Белите, които сме правили като деца!

[KORTESS]

Реших да побликувам тази тема, защото ми се стори интересна, едва ли някой не е правил бели и естествено е отнасял по някой шамар. Да се посмеем и върнем в детството си мислено.

 

Като дете съм правил доста бели ето една:

Веднъж с тайфата бяхме решили да крадем череши (било е някъде по това време на годината), речено-сторено. Отидохме до въпросната градина, покачихме се на дърветата с ароматни плодове и си хапвахме сладко до пръсване и п....ане под дебелата сянка и точно в този момент както винаги се получава, ще се намери някой да ни развали детската идилия и безгрижие.

Беше пазача, явно не му се случваше за първи път, защото се промъкнал доста безшумно.Изненада ни.

Започнахме да "валим" като круши от черешови дървета , заформи се едно бягане с препятствия, във високи треви, паднали клони и къртичини, а зад нас ругатни, и стрелба със сол.

Цял живот ще го помня, сърцето ми щеше да изкочи, краката не ме държаха и се бях задъхал за трима. Слава богу, никой не бе уцелен, всички се измъкнахме, а сега се сещаме с усмивка на уста.

 

Имам още истории, но тях по нататък, а сега пишете :bye1: .

[infinity1305]

Никога няма да забравя една случка от моето детство,сега като си спомням ми е смешно,но тогава...

Бях на 8 или 9.Понеже съм голяма беля,рядко ме допускаха до кухнята.Но нали съм момиче,исках да изненадам семейството ми с нещо вкусно,приготвено от мен.И да ме похвалят.Знаете как е

Та,моя татко често ми правеше някаква каша от сирене и брашно.Помнех рецептата и отлично.Много старателно си приготвих продуктите и започнах...Видях че брашното което имам няма да ми стигне,и отидох да си взема.Държаха го в помещение под стълбите,в чувалчета.Там намерих 3 еднакви чувалчета,напълних си купичка с брашно и се върнах да довърша кашата...

Тук момента ми се губи...помня само че изведнъж моя тиган заподскача,засвири и от него загърмяха бомбички до тавана. Залегнах под масата обаче стрелбата не спираше.

Виждали ли сте как гърми гипс??

В мазето под стълбите съм напипала гипса...Даже напълних и кутията,от която баба ми взема по малко когато готви...

[MONI]

Реших да побликувам тази тема, защото ми се стори интересна, едва ли някой не е правил бели и естествено е отнасял по някой шамар. Да се посмеем и върнем в детството си мислено.

:bye1: .

 

Темата е наистина много интересна, сигурно ще е доста забавно

 

Аз по принцип бях доста послушно дете, така като си замисля не мога да се сетя нещо кой знае колко....беладжийско

 

Сега на първо време се сещам няколко работи: от тересата осветявахме минаващите отдолу хора с огледалца И пак от терасата замеряхме хората с найлончета, пълни с вода ами.....какво друго....май ще трябва доста да поумувам и да се сетя още нещо, камо ли пък още по-диво :bye1:

[KORTESS]

Явно няма много беладжии в този форум

 

В такъв случай ще разкажа за една от моите.

Бях на 13, 14 до колкото си спомням. Често с моят тогавашен най- добър приятел карахме колелета покрай вадата, течаща над квартала ни. Място където ловяхме уклейки, жаби, тритони и всякакви гадости заинтригували нашето детско любопитство.

Но в онзи слънчев ден те не бяха главните герои, а именно зад една ограда там на полянката си пасяха кротко, няколко овце и един овен. Прескочихме оградата и започнахме да дразним овена, само каква корида си спретнахме, беше много забавно.

Разбира се след известно време стопанина на домазлъка се излетя от някъде с една тояга и погна нас.

Но както зная от собсвен опит, когато си уплашен най- бързо се бяга

Редактиран Май 18, 2007 от KORTESS

[orion]

То аз ако пиша всичко за което се сещам, не знам дали няма да ми отнеме месеци, та за това ще се огранича с една случка само:

 

Такааа, в осми клас имах голяма моторетка вече и си я карах от доста дълго, един ден видях един приятел с едно симсонче и му казвам:

- дай да покарам детската играчка малко.

