Jump to content

Ревю: ASUS Xonar U7 (USB звукова карта)


Препоръчан пост

ASUS Xonar U7

Малката карта с големия глас


---


Забележка: наясно съм, че продуктът не е чак толкова нов и че има чуждестранни ревюта. И все пак смятам, че не е късно да се напише още едно такова, особено след като няма такова на български.







---


Ето как ще е структурирано ревюто...

Първо ще има въведение, в което ще се опитам да ви... ъм... въведа в темата и ще се надявам да ви заинтригувам... или поне да не ви отегча толкова, че да се откажете да четете.
Второто нещо, на което ще обърна внимание, са официалните технически данни на звуковата карта.
После ще има една малка фотосесия, в която звуковата карта ще позира, придружена с описание на различните входове/изходи и бутончета по нея. Тук искам да благодаря и на колегата Весо (draco_volans), който беше така добър да отдели време и да направи нужните снимки, макар да подозирам, че се е забавлявал, докато ги е правил. Така де, кой не би се радвал да снима този секси звяр.
След това ще ви изсипя една камара числа, измервания и графики, за онези от вас, които, като мен, са безвъзвратно изгубени за нормалния свят и се радват на подобни шантави неща. Подозирам, че повечето потребители ще предпочетат да прескочат всичката тази информация и да прочетат обобщението в края на коментара.
Следващият обект на дискусия ще бъде драйверът на звуковата карта и придружаващият софтуер. Не може да има хардуер без софтуер. О, колко до болка ми е ясно това твърдение!
След това на дневен ред ще са субективните тестове — как се представя картата в игри, музика и филми.
Ще завършим с едно хубаво обобщение и заключение. За да има повече гледни точки, ще вмъкна и мнението на колегата, тъй като го помолих да го сподели именно поради тази цел.

Говорейки за споделяне...
Link to comment
Сподели другаде

  • Отговори 63
  • Създадена
  • Последен отговор

ТОП потребители в тази тема

ТОП потребители в тази тема

Публикувани изображения

Въведение

 

Знаете ли, ако аудиото беше човек, щеше да е човек, когото/която бих искал да прегърна сърдечно. Винаги съм изпитвал съчувствие към хора, които са наистина недооценени и пренебрегвани за сметка на други, които не винаги го заслужават. Може би е така, защото аз самият съм се чувствал по този начин нерядко, но нека не се отклоняваме.

Аудиото в днешно време наистина е пренебрегван елемент. Поне спрямо видеото. Ще дам пример. Колко потребители, които си купуват съвременен (LCD или плазмен) телевизор осъзнават, че той няма как да звучи толкова добре, колкото по-старите такива с електроннолъчева тръба (CRT)? А от тези, които го осъзнават, колко са, на които им дреме поне малко? А от тези, на които им дреме, колко биха имали възможност и желание да инвестират в допълнителна аудио апаратура? М'да, много, много малко хора остават, ако започнем да ги отсяваме по този начин. Не упреквам никого, защото ми е пределно ясно, че 1) всеки има право на вкус и лични приоритети; 2) няма особено голям избор, защото съвременните телевизори просто не могат да звучат като по-старите си събратя по чисто физически и технически причини; 3) донякъде е нормално човек да обръща повече внимание на това, което вижда, отколкото на това, което чува, поради самите характеристики на видеото и аудиото, комбинирани с устройствата на човешкото зрение и слух.
И все пак не мога да се отърся от усещането, че въпреки всички тези валидни причини аудиото да не е толкова важно, колкото видеото, то бива пренебрегвано повече от нужното/очакваното. Наречете го шесто чувство, ако искате,... или женска интуиция... Момент, това последното май не прозвуча както трябва... Както и да е.

В ИТ сферата положението е много сходно. Когато потребител разглежда предложения за нова компютърна конфигурация, без значение дали говорим за настолен или преносим компютър, почти всеки обръща малко или много повече внимание на видео картата, околкото на звуковата. Дори може да се каже, че звуковата карта е в дъното на списъка с приоритети и в 99% бива пренебрегната напълно. Това е причината и за не особено стабилния пазар на звукови карти през годините (говоря за масовите карти за обикновените потребители и аудио ентусиастите, не за чисто професионалните продукти). Някои производители се отдръпнаха от този пазарен сегмент, други се появиха, някои от които пък също се отдръпнаха след време или дори изчезнаха напълно. Hercules не бяха особено голям играч така или иначе и не поеха риск с нито един поне малко сериозен продукт. TERRATEC преминаха от по-сериозни карти на не чак толкова сериозни такива. Turtle Beach преминаха от по-сериозни карти на съвсем обикновени. ESI Audiotechnik, макар да продължават да са на пазара с прилични продукти, продадоха марката/подразделението Audiotrak на GYROCOM C&C. M-Audio напълно изоставиха този тип продукти. Auzentech пък изчезнаха напълно като компания.
Единствените компании, които не само инвестират в разработката и производството на нови продукти, но и имат стабилни позиции, са Creative Technology (известни още като Crative Labs или само Creative), и ASUS, които навлязоха в този пазарен сегмент сравнително наскоро, поне спрямо по-старите кучета. За щастие точно ASUS е и компанията, която в момента приема аудиото най-сериозно от всички други. Това мое мнение се подсилва и от конкретния продукт, за който ще си поговорим днес — Xonar U7.
Това е интересен продукт и е може би единствен по рода си, поне към настоящия момент. Уникалността му не се изразява в това, че е USB звукова карта, защото такива има немалко, а в това, че комбинира висококачествени компоненти и доста хардуерни и софтуерни екстри с USB интерфейс. Казано иначе: това, което Xonar U7 предлага, обикновено се среща само при вътрешни (PCI или PCIe) звукови карти, и то не от евтините.
Тук желая да направя едно кратко информативно отклонение за любознателните (т.нар.) geeks/nerds: правилното произношение на ASUS е „ейсус“, а на Xonar е „зоунар“. Така, когато мама/жената попита „какво постигна днес“, ще можете да се похвалите, че сте научили новото официално произношение на компания за хардуер.
 

Официални технически данни

 

Забележка: редовете в тъмно синьо са добавени от мен и не фигурират в официалните спецификации.

Производител: ASUS
Модел/продукт: Xonar U7
Интерфейс: USB 1.0/USB 2.0
Чип: C-Media 6632A
Цифрово-аналогови преобразуватели (ЦАП/DAC): Cirrus Logic CS4362 (за стандартните изходи за колони) и Cirrus Logic CS4398 (за изхода за слушалки).
Аналогово-цифров преобразувател: Cirrus Logic CS5361
Операционни усилватели: Texas Instruments LME49726
Поддръжани честоти на дискретизация и разделителна способност: 44.1kHz/48kHz/88.2kHz/96kHz/176.4kHz/192kHz при 16 и 24 бита (данните се отнасят за аналоговите изходи и вход, цифровия изход и ASIO).
Характеристики:
- изходящо съотношение на сигнал към шум (SNR): 114 dB;
- входящо съотношение на сигнал към шум (SNR): 110 dB;
- изходящо общо хармонично изкривяване (THD+N) при 1 kHz: >0.0006%(104 dB);
- честотен диапазон (при -3dB, 24bit/96KHz входящ сигнал): 10 Hz до 46 kHz;
- изходящи напрежения: 1 Vrms (2.828 Vp-p) (за изходите за колони) и 1.3 Vrms (3.677 Vp-p) (за изхода за слушалки).
Входове и изходи:
- аналогови изходи: 2 броя чинч (RCA) за предните колони и 4 броя 3.5 мм. жака за останалите (страничните, задните, централния+събуфъра и изхода за слушалки);
- аналогов вход: 1 брой 3.5 мм. жак (комбиниран микрофон и стерео вход);
- цифров изход: 1 брой коаксиален/оптичен (комбиниран).
Физически размери:
- дължина: 130 мм.;
- широчина: 80 мм.;
- височина: 25 мм.;

- маса: 635 г.
Поддържани операционни системи:
- Windows XP (32- и 64-битови);
- Windows 7 (32- и 64-битови);
- Windows 8/8.1 (32- и 64-битови);

- Windows 10 (32- и 64-битови)
- Linux.
Съдържание на комплекта:
- звукова карта ASUS Xonar U7;
- преходник от коаксиален към оптичен изход;
- USB кабел (мъжки Type А конектор към мъжки Type B);
- ръководство за употреба;
- диск с драйвери.

Коментари и забележки относно техническите данни...

Интересното в случая е, че картата може да работи както в режим USB 1.0, така и в режим USB 2.0. Първият е наличен за съвместимост с по-стари системи, които разполагат само с бавните USB 1.x портове. В режим USB 1.0 звуковата карта има някои ограничения: може само да възпроизвежда (т.е не можете да записвате/използвате микрофон) и се поддържат само 44.1 и 48 kHz честоти на дискретизация при 16 бита дълбочина. Режимът на работа е наистина ограничен, но пък в него картата е напълно Plug and Play съвместима и не изисква инсталацията на драйвер.
Чипът 6632A на C-Media е отличен и е специално проектиран за висококачествени USB звукови решения, което се доказва от това, че същият чип се използва в Essence III, която е флагманската USB звукова карта от най-скъпата серия на ASUS и струва една чанта с пари.
Цифрово-аналоговите преобразуватели не са абсолютният връх на сладоледа, но все пак са отличен избор и са предостатъчни за наистина качествен звук.
Поддържаните честоти на дискретизация и дълбочина (разделителна способност) са общо взето стандартни за всяка съвременна уважаваща себе си звукова карта от средния клас (и нагоре). Поне що се отнася до възпроизвеждането. По-впечатляващото е, че същите се поддържат и за запис, което е значително по-рядко и е характерно за по-скъпите звукови карти по принцип. Не че много хора биха имали апаратурата или нуждата да се възползват от подобна възможност, но тя все пак е налице.
Характеристиките (SNR, THD+N и честотния диапазон) са също чудесни и напълно достатъчни за всеки аудио ентусиаст.
При изходите имаме някои по-специфични особености. Основния канал за предните говорители е под формата на два небалансирани RCA изхода, което е типично за по-професионалните звукови карти и е добра новина за ентусиасти и аудиофили. Останалите изходи са под формата на 4 стандартни 3.5 мм. жака, един за двете странични колони, един за двете задни колони, един за канала с централната + нискочестотната колони и един за изхода за слушалки. Аналоговият вход е само един и изпълнява ролята на стерео вход (line in) и вход за микрофон (mic in). Може да е леко неудобно понякога, когато на някого може да му потрябват и двата входа едновременно, макар че подобни ситуации трябва да са доста редки. Цифровият изход също е комбиниран. По подразбиране е коаксиален, но с включената в комплекта приставка се превръща в оптичен. Т.е. той така или иначе е активен като оптичен, но приставката позволява да се свърже TOSLINK кабел. Отново комбинираността може да се окаже проблем в някои ситуации, но както и при входа, това трябва да са доста редки случаи.
Размерите на картата са доста скромни и са сходни с тези на доста преносими външни твърди дискове.
В списъка на поддържаните системи липсва Windows Vista, което е странно. Разбирам донякъде логиката зад това решение, но все пак ми е странно.
Кутията и окомплектовката в моя случай обаче се различаваше съвсем леко с това, което съм срещал по чуждестранни сайтове и официалния сайт на ASUS. Кутията на моята карта беше с друг дизайн и с преобладаващи по-тъмни цветове цветове — черно и червено. Също така, в официалните снимки изглежда сякаш ръководството за инсталация (quick start guide) и ръководството за употреба (user manual) са обединени в една, по-голяма книжка, докато при мен бяха отделни и по-семпли. Т.е. нищо фрапиращо като разлика.

