та. Т.е. ако замениш заводското с някакво стандартно (2280) по твой избор, ще може да e колкото искаш. Плюс още един слот с каквото SSD желаеш. Т.е. ако си склонен да смениш SSD-тата, с които идват лапоптите, то моделът на HP ти предлага общо три слота (два M.2 и един 2.5), докато моделът на Lenovo ти предлага два (M.2). Това значи, че максимумът за модела на HP е 16 TB: два броя М.2 по 4 TB и един брой 2.5" по 8 TB. Моделът на Lenovo има максимум от 8 TB (два броя M.2 по 4 TB). Разбира се това значи много високи суми, защото 4 TB SSD-тата не са никак евтини, а 8 TB в момента има само 2.5" на Samsung QVO и цената е около 1200 лева (+/-). За външни ми е трудно, защото не ги следя. Ако е за обикновен сторидж, би трябвало всичко да свърши работа, т.е. избираш си капацитет, избираш дали ще се свързва посредством USB Type A или Type C и купуваш най-евтиния модел, който отговаря на тези две изисквания. Protection Box го има тук, но разнообразието на магазини е малко. Protection Strip няма опция за USB портове.

За най-евтиния вариант имах предвид това. Оправих линка. Имаш предвид, че това те спира да не купиш модела на HP, който е втора употреба? Не знам точно изчисляваш тези капацитети. Първо, приемаш, че HP Zbook Fury 15 G7 ще има нужните адептери, за да можеш да монтираш допълителни две M.2 SSD-та. Тези адаптери се продават отделно и силно, силно се съмнявам случайно да са включени към този лаптоп втора употреба. Второ, приемаш, че всичките SSD-та ще са по 2TB? Не че не е възможно, но вече ще имаш едно SSD от 512 GB, което значи, че ще трябва изрично да го замениш. Трето, приемаш, че ще второто SSD, което ще можеш да монтираш в LOQ 15ARP9, ще е 1 TB? Написал си 2 TB, а моделът вече разполага с едно SSD от 1 TB, така че щом считаш, че максимумът е 2 TB, значи автоматично приемаш, че и второто ще е 1 TB? Да, Zbook Fury 15 G7 има по-висок потенциал за сторидж, защото дори и да няма адаптери за още две M.2 SSD-та, поне ще можеш да монтираш едно 2.5" SSD, така че общият брой ще е три, докато при LOQ 15ARP9 общият брой е два, но пък започваш с малко повече. Ако не смениш основните SSD-та и приемем, че купуваш по 2 TB допълнителни, тогава LOQ 15ARP9 ще разполага с общо 3 TB, а Zbook Fury 15 G7 — с 4,5 TB. Разликата наистина е в полза на Zbook Fury 15 G7, но съотношението не е 4:1, както го изкара. Това ти сам си го преценяваш. Не виждам какъв е проблемът. Независимо каква комбинация от дисплеи ползваш, винаги можеш да си влезеш в настройките им и да им зададеш 60 Hz, за да е еднаква честотата навсякъде, ако те дразни, че има разминавания и че при някой от дисплеите всичко става по-плавно. Лично аз имам два монитора, единият от които съм го настроил на 120 Hz, а вторият е на 60 Hz, защото не може повече. Вторият не го ползвам толкова активно и е за странични неща, така че не е проблем изобщо, че е с по-ниска честота на опресняване. Лично аз, ако трябваше да избирам външен сторидж с такъв капацитет, дори не би ми минало през ума да купувам механичен твърд диск. Със SSD получаваш: 1) драстично по-висока скорост спрямо HDD; 2) по-ниска консумация на енергия; 3) сигурност, че дори и да изтървеш диска, на земята, няма шанс шокът да повреди механиката вътре или да накара главата да надере плочите. По т. 2: това не е фактор изобщо при настолни системи, но при лаптопи може да е, защото те са предвидени да са мобилни и ако ти се наложи да ползваш лаптопа на батерия, но с допълнителния сторидж свързан, по-ниската консумация може да помогне да изтискаш мааалко повече време от батерията. По т. 3: външните твърди дискове би трябвало да са достатъчно добре проектирани, за да намалят шанса от критични щети, ако бъдат ударени или паднат на земята. И все пак, такъв риск при SSD няма изобщо, така че защо да имаш намален шанс от мъртъв сторидж, ако можеш да имаш никакъв шанс от мъртъв сторидж. Ако ще купуваш 1 или 2 TB външен сторидж, си заслужава да се дадат повече пари за SSD, особено при 1 TB. Вече при 4 TB е друго.

