Цялата активност

Ако след смяна на настройките на AIMP и смесване на аудио потоци от него и браузъра продължаваш да чуваш пукане, поне според мен, означава, че не е заради разликите в честотите на дискретизация. Според мен е време да тестваш предложението с Equalizer APO. Не задължително, но когато става въпрос за музика, не виждам голям смисъл субуфърът да е диспропорционално по-скъп от останалите компоненти. Филмите обаче са друга бира. Тогава събуфърът ти е в общи линии най-важният елемент и е напълно нормално цената му да двойна или дори тройна спрямо да речем предните колони. Тук. Не бях решил дали ще купувам събуфър, защото не бях решил кога точно щях правя 5.1 системата. Да, но пак се използват синусоиди, просто няколко/доста и с различни честоти. Не се използва музика. Ако искаш, използвай музика, не целиш някаква висока прецизност на измерванията. Да, има достатъчно сайтове, които могат да ти генерират сигнал с избрана от теб честота. Стандартът е 1 kHz (както е във видеото). Не виждам такава опция в AIMP. Нямам идея дали аз не успях да я намеря, няма опция изобщо или се извършва по подразбиране. Във foobar2000 имам опция да избера дали само да се приложат стойностите от ReplayGain или да се приложат + да се предотврати clipping. Помня, че и аз търсих преди време информация за нещо подобно, но установих, че каквито и параметри да си избереш и каквито изчисления да правиш, няма как да получиш някаква универсална стойност, защото нещата зависят от това какви песни имаш в колекцията си. Според мен, просто процедирай на слух. Добави си примерно 5-6 dB и виж дали ще усещаш/чуваш някакви проблеми. Ако не, оставяш така или дори добавяш още 1-2 dB. Ако ти се струва, че има клипинг, смъкни 1-2 dB. Алгоритъм на Dolby за пресъздаване на по-добър пространствен/3D ефект, когато се използват слушалки. Често производители на лаптопи лиценизрат технологията за продуктите, т.е. често лаптопи имат тази опция. "Трябва" — не, но ако искаш, можеш. По принцип технологията е проектирана за слушалки, не колони, така че "правилната" настройка в твоя случай е да изключиш опцията. Да. Да. Понеже обаче няма как да си сигурен точно какви стойности са вписани във файловете, които вече са анализирани, има шанс да пропуснеш файлове с нестандартни стойности. По принцип не би трябвало, защото всеки уважаващ себе си софтуер, които анализира и прилага ReplayGain ще го направи както трябва, така че "опасността" е по-скоро теоритична. Сам си си отговорил на въпроса. Информацията за албум ще се извлече от етикетите. Дори и файловете да не са организирани по папки, ако етикетите им са попълнени както трябва, ще има информация за заглавие, изпълнител, албум, жанр, година и т.н., софтуерът ще знае кой файл към кой албум принадлежи. Ако говорим за сингли, то в такъв случай, да, ще се използва track gain и за album gain. Мисля, че прекалено много го мислиш. 🙂 Така или иначе явно ще използваш track gain, така че не разбирам защо толкова си усложняваш живота. В случая говорим за нещо, което винаги можеш да "поправиш" в бъдеще. Да, ще отнеме време, т.е. може би ще се наложи да оставиш системата да анализира/вписва информация някоя нощ, но не е нещо, което трябва задължително да направиш коректно от първия път.

Диска е изключен и прибран в гардероба около 2006-2007 г. Нито е удрян нито е включван. Имам игри за PlayStation за PC и някакви драйвери дето вече не помня за какво са. Въртеше ги XP Слагам го на компа за една игра, и още биоса ме предупреди че имам проблем с диск. Резултата... Disk report 2025 11 21.html От диска си свалих каквото ми трябваше, чета и пиша на него без проблем. CHKDSK дава ОК. Но на старт биоса скача и HD Sentinel показва това! Диск които беше здрав и не е включван 20 години... Някакви съвети? Благодаря!