Както трябва вече да сте забелязали, в горната информация съм добавил допълнителна информация, която не е обявена официално на страницата на ASUS и дори не се споменава в повечето чуждестранни ревюта. Става въпрос за аналогово-цифровия преобразувател (АЦП/ADC) и операционните усилватели (operational amplifier или съкратено opamp). Аналогово-цифровият преобразувател в случая е CS5361, отново на Cirrus Logic, което е доста солиден избор, особено имайки предвид, че много малко потребители се занимават със запис и биха усетили разликата така или иначе.
Операционните усилватели са LME49726 на Texas Instruments, които са доказани в бранша и се считат за стандарт, когато става въпрос за качествено аудио.
Използваните релета са UC2-5NU на NEC.

Функция, която картата поддържа, но не се споменава на страницата на ASUS, е Dolby Digital Live. Това е интересно, защото това не е често поддържана функция и ми се струва странно, че от ASUS не я обявяват/рекламират. Тази екстра е безполезна за потребителите, които използват аналоговите изходи на картата, но може да е много полезна за онези, които използват цифровия изход.
Ако не ви е ясно защо обръщам такова внимание на тази функция, ще обясня. Цифровият изход е ограничен от количеството данни, което може да пренася за единица време. Затова и стандартният формат, който се предава през цифровия изход, е некомпресиран (PCM) стерео, което е напълно достатъчно за музика, защото тя съдържа само два канала. Ако каналите са повече, тогава и информацията, която трябва да се пренесе, нараства. За да се пренесат всички канали, аудио потокът трябва да е компресиран, но това пък означава, че следващото звено в аудио веригата (ресийвърът) трябва да може да декодира потока. Това е възможно, но само за два аудио формата — Dolby Digital (AC-3) и DTS, защото те са стандартни за DVD, HD-DVD и Blu-ray. Опцията се нарича bitstreaming или passthrough. Формати като AAC или Vorbis на теория могат да се предават, но няма хардуерни плеъри и ресийвъри, които да ги декодират. Официалните HD формати (Dolby TrueHD и DTS-HD) пък са без загуби (lossless) и това ги прави прекалено обемни за пренос през оптичен или коаксиален цифров изход. Игрите с поддръжка на 5.1 аудио системи също биха имали проблем, защото те не използват нито AC-3, нито DTS по ред причини. Единственият начин да се гарантира, че всички канали ще се пренесат, е звуковата карта (и по-точно чипът и драйверът) да поддържа Dolby Digital Live или DTS Connect, които са технологии за компресиране на крайния звуков поток съответно в AC-3 или DTS в реално време. Понеже тези технологии са собственост Dolby Laboratories и DTS (съответно), използването им изисква лицензи, което пък струва доста пари. Затова този тип технологии са налични предимно в по-скъпи дънни платки и звукови карти.

Ако все още не сте го разбрали, картата предлага специализиран усилвател за слушалки. Затова има и отделен изход за тях. Това обаче не означава, че можете да използвате всякакави слушалки. Xonar U7 се захранва изцяло от USB порта, което означава 5V напрежение и 500mW мощност. Това е значително по-малко от захранването, което картата би получила, ако беше на PCI или PCIe слот, което води до някои ограничения. Основното е точно във връзка с усилвателя за слушалки, който все пак няма да може да захрани най-лакомите модели. Казано иначе: можете да използвате всички модели слушалки, които са със съпротивление до 150Ω (Ohm/Ома). Преди да си помислите, че това е някакъв сериозничък проблем, нека да ви успокоя, че не е. Повечето слушалки на пазара са под 150 Ома, а онези, които са по-високо съпротивление, са предимно скъпите слушалки за наистина сериозни и професионални нужди. Ако имате такива слушалки, то най-вероятно вече имате с какво да ги захраните и/или Xonar U7 не би отговорила на вашите нужди така или иначе, така че не би трябвало това ограничение да е проблем на практика.

Link to comment
Сподели другаде

Картата отвън и отвътре


Отново да благодаря на колегата Весо (draco_volans), който беше така любезен да направи снимките.

Кутията е симпатична и приятна за окото, като използваните цветове са в черния и червения диапазони. На предната страна се вижда ясно картата, и най-базовата информация за нея. На задната страна има значително повече информация, част от която е всъщност полезна, докато друга част е маркетинг. Нищо необичайно.

http://pics.softvisia.com/design/pics/17696/01-box-front.jpg

http://pics.softvisia.com/design/pics/17696/02-box-back.jpg

http://pics.softvisia.com/design/pics/17696/03-box-iso.jpg

При повдигане на вратичката, се вижда само и единствено картата, която се намира под защитно силиконово покритие.

http://pics.softvisia.com/design/pics/17696/04-box-cover.jpg

Съдържанието се вади след отваряне на страничното крило и измъкване на вътрешния картон, който на свой ред може да се разтвори.

Ето и съдържанието на пакета на едно място: USB кабелът (чиято дължина между другото е 1,60 м.), дискът с драйвери, звуковата карта, ръководството за употреба, малкият преходник от коаксиален към оптичен изход и (най-отдолу) ръководството за инсталация.

http://pics.softvisia.com/design/pics/17696/05-package_contents.jpg

Секси кадър от изометрична перспектива. О, да, фотоапратът те обича!

http://pics.softvisia.com/design/pics/17696/06-sexy_beast_1.jpg

И от противоположната... Фотоапратът е ненаситен!

http://pics.softvisia.com/design/pics/17696/07-sexy_beast_2.jpg

Както се вижда, Xonar U7 изцяло черна, с изключение на тънката златиста ивица, която обикаля горната ѝ част. Гррррр! Не мога да не се сдържа и да изкажа личното си мнение, че картата има много семпъл, но същевременно стилен и красив вид.

Сега нека погледнем картата отпред. В лявата част се виждат жакът за слушалки (най-вляво) и входящият жак за микрофон/стерео сигнал. По средата са двата бутона за регулиране на силата на входящият сигнал. Леко нелогично (поне по мое мнение) е решението лявото бутонче да увеличава силата, а дясното да я намалява, но поне го имате като опция и можете да го регулирате директно от самата карта, вместо да се налага да отваряте контролния панел на драйвера. Вдясно се вижда, леко бледо, логото на ASUS.

http://pics.softvisia.com/design/pics/17696/08-u7-front.jpg

Придвижваме се отгоре. Вляво се вижда, отново леко бледо, логото на Xonar картите. По средата се намират три диода, които обозначават кой(и) точно изход(и) се използва(т) в момента — този за слушалки отпред (Headphone), аналоговите отзад (Speaker) или цифровият (SPDIF). Диодчетата светят в синьо, което е добра новина за феновете на синьото (като мен), особено след като всички знаем, че синьото е най-добрият цвят. :) В дясната част се намира врътката, която е същевременно и бутон. Въртенето ѝ регулира силата на изходния звук, а натискането превключва между различните изходи, които описах преди малко, когато описвах диодите.

http://pics.softvisia.com/design/pics/17696/09-u7-top.jpg

Минаваме от задната страна на картата. Гледката е добра. Първи са двата индивидуални чинч (RCA) изхода за предните десен и ляв канали. След тях се намират жаковете за страничните, централния/нискочестотния и задните колони. Предпоследен е коаксиалният цифров изход. Последен, но не и по важност, е USB входът.

http://pics.softvisia.com/design/pics/17696/10-u7-back.jpg

Ако е нужно да преобразувате коаксиалният изход в оптичен, трябва да махнете защитната гумена тапичка от преходника и го вкарайте в коаксиалния изход, докато шракне, но все пак го направете внимателно, за да не строшите нещо.

http://pics.softvisia.com/design/pics/17696/11-u7-morestuff.jpg

Долната част на картата е доста по-скучна. Има гумени крачета в четирите ъгъла за сцепление и стабилност, два от които се виждат на снимката. На нея също се вижда и ключето за превключване между USB 1.0 и USB 2.0 режими на работа.

http://pics.softvisia.com/design/pics/17696/12-u7-bottom.jpg





---


Сега следват снимки от вътрешността на картата.

Тук искам да направя една забележка: снимките не са правени нито от мен, нито от колегата, защото нито един от двама ни би си разглобил картата на този етап. Взаимствани са от чуждестранни сайтове (pclab.pl и vr-zone.com), които са публикували ревюта на продукта.

На снимките се вижда разположението на различните компоненти, които са добре разположени по платката и всичко изглежда подредено. Пистите и спойките са чисти и всичко е прегледно. Т.е. както трябва да е. Личи си, че от ASUS са се постарали, вместо просто да отбият номера. Респект.

Друго интересно нещо, което си заслужава да се отбележи, е наличието на кристални осцилатори за по-прецизен тактов сигнал за 44.1 kHz и 48 kHz честотите на дискретизация. Поляците са го определили като прецедент, защото досега не са виждали подобни специализирани елементи в звукова карта, или поне не от най-високия клас. Отново респект.

http://pics.softvisia.com/design/pics/17696/13-u7-inside_1.jpg

http://pics.softvisia.com/design/pics/17696/14-u7-inside_2.jpg

http://pics.softvisia.com/design/pics/17696/15-u7-inside_3.jpg

http://pics.softvisia.com/design/pics/17696/16-u7-inside_4.jpg

http://pics.softvisia.com/design/pics/17696/17-u7-inside_5.jpg

http://pics.softvisia.com/design/pics/17696/18-u7-inside_6.jpg
Link to comment
Сподели другаде

Измервания, графики и числа

Следват доста графики и числа. Тъй като материята е специфична и изисква поне базови познания, допускам, че много от вас биха ги прескочили. В такъв случай можете да прескочите на обобщението в края на коментара.
Публикувам ги обаче за онези от вас, които са наясно и/или им е любопитно да ги разгледат, а и защото считам, че би било доста несериозно от моя страна да правя ревю на такъв хардуер и да не извърша практически измервания.

За целта се използва стандартната за подобни цели RightMark Audio Analyzer.

Важно: резултатите от тази програма не бива да се приемат за абсолютно чиста монета. Това, че дадена звукова карта има добри показатели в някои или всички тестове, не гарантира, че тя ще звучи добре. И все пак, добри резултати на тези тестове дават доста добра обща представа за качествата на картата като цяло и в преобладаващите случаи означават и качественото звучене.