Защото е клас А-, т.е. може да има някакви проблеми с панела. Те могат да казват, че са незначителни, но за мен това са важни неща. Ако ти се рискува забележките да не са по панела, а да са по корпуса, или да са по панела, но наистина да са незначителни, също е адекватен избор. Ако се чувстваш щедър, това. Ако не се чувстваш щедър, това. Ако се чувстваш стиснат, това. Осезаемо по-добър процесор. Драстично по-добра видео карта. SSD с двоен капацитет. Дисплей с висока честота на опресняване. Ако вярваме на техническите данни за дисплеите, не е сигурно дали дисплеят на HP или на Lenovo може да е по-ярък. Зависи точно кой панел в в дадения модел. Основната разлика е видео картата. След това е процесорът. След това е SSD. Високата честота на опресняване на дисплея на LOQ 15ARP9 може да е приятна, ако се наложи да използваш лаптопа без отделни монитори. Има риск обаче после, като се върнеш на 60 Hz, да усетиш разлика. При това положение, може би мониторите на Dell ще са една идея по-добър избор, защото поне достигат ~75 Hz. Не че ще е същото като 144 Hz, но е все пак повече от 60 Hz.

На снимките са два. Да, разбира се. Това е твоята вътрешна мрежа, която рутерът ти създава. Всички устройства, които се свързват към рутера посредством кабел (ethernet) или безжична връзка (Wi-Fi), стават част от въпросната мрежа и могат да комуникират помежду си, което включва и споделяне на файлове (което може да е малко опърничаво на моменти), създаване на сървъри и т.н. Идеята на рутера е да обедини множество устройства в една обща мрежа и ако има достъп до Интернет, той е споделен за всичките устройства във въпросната мрежа. Да. USB 3.2 Gen 1 (т.е. USB 3.0) има максимална реална скорост на трансфер от порядъка на 330 МБ/с. Никой твърд диск не се доближава до тази скорост, в най-добрия случай един съвременен твърд диск може да достигне около 160-170 МБ/с. Така че няма смисъл да се комбинира твърд диск, особено 2.5" (защото са още по-бавни от 3.5") с по-бърз и скъп USB контролер. Външните SSD са вече друга бира разбира се. Там скоростите са доста по-високи, но пак си зависи от конкретния модел. Последният върпос не го разбрах. Защо да е демоде да си купиш сторидж? Тук.

Сигурен ли си, че exe файлът е 100% един и същ на различните компютри? Ако да, тогава е наистина странно. Ако ти се занимава, можеш да копираш шрифтовете от папка C:\Windows\Fonts от компютър, на който приложението работи нормално, на компютъра, на който има проблем.

Да, моделът на Dell разполага с повече портове като цяло, но и двата модела имат DisplayPort вход и DisplayPort изход, т.е. поддържат daisy-chain. Ти нали това искаше? Препоръчвам Dell често, защото е доказан производител, марката е налична в много магазини, има голямо разнообразие и в общи линии нямат слаб модел. Това не значи, че няма други производители на качествени монитори, но Dell имат прилични модели за почти всички нужди. Единствено за хардкор гейминг не са особено подходящи, но те имат Alienware за този сегмент, макар че там другите производители често имат по-добри предложения. Ако искаш да достъпиш съдържанието от Интернет, т.е. не си вкъщи и искаш достъп, тогава да, няма как да преодолееш ограничението на доставчика. Ако обаче си вкъщи, имаш да речем две устройства свързани посредством кабел и 1Gbps портове, тогава USB 2.0 няма да успее да уплътни връзката. Същото може да се отнася и ако имаш устройство на Wi-Fi 6, свързано към 5GHz мрежата и е в близост до рутера, защото тогава има голям шанс да успееш да получиш двойна скорост на това, което ти предлага USB 2.0. Не мога да разбера кое е сложното. Мислиш, че доставчикът определя скоростта и на вътрешните ти мрежи? USB 3.0 портовете в повечето случаи са си сини, но това не е някакво правило или изискване, така че понякога са в друг цвят. Най-често са с различен цвят, когато са на преден панел на някоя кутия, защото тогава може за USB порта да се използва цвят, който пасва по-добре на някои акценти на кутията. Например Deepcool и техните синьозелени портове или Corsair и техните жълти портове. В твоя случай TP-Link Archer AX1800 е с USB 2.0 порт. В общи линии това е. Бройки има немалко, но реалните модели не са много. Като елиминираме прекалено скъпите (защото тогава по-добре ново), тези, които имат забележки, и тези, които не отговарят на изискванията, не остават много варианти.