Взех симсонката и на около 80 метра си счупих глезена, четири пръста и някакви малки костици на левия крак.

Не можех да включвам скоростите на моя мотор и по тези причини взех колелото и ... хайдееее, към "Пирогов"

Там обаче, странните хора с престилки ми гипсираха крака до над коляното - да се обездвижел по добре.

Оттам с колелото в ръце (понеже не можех да въртя педали), та на трамвая и право в къщи.

Ако беше само това, добре... ама не!

За да не разберат майка ми и баща ми (щото щяха много да ми се сърдят), полях гадния гипс с оцет, поизчаках мъничко и с една ножица свалих гипса и право в кофата на вън.

Легнах си в леглото да "уча" за да не видят и хич не исках да вечерям , но проблемите не свършиха и тук:

Както и да е, нищо не разбраха и си заспахме (не че аз спах много). На другия ден обаче, хем имах физическо, хем тренировки, които уж бяха важни - та си стегнах добре маратонките и на училище.

Да, ама ... не можах да се справя с физическото, нито да убедя другаря че ми е счупен крака.

Вечерта крачето ми беше не скриваемо от нашите и ... айдеееее, пак в "Пирогов".

Те бая ми се сърдиха, ама ... проблема беше и друг:

Другаря по физическо обаче също се разсърди заради едно състезанийце на което трябваше да ходим в "Луковит" и понеже не вярваше на снимки и бележки, каза че ако не си покрия нормативите ще ме остави без оценка по физическо а то беше края на годината.

В крайна сметка, ако щете вярвайте, но в "дипломата" от осми клас пише - "без оценка" по физическо

Таквиз бяха другарите тагава - строги.

Аз повече няма да пиша в тази тема де , но с интерес ще я преглеждам!

[Neuton Gimic]

Историята на Infinity с гипса ми напомни една от любимите ми бели-простотии, но предупреждавам че е доста натуралистична...

Предполагам повечето от вас са ходили на село и знаят, че в повечето къщи тоалетната представлява една "къщичка" на двора, под която има изкопана яма и тая яма лека-полека се запълва с...абе няма кво да ви го обяснявам. Та един приятел от класа ми обади една простотия, и аз реших да я изпробвам - око да види, ръка да пипне. Та идва лятната ваканция, и мен ме пращат за пореден път на село при баба и дядо, а там старата тайфа вече се е събрала. Отиваме в хранителния магазин и купуваме солидно количество хлебна мая (със сигурност беше над един килограм) и я натрошаваме на дребни бучки.

Набелязахме си и жертва, един комшия на баба ми. Та издебнахме го вечерта като отиваше да прибере овцете от кошарата, влязохме в двора и изсипахме цялата мая в тоалетната му на двора.

Ей богу, дано не ви се случи да усетите в собствения си кенеф ефекта, който се получава от дълготрайно втасващи л...на - на фона на непоносима миризма активиризаните изпражнения започват да пръскат във всички посоки, нивото се надига и (ако имате късмет) започва излиза от дупката ... Дори да не успеете да ги изкарате от дупката, миризмата, която се появява няколко часа след изсипването на маята е достатъчна да смути всички комшии в радиус от поне 200 метра. Всъщност втасването трае 2-3 дена, но процесът е силно необратим...а идиотското ни забавление си заслужаваще всеки шамар от последвалия пердах.

Редактиран Май 18, 2007 от Neuton Gimic

[tweety]

Ето една история и от мен:

 

В апартамента ни имаме много дълъг коридор, та четирима герои (аз, брат ме, негов приятел и моя приятелка) решаваме, че ще си подаваме едно подскачащо топче. И тъй като коридора е дълъг, в двата му края има по един абажур (полилей). Приятелят на брат ми беше доста висок и като замахна да хвърли топчето по грешка удари абажура и той се озова на земята в другия край на коридора. Почудихме се какво да правим и нали сме умни глави решихме да го залепим със секундно лепило (беше от пластмасови елементи). Залепихме го и го закачихме на мястото му, така че родителите ни нищо не разбраха Няколко години по късно татко забеляза, че нещо не му е наред на този абажур и ние си признахме.