Ако не сте запознати с наличните тестове, които програмата извършва, можете да намерите кратко описание на всеки от тях в скрития текст в спойлер тага:

Frequency response: това е тест на способността на звуковата карта да възпроизвежда коректно честотния диапазон. По подразбиране в програмата това е от 40 Hz до 15 kHz, защото това е по-реалният обхват на човешкия слух. Ухото улавя много трудно или не улавя изобщо честоти под 40 Hz и над 15 kHz. В случая, за да се счита, че дадена звукова карта има добро честотно възпроизвеждане, трябва максималното отклонение да e не повече от 3 dB (децибела) в която и да е посока (отрицателна или положителна) за източник, който е 0 dB. Казано иначе: колкото по-близо до 0 са числата в този тест, толкова по-добре.
Noise level (това е на практика signal-to-noise ratio тест, но обърнат наопаки): това е съотношението на чистия сигнал към шума в даден аудио поток. Колкото по-голямо е това съотношение, толкова по-голям процент от общия изходящ поток ще е истински звук и по-малък процент ще е безполезен шум. Стойности между 90 dB и 96 dB могат да се считат за много добри и напълно достатъчни за всякакви непрофесионални нужди; над 96 dB вече може да се считат за страхотни и достатъчно дори и за професионална работа. В текущия случай обаче RightMark Audio Analyzer измерва наличието на шум и колкото по-малко е той, толкова по-добре. Затова стойността е със знак минус. Казано иначе: колкото по-ниска (далеч от 0) е тази стойност, толкова по-добре.
Dynamic range: това е тест на способността на звуковата карта да възпроизвежда коректно много тихи и много силни звуци едновременно. Човешкият слух е ограничен в тази насока, защото никой не може да чуе тих шепот, когато наоколо гърми силна музика. Въпреки това аудио апаратурата би трябвало да може да възпроизвежда тези звуци както трябва. Казано иначе: колкото по-висока (далеч от 0) е тази стойност, толкова по-добре.
THD (Total Harmonic Distortion): тест, който измерва наличието на нежелани хармонични изменения и изкривявания в аудио потока. Всяко едно аудио устройство променя преминаващия през него аудио поток като добавя различни изкривявания на честотните вълни. Те за щастие са в повечето случаи пренебрежимо малки и не се чуват изобщо. Въпросът е какво количество подобни изкривявания се добавят към изходящия поток. Колкото по-малко, толкова по-добре. Казано иначе: колкото по-близка до 0 е тази стойност, толкова по-добре.
THD + Noise: е същото като горното, но към нежеланите изкривявания се включва и добавеният нежелан шум, което може да се дължи на въшни за устройството сигнали, на компонените в него, на най-различни електромагнитни смущения и т.н. Колкото по-малко е това съотношение, толкова по-добре. Казано иначе: колкото по-ниска (далеч от 0), толкова по-добре.
IMD + Noise: аналогично на горните две. Разликата е, че се измерват нехармоничните изменения и изкривявания, които са потенциално по-проблемни, защото могат да се чуят по-лесно и са по-неприятни. Казано иначе: колкото по-близка до 0 е тази стойност, толкова по-добре.
Stereo crosstalk: измерва колко от сигнала, предназначен за даден канал, прониква в другия канал. По принцип в една стерео система има два канала — ляв и десен, като всеки от тях трябва да е обособен и независим от другия. Понякога обаче част от сигнала за единия канал може да проникне в другия и да се чуе от него (дори и да е много слабо). Колкото по-малко, толкова по-добре. Казано иначе: колкото по-ниска (далеч от 0), толкова по-добре.



Първата част на този коментар включва loopback измервания, т.е. изходът на картата е свързан с входа ѝ. Това не е най-удачният начин за измерване, защото ако има не толкова добри или направо лоши резултати, не става ясно дали се дължат на изходящата верига или на входящата такава. И все пак, тези измервания са стандарт и се извършват често, защото все пак са добър ориентир. А и не всеки има наистина много скъпа и качествена звукова карта, която да използва за сравнения. В моя случай аз имам още една, която не е никак лоша, но нека не изпреварваме събитията.

Първите три групи от таблици включват тестове на стандартния изход на Xonar U7, изхода за слушалки на Xonar U7 и изхода на вградената звукова карта свързани към стерео входа на Xonar U7. Така можете да сравните трите изходи и по-конкретно външната звукова карта с вградената.
Използвал съм най-често срещаните и стандартни комбинации от честота на дискретизация и дълбочина, които са 4 на брой: 44.1kHz/16-bit, 48kHz/16-bit, 48kHz/24-bit и 96kHz/24-bit.
Вградената звукова карта в случая е ALC892 на Realtek, който е общо взето идентичен с ALC889, така че информацията се отнася и за двата. Това са често срещани чипове в момента и като цяло предлагат доста добро качество като за вградени в дънната платка аудио решения.

Забележка: публикувам обзорните резултати директно, а пълните резултати са скрити в спойлер тагове, защото са доста обемни. Затова са скрити, за да си ги покажете само ако желаете.

U7 изход за колони -> Xonar U7 стерео вход

44.1 kHz / 16-bit
http://pics.softvisia.com/design/pics/17696/u7_loopback_speakers_4416_summary.png

http://pics.softvisia.com/design/pics/17696/u7_loopback_speakers_4416_complete.png



48 kHz / 16-bit
http://pics.softvisia.com/design/pics/17696/u7_loopback_speakers_4816_summary.png

http://pics.softvisia.com/design/pics/17696/u7_loopback_speakers_4816_complete.png



48 kHz / 24-bit
http://pics.softvisia.com/design/pics/17696/u7_loopback_speakers_4824_summary.png

http://pics.softvisia.com/design/pics/17696/u7_loopback_speakers_4824_complete.png



96 kHz / 24-bit
http://pics.softvisia.com/design/pics/17696/u7_loopback_speakers_9624_summary.png

http://pics.softvisia.com/design/pics/17696/u7_loopback_speakers_9624_complete.png



U7 изход за слушалки -> Xonar U7 стерео вход

44.1 kHz / 16-bit
http://pics.softvisia.com/design/pics/17696/u7_loopback_headphones_4416_summary.png

http://pics.softvisia.com/design/pics/17696/u7_loopback_headphones_4416_complete.png



48 kHz / 16-bit
http://pics.softvisia.com/design/pics/17696/u7_loopback_headphones_4816_summary.png

http://pics.softvisia.com/design/pics/17696/u7_loopback_headphones_4816_complete.png



48 kHz / 24-bit
http://pics.softvisia.com/design/pics/17696/u7_loopback_headphones_4824_summary.png

http://pics.softvisia.com/design/pics/17696/u7_loopback_headphones_4824_complete.png



96 kHz / 24-bit
http://pics.softvisia.com/design/pics/17696/u7_loopback_headphones_9624_summary.png

http://pics.softvisia.com/design/pics/17696/u7_loopback_headphones_9624_complete.png



ALC892 изход -> Xonar U7 стерео вход

44.1 kHz / 16-bit
http://pics.softvisia.com/design/pics/17696/alc892_to_u7_4416_summary.png

http://pics.softvisia.com/design/pics/17696/alc892_to_u7_4416_complete.png



48 kHz / 16-bit
http://pics.softvisia.com/design/pics/17696/alc892_to_u7_4816_summary.png

http://pics.softvisia.com/design/pics/17696/alc892_to_u7_4816_complete.png



48 kHz / 24-bit
http://pics.softvisia.com/design/pics/17696/alc892_to_u7_4824_summary.png

http://pics.softvisia.com/design/pics/17696/alc892_to_u7_4824_complete.png



96 kHz / 24-bit
http://pics.softvisia.com/design/pics/17696/alc892_to_u7_9624_summary.png

http://pics.softvisia.com/design/pics/17696/alc892_to_u7_9624_complete.png


 

---

Сега са наред допълнителните измервания, които направих. Те са направени спрямо друга звукова карта — Audiotrak Prodigy 7.1 HiFi, която не е нещо невиждано или нечувано, но е доста добра и в случая съм я използвал за контролна карта, т.е. база за сравнение. Публикувам тези резултати за онези от вас, за които числата и графиките досега не са били достатъчни.

Ще използвам въпросната звукова карта, за да сравня възможностите на запис на Xonar U7 и вградената ALC892, т.е. възпроизвеждам звук от въпросната Prodigy 7.1 HiFi и го записвам с другите две, за да може да се направи сравнение между тях спрямо контролната карта.
По принцип повече исках да сравня възможностите им за възпроизвеждане, но контролната карта има леко незавършени драйвери за Windows 8/8.1 и записът с нея е ненадежден.
Вградената звукова карта на Realtek може да записва само в тези два режима, та затова само с тях мога да направя сравнение.

Prodigy 7.1 HiFi изход -> Xonar U7 и Realtek ALC892 стерео вход

44.1 kHz / 16-bit
http://pics.softvisia.com/design/pics/17696/comparison_rec_alc892_u7_4416_summary.png

http://pics.softvisia.com/design/pics/17696/comparison_rec_alc892_u7_4416_complete.png



48 kHz / 16-bit
http://pics.softvisia.com/design/pics/17696/comparison_rec_alc892_u7_4816_summary.png

http://pics.softvisia.com/design/pics/17696/comparison_rec_alc892_u7_4816_complete.png



Обобщение

Вижда се, че Xonar U7 е значително по-добра от ALC889/ALC892, които и без това са доста прилични като за вградени решения.

При 44.1 и 48 килохерца честоти на дискретизация и дълбочина 16 бита има подобрения в почти всички показатели, като най-значими са разликите при Noise level, Dynamic range, THD + Noise и IMD + Noise. Разликата при Stereo crosstalk е осезаема като показатели, но на практика не е от чак толкова голямо значение.

http://pics.softvisia.com/design/pics/17696/alc892_vs_u7_4416.png

http://pics.softvisia.com/design/pics/17696/alc892_vs_u7_4816.png

При 48 и 96 килохерца честоти на дискретизация и дълбочина 24 бита, тенденцията в кои тестове Xonar U7 е по-добра от ALC889/892 се запазва. В този режим обаче разликата между стойностите е доста по-голяма. Т.е. ако в 16-битов режим Xonar U7 е имала прилична преднина, то в 24-битов режим преднината ѝ е огромна.

http://pics.softvisia.com/design/pics/17696/alc892_vs_u7_4824.png

http://pics.softvisia.com/design/pics/17696/alc892_vs_u7_9624.png

Заключение

Резултатите на картата са чудесни. Вярно, не са перфектни, но нищо в живота не е. Имайки предвид: 1) че това все пак е USB звукова карта, а не вътрешна (PCI/PCIe), 2) на каква цена може да се намери и 3) какви други екстри предлага (за които ще си поговорим по-нататък), показателите са наистина впечатляващи.

Link to comment
Сподели другаде

Драйвер и софтуер


Дойде ред на драйвера за звуковата карта и придружаващия го софтуер.

