Night_Raven

Ако дискът не се използва под Windows, просто му пусни една проверка с... chkdsk Z: /f /x ... където Z ти е буквата на дяла. Ако не помогне, опитай с: chkdsk Z: /f /x /r Ако настояваш просто да изключиш проверката, използвай: chkntfs /x Z: По принцип е по-добре дискът да си бъде проверен, а не директно да го изключиш, но решението си е твое.

Пълен достъп ли имаш? В настройките на фърмуеъра на рутера се увери, че си изключил Secure Sharing и Media Sharing. По този начин би трябвало да позволи пълен „анонимен“ достъп. Поне при мен сработи. Напомням да се увериш, че USB паметта е с NTFS файлова система. Също така, можеш да опиташ първо да добавиш въпросния ресурс като устройство в This PC.

Не съм ползвал такива докинг станции, но предполагам, че ако се поставят два диска, ще се показват поотделно, а при натискане на бутона за клониране, докинг станцията автоматично приема, че искаш да клонираш диск 1 в диск 2, изтривайки всичко на втория. След клонирането би следвало пак да се показват и двата, но разбира се ще имат едно и също съдържание. Какво се случва, ако дисковете са с различен размер, не знам. Отново, това е само предположение, не съм работил или проучвал въпроса с стези станции.

От гледна точка качество проблеми няма. Можеш да транскодираш между различни lossless формати (WAV в това число) колкото си искаш. Минусът на този подход е, че е по-досаден, защото има повече стъпки.

Ако твърдите дискове съдържат едни и същи файлове, които обаче не е задължително да са в една и съща дървовидна структура и/или със същите имена, можеш да използваш SearchMyFiles: - от падащото меню "Search Mode" избираш Non-Duplicates search; - в поле "Base Folders" кликаш Browse и посочваш първото устройство (да речем D:); - повтаряш горното и за второто устройство; - кликаш Start Search. В зависимост от броя и размера на файловете, това може да отнеме доста време (дори часове). Файловете се сравняват в двоичен режим, байт по байт. В основния прозорец на програмата ще се създаде списък с всички файлове, които се различават. Ако случайно някой от файловете се е повредил или изменил по някакъв начин, би трябвало да се появи в този списък. Минусът в случая е, че ако някой файл съществува само на единия твърд диск, но не и на другия, ще се появи в списъка. Ако си по-параноичен и/или искаш да се сравни съдържанието и на самите папки, тогава ползвай WinMerge: - File -> Open; - посочваш дяловете на двата диска съответно за „1st File or Folder“ и „2nd File or Folder“ (можеш и с влачене); - от стрелката надолу на Options -> Compare method можеш да си избереш желания метод на сравнение; - кликаш Compare. WinMerge също поддържа двоичния метод за сравнение, както SearchMyFiles, но по подразбиране използва по-пълен „Full Contents“, който трябва да е по-бавен.

Просто в „Save at“ полето въвеждаш пътя до споделения ресурс: \\име\буква. Името по подразбиране е „TP-LINK“. При мен по някаква причина използва буква G, нямам идея как я избира. Така че в моя случай пътят би бил: \\tp-link\g. Ако искаш, можеш да монтираш този ресурс като буква в This PC: десен клик в This PC -> Add a network location -> Next -> Next -> пишеш пътя до ресурса и кликаш Next -> задаваш име и кликаш Next -> Finish. След това ще можеш да си го отваряш в Browse диалогов прозорец през торент клиента, ако не ти се пише ръчно. Имай предвид, че USB паметта трябва да е с NTFS файлова система.

По принцип seedbox се използва за друга система изцяло, която не е в твоята мрежа, но да, това, което искаш да постигнеш е осъществимо. Зависи от рутера, но всеки рутер с USB порт трябва да може да сподели дадено USB устройство в съществувата му мрежа, за да може да се достъпи отвсякъде с \\именасподеленияресурс. Точно каква е процедурата зависи от самия рутер. С какъв разполагаш?

Като си рипнеш аудио диска с EAC в някакъв lossless формат + CUE. Колко по-сигурно от това искаш? По време на рипването ще се направят достатъчно проверки, включително и в базата от данни AccurateRip. Ако всичко съвпада на 100%, значи имаш перфектно копие. Ако искаш, направи си образ в BIN+CUE формат с ImgBurn, запиши си го на диск и рипни него. Така, ако всичко също съвпада с AccurateRip, ще знаеш, че въпросния BIN+CUE е също 1:1. А ако искаш, рипни оригиналния и новозаписания дискове и ги сравни отделно, за да си супер мега сигурен. 🙂 Макар че не виждам полза от толкова труд, след като първият вариант с EAC не само е най-сигурен, но ти позволява и реално да използваш файловете, т.е. да ги си добавиш в плейлист и да ги слушаш.

