Night_Raven

Ако е било за кратко и в момента не забелязваш проблеми, най-вероятно колоните са били близо до или на ръба, т.е. може би за загрели достатъчно, за да се усети, но изглежда, че не са претърпели преманентни щети, особено, ако измерваш еднакво съпротивление от 4,3 Ohm. Можеш просто да пуснеш песни, които познаваш добре, на нормални/човешки нива ( 🙂 ) и да слушаш за някакви дефекти: тракане, бръмчене, пукане и др. неща, които не би трябвало да се чуват. Ако няма такива, можеш да повториш горното, но със синусоидално сканиране (sine sweep). Класическите са от 20 Hz до 20 kHz. Намират се в YouTube и трябва да ги има и на сайтове, които могат да ти генерират синусоида. За усилвателя, можеш да го оставиш да свири на нормално ниво за 10-ина минути и после да провериш дали загрява повече от обикновено и/или дали има някакъв нетипичен мирис от него. Също така, уверяваш се, че си усилил на нормално ниво, но спираш всякакъв звук и следиш за някакви брумове, свистене и т.н. шумове, каквито преди не е имало.

Не съм попадал на подобен софтуер. Каква точно е целта на занятието? Може да има алтернатива.

Ако и двата дълги теста са преминали без проблеми, значи има реален шанс с тези релокирани сектори проблемът да е "решен", така да се каже. Според мен можеш да продължиш да ползваш твърдия диск, ако ти върши работа, но имай едно на ум, избягвай да съхраняваш ценна информация там и следи състоянието периодично. Ако бройката релокирани сектори нараства с времето, значи проблемът се влошава и дискът е на път да се превърне в доста ефективно преспапие.

За проткола, аз не ги препоръчвам, защото ги имам. Т.е. донякъде ги препоръчвам, защото ги имам, но... имам конкретно тези, защото прекарах много време в търсене на ревюта, мнения, информация и т.н., преди да се спра на окончателно SVS. Дори съм писал два пъти на SVS. Отзивчиви са. Така че в действителност ги препоръчвам, защото са добри и доказани, а това, че ги притежавам, е щастливо съвпадение. 🙂 И двете са реални промоции. Пълната цена на SB-1000 Pro беше 1500 лева, а на PB-1000 Pro — 1900 лева. Виждам, че пълната цена на първия е останала непроменена, докато на втория е завишена с 60 лева. Но да, и двете намаления са реални. Нямам идея колко време ще са активни намаленията. AVStore ги правят рядко, по мои впечатления. Лично аз на твое място, ако щях да използвам събуфъра единствено за музика, бих си спестил пари и бих взел по-евтиния модел. За тези нужди и двата събуфъра са повече от достатъчни, просто единият е по-евтин и компактен, което го прави по-практичен. Парите обаче са си твои, което значи, че и крайната преценка също е твоя. Да, FOMO е. И съм съгласен, че е ефектът му може да е доста голям, но понякога трябва да се прояви малко воля. 🙂 Трудно е, аз не само не съм имунен на FOMO, но неведнъж съм бил въздействан от феномена, така че не мога да съдя други хора за това. И все пак правя опити понякога да се спра и замисля. Всъщност имах предвид да използваш един тон, но нищо не пречи да опиташ това, което ти каза, на различни честоти. Говорех и за двете. На снимките, от коя програма са горните стойности? Виждам, че долните са от Tag Editor-а на AIMP. Като цяло явно съм сгрешил и е възможно някои програми да имат леко различна имплементация на ReplayGain. AIMP например явно използва ReplayGain 1.0 според автора. foobar2000 използва ReplayGain 2.0. Така че, в твоя случай, след като ще използваш AIMP, все пак бих препоръчал изрично да премахнеш вписаните стойности или да не използваш опцията да се прескчат файловете, които вече имат вписани стойности, т.е. AIMP да си анализира всички файлове, без значение дали вече имат ReplayGain информация. foobar2000 използва "Album Artist", "Date" и "Album" полетата в етикетите. Ако и трите полета имат еднакви стойности, foobar2000 счита файловете за част от един и същ албум. Точно кои полета трябва да съвпадат, може да се настрои в опциите на програмата. За AIMP не знам как стои положението. Не мисля, че е глупост. Доколкото имам представа, в това, което казват, има някаква логика. Ако обаче на теб ти харесва повече звука, ако колоните са насочени към теб, тогава ги ползвай така. Няма "грешен" начин на конфигурация в случая.

Щом си успяла да прехвърлиш важните неща, препоръчвам да го занулиш. За целта можеш да използваш Drive Fitness Test for Windows. Стартираш, слагаш отметка, и кликаш Utilities -> Erase Disk. След това можеш да му пуснеш двата дълги теста: "Ext Test" (в основния прозорец) и "LongTest" (от Utilities). Ако дискът премине и двата теста, значи има шанс да поживее още известно време, т.е. проблемните сектори да не са симптом на друг, по-дълбок проблем. Ако дискът се провали на някой от тестовете, значи най-вероятно има някакъв по-сериозен проблем. В такъв случай най-вероятно няма да издържи още много. Разбира се няма как да кажа в двата случая точно колко живот му остава, просто в първия случай прогнозата е доста по-оптимистична. И в двата случая не бих го ползвал за важни данни.