Инсталационен диск

Менюто при автоматичното стартиране изглежда по следния начин:

http://pics.softvisia.com/design/pics/17696/19-autorun.png

Интересно е наличието на лека грешка в самото заглавие на менюто — липсва интервал между „7.1“ и „Audio“. Както и да е. В менюто се вижда големият бутон за инсталиране на драйвера. Под него се намира още бутони (за отваряне на ръководството, readme файла, разглеждане на съдържанието на диска, връзка с ASUS и изход от менюто), които са във формата на логото на Xonar серията звукови карти.

Съдържанието на диска е семпло:

http://pics.softvisia.com/design/pics/17696/20-cd_contents.png

Папка AutoRun съдържа нужните файлове за автоматично стартиращото се меню.
Папка Driver съдържа инсталациите на драйверите за различните версии на Windows.
Папка Manual съдържа ръководството за употреба в PDF формат.
Папка QSG съдържа две версии на ръководството за инсталация също в PDF формат. Едната версия е с английски + европейски езици, а другата е с английски + азиатски езици.
В основната папка се намират и AutoRun.inf, който е нужен за автоматичното стартиране, и readme.txt файла.

Драйвер

Драйверът на диска в моя случай беше същата версия, която е и на страницата на ASUS. И все пак препоръчвам, ако закупите такава карта, да изтеглите драйвера от Интернет, за да сте сигурни, че е актуален.

Тук искам да вмъкна две забележки.
1. Драйверът за Windows XP съдържа повече екстри/функции от драйверите за по-новите операционни системи. Това по всяка вероятност е за компенсация за липсата на Dolby Home Theater под въпросната операционна система. За да мога да направя нужните снимки и да видя функциите, инсталирах звуковата карта на виртуална машина. Функциите, които са налични само под Windows XP са оцветени в синьо.
2. За Windows Vista няма официален драйвер. Ако се опитате да инсталирате който и да било драйвер посредством нормалната инсталационна процедура (Setup.exe), ще получите съобщение с грешка. Това не значи, че картата не може да се подкара под Windows Vista. Може, но трябва да инсталирате драйвера за Windows 7 през диспечера на устройства (device manager), като изберете опцията, че вие ще посочите драйверът, който ще се инсталира. Това ще е достатъчно картата да заработи. Контролният ѝ панел също ще работи, но ще трябва ръчно да си го стартирате от папката на драйвера или да си го изместите в друга папка и евентуално да му създадете запис за автоматично зареждане с операционната система. Т.е. ще трябва да си направите всичко ръчно. Имайте предвид, че тествах просто дали ще мога да подкарам картата и успях. Не мога обаче да кажа или гарантирам колко стабилно ще работи!


Инсталацията му е стандартна и толкова опростена, че дори няма възможност да изберете къде точно да се инсталира придружаващият го софтуер. Не че е особен проблем, но го споделям за всеки случай. Основният контролен панел на звуковия драйвер се инсталира в \Program Files\ASUS Xonar U7 Audio, а допълнителният софтуер Dolby Home Theater се инсталира в \Program Files\Dolby Home Theater v4 (за 32-битови версии на Windows) или \Program Files (x86)\Dolby Home Theater v4 (за 64-битови версии на Windows).

Получавате и нова иконка в системната област.

http://pics.softvisia.com/design/pics/17696/21-u7_trayicon2.png

Кликайки върху нея с десния бутон се извежда следното доста стандартно меню, от което можете да отворите самия панел на картата, да извикате настройките на силата на звука и мултемдийните възможности на Windows, както и да стартирате Windows Media Player и Sound Recorder.

http://pics.softvisia.com/design/pics/17696/22-u7_trayiconmenu.png

Контролен панел

Контролният панел на драйвера е в черно и оранжево, което лично на мен не ми допада чак толкова, но пък може да се хареса на други потребители.

http://pics.softvisia.com/design/pics/17696/23-u7cpl1.png

В горната лява част се намира логото на Xonar серията звукови карти, което играе роля и на връзка към страницата на ASUS.
Вдясно логото се намира информационното табло на драйвера. В него можете да видите общи сведения за състоянието: кой изход се използва за възпроизвеждане, в какъв режим работи входът, каква е конфигурацията на колоните, каква честота на дискретизация се използва за изходящия поток и какви допълнителни технологии/ефекти/обработки на звука се прилагат на изходящия и входящите потоци. При кликане на малкия бутон със стрелките превключвате между информационно табло и списъка с избор на предварително създадени комбинации от настройки (presets) на еквалайзера.
В горната дясна част се намира плъзгачът за регулиране на общата сила на звука, бутонът за спиране на звука (mute) и бутонът за настройка на ASIO възможностите на картата.

В лявата част (вертикално) се намират бутоните за избор на входящ/изходящ поток за допълнителни настройки. За да видите всички налични настройки, е нужно да кликнете върху дадената икона с десния бутон на мишката и да си изберете желаната категория (снимка). Това е странно решение и прави навигацията в контролния панел леко неинтуитивна.

Volume Control съдържа плъзгачи за регулиране на силата на звука на отделните канали + главния за всички. По подразбиране каналите са групирани по двойки, но с бутоните с катинарче можете да ги отключите и ги регулирате индивидуално.

http://pics.softvisia.com/design/pics/17696/26-u7cpl_spk_vc.png

Speaker Settings съдържа настройките на колоните/каналите, т.е. в колко канален режим да работят, и възможност за звуков тест на каналите.

http://pics.softvisia.com/design/pics/17696/27-u7cpl_spk_ss.png

Sample Rate съдържа настройки за честотата на дискретизация (от 44.1 kHz до 192 kHz) и дълбочината (16 или 24 бита).

http://pics.softvisia.com/design/pics/17696/28-u7cpl_spk_sr.png

Equalizer (само под Windows XP) е точно това — еквалайзер. Има предварително изготвени настройки (presets), но можете да си запазвате и зареждате ваши такива.

http://pics.softvisia.com/design/pics/17696/29-u7cpl_spk_eq.png

Environment Effects съдържа ефекти (и настройките им) за симулиране на различни обстановки и състояния(?) (баня, концертна зала, пещера, стадион, каменоломна и др.). Все още не мога да разбера защо всички производители на звукови карти, били те вградени или отделни, ни тикат тези глупави ефекти в драйверите. Аз не виждам никакво реално практическо приложение. Единствените случаи, когато съм виждал някой да ги ползва, е от чисто любопитство как звучат. Ефектите са не просто излишни, но дори и смешни.

http://pics.softvisia.com/design/pics/17696/30-u7cpl_spk_ee.png

7.1 Virtual Speaker Shifter (само под Windows XP) е секция с настройки на местополжението на колоните и тяхното разстояние от слушателя.

http://pics.softvisia.com/design/pics/17696/31-u7cpl_spk_vss.png

Flex Bass II съдържа настройките на опцията за пренасочване на ниски честоти. Когато разполагате с комплект колони, който включва събуфър (2.1, 4.1, 5.1, 7.1), той поема всички ниски честоти или поне по-долния обхват (зависи колко пълноценни са сателитните говорители и колко бас могат да поемат). Обикновено самите колони се грижат да разпределят кои честоти към кои говорители да отиват, но при някои комплекти колони това липсва и е нужно разделянето да се извърши от звуковата карта. Flex Bass е именно за това. Можете да си настроите честотния диапазон, който да се отрязва и да се предава на събуфъра чрез плъзгача Cut off frequency; да регулирате силата на басите чрез плъзгача Bass level и индивидуално да изберете кои колони са големи и могат да възпроизвеждат ниски честоти, и кои са малки и не могат, за да може драйверът да балансира по-прецизно нивото на събуфъра.

http://pics.softvisia.com/design/pics/17696/32-u7cpl_spk_fb.png

Xear SingFX съдържа ефекти... за пеене. Разполагате с Key Shifting (т.е. забавяне и забързване на темпото) и Vocal Fading (караоке ефект, който се опитва да елиминира вокала от възпроизвежданата музика в реално време; не очаквайте чудеса).

http://pics.softvisia.com/design/pics/17696/33-u7cpl_spk_xsfx.png

Xear Surround Speaker е технологията, която има за цел да се опита да симулира многоканална система от само 2 колони. Лично аз не считам, че крайният резултат е особено добър. Можете да регулирате колко тясно или широко да звучи звукът и ъглите на говорителите.

http://pics.softvisia.com/design/pics/17696/34a-u7cpl_spk_xss.png

Xear Surround Headphone ще е на мястото на горната страница, ако използвате слушалки. Идеята е аналогична — да симулира съраунд ефект, но за слушалки.

http://pics.softvisia.com/design/pics/17696/34b-u7cpl_spk_xsh.png

Xear Audio Brilliant (само под Windows XP) е технология за възстановяване на яснота и детайли при слушане на компресирани формати (MP3, WMA, AAC, AC3 и др.). Това поне е официалното обяснение на ASUS. Явно са искали да имат аналог на Crystalizer ефекта на Creative или QSizzle на QSound Labs.

http://pics.softvisia.com/design/pics/17696/35-u7cpl_spk_xab.png

Xear Dynamic Bass (само под Windows XP) е проектирана да увеличи ниските честоти на по-малки говорители, които не би трябвало да се справят много добре с тях, използвайки психоакустични алгоритми. От Bass Level можете да регулирате силата на този ефект, а от Cut-off Frequency можете да регулирате кой честотен диапазон да бъде добавен/засилен към звука.

http://pics.softvisia.com/design/pics/17696/36-u7cpl_spk_xdb.png

Xear Smart Volume (само под Windows XP) нормализира силата на звука автоматично в реално време на базата на посоченото от вас ниво. От падащото меню Mode можете да изберете какъв динамичен обхват желаете да нормализирате. Лично аз не харесвам подобни обработки, защото не обичам звукът ми да си мени силата автоматично, но на някои от вас това може да им допадне.

http://pics.softvisia.com/design/pics/17696/37-u7cpl_spk_xsv.png

Xear Voice Clarity (само под Windows XP) е опция за повишаване на силата, яснотата и разбираемостта на гласовете/вокала от различните източници, били те музика, филми, игри, програми за разговори и др. От Voice Clarity Level можете да регулирате силата на ефекта, а от Noise Suppresion for communication можете да регулирате колко от страничния шум да се елиминира. Казано иначе, това е нещо като обратното на караоке. Макар да ми се струва, че работи по-добре, отколкото очаквах първоначално, все пак си мисля, че това е повече излишна шарения, отколкото нещо реално полезно.

http://pics.softvisia.com/design/pics/17696/38-u7cpl_spk_xvc.png

Xear Surround Max пък е технология, която цели да симулира многоканални потоци от стерео източници.

http://pics.softvisia.com/design/pics/17696/39-u7cpl_spk_xsm.png

DOLBY HTV4 ви предоставя бутонче да стартирате допълнителния софтуер на Dolby.

