Jump to content

Ръководство за инсталация и работа с VMware Server


Препоръчан пост

Официален сайт на програмата: VMware.com

Линк за сваляне: VMware Server

Безплатен регистрационен номер: Регистрация

 

VMware Server е безплатна програма, която Ви дава възможност да създавате виртуални компютри, независими от вашия. Това е много удобно, ако искате да имате повече от една, едновременно работещи, операционни системи, ако искате да изпробвате някоя операционна система, без да правите отделни дялове за нея, или ако просто искате да имате една чиста ОС на която да правите някакви тестове. По време на инсталацията програмата ще Ви поиска сериен номер. С такъв, напълно безплатно, можете да се сдобиете от линка в началото на статията. Версията, която е най-нова за момента, и която ще използвам е 1.0.1. Нека започнем с прегледа на програмата.

 

В инсталацията под Windows няма нищо специфично, за това няма да се спирам на нея. Ето описание как да я инсталирате под линукс. Ако не ползвате линукс, просто пропуснете тази част.

 

Преди да инсталирате VMware Server под Linux се уверете, че са ви налични следните пакети:

linux-headers на вашето ядро, build-essential, xinetd.

 

За инсталация на програмата под Linux потърсете за Download VMware Server (for Linux Systems) и свалете първия Binary (.tar.gz) файл.

 

Преди да започнем инсталацията трябва да разархивираме сваления файл чрез следната команда:

tar -zxvf Vmware-server-1.0.1-29996.tar.gz

После влизаме в папката където се е извлякло съдържанието му:

cd vmware-server-distrib

и стартираме инсталационния скрипт:

./vmware-install.pl

Той представлява определен брой въпроси, на които трябва да отговорите, от рода на:

In which directory do you want to install the binary files?

[/usr/bin]/usr/bin

Можете да приемете всички настройки, които ви се предлагат по подразбиране. Използвайте copy & paste, защото ще ви се наложи да го правите към дузина пъти. Най-лесно е да маркирате опциите, които ви се предлагат по подразбиране от скрипта в скобите и след това да ги вмъкнете където е необходимо, като натиснете едновременно двата бутона на мишката. Само за място където да се съхраняват виртуалните машини трябва да изберете дял с колкото се може повече свободно място. Зависи от системата, която планирате да инсталирате, но според мен ви трябват поне 3.5 GB свободно място. Имайте предвид, че по време на инсталацията на Vmware Server ще се генерира модул, който ще се зареди в ядрото и този модул трябва да се компилира със същата версия на gcc с която е компилирано ядрото ви. Ще ви бъде съобщено ако има разлика във версиите. При мен се оказа, че текущата версия на gcc, която е определена за използване по подразбиране е 4.1, докато ядрото ми съм го компилирал под gcc-4.0. За щастие не я бях де-инсталирал. Ето как се оправих с проблема: преименувах символната връзка gcc в /usr/bin/ на gcc.old. После създадох нова символна връзка, която да води към /usr/bin/gcc-4.0 с командата:

ln -sv /usr/bin/gcc-4.0 /usr/bin/gcc

След като инсталацията на Vmware Server приключи успешно остава да стартираме програмата от Applications -> System Tools -> Vmware Server Console или като напишем в конзолата:

vmware

 

След инсталацията, работата с VMware Server е идентична под Windows и Linux. Kато стартираме програмата сме пред началния й екран:

 

http://pics.softvisia.com/design/pics/2200/vmware_welcome.PNG

 

В прозорецът, Switch Host, който се появява още със стартирането, изберете Localhost и натиснете OK. Така казвате на VMware за хост да ползва вашия компютър. Ако желаете можете да изберете и някой компютър от локална мрежа в която евентуално сте. Преди да започнем ще се спрем на някои от настройките на програмата. Последвайте менюто: Host -> Settings...:

 

http://pics.softvisia.com/design/pics/2200/vmware_2.PNG

 

Ще обърнем внимание на по-важните настройки, като няма да се спираме на всички достъпни. В първия таб, General, имате възможност да изберете къде, по подразбиране, да се съхраняват файловете на вашия виртуален компютър. За Default location for virtual machines изберете някоя папка, от дял на който имате достатъчно свободно място, защото то ще Ви е нужно за хард дисковете на виртуалните машини. До тук добре, нека преминем на таба Memory:

 

http://pics.softvisia.com/design/pics/2200/vmware_3.PNG

 

Стойността на плъзгача определя колко от физическата RAM на компютъра Ви да бъде отделена за виртуалните машини. В зависимост от това за какво ще ги използвате, изберете какви ресурси да отделите за тях. Под плъзгача има три опции, които определят как VMware да работи с RAM-а на виртуалните компютри:

 

- Fit all virtual machine memory into reserved host RAM - Разпределя цялата RAM памет на виртуалните машини, във физическия RAM на компютъра хост, заделен за тях.

- Allow some virtual machine memory to be swapped - Позволява част от RAM-а на виртуалните машини да бъде записан в swap файл.

