Jump to content

Нашата приказка


mireto

Препоръчан пост

  • Отговори 101
  • Създадена
  • Последен отговор

ТОП потребители в тази тема

ТОП потребители в тази тема

Глава първа.

 

Утриното слънце се показа над хоризонта. Нежен сноп светлина се прокрадна през завесата на прозореца и погали съненото ми лице. Разтърках очите си и погледнах през прозореца, за да видя как започва още един красив ден от моя живот. Надигнах чаршафите и направо не ми се споменава какво видях отдолу. Котката беше оставила кални дири по цялото легло. Явно пак беше бродила през нощта в градината. Зачудих се защо дирите бяха със синьо-оранжев цвят. Оказа се, че котката беше съборила няколко кутии с блажна боя. Дали имаше нещо общо с пряснобоядисаната ограда на съседката? Но дори и да имаше нещо общо, така и не разбрах защо имах от същата боя и по себе си. Станах, отидох да се измия и сложих едно кафенце на печката. Докато чаках кафенцето да заври седнах на компа да прегледам новостите в Tragedy's Forum и взех че изкипих кафето (каивето). Това с кафето ми се случваше всяка сутрин. Мартин (моето малко бебе) тъкмо се събуди от сън. Плачеше и си искаше млякото,само че то беше свършило. Незнайно защо,погледът ми пак се спря на хубавата ми котка. И точно тогава на вратата се позвъни. Беше млекарят, който беше бесен, защото котката го беше ограбила. Нея я нямаше на хоризонта,бебето продължаваше да реве,а за капак на всичко спря и нета. За това набързо отскочих да взема,за да успокоя Мартинчо. Очертаваше се един чудесен ден, изпълнен с нови вълнения. По пътя ме пресрещна сексапилната съседка,която се чудеше защо синьо-жълтата й ограда е цялата на лапички. Но като погледна тениската ми, веднага разбра, че моя Роро (котарака) е виновен! Тя се приближи до мен и със злокобен глас продума:

- Сам ли ще си избереш наказанието или аз да ти го измисля,а?

В този момент от прозореца се показа Мирослав (мъжът й):

- Ей,ти нещо жената ли ми сваляш,а? - си помисли, но като видя котешките стъпки му стана много смешно.

Аз се усмихнах с него и продължих към своята мечта.

Високо в небето над мен прелетя щъркел-пролетта беше дошла. Бяха се разпъпили дръвчетата и се разнасяше страхотно ухание на свежест. мдаааа, крайно време беше да ги изпера тези маратонки.....а пък къщата ми се нуждаеше от голямо пролетно почистване.

 

Глава втора.

 

На острова се беше появила загадъчна мъглявина.

Link to comment
Сподели другаде

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори на тази тема

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   Не можете да качите директно снимка. Качете или добавете изображението от линк (URL)

Loading...

×
×
  • Създай ново...