За цифровия изход настройките са много по-малко и тези, които са същите с аналоговите изходи са Volume Control и Sample Rate. Единствената различна настройка за изходния формат: стандартният PCM и Dolby Digital. Това ще е оценено от онези потребители, които използват цифров изход, но искат многоканален поток от всички приложения. Това е още известно като Dolby Digital Live.

http://pics.softvisia.com/design/pics/17696/40-u7cpl_spdif.png

За входовете настройките са също доста по-малко — също само Volume Control и Sample Rate. Разликата между настройките за микрофона и стерео входа е, че за първия има свои ефекти, които също се казват Xear SingFX. Можете да добавите ехо към гласа си или да го трансформирате.

http://pics.softvisia.com/design/pics/17696/41-u7cpl_mic.png

Допълнителен софтуер

Това в случая е Dolby Home Theater, което е допълнителен модул за DSP обработка, разработен от Dolby Laboratories. За мен това е просто един еквалайзер на стероиди. С това не искам да кажа, че е калпав, напротив, отличен еквлайзер е. Просто не е нищо феноменално, че да очаквате чудеса.
Повечето от наличните тук ефекти са налични в панела на звуковата карта под Windows XP. Предполагам, че са решили да лицензират използването на това приложение, защото са сметнали, че е по-добро, след което са забранили подобните функции в панела на картата, за да няма повторения. Т.е. оставили са ги под Windows XP, защото Dolby Home Theater не я поддържа. Това е моето предположение, което разбира се може изобщо да не е вярно.

http://pics.softvisia.com/design/pics/17696/42-u7_dht4.png

Първото нещо, което прави впечатление е, че от Dolby обичат синьото, защото прозорецът е много син. Мен това ме радва, защото синьото ми е слабо място. Като цяло дизайнът на това приложение според мен е значително по-добър от този на контролния панел на самата карта.

В горния ляв ъгъл е бутонът за включване и изключване на обработката.
В лявата част се намират всички профили, между които можете да превключвате. Има 3 вградени, които не могат да бъдат премахнати: movie, music и game. Останалите са потребителски и могат да бъдат изтривани.
В дясната част се намира спектралният анализатор, а под него са всичките настройки.
Разполагате с:
- intelligent equalizer: интелигентен еквалайзер, който анализира и коригира честотите динамично в реално време, като се ръководи от избрания режим;
- graphic equalizer: стандартен 10-лентов еквалайзер;
- volume leveler: нормализатор на звука — стреми се да изравнява нивата на звука от всички програми, които възпроизвеждат някакъв звук;
- dialogue enhancer: подобрява диалозите;
- surround virtualizer: симулатор на съраунд ефект на слушалки и вградени колони (има отделни плъзгачи за тях).

Веднъж направени, аудио настройките се запазват, дори и да затворите приложението, така че не е нужно да е постоянно активно.

Стабилност и производителност

Драйверът е тестван за стабилност и поне под Windows 8.1 x64 е железен. Няма никакви проблеми с него.

Процесът на контролния панел може да се каже, че заема доста малко ресурси: процесорно време, I/O заявки и активност по твърдия диск. Заеманата памет варира между 20 и 50 мегабайта, което е повече, отколкото ми се иска, но е поносимо. Ето и снимка след часове работа на системата, за да не съм голословен.

http://pics.softvisia.com/design/pics/17696/resources.png

Интересно е, че в изпълнимия файл на панела липсва не само подпис, но и базова информация като версия, компания и описание. Липсата на подпис е малко по-разбираема, защото изисква допълнителни парични разходи и малко повече усилия, но все пак е леко разочароващо за компания от ранга на ASUS и за продукт от този клас да имат такъв пропуск. Липсата на гореспоменатата базова информация вече е много странна, защото тя се добавя буквално за секунди и не изисква никакви допълнителни разходи. Някой в офисите на ASUS го е мързяло наистина много. За щастие поне файлът е с включена ASLR, което считам за важно в днешно време за всеки резидентен процес.

Поддръжка на Linux

Xonar U7 работи нормално под дистрибиции на Linux и дори може да използва alsamixer, което е приятна изненада. Леко неочаквано е, защото картата спада към категорията на по-екзотичните продукти, а те обикновено не могат да се похвалят с добра поддръжка за операционните системи, базирани на това ядро.

Нужна е само една лека поправка — да се добави следния ред в конфигурационния файл alsa-base.conf:
options snd-usb-audio ignore_ctl_error=1
Заключение

Откъм функции и глезотии Xonar U7 предлага доста. Две мнения не може да има по въпроса. Контролният панел на картата разполага с почти всички стандартни функции, като добавя още доста нещица.
Лично аз не бих използвал нито един от Dolby или Xear ефектите за подобрение/симулация на нещо-си, но те може да се харесат на други потребители. За сметка на това съм много доволен от наличието на Dolby Digital Live. Това е сравнително рядка екстра, защото е свързана с допълнителни разходи за закупуване на лиценз за използването ѝ във въпросния продукт. Затова е налична предимно в звукови карти и дънни платки от високия клас. ASIO също е доста приятна екстра, макар реално погледнато доста малко хора да се възползват от нея. Дори останах леко учуден, че от ASUS са я включили, защото тя е полезна само за потребителите, които се занимават активно със запис на аудио на (полу)професионално ниво, а USB интерфейсът по принцип не е идеалният избор за звукови карти за запис, за което PCI/PCIe карти са по-добрият избор по ред причини.
Единственото ми реално оплакване в тази насока е отсъствието на опции за елиминиране на околния шум и акустично ехо при запис от микрофон. Драйверите на Realtek разполагат с такива опции и дори са прилично ефективни. Затова и съм учуден, че подобни екстри липсват в панела на Xonar U7, която е по принцип карта с претенции и според мен би било редно също да предлага нещо в тази насока.

Дизайнът на самия панел не е лош, но определено не е нито толкова изпипан визуално, нито толкова интуитивен, колкото ми се искаше.
На интерфейса му липсва модерна визия. Всички икони са сякаш от ерата на Windows XP, не просто като изглед, но и като разделителна способност, просто липсват детайли. Изглеждат като по-малки избражения, които са разпънати леко, за да изглеждат по-големи, при което недостатъците стават още по-лесно забележими. Цветовата гама също не помага. Разбирам, че от ASUS са искали да избегнат шарении и да придадат по-стилен изглед на панела, което аз подкрепям напълно, но въпреки това си мисля, че са могли да запазят стила и да направят менюто малко по-разнообразно.
И, в името на всемогъщия Один, какво им е минавало през главите, когато са решили да добавят ефекта на сияние (glow) около надписите при маркирането им. Ето снимка. Не знам за вас, но на мен това ми изглежда адски грозно. Под въздействието на каква нелегална субстанция трябва са били тези хора, за да си кажат „да, това е красив ефект, нека го оставим така“?!

Откъм интуитивност и леснота на работа нещата са приемливи, но определено има какво да се подобри. Настройките и опциите са разпределени в доста категории, а според мен щеше да е по-добре, ако ги бяха събрали в по-малко на брой страници. Има прекалено много празно пространство на всяка страница в драйвера, което не ми изглежда добре. Да не говорим за начина за достигане до тези страници с настройки — кликане с десния бутон върху съответната икона. Не е болка за умиране, но не е и особено удобно. Отново си мисля, че това е направено, за да изглеждат прозорците/менютата по-изчистени, което по принцип е добра идея, но в случая са жертвани функционалност и удобство, които в моя тефтер са по-важни неща.

Допълнителният лицензиран софтуер Dolby Home Theater е на светлинни години пред панела на ASUS откъм визия.

Като цяло контролният панел на Xonar U7 предлага доста неща, някои от които според мен са безполезни, докато други считам за прекрасни попълнения. Драйверът е стабилен и софтуерът е написан прилично. За жалост обаче дизайнът му не е особено добър и оставя впечатление сякаш е скалъпен в последния момент или просто по него са работили доста мързеливи хора, което донякъде се потвърждава от елементарни пропуски като липса на информация за изпълнимия файл и цифров подпис.
Link to comment
Сподели другаде

Субективни тестове | Част 1: игри

Субективните тестове отразяват личното ми мнение за това как звучи картата в игри, музика и филми. Т.е. пускам игра или песен, играя/слушам със слушалките, свързани към вградената звукова карта, след което ги свързвам към Xonar U7, отново играя/слушам и накрая правя сравнение. Ще се опитам да споделя и впечатления от специализираните за слушалки технологии: Xear Surround Headphone и Dolby Surround Virtualizer. Поради естеството на тези тестове имайте едно на ум, че съществува вероятност разликите да си ги въобразявам — т.нар. ефект плацебо. Този риск е неизбежен при подобни тестове. Те затова се наричат субективни.
Споменавам го, защото по мое лично мнение всеки уважаващ себе си аудио ентусиаст трябва да допуска, че може да греши и че разликите, които чува, са само в ума му, вместо да е винаги категоричен, че е прав. Аудиото може да е изкуство, но е и наука, а в нея няма място за предубеждения.

Важно: аз коментирам разликите, които чувам на моята система с моята апаратура. Дали ще се усеща разлика при вас и ако да, колко, зависи от вашата апаратура (колони/слушалки) и от самите вас. Различните колони (и особено) слушалки са различно претенциозни към входящия сигнал. Също така всеки потребител е различен откъм слух, очаквания, нагласа, вкусове и т.н.

Тестовете се извършват на следната апаратура без активиран еквалайзер:
- Microlab H 500D;
- Creative Aurvana Live!.
Тъй като разликата при подобни тестове по принцип се усеща по-лесно на слушалки, ще наблягам на тях.



Тъй като Xonar U7 е предимно геймърска карта, ще започна от игрите. Ще тествам няколко и различни като жанрове заглавия, за да имам по-добра статистическа основа за сравнение и преценка.

http://pics.softvisia.com/design/pics/17696/limbo.jpg

Limbo е двуизмерен, хоризонтално-скролиращ платформър, залагащ на пъзели и използващ физичен енджин. В нея контролирате непознато момче, което се събужда в гора и трябва да открие по-голямата си сестра. Визията на играта е силно стилизирана, като залага изцяло на монохромната гама и използва филтър за добавяне на изкуствен видео шум. Арт дизайнът напомня до голяма степен на немския експресионизъм и на филм ноар.
Силно препоръчвано от мен заглавие на всеки, който харесва двуизмерни платформъри и няма нищо против или предпочита хорър обстановка.

Спрях се на нея, защото звуковият ѝ дизайн, макар да е минималистичен, е доста изпипан и атмосферичен. Няма позиционни или съраунд ефекти или нужда от такива, затова и няма смисъл да тествам специалните технологии в драйвера и приложението на Dolby, но пък има добре реализирани стандартни стерео такива. Под Xonar U7 звуковата картина ми се стори по-обемна и пространствена, за разлика от вграденото аудио, при което звуковите ефекти ми се сториха сякаш цопнати пред мен и толкова.

http://pics.softvisia.com/design/pics/17696/dead_space.jpg

Оставаме с мрачното настроение, защото следващата игра е Dead Space — комбинация от научна фантастика и сървайвъл хорър. Превъплащавате се в ролята на Айзък Кларк, корабен инженер, част от екипажа на совалката Келион, която е изпратена да провери състоянието на планеторазбивача Ишимура и да извърши съответните поправки. Рутинната мисия обаче се превръща в борба за оцеляване от т.нар. некроморфи. Играта предлага прилична (за времето си) графика, интересна история и чудесна атмосфера с постоянно усещане за заплаха.
Ако харесвате хорър игри и би ви допаднало да разчленявате извънземни (или поне не би ви отблъснало), това е отлична игра, която е първата част от трилогия. Препоръчвам силно първите две игри от нея, третата не чак толкова.