PB-1000 Pro е по-способният събуфър, но ползата от него спрямо SB-1000 Pro е около 98-99% за филми (и видео игри, но ти не играеш такива). Разликата между двата, както би трябвало и сам да виждаш, е, че единият (PB-1000 Pro) е с порт. Това му дава по-голям запас в най-ниските честоти. Вижда се и в самото ревю, което ти дадох. PB-1000 Pro успява да достигне по-силен звук във всички тестове, но предимството му е различно в различните диапазони: Пренебрегваме тестовете с 125 Hz и 100 Hz, защото те ще се възпроизвеждат от колоните. При 80 Hz разликата е 1,4 dB, което е много малко. При 63 Hz разликата е 0,7 dB, което е нищожно малко. При 50 Hz разликата е 1,6 dB, което също е много малко. При 40 Hz разликата се увеличава мааалко по-забележимо на 4,5 dB. В общи линии в този диапазон ти е болшинството от бас в музиката. При 31,5 Hz разликата се увеличава на 6,5 dB, което не е голяма разлика, но не е и малка. При 25 Hz вече SB-1000 Pro започва да изостава по-сериозно, защото разликата е 12,6 dB, което определено е осезаемо. При 20 Hz дори при PB-1000 Pro се усеща лек спад в запаса, но пак си е над 101 dB, което е отлично, докато SB-1000 Pro 13,2 dB надолу. При 16 Hz дори PB-1000 Pro се "задъхва" леко, макар че 93 dB пак не е шега работа при толкова ниски честоти. SB-1000 Pro изобщо не се класира. Дори и да приемем, че ще слушаш музика, която има реално съдържание до около 30 Hz, дори тогава SB-1000 Pro успява да премине 100 dB. Основните недостатъци на SB-1000 Pro са под 30 Hz, защото колкото и добър инженер да си, законите на физиката съществуват и дазайн с порт (бас рефлекс) ще е винаги по-способен от затворен дизайн. Разбира се говорим за сравнение на адекватно проектирани събуфъри от един и същ "клас". Ако сравним отлично проектиран затворен събуфър за 2000 лева с недобре проектиран и/или евтин събуфър за 300 лева, е ясно кой ще е по-способният. Т.е. основният запас от сила на PB-1000 Pro е полезен за съдържание, което слиза под 30 Hz, което е често явление при филми/сериали, но много рядко при музика. Прегледай си графиките отново и виж сам реално колко малко енергия има в честотите под 40 Hz. Напомням да обърнеш внимание на скалата вляво и че е логаритмична, разлика от 10 dB е удвояване на силата. Т.е. ако хванем тази графика, то около 35 Hz имаш пик до -15 dB, а около 30 Hz имаме спад до -35 dB, което е 4 пъти по-тихо (от -35 до -25 dB имаме удвояване на силата, след което го удвояваме още веднъж до -15 dB). Лично аз не виждам смисъл да даваш повече пари за PB-1000 Pro за твоите нужди, особено при положение, че е и доста по-обемен. Компактността на SB-1000 Pro определено е плюс, защото може да ти даде по-голяма гъвкавост къде да го позиционираш. Притежавам и двата: SB-1000 Pro и PB-1000 Pro. 🙂 Първоначално купих SB-1000 Pro, но след време реших да мина на PB-1000 Pro, защото го ползвах ексклузивно за филми и игри (т.е. не за музика), така че мааалко ме глождеше отвътре, че не бях взел модела с порт, а и реално обмислях да сменя леко 5.1 системата на Edifier в спалнята, която е свързана към компютъра, която ползвам доста повече за музика, така че нещата си паснаха. То аз още не съм сменил компютърната 5.1 система, де, защото 1) не ми е спешно, 2) още се чудя дали да я запазя в 5.1 конфигурация или да мина на 2.1 (с някой продукт на WiiM, защото ще е по-евтино) и 3) защото ще трябва да сменям стойка на монитор, ще има още размествания и т.н., а аз съм леко мързелива личност. Не съм се опитвал да правя директни сравнения между двата събуфъра, но не съм усещал някаква по-осезаема разлика между тя, най-вероятно, защото не ги усилвам до краен предел. Струва ми се, че наистина PB-1000 Pro се справя една идея по-добре, но, както казах, не усилвам чак толкова много, че да събарям блока, а и всекидневната ми не е наистина голяма, за да има по-голям ефект от допълнителния капацитет на PB-1000 Pro. И да, доволен съм и от двата. 🙂 Ако ще използваш все пак тонове, а не музика, просто използвай това или нещо подобно. Ако имаш файлове, които вече имат ReplayGain стойности, не трябва да получиш различни такива, ако повториш анализа с AIMP, ако софтуерът, който първоначално е използван за анализ, е бил редовен. Шансът въпросните стойности да са надеждни е сигурно около 99,9%. Обикновено всеки софтуер, който може да анализира и прилага ReplayGain, е достатъчно сериозен, за да го направи по официалните параметри, а силно ме съмнява някой потребител, да е редактирал тези стойности ръчно в последствие. Съгласен съм. Просто напомнях, че няма да е фатално, ако се наложи да коригираш нещо после. На фона на всичко останало (избор/закупуване на електроника, планиране/разместване/позициониране, търсене/теглене/организиране на файлове и т.н.), ReplayGain е най-малкият проблем. 🙂 Не съм сигурен точно какво очакваш да ти кажа. Всеки добре проектиран събуфър ще може да се интегрира както трябва в дадена аудио система (т.е. всеки качествен събуфър ще пасне на колоните ти), а събуфърите на SVS са добре проектирани. Можеш да очакваш качествено възпроизвеждане на ниски честоти. 🙂 Задачата на колоните и събуфърите е да възпроизвеждат честотите линейно (т.е. да няма спадове и пикове) и силно, без да се стига до компресия. Разликата е, че колоните трябва да постигнат това на много голям диапазон от честоти — да речем от 20 000 Hz до 80 Hz, докато събуфърите трябва да го постигнат от 80 Hz до... колкото могат/успеят. Инженерните предизвикателства са различни. Поради естеството на събуфърите, при тях например няма нужда да се взема под внимание точно колко добре "разпръскват" звука. При колоните е важно как точно е проектиран високочестотният говорител ("пищялката") и как и къде е монтиран на предния панел, както и какъв вълновод се използва. Тези характеристики определят как колоната разпространява звук. Това е от значение за това къде точно седиш спрямо колоната. По принцип звукът по оста, т.е. ако си точно срещу колоната по хоризонталата и вертикалата, (може да) е различен от този, който ще чуваш, ако се отклониш от оста. Това важи с по-голяма сила за по-високите честоти, защото те са по-трудни за "разпръскване", защото дължината на вълната им е по-къса. Някои колони се справят все пак по-добре от други (имат по-ъгъл на , т.е. можеш да се изместиш повече наляво/надясно и/или надолу/нагоре от нивото на високочестотния говорител и да няма особена промяна. Например, звуковият профил на DALI е малко по-"ярък", т.е. имат малко завишени високи честоти, но официалната позиция на производителя е, че колоните им са проектирани да не са насочени точно към ухото на слушателя, а да са насочени по-скоро встрани от слушателя, както са червените колони на илюстрацията. Събуфърите нямат подобни проблеми, защото дължината на вълната на ниските честоти е много по-голяма, т.е. ниските честоти са всепосочни (omnidirectional) и се разпространяват много по-лесно. Това е причината един от признаците на добре интегриран събуфър да е да не може да бъде локализиран в стаята, т.е. ако не знаеш къде се намира събуфърът, да не можеш да прецениш къде е поставен на базата на слух. Също така не е нужно да съобразяваш събуфъра с ресийвър/усилвател, защото има автономно захранване. Няма нужда да напасваш възможностите на колоните (какво е съпротивлението им по целия честотен диапазон и каква максимална мощност могат да понесат) с възможностите на усилвателя. Обикновено официалните технически данни не разкриват цялата картина и е възможно два модела колони с еднакви характеристики да се свирят различно на един и същ усилвател. И все пак, реномираните производители на електроника имат достатъчно добре проектирани колони/ресийвъри/усилватели и дават достатъчно точна информация, за да могат да се напаснат без проблеми и забележими разлики. Събуфърите са освободени от това изискване, защото те вършат по-голямата част от работата сами. Казано иначе, ако имаш качествен (добре проектиран събуфър), "напасването" му е свързано основно с позиционирането му в стаята, защото акустиката е голям фактор.