По-скоро не би. ImgBurn ще разчита на алгоритмите на устройството за поправка на грешки, което не е идеалното решение, защото тези алгоритми може да не са достатъчни. Не случайно EAC се опитва да чете секторите по няколко пъти и понякога се препоръчва да не се използва C2 Error Correction функционалността, дори и дадено оптично устройства да я поддържа. Според мен, ще е по-сигурно да си направиш архивните копия с EAC във FLAC (или друг формат по желание): един голям FLAC файл с един прилжащ CUE файл, ако решиш после да го запишеш. Ако филмите са оригинални/закупени, тогава ще са със защита и ще трябва да бъдат декриптирани. DVDFab все още има безплатна версия, но инструкциите мисля, че не са актуални. Доколкото виждам, в последната версия можеш да използваш опциите "Full Disc" или "Clone" на основния екран. Предполагам в твоя случай втората е оптималната.

Не, не съм ги ползвал. Като цяло съм ползвал Audacity много малко и рядко.

Първата настройка е за дискове с данни, втората е за аудио дискове. За дискове с данни няма особена причина да избнереш скорост под максималната. За аудио дискове можеш да оставиш по-ниска от максималната, ако искаш да намалиш вероятността от грешки при четене. На теория, колкото по-ниска е скоростта, толкова по-добре, но според мен 8x е добър баланс. Ако си параноичен и имаш време, избери 1x. 🙂 Да. Не. Ако са оригинални филми на DVD, няма да можеш да ги клонираш с ImgBurn, защото тя не поддържа подобни носители със защита. Можеш да си ги копираш с някоя програма за декриптиране, след което да си ги запишеш с ImgBurn. За какви точно DVD дискове става въпрос?

Пак си е играчка. 🙂 Дискове със защита от копиране. Най-често това бяха игри, но се срещаше и при софтуер. ImgBurn не е предвидена да се справя с подобни защити. Ако говорим за аудио дискове, може би 99,9% от тях нямат защита, така че не би трябвало да е проблем. ISO файловете са предвидени да се използват само за съхранение на стандартни файлове (data). Пътеките на аудио диск не спадат към тази категория, така че няма как да се създаде образ на аудио диск в ISO формат. За целта трябва да се използва BIN, което е 1:1 копие на съдържанието на даден диск, без значение какво точно има на него. CUE файлът е малък (на практика текство файл с друго разширение) помощен файл, който подава информация и евентуално указания на софтуера за запис за съответния BIN файл. Когато използваш ImgBurn да създадеш образ от диск, трябва да можеш да си избереш формата от падащото меню в диалоговия прозорец, който се отваря, след като кликнеш бутона да си избереш дестинация. Нямам спомен за подобно нещо и честно казано в момента не се сещам за ситуация, в която ImgBurn (или която и да било друга сносна програма) да не може да създаде 1:1 копие на диск. Разбира се тук говорим за незащитени носители. Защитените такива са съвсем друга бира.

В зависимост от това колко голяма ти е физическата музикална колекция, това може да е доста, доста трудоемко начинание и оптичното ти устройство може да е намрази. Не е пипано по ред причини. Доста време нямаше нужда да бъде пипано, след което причината беше комбинация от мързел и недостатъчно време, а сега причината е комбинация от мързел, липса на време, липса на оптично устройство и липса на мотивация, макар че то това последното доняяякъде се припокрива с мързела. Факт е обаче, че хората, които се интересуват от подобни неща са изключително малко на брой. Не съм проверявал какво е новото в по-новите версии на Exact Audio Copy. Ако трябва да предположа, текущото ръководоство би следвало да е до голяма степен актуално, но разбира се е възможно и да не е чак толкова. Правилно вярваш. 😋 Би трябвало да е достатъчно добро. Някои от опциите, които са описани там, са важни само ако ще качваш албумите на въпросния сайт. Например някои от описаните настройки в EAC -> EAC options -> Tools са изисквания на самия сайт. Съмнява ме да искаш създаване на m3u плейлисти и доклади. Ако говориш за диск без защита, да, няма причина да не можеш. Конкретно за аудио диск ще трябва да използваш BIN/CUE образ, а не ISO, но да, трябва да можеш да си правиш абсолютно иденчитни/1:1 копия. Какво точно ти е притеснението?