Спрях се на играта, защото звуковият ѝ дизайн е на много добро ниво. Това е игра, в която някое извънземно зомби може реши да ви изненада по всяко време от някоя посока и звукът е критично важен елемент. Общо взето е задължително да се изиграе на 5.1 система, за да бъде погълнат играчът максимално от обстановката. Тестът на колони имаше очакван резултат. Всичко беше както трябва: съраунд ефектът беше чудесен, всеки звук идваше откъдето трябва и всичко се чуваше отчетливо и ясно. При слушалките положението е по-различно. Разликата между Realtek ALC892 и Xonar U7 не е огромна, но я има и е в полза на втората. Звуковата картина беше по-пълна и отделните звуци бяха по-добре обособени. При използване на специализираните технологии за слушалки, разликите стават осезаеми. Surround Virtualizer може да добави още малко обем на и без това добре звучащата обстановка. Xear Surround Headphone променя звука доста по-драстично. Голяма част от яснотата във високите честоти се губи (което е типично), но се добавя пространствен ефект и малко ехо. По принцип не съм привърженик на подобни 3D симулиращи ехо ефекти, но в конкретния случай не е зле. Пасва на играта, защото през цялото време главният герой е в специален скафандър с херметически затворен шлем и самото действие се развива предимно в метални коридори. А позиционирането на звуците се подобрява малко.

http://pics.softvisia.com/design/pics/17696/mirrors_edge.jpg

Правим завой на 180 градуса с Mirror's Edge. В играта поемате контрол над Фейт Конърс, която е част от специална мрежа от куриери, които разнасят съобщения и пратки, като избягват опитите за наблюдение от държатва, като за целта използват основно покривите и високите части на сградите. Фейт трябва да открие кой се опитва да натопи сестра ѝ за убийство. Играта е на практика 3D платформър с много паркур. Сюжетът може да е слабичък, но концепцията е доста добра. За жалост реализацията ѝ куца доста, защото геймплеят е доста непостоянен: когато всичко мине по мед и масло, усещането е страхотно; когато обаче нещата се объркат и играта реши да се изгаври (а това се случва често), е добре да има нещо наоколо, което да носи на бой, защото желанието да се удари нещо е почти непреодолимо. За играта може да се каже, че има уникална визия: графиката е стилизирана, като преобладава бялото, но има и много места с изключително наситени цветове. Всичко изглежда чисто и подредено, което сме го виждали и в немалко sci-fi филми.
Ако играете игри и сте почитатели на паркур, това е общо взето задължително заглавие за вас. Ако обаче паркур/платформингът не е сред вашите предпочитания, ще е по-добре да прескочите играта.

Лично аз не съм почитател на Mirror's Edge, но не мога да отрека, че звуковият ѝ дизайн е на доста добро ниво. Всичките звукови ефекти и музика в играта са добре подбрани и реализирани, за да засилят атмосферата и направят изживяването по-реалистично и запомнящо се. Xonar U7 отново се справи по-добре от вграденото аудио решение, като ме възнагради с по-отчетливи звуци и по-добра аудио картина. Dolby Surround Virtualizer отново внесе малки, но сравнително забележими промени, като добави малко повече пространственост. Xear Surround Headphone този път не беше толкова ефективен, защото и самата игра е коренно различна. От една страна позиционирането малко се подобри, което е добре, но пък от друга страна детайлите пострадаха, което пък не се отразява никак положително на геймплея.

http://pics.softvisia.com/design/pics/17696/mass_effect_3.jpg

Mass Effect 3 е последната игра от Mass Effect трилогията. Вашето алтер его е командир Шепард и задачата ви е... да спасите галактиката. Да, много е общо, но ако започна да обяснявам повече, ще трябва да се върна и към предходните игри и ще стане сложно. Събитията в Mass Effect игрите са прекалено епични, за да бъдат описани с обикновени думи. Те трябва да се изживеят. Всичко без последните 30-40 минути на третата игра. Да, това оставя нещата незавършени, но по-добре така, отколкото наличния в играта край. Мръсни гадини! Как можаха да осерат така играта?! Колко потенциал отиде по дяволите! Абсолютна и тотална гавра с вси... ... Дишай. ... Спокойствие. ... Извинявам се. Просто ми е много трудно да говоря за тази поредица, без да навлизам в тиради и да получавам нервни кризи.

Звуковият дизайн в играта не е нищо впечатляващо, но е достатъчно добър. Запазва се тендецнията Xonar U7 да е по-добре звучащата карта спрямо вградената ALC892, макар тук разликата да е малко по-малка. Dolby Surround Virtualizer разширява звуковата картина леко. Xear Surround Headphone за пореден път прави позиционирането малко по-добро и по-плавно, но добавеното от нея ехо не пасва на обстановката на играта. Да не говорим, че някои от звуците почти не се чуваха и детайлите заминаха по дяволите, когато въпросната екстра беше активирана.

http://pics.softvisia.com/design/pics/17696/dehr.jpg

Deus Ex: Human Revolution е прикуъл на първата Deus Ex. В нея Адам Дженсън е началник на сигурността в Сариф Индъстриз, но след внезапно нападение на щабквартирата в Детройт той е смъртоносно ранен и преминава през дълга и сложна операция, след която е върнат към живот, но с цената на това, че почти всичко в него е вече кибернетика. Неговата задача е да открие нападателите и да върне обратно водещият учен на компанията, която е и неговата половинка. Обстановката е доста киберпънк и почитателите на Блейд Рънър веднага ще усетят изключително сходната атмосфера. Историята е добра, персонажите са добре обособени, засегнатите теми са интересни и добре развити и краят е добър. Ей, BioWare, водите ли си бележки, кретеноидни форми на живот такива? Ето така се прави край на игра! Проклети мизерни твари. Та, обратно на Deus Ex... Почти всичко в играта е изпипано много добре, изключения са някои от анимациите на персонажите и донякъде звуковият дизайн.

„Звуковият дизайн? Но, Венци, защо тогава тестваш играта?“
Нека съм ясен. Музиката на Майкъл Маккан е страхотна. Просто самите звуци не са нищо особено, позиционирането не е чак толкова добро и липсва 5.1 поддръжка, което за игра от този тип и калибър е голям пропуск, особено на фона колко старание е вложено в останалите елементи. Разочароващо е. Именно затова реших и да я подложа на тест, за да установя дали въпросните допълнителни DSP обработки и технологии в драйвера и приложението на Dolby ще имат положителен ефект. В общи линии нямат. Dolby Surround Virtualizier помага сякаш леко в някои ситуации и не влошава нещата, което се случва при активирането на Xear Surround Headphone. По-плавното позициониране на ефектите е приятно нещо, но не и когато има неприятно ехо и всичките детайли от иначе нелошите звуци изчезнат.

http://pics.softvisia.com/design/pics/17696/bioshock_2.jpg

BioShock 2 е продължението на първата игра (логично). Вие сте Субект Делта, един от по-ранните серии Големи татковци. Събуждате се 10 години след събитията в първата игра без спомен за изминалото време и започвате да търсите Малката сестричка, която сте „програмирани“ да пазите. Играта предлага много добра графика дори, макар вече да започва да се усеща възрастта ѝ леко, и невероятен саундтрак, дело на Гари Шайман. Истинската ѝ сила обаче са атмосферата и самият начин, по който играта разказва историята си и ви приобщава към своя дистопичен свят.
Ако обичате игри с добра история и атмосфера, то BioShock и BioShock 2 са две горещо препоръчвани от мен заглавия. Третата също... с някои уговорки.

Избрах играта, защото е по-типичен екшън спрямо другите игри, тествани досега и има добър звуков дизайн като цяло. А и просто обожавам играта. Ревюто е мое и мога да си тествам каквото си искам. :P
Xonar U7 запазва/увеличава преднината си и отново звучи по-добре от вградения в дънната платка аудио чип. Някои по-дребни ефекти просто се чуват малко по-отчетливо и като цяло звукът е сякаш малко по-натурален. Dolby Surround Virtualizer за пореден път добавя още малко обем и малко яркост. Xear Surround Headphone тук отново успява да подобри леко позиционирането и ехото не се усеща чак толкова и като цяло звученето е отново донякъде пасващо, защото и обстановката на самата игра е основно в затворени метални пространства. В случая обаче активирането на въпросната технология убива и ударната сила на някои от звуковите ефекти, особено на оръжията. Това е обичайно за самия алгоритъм като цяло, но когато игра има оръжия, чиито ефекти имат хубави и силни звукови ефекти (особено баси), е леко жалко да не се чуват в пълната им прелест.

http://pics.softvisia.com/design/pics/17696/tomb_raider.jpg

Tomb Raider е рестарт на поредицата за дръзката и сексапилна археоложка Лара Крофт, но този път в доста по-реалистични обстановка и... пропорции. Предполагам е излишно да споменавам чия роля поемате. Корабът на първата експедиция попада в буря и Лара се оказва корабокрушенец на непознат остров. Задачата е да оцелеете, да откриете останалите оцелели и да се махнете от острова, който е и дом на доста враждебно настроен култ. Играта съчетава елементи на екшън и стелт и ги облича в отлична визия.
Ако сте геймъри, играта е силно препоръчителна. Ако сте фенове на Tomb Raider поредицата, играта е задължителна.

Това е една от игрите с най-добър звуков дизайн в последните няколко години. Всеки ефект е отчетлив и на място. Благодарение на това, разликата между вградената в дънната платка звукова карта и Xonar U7 е по-забележима. Няма да казвам в чия полза, защото можете да отгатнете и сами. В тази игра допълнителните ефекти на ASUS и Dolby не допринесоха много, да не кажа, че дори влошиха нещата. Dolby Surround Virtualizer, както във всяка една игра досега, добавя лек пространствен ефект, но играта вече има отличен звук, така че не мисля, че има особена нужда от „подобряване“. Xear Surround Headphone този път просто имаше негативен ефект като цяло. Позиционирането стана отново малко по-плавно, но разликата беше малка и не си заслужаваше огромната загуба на детайли.

http://pics.softvisia.com/design/pics/17696/transistor.jpg

Завършваме с Transistor. Ред, певица в града Клаудбанк, е нападната от отряд от роботи и се отбранява с мистериозно оръжие, наподобяващо голям меч с две остриета и наричано Транзистор, което намира забито в една от жертвите на сблъсъка. Ако това ви звучи като странна идея, това е може би защото е, но това е игра от гийкове/програмисти за гийкове/програмисти, правена с толкова любов и желание, че част от тях прелива и в играча. Черешката върху тортата е леката меланхолична нотка на това прекрасно творение. Визията е доста стилизирана и перспективата е изометрична, като всички фонове са предварително рендерирани, което прави играта много красива.
Играта има сложничка система за битки, все пак е RPG, но ако това е вашият жанр, задължително ѝ хвърлете око.

