По трудово трябваше да копаем едно малко местенце за засаждане на рози. Господина: -Теодора, вземи лопатата. -Господине, няма! Аз да не съм някаква селянка. Господина (крещи, а ние сме в двора на училището и то пълно с хора): -Не, ти си една бъдеща сервитьорка! Ти за нищо друго не ставаш. В кафето таблата ще си изтърваш. Друг случай пак със същия господин. Часа е почти към края си. Полина и господина се скарват. -Абе Полина ти си една селянка МА! С тоя грим приличаш на да не казвам какво. -Господине, не ми говорете на МА, не сме спали заедно. И не съм селянка. Недейте да знаете много. -Селянка си! Пълна селянка! Отивай си в смотана та Атия! Мърла! Трета случка. Същият господин. Валентин отваря прозореца и казва тихо на Полина: -Уфф, как замириса! Сигурно е от господина. Той чува и почва: -Валентине, не мирише от мене от тебе е! Мангал гаден! Аз всяка сутрин се къпя и се пръскам с Булгари. Валентин: -Абе господине Булгари друг път. То като не си миете зъбите Булгарито не помага. Айде не ме занимавайте повече. За сега това е. Когато се сетя нещо друго ще пиша.