Ако след смяна на настройките на AIMP и смесване на аудио потоци от него и браузъра продължаваш да чуваш пукане, поне според мен, означава, че не е заради разликите в честотите на дискретизация. Според мен е време да тестваш предложението с Equalizer APO. Не задължително, но когато става въпрос за музика, не виждам голям смисъл субуфърът да е диспропорционално по-скъп от останалите компоненти. Филмите обаче са друга бира. Тогава събуфърът ти е в общи линии най-важният елемент и е напълно нормално цената му да двойна или дори тройна спрямо да речем предните колони. Тук. Не бях решил дали ще купувам събуфър, защото не бях решил кога точно щях правя 5.1 системата. Да, но пак се използват синусоиди, просто няколко/доста и с различни честоти. Не се използва музика. Ако искаш, използвай музика, не целиш някаква висока прецизност на измерванията. Да, има достатъчно сайтове, които могат да ти генерират сигнал с избрана от теб честота. Стандартът е 1 kHz (както е във видеото). Не виждам такава опция в AIMP. Нямам идея дали аз не успях да я намеря, няма опция изобщо или се извършва по подразбиране. Във foobar2000 имам опция да избера дали само да се приложат стойностите от ReplayGain или да се приложат + да се предотврати clipping. Помня, че и аз търсих преди време информация за нещо подобно, но установих, че каквито и параметри да си избереш и каквито изчисления да правиш, няма как да получиш някаква универсална стойност, защото нещата зависят от това какви песни имаш в колекцията си. Според мен, просто процедирай на слух. Добави си примерно 5-6 dB и виж дали ще усещаш/чуваш някакви проблеми. Ако не, оставяш така или дори добавяш още 1-2 dB. Ако ти се струва, че има клипинг, смъкни 1-2 dB. Алгоритъм на Dolby за пресъздаване на по-добър пространствен/3D ефект, когато се използват слушалки. Често производители на лаптопи лиценизрат технологията за продуктите, т.е. често лаптопи имат тази опция. "Трябва" — не, но ако искаш, можеш. По принцип технологията е проектирана за слушалки, не колони, така че "правилната" настройка в твоя случай е да изключиш опцията. Да. Да. Понеже обаче няма как да си сигурен точно какви стойности са вписани във файловете, които вече са анализирани, има шанс да пропуснеш файлове с нестандартни стойности. По принцип не би трябвало, защото всеки уважаващ себе си софтуер, които анализира и прилага ReplayGain ще го направи както трябва, така че "опасността" е по-скоро теоритична. Сам си си отговорил на въпроса. Информацията за албум ще се извлече от етикетите. Дори и файловете да не са организирани по папки, ако етикетите им са попълнени както трябва, ще има информация за заглавие, изпълнител, албум, жанр, година и т.н., софтуерът ще знае кой файл към кой албум принадлежи. Ако говорим за сингли, то в такъв случай, да, ще се използва track gain и за album gain. Мисля, че прекалено много го мислиш. 🙂 Така или иначе явно ще използваш track gain, така че не разбирам защо толкова си усложняваш живота. В случая говорим за нещо, което винаги можеш да "поправиш" в бъдеще. Да, ще отнеме време, т.е. може би ще се наложи да оставиш системата да анализира/вписва информация някоя нощ, но не е нещо, което трябва задължително да направиш коректно от първия път.