Звуковият дизайн на играта е също чудесен. Също е доста ограничен и не съдържа огромно разнообразие от ефекти, което го прави сходен с този на Limbo, но все пак не е чак толкова минималистичен. Xonar U7 се справя определено по-добре и тук. Звуците и музиката изпъкват повече и са по-чисто звучащи. Dolby Surround Virtualizer внася много леки промени, както обикновено, докато Xear Surround Headphone променя звука по-драстично, но полза от това няма, защото играта е от такава перспектива, че няма нужда от позициониращи ефекти. Загубата на детайли при активиране на въпросния режим не е трагична, но е силно нежелана.

Заключения и обобщение

Можем да достигнем до две заключения:
1. Xonar U7 се справя по-добре по всички параграфи от вграденото аудио решение на Realtek ALC892.
2. Ако разработчикът не проектира и имплементира аудиото както трябва още при самото създаване на играта, то всякакви опити да се коригира това по-късно са обречени на провал или далеч не са толкова ефективни и си имат своята цена.

Dolby Surround Virtualizer се опитва да виртуализира съраунд, като крайният ефект е такъв, че се добавя малко повече обем на звуковата картина. Това в повечето случаи не пречи на изживяването. Дали го подобрява обаче е съвсем отделен въпрос. Лично за мен отговорът е по-скоро не, макар че зависи от играта. Четох, че за този режим аудио настройките в играта трябва да са всъщност 5.1, но дори и тогава не усетих някаква по-значителна разлика.
Xear Surround Headphone пък променя звука доста по-драстично. Алгоритъмът добавя пространствен ефект, но добавя и ехо. Не съм сигурен точно кое е в следсвие на кое, защото нямам контакти с разработчиците му, но не ме и вълнува особено. Крайният резултат не е особено цветущ. Да, позиционирането на различните ефекти се подобрява и става по-плавно при въртенето на камерата на персонажа. За жалост добавеното ехо и драстичният спад в детайлите на цялостния звук правят този ефект доста нежелан в повечето случаи. В някои игри може да се каже, че леко пасва на обстановката, но в повечето случаи просто влошава положението.

Личното ми мнение е, че картата не оправдава напълно своето геймърско предназначение, защото всичките DSP ефекти и обработки в драйвера и допълнителното приложение, които уж имат за цел да подобрят гейминг изживяването, реално не допринасят много, а понякога дори го влошават. Т.е. в случая говорим повече за маркетинг, отколкото за нещо друго. Това не е проблем само на ASUS, а на „геймърските“ звукови карти по принцип. Както вече споменах, ако аудиото не е реализирано както трябва още на ниво разработка и имплементация, няма как после това да се коригира с разни „технологии“, които подобряват нещо-си. Това обаче си остава личното ми мнение и преценка.

Най-добрият начин да разберете дали тези DSP пост-обработки ви допадат е да ги чуете лично, защото всичко е субективно, както споменах още в началото.
Link to comment
Сподели другаде

Субективни тестове | Част 2: музика и филми


Да напомня...

Субективните тестове отразяват личното ми мнение за това как звучи картата в игри, музика и филми. Т.е. пускам игра или песен, играя/слушам със слушалките, свързани към вградената звукова карта, след което ги свързвам към Xonar U7, отново играя/слушам и накрая правя сравнение. Ще се опитам да споделя и впечатления от специализираните за слушалки технологии: Xear Surround Headphone и Dolby Surround Virtualizer. Поради естеството на тези тестове имайте едно на ум, че съществува вероятност разликите да си ги въобразявам — т.нар. ефект плацебо. Този риск е неизбежен при подобни тестове. Те затова се наричат субективни.
Споменавам го, защото по мое лично мнение всеки уважаващ себе си аудио ентусиаст трябва да допуска, че може да греши и че разликите, които чува, са само в ума му, вместо да е винаги категоричен, че е прав. Аудиото може да е изкуство, но е и наука, а в нея няма място за предубеждения.

Важно: аз коментирам разликите, които чувам на моята система с моята апаратура. Дали ще се усеща разлика при вас и ако да, колко, зависи от вашата апаратура (колони/слушалки) и от самите вас. Различните колони (и особено) слушалки са различно претенциозни към входящия сигнал. Също така всеки потребител е различен откъм слух, очаквания, нагласа, вкусове и т.н.

Както и тестовете на игри, тези се извършват на следната апаратура:
- Microlab H 500D;
- Creative Aurvana Live!.
Музиката е тествана предимно на слушалки, а филмите — предимно на колони.

Музика

За музика използвам личната ми колекция и държа да спомена, че повечето използвани изпълнения са в lossless формат (по-конкретно FLAC), така че факторът „компресия“ е елиминиран.

Преминах през най-различни жанрове и изпълнители:
- Phil Collins
- dance: 2 Unlimited, Ace of Base, Aqua, Corona, DJ BoBo, E-Rotic, E-Type, Fun Factory, Masterboy, Pandera, Sash! и др.;
- drum and bass: Aphrodite, Black Sun Empire, E-Z Rollers, Netsky, Pendulum, Teebee
- fusion: Fun Lovin' Criminals, H-Blockx;
- jazz: Big Bad Voodoo Daddy, Caravan Palace, Louis Armstrong, Parov Stelar, Royal Crown Revue, The Brian Setzer Orchestra;
- metal (alternative/nu/symphonic/industrial/folk/т.н.): Coal Chamber, Disturbed, Dope, Drowning Pool, Evanescence, Godsmack, Nothingface, Sonic Syndicate, Amaranthe, Battlelore, Beseech, Delain, Eluveitie, Epica, For My Pain..., HolyHell, Katra, Lacuna Coil, Lake of Tears, Negative, Nemesea, Nightwish, Theatre of Tragedy, Tristania, Turisas, Visions of Atlantis, Within Temptation, Xandria, Deathstars, Eisbrecher, Gothminister, Rammstein, Rob Zombie, Ruoska и др.
- new age: Enigma, Era;
- rap/eurorap: Down Low, Immortal Technique, Nana, Pappa Bear;
- rock (alternative/indie/southern/soft/pop): Coldplay, The Cranberries, Garbage, Green Day, Poets of the Fall, Sick Puppies, Smash Mouth, SR-71, AC/DC, Krokus, Nerf Herder, The Primitives, Roxette, Savage Garden, The Sounds, Starship, U2, ZZ Top;
- synthpop/synthrock/ebm: Apoptygma Berzerk, The Birthday Massacre, College, Pride & Fall, VNV Nation;
- freestyle/electro/breakbeat: Bomfunk MC's, Flying Steps, Music Instructor;
- electronica: Junkie XL, Massive Attack, Moby, Orbital, Robert Miles, The Chemical Brothers, The Crystal Method, Vitalic;
- goa/psy trance: Astral Projection, E-Clip, Electric Universe, Juno Reactor, SBK, Ticon и др.;
- trance: Aly & Fila, Aquagen, Armin van Buuren, Chicane, Corderoy, Darren Tate, DJ Sammy , Fragma, Orjan Nilsen, Paul van Dyk, Scooter, Sylver и др.

Xonar U7 беше по-добре звучащата карта в почти всяка една ситуация. Разликите понякога бяха лесни за чуване, друг път бяха трудно доловими, а в някои ситуации наистина не чувах разлика. Всичко това е нормално, защото различните жанрове музика имат своите характерни особености, а и всеки албум е миксиран различно. И отделно при вас разликите могат да са по-трудно или по-лесно доловими заради разликата в озвучителните тела, били те колони или слушалки.
И все пак общото впечатление е, че Xonar U7 просто звучи по-добре. Отделните инструменти са по-добре обособени и се чуват по-отчетливо, звукът е по-натурален и балансиран като цяло. Цялостното звуково представяне е по-реално и добре позиционирано в стерео пространството. Тази разлика се усеща повече на слушалки. Една от причините за това е, че слушалките по принцип представят по-добро аудио възпроизвеждане за парите си и фактът, че са по-близо до ухото спомага за по-малко изгубената аудио информация и елиминира акустиката на стаята като фактор. Другата причина е усилвателят за слушалки в звуковата карта, който помага значително. Колоните са активни озвучителни тела, те имат свой усилвател и се захранват от електрическата мрежа. Слушалките обаче са пасивни и за захранване разчитат изцяло на звуковата карта. Ако възможностите ѝ в тази насока не са добри, то няма как и слушалките да оползотворят потенциала си. Отделно, различните слушалки имат и различни изисквания — някои са лесни за захранване, докато други са доста по-лакоми. Ако слушалките не са взискателни изобщо и не са и особено качествени, тогава всяка вградена звукова карта ще може да се справи и надали ще се усети разлика. Ако обаче слушалките са по-качествени и изискват повече мощност от звуковата карта, тогава вградените решения ще се задъхат и резултатите ще варират от не особено добри до пълна скръб. В подобна ситуация усилвателят на Xonar U7 (или която и да било друга карта от този ранг) ще позволи на слушалките да покажат на какво са способни.

Филми

Филмите (и сериалите в това число) са значително по-непретенциозни към аудио апаратурата. Качеството на звука е на заден план по ред причини. Зрителят през това време приема и визуална информация, което означава, че вниманието му не може да е изцяло насочено към аудиото. Типичните за един филм звуци не изискват и специално качество; възпроизвеждането на глас не е сложно нещо, експлозиите също. В кинопродукциите е по-важно всички звуци да се възпроизведат толкова силно (или слабо), колкото е нужно за пълноценен ефект. Това зависи от колоните, не от звуковата карта. Също е важно и позиционирането на ефектите (ако говорим за филм, който използва такива), но това зависи от разположението на колоните в стаята спрямо зрителите. Акустиката на стаята също има значение, но това отново няма нищо общо със звуковата карта.

Тествах няколко филма като Властелинът на пръстените: Завръщането на краля (The Lord of the Rings: The Return of the King), Проектът: Sunshine (Sunshine), Черният рицар (The Dark Knight), Титаник (Titanic) и Блек Хоук (Black Hawk Down). Всичко си беше както трябва. Не успях да усетя никакви проблеми.

Обобщение

Представянето на картата е отлично. Разликите не винаги са наистина осезаеми, но са там почти винаги. Това важи с особена сила, ако използвате слушалки.
Link to comment
Сподели другаде

Крайно обобщение и оценки


На финалната права сме. Остана само да обобщя всичко, което написах досега.

