Jump to content

Смятате ли, че животът е справедлив?


Смятате ли, че животът е справедлив?  

28 потребители са гласували

You do not have permission to vote in this poll, or see the poll results. Please sign in or register to vote in this poll.

Препоръчан пост

Аз, като всепризнат песимист, ще си позволя да пусна тази анкета. Нека всеки си каже мнението.

Извинявам се ако успея да разваля нечие настроение. Казвам, защото се случва.

 

От първото изречение мисля, че става ясно, че съм гласувал с третия отговор. Доказателства има навсякъде и всеки ден. Някак си, след всичко преживяно дотук, ми е трудно да повярвам, че животът е справедлив. Не твърдя, че съм прав, но така ми се струва. Понякога се прокрадва малко отпимизъм, но бива бързо попарен и отново потъва надълбоко. Може би виждам само негативната страна, но толкова болка, мъка, страдание и отчаяние отчаяние за едни и обратното за други нещо не си пасват със "справедлив живот". Единственото късче спасение е любовта, която даравя човек с някакъв щит срещу всичко останало, а когато тя липсва, го няма и щита и човек става уязвим. Категорично отказвам да повярвам, че животът третира всички равно.

 

Разбира се всеки има право на мнение, затова нека чуем и вашето ако пожелаете да го споделите.

Link to comment
Сподели другаде

Аз избрах втория възможен отговор. Не мога да кажа, че категорично животът е несправедлив или че категорично всеки получава заслуженото. За мен е неестествено така. Бих вървяла срещу себе си, ако го направя, защото повечето неща, които съм искала... с големи усилия съм го постигнала. Разбира се, има и дости нередности и колкото да се възпротивлявам, не се получава.

 

Някак си, ако ние приемем, че животът е несправедлив, ние се примиряваме с него. А не трябва, защото така се оставяме на произвола на събдата, което не трябва да става. За да искаме да получим честност и внимание, трябва да се борим за него. Когато искаме да ни се случват добри неща, когато искаме да бъдем оптимисти, просто се опитваме, гледаме малките, но красиви и стойностни неща и се оповаваме на тях. Така, като желаем да се променим, що го направим. Затова смятам, че един песимист може да стане оптимист. Само да го иска.. Така и всеки невярващ в справедливостта в живота, може да се опита да го промени и вярвам, че ще разбере, че самия живот е зависим от нас, както и ние от него.

 

Затова - не спирайте да се борите срещу несправедливостите! А силите - те се намират някъде дълбоко във вас.. в кътче, в което най-малко сте очаквали да намерите сили.. Но те са там и стига да повярвате в себе си, ще постигнете много :)

Link to comment
Сподели другаде

Ами...аз съм един голям оптимист;) Огромен - може би най-големия на света. И знам едно - ако правиш добро - то всичко се връща...рано или късно животът ти се отблагодарява. И обратното - правиш неправилни неща - то тогава рано или късно ще се върне всичко и ще си преакан от живота. Мисля, че и най-големите песемисти имат някъде из себе си капчица, и тя им подсказва, че всичко се връща и че живота е справедлив. Не исках да давам пример, но сега ще дам. Едно дете, което беше изоставено от бебе и е живяло в различни интернати. Определено е изтърпяло какви ли не мизерии. Но това не му пречеше да престане да се усмихва. Напротив...винаги е вярвало дълбоко в себе си, че всичко ще бъде наред. И ето...дойде този ден, в който беше осиновен - и знаете ли, тогава всичко започна да му се връща. Всичките 15 години, които е живял по домове, всчките 15 години, които е прекарал без родители са минало. Сега има семейство и ... дано да бъде щастлив(аз съм сигурна, защото го видях след това...видях и усмивката на лицето му...видях щастието в неговите очи...) няма как човек да не повярва, че живота е справедлив. Вярно е, на всеки му се е случвало животът да му обърне гръб - изоставен, имало е дни, които сме си мислели, че никога няма да минат. Но всичко минава. Единственото нещо, което трябва да правим е да вярваме и да се надяваме...

Да, любовта е нещо, което може да ни спаси...но не мисля, че е единтсвеното нещо...Просто усмихнете се на живота и повярвайте!

Редактиран от Dark`Elf
Link to comment
Сподели другаде

Много мрачно Night_Raven много :'(

Щастие

 

Събуждаш се..рано,още не се е зазорило..поглеждаш през прозореца и намираш целия си живот събран в няколко мига..откриваш спокойствието на утрото,усмивката на нощта и ефекта от чуруликането на птичките...

Една сълза се отронва от твоето чисто лице и ти поглеждаш света с нови чисти очи и свежи помисли...

Затваряш за миг двете си очи и се наслаждаваш на тишината...започваш да забравяш всички проблеми...излизаш,затваряш вратата,врътваш леко ключа,слизаш бързо по стълбите,затичваш се,а живота ти се явява като на кино,излизаш..чувстваш се свободен..сядаш на пейката пред блока и затваряш очи..часът вече е 5!Сутрин е,а ти поглеждаш загадъчно само кой излиза и тръгва на работа..хора с усмивки,хора,готови за живот..тръгваш и ти..обикаляш,заглеждаш се..кой какъв е?!Каква роля е поел днес..дали ще е добър,или лош..срещаш в градинката двама влюбени,долепили устни един до друг..обзема те щастие..усмивка,после още една,а те продължават..не откъсваш поглед,а момичето ти лепва един довелен и усмихнат поглед,отръпваш се и се зареждаш с положителни емоции...оставяш ги!Продължаваш!Тичаш в парка..срещаш човек с куче,който говори по телефона,отиваш до него и му прошепваш нещо в ухото..след секунди той хвърля телефона и се затичва с кучето,усмихва се...