Да. Сменял съм го по друг повод още преди аудиото. Спрях клип на пауза и го пуснах след време. Стори ми се, че пак чух пукване. Според мен има поне един проблем - този със заспиването. Смених ги по този начин. Отново чух пукване при пускане на песен (разбира се след известен период на тишина). Значи изборът като цяло е SVS SB-1000 Pro или нищо. Останалите продукти на марката надвишават цените на усилвателя и колоните ми. Не знам дали това е фактор в случая. Вече питах AVStore за наличност и ги чакам да отговорят. И все пак: ти къде си се информирал за този продукт конкретно? Не откривам ревюта с измервания. Нямам и идея точно колко бас мога да очаквам от този субуфер. За децибелите при колоните имаше някаква формула, която изкарваше някакъв резултат. Но тук дори това няма доколкото разбирам. Колебаел си се, заради някакво съмнение в самия продукт? Да, предполагам, че е така, но при ревютата на Erin издънките са при по-сложни сигнали. А и в ежедневието се ползват за... сложни сигнали. Припомням ревюто на друг продукт. Просто искам да видя дали има някакви аномалии при мен и колко добре се държи. Иначе нещо такова ли имаш предвид? Значи това променя разсъжденията ми за "средностатистическата стойност на ReplayGain". Да речем, че имам 100 песни. Всички ще са с еднаква сила след ReplayGain и не ме интересува колко точно е увеличена/намалена дадена песен. Интересува ме колко най-много preamp мога да задам без да има издънки/клипинг. В AIMP май няма начин сам да си го определи или пък да прави превенция. Имаш ли идея как да си изчисля тази стойност, така че да е безопасна? Имаш ли идея това какво е, как се е появило и дали трябва да го ползвам? Когато каза това, си мислел, че колекцията ми е по цели албуми, нали така? Сега малко трябва да се промени планът: Не трия съществуващи тагове с "Remove RG values from tags"; Демаркирам "Skip already analyzed files", за да мине през всичко; Сканирам всички песни от всички папки накуп с опцията "without album"; Запазвам. По мое разбиране по този начин ще изчисли стойност на трак за всяка песен, а където има стойност за албум - ще си остане, каквато е била. Това трябва да е оптималното решение за мен. Друг вариант е на стъпка 3 да избера "get album from tags", което явно ще добави и трак, и албум стойност. Озадачава ме как точно взима стойност за албум, ако няма наличен физически целия албум за анализ. Не всички са толкова известни, че да ги има из бази данни в интернет. Не всички са и истински албуми - някои са просто сингли. Струва ми се, че когато не знае какво да прави, просто копира стойността на трак в албум. А, когато знае... не знам от къде знае. Като цяло този режим на сканиране ми се струва леко опасен/неверен. Останалите два режима пък ми се струват нерелевантни за моята цел. Какво мислиш?