Нямаше последствия за нас, защото беше минало доста време от случката и нямаше смисъл да ни наказват

[baby_face]

Аз бях такава беля.. че се конкурирах с Денис Белята

От катерене по баирите и след това спускане на задни части, след като изведнъж сме чули рев на мечта.. Да не говорим, че спускането включваше завои.. До пръскане от терасата с воден пистолет хората.. Катерене по сгради, гаражи.. дървета..

[deyan]

Не съм правил чак толково много бели като киртак, защото бях горе-долу кротко дете, ама не съм бил и светец!

 

Една от най-забавните бели, за която се сещам е дело на цялата тайфа от летните ваканции на село! Късно вечерта, някъде около 10.00 - 11.00 ч. аз и група "отговорни другари и другарки" издялкахме по една клечка и ги забодохме в звънците на цялата махала! И то не на някоя съседна, ами на нашата! Съответно след кратко преследване от страна на сънени старци бяхме изловени криейки се под една...ИФА /камион, по-вехтите от нас знаят за кво иде реч/! След едно голяяямо конско и дърпане на уши на следващия ден бяхме изтъпанчени пред кмета на селото /тогава такива бяха адетите/! А измежду нас беше и щерка му, която май опра пешкира накрая! Естествено сега като се видим с тези хора винаги си припомняме тази случка и се смеем от сърце!

[mel]

Много хубава тема

Аз като малка не съм правила много пакости, е имало е пукане на главата (даже 2 пъти), падания, прегазвали са ме с колело и аз поливах хората със "странни изготвени от мен смеси" ...

Помня веднъж, когато бях много малка, мама си беше купила ново червило и го беше оставила на последния рафт от секцията на спалнята, за да може "уж" да не го докопам и после заспа. Тогава влезнах в стаята, покачих се на секцията, взех червилото и го изядох наполовина, а с другата половина намазах и нея, стените и чершафите.

От малка са ме влечяли гримовете даже съм си слагала лак за нокти на очите и после са се чудили как да ми го махнат!

[Diabolik]

аз бях на 2 колела велоспедизиран с един велосипед на българската промисленост, дето нямаше трошене, спираше с контра... кой се сеща за тези велисипеди? банканчетаааа чух силен отговор в хор. подлудявахме махалата. нямаше уличка, калква дупка, блок, паркинк, през които да не сме минали по-малко от няколко хиляди пъти, и бабешкерите в махалата, много ни мразеха, защото като излезнем в 10 часа сутринта и цял ден, навъртахме луд дневен километраж, да играем стражари и апаши с колелетата. даже подир нас шофьорите едвам пълзяха, защото обикновено минавахме в 2 групи, един бягащ, и няколко преследвачи, и ставаше кофти ако ни бутнеха, защото всичките деца, директно ги топехме че са карали бързо и са го бутнали. за това караха с при ограничение 30 караха с 10, ама си беше купон. други магарии, изяждахме черниците и джанките, и старците много ни гонеха, че изяждахме джанките преди да узреят и не можеха да варят сливовица по мазетата. обикновено като видеха един от нас независимо наколело или не, знаеха че другите са наблизо, и обикновено бързо се появяваха останалите. лятно време тръбичките с фунииките, що антени сме натрошили еха.... пфу, пфу летяха фуниики махалата потъваше в хартиени фуниики, гонихме се стреляхме се, беше бойто поле. обикновено бабешкерите вадеха по купища фуниики от торбите си... еха, така се занимаваше ваш диаболик, докато беше дете. махалата пропищяваше от нас.

[bety_boop]

когато бях на 3-4 години на леглото имахме един китеник.Всеки ден аз режех от краищата на китеника и мама никога не ме забелязваше .обаче кат пораст нах мама разбра ма после хубаво че не ми се кара