Продължаваш!Пресичаш улицата,а е червено...едно забранено нещо...излизат разярени шофьорите и с почервенели лица ти се карат,сякаш те обвиняват за страшното задръстване...което ще ги накара да закъснеят..а ти се смееш с глас...те ти се чудят,а ти минавайки покрай тях им напомняш,че са хора,не роботи..усмивка лепваш и върху техните лица...влизат в колите и сякаш като в песен започват да се движат без задръстване,един след друг като в индианска нишка...

А ти продължаваш!На всеки срещнат подаряваш много усмивки..а на себе си енергия...

Вече е обяд..слънцето пече,а ти не спираш своя поход и тичаш,потен си,а се смееш..въртиш се под слънцето,което нежно изгаря кожата ти,завива ти се свят,падаш на тревата в градинката,започваш да се смееш по неистов начин,но се смееш...погледа ти се заковава в четирилистната детелина,която сякаш ти се усмихва...

Протягаш ръка да я откъснеш и в този миг ти се отисква..оставяш я,усмихваш се...продължаваш своя път..тичаш и срещаш в близката площадка бебе,мъничко,на годинка...усмихваш му се и му пипаш нослето,то се усмихва,а ти подаряваш усмивка и на майка му..тя го прегръща,целува му личицето,прибира му косичката,а ти обръщаш глава и им пращаш възюдушна целувка...

Докато се усетиш слънцето тръгнало да залязва...подарил си хиляди усмивки,а за себе си си получил също толкова...разбрал си,че в живота не всички са материалисти,използвачи,интриганти и лицемери..имало добри хора..КАТО ТЕБ!Усещаш ехото,което утеква,след като си изразил радостта си в неповторим вик някъде далече...

Тези,които го чуват,никога не го забравят,тези,които те виждат,никога не те забравят,а ти освободено подаваш ръка на следващото предизвикателство,към което си тръгнал...

Усмивката,която е станала твоята запазена марка те следва навсякъде и единствените сълзи по лицето ти са чисти и от радост...

Живееш ден за ден и убеждаваш хората,че всичко си има хубава страна...сълзите не помагат,а да направиш зло на някого,по този начин вредиш на останалите...пълен си с енергия,която няма нужда да изразходиш в злоба...положително отворени са очите ти...слънцето се отразява в очите ти,а ти се усмихваш...това не е начин на живот,това е живот пълен с любов и щастие....

 

Това е много красиво!В живота има равновесие!Всеки получава рано или късно това,което посее!Мисля,че има по-равно добри и лоши мигове!Просто трябва да се радваме и помним хубавите за да можем да преминем през трудните!

Link to comment
Сподели другаде

Браво, kris_kris, много хубаво е написано. Твое творение ли е? :)

 

Иначе и аз гласувах за отговор номер 1. Смятам, че дори и понякога да не ни върви и да не получаваме това, което искаме, идва момент, в който усилията се възнаграждават. Пък и смятам, че живот без проблеми би бил безинтересен, а проблемите и трудностите ни карат да се чувстваме живи. :yeah:

Link to comment
Сподели другаде

  • 3 years later...

леле... че хубава тема :svlove:

 

Аз може би по-скоро съм реалист, но гласувах за посления отговор защото, човек колкто и добър да е, колкото и да знае и може винаги се намеира един "приател" който с голяма усмивка да ти забие ножа в гърба.И вие ми говорете че "Живота е справедлив" "Вярвай в себе си" "Бъди оптимист" и т.н. Как да стане като сякаш всички са срещу теб ?!

 

baby_face - съгласен съм с теб, че всеки трябва да се бори за това което иска, но как да вървиш срещу хорската злоба, срещу завистта, срещу лъжата .. тези хора станага по-вече от добрите и незнам какво ще стане ако и те "изчезнат"

 

Според мен, живота определя кой какъв ще е - оптимист или песимист :-8

Link to comment
Сподели другаде

Гласувах за първото: Да, мисля, че всеки получава заслуженото!

Защо ли? Защото е простичко като отговор!

И за да се сетите без да ви обяснявам ще ви го дам като въпрос:

Бере ли се грозде от тръни или смокини от репеи?

Това се потвърждава и от поговорката:

Каквото посееш, това ще и да пожънеш!

Ако посееш ветрове, бури ще пожънеш! ...

Размишленията ги оставям на вас за всичко останало което правите, и на себе си, и на другите!

Link to comment
Сподели другаде

  • 1 month later...
Аз пък за разлика от колегата съм вечен оптимист. Колкото и черен да е живота винаги си заслужава да го живееш, всеки си получава заслуженото, ако не в този в другия живот.
Link to comment
Сподели другаде

 В един епизод на "Андромеда" Харпър каза: "Вселената те мрази - приеми го!". След това разговорът се извъртя към класическата мисъл "Прави каквото трябва,пък да става каквото ще!" :) Аз по принцип избягвам крайностите и тук избирам вторият отговор.
Link to comment
Сподели другаде

Мисля, че рано или късно всеки си получава заслуженото,човек трябва да се радва на живота такъв какъвто е ,щастието трябва да се търси то никога не идва само.
Link to comment
Сподели другаде

Не е справедлив. При мен винаги почти всичко е вървяло против мен...

Но какво друго остава освен да се опитваш да продължиш?

Нищо друго не ти остава.

Link to comment
Сподели другаде

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори на тази тема

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   Не можете да качите директно снимка. Качете или добавете изображението от линк (URL)

Loading...
×
×
  • Създай ново...