Няма причина да е заводски настроен по този начин. Дори при настолните системи опцията е включена по подразбиране, камо ли при преносимите такива. Ако се опасяваш, че звуците ще заглушат евентуално пукване, можеш първо да намалиш звука от двата плеъра (AIMP и браузъра), след което да опиташ да пускаш песни и клипове. За теста, да, опитай да ги промениш. Като цяло е доста безболезнен тест, не би трябвало да е нужен рестарт, ако си спрял всички аудио потоци, а и след като вече настройките за захранване на USB портовете са променени и няма ефект, не виждам причина да не тестваш Equalizer APO. Няма как да ти кажа с точност и сигурност. По принцип тези графики имат за цел да дадат обща представа, а не специфични и точни данни. Да не говорим, че има и фактор акустика. Като цяло мога да се съглася, че някои от тях изглеждат сякаш би трябвало да имат нужния бас, който очакваш, на базата на другото парче, от което си доволен. И все пак няма как да мога да ти дам някаква формула или процес, с които да можеш да си изчислиш/прецениш точно дали ти трябва събуфър и точно какъв ефект би имало от такъв на "проблемните" парчета. На предпоследната графика има един интересни пикове, особено този около 25 Hz. За него определено ще трябва събуфър. Колко точно успешното му възпроизвеждане ще подобри цялостния "експириънс", не може да се каже. Не е добра идея по принцип. Некачествените/евтините събуфъри обикновено няма да успеят да възпроизведат честоти доста по-ниски от колоните, което до голяма степен ги обезсмисля. Идеята на събуфъра е да облекчи колоните и усилвателя, като покрие диапазона от честоти, които са по-трудни за възпроизвеждане от колоните. Ако възможностите на даден събуфър се припокриват на 90% с колоните, няма реална полза от него. Дори има шанс да влоши положението, защото може да създаде проблеми с анулиране на съответните звукови вълни, ако не е интегриран както трябва, а това е по-вероятно, ако не е качествен. Същото, което се прави и с останалите: качествени ревюта. За жалост, както при останалите компоненти, и при събуфърите не всички ревюта са качествени. Audioholics са надеждни. Ако Erin или Amir имат ревю, със сигурност също ще е надеждно, но те наблягат повече на колони и/или усилватели/ресийвъри. Erin имаше ревюта на събуфъри преди време, но тестваните модели са вече стари не се предлагат на пазара. Именно, както описах по-горе. Не че не можеш да го имаш това предвид, докато тестваш някой некачествен/евтин събуфър, но пък в такъв случай тестът не е показателен и -- съответно -- безполезен. Не съм казал, че е "перфектен", защото не е. Перфектни неща няма. Причината да го препоръчам е, защото е качествен събуфър: успява да слезе доста ниско (20 Hz zа затворен (sealed) дизайн и с такива размери си е малко или много постижение) и същевременно да възпроизвежда честотния си диапазон доста линейно. Има качествен и съвременен усилвател, добро качество на изработка и дори специално приложение за настройка на опции, които други събуфъри нямат или имат, но не с такава прецизност. Вложена е доста инженерна мисъл, за да се проектира добър събуфър, който (ще се повторя) няма слабо място. За тези габарити и тази цена е много, много трудно да се намери нещо по-добро. Особено в България. SVS имат и колони, но специалността им е събуфъри и имат отлична репутация в тази сфера. Не са единствените, които имат отлични събуфъри разбира се, но производители като Hsu Research, Rythmik, RSL, PSA просто ги няма в България. В Европа има нелоши алтернативи като HECO, XTZ и Arendal, но не и в България. Казано иначе: от произоводителите на събуфъри налични в България, SVS е безспорно най-добрият. Да, промоцията е реална. Преди доста време имаха пак намаление (и май дори беше на 1250 лева, не съм сигурен), но докато се колебаех, го пропуснах. Ако искаш, ползвай музика, но синусоида е това, което се използва при професионални измервания, защото е лестно контролируем и постоянен сигнал. Не е така. 🙂 Correctomundo. 🙂 Затова се използва 89 dB като стойност за "нормализация". Ако си напълно сигурен, че няма да използваш album gain стойностите, да, описаният процес ще свърши работа. По принцип повторен анализ би трябвало автоматично да презапише наличните ReplayGain стойности, но можеш да ги премахнеш изрично, за peace-of-mind. 🙂 И после не забравяш да си активираш ReplayGain разбира се.