- Allow most virtual machine memory to be swapped - Позволява основната част от RAM-а на виртуалните машини да бъде записана в swap файл.

 

Това общо взето са опциите на които трябваше да обърнем внимание. Нека преминем към създаването на виртуален компютър. От основния екран на VMware избираме New Virtual Machine и ни приветсва wizard-а, който ще ни улесни в конфигурирането. Натискате Next и преминаваме на следващия екран, от който избираме как да протече wizard-a. Някои опции ще оставим помощника да определи сам, затова избираме Typical и натискаме Next. Идва ред да окажем коя операционната система ще ползваме.

 

http://pics.softvisia.com/design/pics/2200/vmware_4.PNG

 

След като изберете ОС, натискате Next. Преминавате към екрана за въвеждане на име на виртуалната машина и къде да се запазят файловете й. Когато сте готови с избора им идва ред на следващата стъпка - определяне на вида на мрежата.

 

http://pics.softvisia.com/design/pics/2200/vmware_4_1.PNG

 

- Use bridged networking - Виртуалният компютър фигурира като отделна машина в мрежата. В този случай трябва да имате отделно IP, дадено Ви от доставчика, за нея или евентуално мрежовите настройките да се въведът автоматично от DHCP сървър.

- Use network address translation (NAT) - Виртуалната машина няма собствен IP адрес. Тя ползва връзката с мрежа, която има реалния компютър. При стандартни настройки виртуалният компютър не се вижда от останалите компютри в мрежата и връзка с него не може да се осъществи. Ако не сте сигурни кой тип мрежова връзка да използвате, най-добре изберете NAT.

- Use host-only networking - Създава вътрешна локална мрежа само за виртуалната машина и за компютъра хост (този на който е инсталиран VMware).

- Do not use a network connection - Не се конфигурира мрежа.

 

Следващата стъпка е да се определи обема на хард диска на виртуалния компютър. Стойността която въведете ще е максималният размер, който може да има диска. Когато е сложена отметката Allocate all disk space now файлът, който служи като хард диск, се създава с големината която сте въвели. Когато отметката не е сложена, файлът от начало е малък и постепенно става по-голям, но не превишава стойността която сте въвели. Препоръчвам Ви да оставите отметката сложена. Това малко ще одължи времето за създаване на файла, но и ще подобри производителността на виртуалната машина. Цялостният размер на виртуалния компютър е равен на стойността, която въведете за обем на хард диск и евентуално + 100, 200 MB.

 

Това е и последната стъпка. Вече разполагаме с виртуален компютър.

 

http://pics.softvisia.com/design/pics/2200/vmware_last.PNG

 

След като приключихме със създаването на виртуалната машина, в основния екран на програмата се появява нов таб с името й. В този таб се съдържат информация, списък с команди, списък с устройства и място за бележки относно виртуалния компютър. В ляво са наличните команди, а в дясно е даден списък с устройствата. Всички опции, въведени при създаването на виртуалния компютър могат да бъдат променяни с помощта на бутона Edit virtual machine settings от списъка с команди в ляво. Ако имате повече от едно CD от списъка с устройства, в дясно, можете да натиснете два пъти върху CD-ROM и да изберете кое CD да вижда виртуалната машина. Също можете да заредите .iso файл който да играе ролята на CD пред виртуалната машина. След като сте сигурни че всички настройки отговарят на желанията Ви, можете да стартирате виртуалният компютър от бутона Start this virtual machine или от Power On бутона (зелената стрелка) в навигационната лента. След като се стартира виртуалната машина се зарежда BIOS-ът на VMware. В настройките на BIOS-а можете да влезете с F2, ако желаете да правите някакви промени по тях. След като BIOS-ът зареди, boot-ва от първото устройство от списъка си, в което има bootlable диск/дискета. Когато завършите инсталацията на операционната система, която сте избрали, е много важно да инсталирате пакета VMware Tools. Той представлява набор от драйвери служещи за по-добрата работа на операционната система на виртуалния компютър. Инсталацията на VMware Tools става от менюто VM -> Install VMware Tools... Ако сте под Windows ОС, инсталацията на пакета ще започне след като натиснете бутона. Ако ползвате линукс - диск с пакета ще се зареди във виртуалното CD-ROM устройството, от където можете да инсталирате пакета.

 

Ето и как изглежда програмата по време на работа. За пример съм ползвал Gentoo, по време на инсталация.

 

http://pics.softvisia.com/design/pics/2200/vmware_gentoo.PNG

 

Добавям линк към цялата документация на VMware Server в случай, че искате по-подробна информация за продукта.

 

Автор: Звездомир Златинов.

Секцията за инсталиране на VMware Server под Linux е написана от phantomlord.

 

http://creativecommons.org/images/public/somerights20.png

Link to comment
Сподели другаде

Гост
Отговори на тази тема

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   Не можете да качите директно снимка. Качете или добавете изображението от линк (URL)

Loading...
×
×
  • Създай ново...