Да, разбира се, че ще можеш да регулираш скоростта на въртене чрез PWM. Според мен 2000 rpm е прекалено висока скорост за някаква по-продължителна работа. Обикновено най-ефективните обороти са между около 500 до 1500. Разбира се това зависи и дизайна на вентилатора, размера му, каква функция изпълнява и доколко блокираща е обстановката (т.е. колко и какви препятствия трябва да преодолее). Под 500 rpm е (доста) трудно за вентилаторите да окажат някакво осезаемо влияние върху въздушния поток. Над 1500 rpm отиваме намаляваща възвръщаемост. Разбира се ти си преценяваш точно как да настроиш кривите на ветилаторите, най-вече на базата на това доколко можеш да толерираш шум. Зависи за какво. Ако говорим за въздушен поток, то P14 Max ще се справя винаги по-добре от P12 Max при еднакво ниво на шум. Няма как да е иначе. Ако пък говорим за статично нялгяне, тогава P12 Max ще се справя винаги по-добре от P14 Max при еднакво ниво на шум. Законите на физиката съществуват. Определено е безсмислено, защото P14 Max е просто по-добрият вентилатор както откъм въздушен поток, така и откъм статично налягане. Минусите на Max вентилаторите са, че нямат PST разновидност, т.е. не можеш да ги навържеш последователно (daisy chain), и безумните максимални обороти. Това второто ще направи настройката на кривите малко по-досадна, защото ще е по-трудно да се направи фина настройка. При обиконовените P14 можеш по-лесно да постигнеш по-детайлна крива, защото ще работиш с доста по-шриок PWM диапазон — стойности примерно от около 25% до около 90% (може би дори до пълните 100%); докато при P14 Pro ще работиш с PWM стойности от порядъка на 15% до 55%. Според мен плюсовете определено надделяват, но ми се искаше хората, които са били отговорни за решението каква да е максималната скорост на въртене, да не са били на някаква (не)легална субстанция. Абсолютно. Аз съм бил в подобна позиция: имах някаква по-семпла конфигурация на вентилатори в по-стара кутия и реших да добавя още. Оказа се, че не спечелих нищо. Същото се повтори и с текущия ми основен компютър. Разбира се това не значи, че класическата конфигурация 2/3 отпред вентилатора отпред + 1 вентилатор отзад не може да бъде подобрена. Разбира се, че може да има ситуации, в които още един или два вентилатора на правилното място да подобрят ситуацията, но, както споменах по-рано, това е много индивидуално, защото зависи от много фактори. В преобладаващата част от случаите въпросната класическа конфигурация осигурява може би 90-95 от нужното охлаждане. Изключение е да речем Lian Li Lancool 207, която предлага възможност за монтиране на вентилатори върху PSU shroud-а, но за разлика от болшинството други кутии тя оставя пространството под тези вентилатори (достатъчно) празно и с мрежести панели от всички страни, за да могат тези вентилатори ефективно да всмукват свеж въздух и да го насочват към видео картата. Дори и без такива вентилатори, кутията предлага достатъчно охлаждане за видео картата, но това е поне пример за случай, когато допълнителните вентилатори имат някакъв реално осезаем ефект, а не просто „я има 1 градус разлика, я няма“. Само да спомена, че паметта е малко висока и ще се наложи да монтираш външния вентилатор малко по-нагоре и ще „стърчи“ над радиатора. Това няма да е проблем, де, защото кутията предлага достатъчно място за охладителя, но може OCD-то ти да се обади, че единият вентилатор на охладителя на процесора е по-високо от другия. 🙂 Ако искаш да спестиш някоя-друга жълтица, можеш да смениш Western Digital SN850X със SN7100 (също на Western Digital). На теория е по-нисък клас SSD, защото няма DRAM, но реалната/ежедневната му производителност би трябвало да е дори една идея по-добра.

Ако можеш да монтираш капака, без да се налага да го натискаш допълнително и ако го погледнеш отпред/отзад и изглежда прав, значи всичко е наред. Дори и панелът да оказва някакъв натиск, т.е. да е леееко огънат, имаш по-голям шанс да навредиш на панела, отколкото на процесора. Охладителят вече така или иначе е притиснат много силно към процесора, така че дори някакъв „допълнителен натиск“ от страна на панела би бил нищожен.