Да, това е нормално понякога и може да зависи от различни фактори. По принцип, когато няма активен процес, който да подава аудио към звуковата подсистема, е възможно Windows да спре да подава сигнал напълно и/или да превключи на друга честота на дискретизация (sampling rate). Когато се възобнови възпроизвеждането на звук, ресийвърът засича новия сигнал и трябва да се "пренастрои" към него (така да се каже), особено ако е с различна честота на дискретизация. Как даден ресийвър реагира на подобни ситуации зависи от фърмуеъра му. Някои ресийвъри може да се справят с подобни проблеми с повече финес, докато други — не. Има и реален шанс и проблемът да се причинява от това, че Windows кара USB порта, към който е свързан въпросният USB -> S/PDIF преобразувател, да заспива. Това е нормално поведение (особено при лаптопи) с цел пестене на енергия. Също така, подобни бюджетни решения по всяка вероятност използват по-стари, семпли (и евтини) USB -> S/PDIF чипове/контролери, без да надграждат с някакъв допълнителен фърмуеър, т.е. използва се поведението по подразбарне на въпросните чипове, а то често включва сравнително агресивно заспиване, когато има период на бездействие. Производителят на устройството може да напише свой фърмуеър, който да контролира въпросния чип и да промени поведението му, но когато става въпрос за евтини продукти, това обикновено не е в картите, защото това усложнява производствения процес, увеличава разходите и т.н. Малки производители обикновено избягват такива стъпки. Поне според мен, някаква комбинация от горните три причини определено биха довели до "пукване" и особено енерго-спестяваща функционалност би обяснила краткото закъснение на аудиото спрямо видеото, когато отваряш клип в YouTube. Ако проблемът се дължи точно на промяна цикъла заспиване/събуждане, а не на промяна в честотата на дискретизация, има някои неща, които можеш да опиташ. Можеш първо да ги прегледаш, за да прецениш кое да опиташ първо. Едно от тях е да забраниш селективното изключване на USB портове. Отвори Start менюто, потърси за "Edit power plan" и стартирай открития резултат. Кликни Change advanced power settings, в новоотворилия се прозорец кликни два пъти върху USB settings -> USB selective suspend setting -> маркирай опцията, от падащото меню избери Disabled и кликни OK. Потенциална алтернатива е да пипнеш настройките в Device Manager: десен клик върху Start менюто -> Device Manager -> двоен клик върху Universal Serial Bus controllers. Трябва да имаш поне един USB Hub или USB Root Hub. Двоен клик върху него (или един от тях) -> Power Management -> махаш отметката на Allow the computer to turn off this device to save power и кликаш OK. Повтаряш последното за всеки хъб. По принцип по-логичното решение е да се разбере на кой хъб точно е свързан въпросният USB -> S/PDIF преобразувател и само на него да се изключи въпросната опция, но като за начало не пречи да се спре за всички и ако се окаже, че това е решението (особено ако е единственото), тогава да се мисли. Можеш да опиташ да инсталираш Equalizer APO и с него да се опиташ да поддържаш "джадата" будна. В края на инсталацията ще бъдеш подканен да избереш устройството, за което да се инсталира APO. Сложи отметки на въпросния USB -> S/PDIF преобразувател и опцията Troubleshooting options, маркирай преобразувателя в списъка, постави отметка на новопоявилата се опция Allow silent buffer modification и кликни OK, след което си довърши инсталацията. Ако е нужно, можеш да извикаш същия прозорец за конфигуриране на устройствата, като стартираш DeviceSelector.exe от C:\Program Files\EqualizerAPO. След това можеш да стартираш Editor.exe от същата папка (C:\Program Files\EqualizerAPO) и да изключиш или премахнеш (чрез червения минус) всички добавени филтри по подразбирание. Всъщност, дори можеш да използваш Preamp филтърът тук, за да си увеличиш допълнително звука от всички потоци, които възпроизвеждаш на системата, т.е. не само от аудио плеъра. Разбира се ако преминеш 0 dBFS, ще има клипинг/изкривявания, но все пак споменавам филтъра като допълнителна опция, ако случайно искаш да изтискаш още малко сила на звука. Обикновено +3-5 dB в Preamp на Equalizer APO са безопасни стойности. Ако проблемът се дължи (и) на промяна в честотата на дискретизация, тогава потенциално решение е да се се зададе някаква универсална в настройките на звуковото устройство (най-вероятно 16-bit, 48 kHz) и евентуално ресемплиране в реално време от страна на аудио плеъра. Като за начало провери дали има проблем с пукане, когато гледаш видео в YouTube и пуснеш песен в AIMP. Или пък обратното: докато слушаш музика с AIMP, пуснеш някой клип в YouTube. Идеята е, че YouTube използва само 48 kHz, докато болшинството от музиката е в 44,1 kHz. Всичко от аудио диск е 44,1 kHz. Ако имаш парчета, които имат официално публикувани релийси онлайн, те вече могат да са в 48 kHz. Ако няма проблем с пукане при този тест, значи не би трябвало честотата на дискретизация създава ядове. Ако обаче има проблем, тогава можеш да опиташ следните неща: десен клик върху аудио иконата в системната област -> Sound Settings. Кликни върху USB -> S/PDIF преобразувателя. В секция "Output settings" трябва да имаш настройки за формата (Format). От падащото меню избери 2 channels, 16 bit, 48000 Hz (DVD Quality). отвори настройките на AIMP и отиди в секция Sound Output; ако в падащо меню "Device" е избрана опция с WASAPI, провери дали параметрите отдолу са същите: 48000 Hz, 16 Bit, Stereo; ако не са и не можеш да ги промениш, опитай от падащото меню да избереш устройство с DirectSound. Липсата на контрол на силата на звука е нормална за S/PDIF. S/PDIF е старичък формат /стандарт и е създаден със сравнително тясна специализация: да пренася и 1) некомпресиран двуканален аудио поток от CD плеър към ресийвър/усилвател и 2) компресиран 6-канален (5.1) аудио поток от DVD плеър (Dolby Digital или DTS) към ресийвър/усилвател. В първия случай честотата на дискретизация е винаги 44100 Hz (44,1 kHz), а във втория е винаги 48000 Hz (48 kHz), така че когато се ползва по едно от двете си предназначения, няма внезапни промени във въпросната честота, за да има и потенциални проблеми с пукания и подобни. Не че не възможно потребител да иска да си пусне аудио диск в DVD плеъра, но това не бяха чести случаи, защото хората обикновено имаха отделни плеъри. Мисълта ми е, че S/PDIF не е проектиран за ситуации, когато можеш да имаш най-различни аудио потоци и има (по-)чести промени в параметрите им, както се случва при компютрите. Когато се подава некомпресиран стерео