ASUS Xonar U7 е не просто впечатляваща външна USB звукова карта, но е впечатляваща звукова карта. Споменавам го по този начин, защото обикновено USB звуковите карти и DAC устройства се правят, колкото да се отбие номера и са посредствени в най-добрия случай. Тази карта обаче е абсолютно различна и е на практика стандартна PCI/PCIe в USB вариант.
Изпълнението на картата на хардуерно ниво е просто прекрасно. Използвани са доказани и качествени компоненти в направата ѝ, което си личи както при измерванията, така и при слушането. В самата изработка и сглобка са вложени внимание и старание, което е похвално. На всичкото отгоре продуктът изглежда красиво и стилно и би стоял чудесно на всяко бюро.
Софтуерното обезпечение на картата е доста добро, но не е на същото ниво. Драйверът е стабилен, контролният панел е прилично оптимизиран и допълнителното приложение на Dolby е също приятно и солидно. Проблемът е визията на самия контролен панел, която по мое мнение е много претупана и скалъпена в последния момент. Това е дребен проблем, защото в общия случай потребителят отваря панела, извършва нужните настройки и го затваря. И все пак ме е леко яд, защото на фона на всичко останало, което е изпипано много добре, това просто изпъква и дразни. Също така очаквах да има опции за премахване на акустично ехо и страничен шум при използване на микрофон. Това също не е огромен проблем, но според мен щеше да е полезно. По-полезно от повечето допълнителни ефекти, които вече са налични в софтуера към картата.

Заслужава ли си парите звуковата карта?
Ако имате поне прилични колони и/или особено слушалки, отговорът определено е „да“. За парите получавате всичко, което можете да искате за домашно ползване от обикновени потребители и аудио ентусиасти: прекрасно качество на звука, всички необходими изходи и входове, отделен усилвател за слушалки, отличен външен вид, добър софтуер и гъвкавост. Като казвам гъвкавост, имам предвид това, че картата е на USB, което значи, че можете по всяко време да я извадите бързо и лесно и да я занесете на друго място, където имате нужда от качествен звук. Това я прави и подходяща както за настолни компютри, така и за преносими такива. И към това прибавяме специалния режим на съвместимост с USB 1.0 за по-стари компютри. Също така нека не забравяме, че понеже картата е външна, ги няма допълнителните смущения, които се пораждат от останалите компоненти в една компютърна кутия. Това в повечето случаи не е особен проблем, но понякога може да е, ако в кутията има повечко чаркалачки.

Ако сте аудио ценител/ентусиаст и си търсите алтернативна и по-добра звукова карта от вградената в дънната платка, то ASUS Xonar U7 е отличен кандидат за целта и е просто задължително да я имате предвид, когато вземате крайното решение.

Оценки

Качество на звука: 9.5/10
Картата звучи просто страхотно. Особено за тези пари!

Външен вид и окомплектовка: 9/10
Кутията е с достатъчно стилен дизайн, а самата карта изглежда чудесно. Окомплектовката е добра, но според мен можеха да добавят един оптичен (TOSLINK) кабел.

Хардуерно изпълнение и възможности: 9.5/10
На хардуерно ниво картата е прекрасна. Компонентите ѝ са отлично подбрани и разполага с всички нужни входове и изходи за такова малко USB базирано устройство. Смъквам 0.5 от оценката заради две неща. Първото е обединените цифрови изходи и аналогови входове. Разбираемо е, но все пак си е минус. Също така изобщо не мога да разбера защо бутоните за намаляване и увеличаване на силата на микрофона на предната част на картата са разменени — левият увеличава, а десният намалява. Абсолютно никаква логика не виждам.

Софтуерни възможности: 8/10
Ако може някой аспект на тази карта да се нарече „слаб“, то това е софтуерът. Стабилен и добре написан е, което е далеч по-важното нещо, но все пак не всичко в него е на нивото, на което са останалите аспекти на картата. Контролният панел ASUS е доста грозничък и му липсват някои опции, които според мен биха били от полза, а са налични в други звукови карти (включително и вградени такива). Също така някои от допълнителните ефекти са добавени по-скоро за бройка и шарения, за да се впечатли масовия потребител, отколкото да имат някакво реално приложение.

Съотношение цена/качество: 9/10
Поне към момента цената на картата варира между 150 и 200 лева в онлайн магазините, което е чудесна сума за продукт от такъв калибър.

Крайна оценка: 9/10
Забележителен продукт!


За финал искам да вмъкна и мнението на колегата Весо (draco_volans), когото помолих да драсне няколко думи, за да има още едно мнение за въпросния продукт.
 

Ще си позволя да споделя и аз някои впечатления за разглежданата аудио джаджа, с коята също се сдобих. Със сигурност те няма да са толкова задълбочени като на Night_Raven, нито пък ще са с висока техническа стойност, но надявам се да са от полза на други лаици по темата..., като мен самия. :)
Както каза колегата, малцина у нас са стандартните потребители, които са склонни да дават пари за подобен тип хардуер. Това, на което повечето обръщат внимание при закупуване на черна техника, е: 1) да има голям и ярък дисплей (телевизори, монитори, таблети, смартфони); 2) да дава високо качество на визуалното възприемане (графични карти); 3) да звучи силно – разбирайте, да дава възможност басовете и пищялките, слушалките да гърмят със сила, достатъчна, за да напука хоросана на поне 2 съседни жилищни помещения..., за ужас на комшиите (всякакъв вид аудио колони и системи за домашно кина, слушалки). В тази последна категория факторът качество много често е напълно пренебрегнат или разбран криво, като от него се изключва важността на такъв хардуерен компонент, какъвто е звуковата карта.
В тази връзка, аз съвсем „на доверие” реших да се сдобия с едно такова устройство. Защо на доверие? Защото на практика нямаше къде да прослушам музика (най-общо казано) от такова устройство, което никой мой познат не притежава като аудио-екстра. :) Все пак бях достатъчно любопитен, за да „рискувам” с разглежданото устройство ASUS Xonar U7, което колегата l.kanelov ми препоръча. Тъй като вече доста се отплеснах..., преминавам по същество.

1. Впечатление ми направи първо преносимият характер на устройството, което се нуждае общо взето от никави познания, за да бъде монтирано – свъразване към USB 2.0 вход, като всяка стандартна флашка, с присъщия нисък разход на електричество. В USB 1.1 не е необходимо дори инсталирането на допълнителен драйвер, който по принцип се изискава за пълното използване на всички функции на устройството.
2. Xonar U7 комбинира в себе си не само звукова карта, но и усилвател за слушалки, което прави устройството с един изстрел – 4 заека, защото е и на приемлива цена, предвид качеството, което предлага. Общо взето може да се намери от наполовината до 1/3 от цената на аналогични устройства с лого Creative.
3. Освен това, чисто визуално, Xonar U7 е абсолютно и тотално „techsexy”. :) Черна матова повърхност, позлатена странична лайсна и входове.
4. Много голямо предимство за мен е възможността за регулиране звука от микрофона и слушалките посредством хардуерни бутони, както и да се сменят изходящите устройста (превключване между колони и слушалки). При това, въпреки джобните си размери, устройството седи много стабилно на работната ми маса, без риск свързаните към него кабели (USB кабел, кабел на слушалките, RCA кабел) да го повлекат.
5. Night_Raven описа реално от към спецификации картата, от където се вижда за какво зверче става на въпрос. Аз ще спомена общо взето само някои органолептични впечатления. :P Прослушвам музика, гледам филми, играя игри предимно на слушалки. Разполагам със Sennheiser HD 201 като основни и Philips SHP2500 като резервни слушалки. Когато говорим за мощност, благодарение на усилващата си функция, картата е способна да изкара достатъчно мощен звук, за да направи мозъка на омлет (High Gain), сиренето от вас. Но по-важното за мен е невероятното звучене на тишината... При комбинация U7 + HD 201, където трябва да е тихо, наистина е тихo; никакъв фон, просто нищо! Аз съм металяга по принцип, но щом и аз го забелязах, значи не ще да е случайно. До момента не бях забелязвал такова нещо на вграденото ALC892 HD аудио. Допълнително, на фона на тази абсолютна тишина, звученето е кристално ясно и отчетливо напрактика на всяко ниво на звука – от минимално (шепот) до най-високото. Всеки отделен тон е отчетлив и кристален. Съвсем естествено, на SHP2500 нещата не бяха толкова добри, които поради ценовия си клас, са доста по-бумтящи и неотчетливи, но съществено усилени, в сравнение с вграденото аудио. Това автоматично ме доведе до извода, че въобще не може да се очаква цветущ звук, заради само един компонент от веригата – звуковата карта. Уви и тук ключов принцип е, че лимитиращ фактор за системата е нейното най-слабо звено. В този случай това са слушалките.
6. Xonar U7 идва и с не малки софтуерни екстри (освен невероятно стабилния си драйвър, разбира се). Говоря за Dolby Home Theater v4.0, който реално си е само един еквилайзер..., но много добър еквилайзер. :) Бидейки не-хардкор geek, nerd или както там се наричаше, аз редовно си го ползвам по време на игра (RTS пресета предимно) и за филми. Разликата наистина е съществена, въпреки че това пак е субективен показател и на феновете на такива ефекти, според мен ще допадне.

Не знам доколко коректно ще е..., в смисъл, не искм да прозвучи като агитация, но ако нещо в горната статия ви е навило да пробвате звучене по-различно от вградените решения, Xonar U7 определено е добър избор, на добра цена. Никога не е късно да се влезе в правия път. :)

Link to comment
Сподели другаде

  • 4 months later...

Здравейте, днес получих картата и съм доволен но имам един не знам и аз, дали е проблем. Тъй като в момента сън с евтини слушлки, но все пак и с тях звука е много добър, обаче...като вкарам жака на слушалките в гнездото на картата чувам звук само от едната слушалка, ако е леко изкаран жака( не вкаран докарай си има звук и от двете слушалки). Питането ми е това дефект ли е на входа  на картата, или нещо друго? Същите слушалки като ги включа към компа, към звуковата карта на дъното си работят без проблем с вкаран до край жак, чува се и от двете. Ще си взема по-добри слушалки, но не веднага, затова питам, не че е голям проблем, но се чудя?

Благодаря.

Link to comment
Сподели другаде

По принцип би трябвало конекторът на слушалките да влезе докрай в жака, а не частично. Опитай да го завъртиш или с други слушалки. Ако въртенето не оправи проблема и с други слушалки няма подобрение, може би имаш някаква дефектна бройка. Струва ми се малко вероятно, но не е напълно изключено. Евентуално може да се обърнеш към магазина за гаранционна подмяна.
Link to comment
Сподели другаде

Да, благодаря ти за отговорът, точно така- не съм вкарал конектора докрай :) Вече всичко е наред, картата е супер, нямам търпение да си взема добри слушалки. Поздрави и успехи!

Link to comment
Сподели другаде

  • 7 months later...

Поздравления за ревюто. Наистина перфектно!

 

И аз съм много доволен от картата, но моята се оказа дефектна и днес ми върнаха парите. Сега ще поръчвам нова, но ме гложди дали да не взема Honar DX. Като чели драйверите на DX са за предпочитане на Уин10, но не съм чувал как звучи. Двете карти имат еднакви дакове, но аудио процесорите са различни.

U7: C-Media 6632A High-Performance Sound Processor

DX: ASUS AV100 High-Definition Sound Processor

 

Ако някой има мнение по въпроса ще съм благодарен да сподели. Картата ще просвирва Logitech Z906

Link to comment
Сподели другаде

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори на тази тема

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   Не можете да качите директно снимка. Качете или добавете изображението от линк (URL)

Loading...

×
×
  • Създай ново...