поток, се очаква той да е 0 dBFS, а ако се подава компресиран многоканален поток (bitstreaming), се очаква той да е абсолютно непроменен, защото всяка, дори нищожна промяна, ще го "счупи" и декодерът в ресийвъра няма да може да го декодира правилно. Както казах, гъвкавостта не е силна страна на S/PDIF. Не съм аудио инженер и като цяло опитът ми с Hi-Fi електроника и акустика е ограничен, така че ми е трудно да преценя точно защо при някои песни усещаш недостиг на бас. Предположението ми е, че е комбинация от това, че даденото парче няма достатъчно "енергия" в конкретния честотен диапазон, в който колоните се справят най-добре + в който акустиката удря едно рамо и усилва ниските честоти допълнително. Като цяло графиките с честотния анализ, които си публикувал, би трябвало да са достатъчни, за да се добие груба представа за това как са разпределени честотите. В първата графика се вижда доста по-равномерно разпделение, като от около 170-180 Hz до около 30 Hz имаш малко повече присъствие спрямо останалите честоти, като от около 150 Hz до 60 Hz е дори малко по-изразено това присъствие. Пиковете са общо взето до -21 dB. Във втората графика нещата са доста по-различни. Тук доминиращите честоти са ти от около 140 Hz до около 40 Hz с доста по-високи пикове до -11-12 dB. Не знам как не виждаш разлика. 🙂 За бога, диапазонът от 60 до 40 Hz тук средно се държи около -18 dB, докато в първата графика пиковете не достигат -20 dB, камо ли -18 dB. Леко нашега, но... не напълно... второто парче просто крещи "къде ми събуфърът?". 🙂 Е, може би не "крещи", но пита на доста висок тон. 🙂 Ако имаше още повече енергия в парчето под 40 Hz, може би до 30 Hz, тогава вече наистина щеше да крещи "къде ми събуфърът?". За жалост не мога да ти кажа. Имам недостатъчно опит и познания в тази насока, а тези, които имам, ми казват, че има комбинацията от фактори (обекитивни и субективни) такава, че прави упражнението много трудно, може би дори невъзможно. Най-сигурният вариант е да се направи практически тест с приличен събуфър, но това отваря нова кутия с червеи: няма магазин който да ти даде събуфър за тест, а дори и да се намери, ще е досадно връщането, и т.н. Tи не можеш да измериш мощността с мултицет, можеш да я изчислиш на базата на измерване на тока или напрежението. Имай предвид, че не съм експерт и не претендирам да съм безгрешен, но в общи линии процедурата би трябвало да е следната: свързваш сондите на мултицета с терминалите на колоните: червената сонда с червения/положителния терминал, черната сонда с черния/отрицателния терминал; връзката трябва да е стабилна, ти трябва да прецениш как да ги закрепиш стабилно, без да ги окъсиш; включваш мултицета на променливо напрежение, в режим, в който ще можеш да измериш адекватно между 0 и 30 V, така че най-вероятно "200 V" на самия мултицет; възпроизвеждаш звук (обикновено 1 kHz синусоида е най-добре, защото е постоянен) първоначално тихичко и постепенно усилваш; следиш подаваното напрежение; ако мултицетът има RMS режим използвай го, в противен случай (ако не се споменава), умножи стойността, която виждаш по 1,11. В твоя случай колоните ти би трябвало да могат да понесат до 30 V. Vrms = корен квадратен от рейтинга на колоните умножен със съпротивлтението; колоните ти имат рейтинг от 150 W и номинално съпротивление от 6 Ohm, 150 x 6 = 900, така че Vrms = корен квадратен от 900 = 30 V. Т.е. ако усилвателят подава много близо 30 V, значи би следвало, че си на ръба и не е безопасно за колоните. след това можеш да си изчислиш мощността: P = Vrms на квадрат разделено на съпротивлението. Т.е. ако примерно си измерил средно 20 Vavg с мултицета, умножаваш го по 1,11 и получаваш Vrms = 22,2; тогава мощността P = (22,2 x 22,2) / 6 = 400 / 6 = ~82,14 W. По принцип би трябвало усилвателят (WiiM Amp Ultra, ако правилно си спомням) да има капацитет от 100 W при 8 Ohm, което значи, че при 6 Ohm рейтингът му е 150 W, което съвпада с параметрите на колоните на DALI. Т.е. би трябвало усилвателят и колоните да си пасват добре, т.е. усилвателят да не е нито прекалено слаб, нито прекалено мощен за тях. Като цяло, ако усилваш много и не чуваш изкривявания или дефекти, значи всичко трябва да е наред. ReplayGain. Именно. 🙂 С първото съм съгласен. Ще трябва да си "прекараш" цялата колекция през ReplayGain за анализ и вписване на съответните етикети. С второто не съм съгласен. Няма причина да повтаряш обработката с ReplayGain след всяко добавяне на файл. Това би било лудост. Аз имам над 60 000 парчета в колекцията и си ползвам ReplayGain. Просто си обработваш новодобавените парчета/албуми и си готов. Защо мислиш, че трябва да анализираш всичко наново всеки път, когато добавяш нови файлове/папки? Доколкото виждам, в AIMP се използва Tag Editor-а за извършване на ReplayGain анализ и вписване на съответните етикети. ReplayGain се включва наистина от Sound Effects прозореца -> Volume -> ReplayGain normalization -> Use value from tags. Отне ми известно време да ги намеря тези неща. Свикнал съм много с foobar2000. 🙂 Реално погледнато би трябвало да можеш да си провлачиш цялата музикална колеция в Tag Editor-а, и да я сканираш в режим "each folder as album" (ако албумите ти са организирани по папки) или "get album from tags" (ако албумите ти имат попълнени ID3v2 етикети/мета данни). След това активираш ReplayGain от Sound Effects и си избираш източника от падащото меню там. След анализ за ReplayGain се вписват две стойности: Album Gain и Track Gain. По принцип, ако дадената музикална колекция има цели албуми и обикновено се слушат целите, тогава Album Gain е по-подходящият източник. Ако музикалната колекция няма толкова много цели албуми и/или се използва често shuffle playback, и/или често се пуска ръчно дадено парче, т.е. слушането е по-хаотично, тогава Track Gain е по-логичният избор. Разбира се винаги може да се превключи от единия на другия в настройките. "Добра" зависи от гледната точка. 🙂 Но не, няма никакъв проблем да си обработиш колекцията с ReplayGain и след това (точно над падащото меню за избор на Source: File/Album) да си активираш Preamp и да зададеш желана стойност. Знам, че използва -4.5678 dB като примерна стойност, но средностатистическата няма да е такава изобщо, ако слушаш много/доста съвременна музика. Предполагам обаче, че ще е по-скоро в диапазона -7 dB до -10 dB. Много според зависи е. 🙂 Ако ще те успокои, аз съм си задал +5 dB preamp във foobar2000. 🙂 И ще напомня за опцията за допълнителен preamp посредством Equalizer APO, която споменах по-рано, ако искаш да видгнеш една идея силата на звука глобално.

Ако десинхронизацията е различна в различни позиции във файловете (т.е. да речем в началото е половин секунда и постепенно се увеличава, няма лесно решение. Ако десинхронизацията е постоянна и нямаш намерение да запазваш файловете, а само да изглеждаш, според мен просто използвай функционалността на видео плеъра, който ползваш, да "измести" аудиото. Повечето видео плеъри разполагат с подобни опции. В MPC-BE/HC например са + и - клавишите на нумеричната клавиатура. Ако десинхронизацията е постоянна и искаш да си запазиш файловете, можеш да използваш MKVToolNix да ги репакетираш в Matroska (.mkv) и да добавиш нужните настройки за "изместване" на аудио потока: - стартираш MKVToolNix GUI; - влачиш съответния файл; - маркираш аудио потока в долния подпрозорец; - вдясно, в поле "Delay (in ms)" въвеждаш нужната стойност в милисекунди (1 секунда = 1000 милисекунди) — ако искаш аудио потокът да "закъснява", въвеждаш нормално число, а ако искаш да "избързва", слагаш един минус отпред; - кликаш Start multiplexing.

Знам много малко за Android, защото телефоните са ми много неубодни като цяло и ги ползвам почти екслузивно като телефони, но ако не се лъжа, би трябвало да е в /data/data/com.android.chrome/, но дори и да е там, силно се съмнявам да можеш да я манипулираш ръчно, защото по всяка вероятност ще е защитена. Ще е по-добре някой по-запознат с Android да се изкаже по въпроса. Ако с Opera обаче работи сайтът, просто ползвай въпросния браузър. Или не съм разбрал правилно?

Ако това е единственият начин да се направи връзка, значи всичко трябва да е наред. Не знам дали въпросните конектори имат дупка на шайбата, за да може да се вкара кабелът директно отзад и после да се стегне. Ако са същите, можеш да се опиташ да ги "окабелиш" наново. Т.е. да свръжеш кабела, както е показано във видеото. Лично аз не съм използвал банани, защото ми се стори излишна работа. Признавам си, замислял съм се да купя банани и да ги монтирам на кабелите, които влизат в усилвателя, защото там е малко по-досадно за използване на терминалите директно, защото са доста нагъсто. При самите колони обаче наистина не виждам реална причина да използвам банани. Кабелът там си прави достатъчен контакт и свързването без банани е достатъчно лесно.

Ако и на трите системи има проблем, тогава можеш да опиташ да провериш за по-нова версия на фърмуеъра на устройството. Общи инструкции и линк за изтегляне има тук.

Шпайковете са предвидени за използване с килим или мокет. За твърди повърхности като паркет или ламинат, ползвай гумичките. Малко не разбрах. Ако говориш за входящите терминали, те би трябвало да са интегрирани в обвивката, за да не "стърчат навън". На снимката това са терминалите за лявата колона (червеният терминал под RJ-45 порта за LAN кабела и черният терминал под RCA входа за единия канал). Терминалите за дясната колона са същите, просто на снимката са заети. Ако си си купил банана конекторите на Nedis (към които си дал линк), трябва просто да свържеш кабела, който имаш с тях. Мисля, че в това видео са общо взето същите. След това просто вкарваш бананите в съответните терминали. Може да се наложи да натиснеш силно, за да влязат.

Като за начало наистина провери какво ще покаже CrystalDiskInfo. По принцип би било полезно да се тества и на друга система, защото така описан проблемът звучи като да е от страната на компютъра/софтуера, а не от страната на самото SSD.