Няма причина да е заводски настроен по този начин. Дори при настолните системи опцията е включена по подразбиране, камо ли при преносимите такива. Ако се опасяваш, че звуците ще заглушат евентуално пукване, можеш първо да намалиш звука от двата плеъра (AIMP и браузъра), след което да опиташ да пускаш песни и клипове. За теста, да, опитай да ги промениш. Като цяло е доста безболезнен тест, не би трябвало да е нужен рестарт, ако си спрял всички аудио потоци, а и след като вече настройките за захранване на USB портовете са променени и няма ефект, не виждам причина да не тестваш Equalizer APO. Няма как да ти кажа с точност и сигурност. По принцип тези графики имат за цел да дадат обща представа, а не специфични и точни данни. Да не говорим, че има и фактор акустика. Като цяло мога да се съглася, че някои от тях изглеждат сякаш би трябвало да имат нужния бас, който очакваш, на базата на другото парче, от което си доволен. И все пак няма как да мога да ти дам някаква формула или процес, с които да можеш да си изчислиш/прецениш точно дали ти трябва събуфър и точно какъв ефект би имало от такъв на "проблемните" парчета. На предпоследната графика има един интересни пикове, особено този около 25 Hz. За него определено ще трябва събуфър. Колко точно успешното му възпроизвеждане ще подобри цялостния "експириънс", не може да се каже. Не е добра идея по принцип. Некачествените/евтините събуфъри обикновено няма да успеят да възпроизведат честоти доста по-ниски от колоните, което до голяма степен ги обезсмисля. Идеята на събуфъра е да облекчи колоните и усилвателя, като покрие диапазона от честоти, които са по-трудни за възпроизвеждане от колоните. Ако възможностите на даден събуфър се припокриват на 90% с колоните, няма реална полза от него. Дори има шанс да влоши положението, защото може да създаде проблеми с анулиране на съответните звукови вълни, ако не е интегриран както трябва, а това е по-вероятно, ако не е качествен. Същото, което се прави и с останалите: качествени ревюта. За жалост, както при останалите компоненти, и при събуфърите не всички ревюта са качествени. Audioholics са надеждни. Ако Erin или Amir имат ревю, със сигурност също ще е надеждно, но те наблягат повече на колони и/или усилватели/ресийвъри. Erin имаше ревюта на събуфъри преди време, но тестваните модели са вече стари не се предлагат на пазара. Именно, както описах по-горе. Не че не можеш да го имаш това предвид, докато тестваш някой некачествен/евтин събуфър, но пък в такъв случай тестът не е показателен и -- съответно -- безполезен. Не съм казал, че е "перфектен", защото не е. Перфектни неща няма. Причината да го препоръчам е, защото е качествен събуфър: успява да слезе доста ниско (20 Hz zа затворен (sealed) дизайн и с такива размери си е малко или много постижение) и същевременно да възпроизвежда честотния си диапазон доста линейно. Има качествен и съвременен усилвател, добро качество на изработка и дори специално приложение за настройка на опции, които други събуфъри нямат или имат, но не с такава прецизност. Вложена е доста инженерна мисъл, за да се проектира добър събуфър, който (ще се повторя) няма слабо място. За тези габарити и тази цена е много, много трудно да се намери нещо по-добро. Особено в България. SVS имат и колони, но специалността им е събуфъри и имат отлична репутация в тази сфера. Не са единствените, които имат отлични събуфъри разбира се, но производители като Hsu Research, Rythmik, RSL, PSA просто ги няма в България. В Европа има нелоши алтернативи като HECO, XTZ и Arendal, но не и в България. Казано иначе: от произоводителите на събуфъри налични в България, SVS е безспорно най-добрият. Да, промоцията е реална. Преди доста време имаха пак намаление (и май дори беше на 1250 лева, не съм сигурен), но докато се колебаех, го пропуснах. Ако искаш, ползвай музика, но синусоида е това, което се използва при професионални измервания, защото е лестно контролируем и постоянен сигнал. Не е така. 🙂 Correctomundo. 🙂 Затова се използва 89 dB като стойност за "нормализация". Ако си напълно сигурен, че няма да използваш album gain стойностите, да, описаният процес ще свърши работа. По принцип повторен анализ би трябвало автоматично да презапише наличните ReplayGain стойности, но можеш да ги премахнеш изрично, за peace-of-mind. 🙂 И после не забравяш да си активираш ReplayGain разбира се.

Това вече е така. Не знам дали аз съм го правил поради друга причина или заводски е така. Това също е правено по друг повод. Още преди да купя аудиото. Мисля си, че все пак пукането е поради заспиване, защото не винаги има. Понякога го усещам дори при системни нотификации. Т.е. подозирам, че с тях се събужда. Например току-що се свали торент с qBittorrent и дори не чух нотификацията, а леко и нежно пукване. Вбесяващо. Непосредствено след него се свали още един и вече успях да чуя нотификацията. Поне така си мисля. Има такъв проблем понякога при AIMP, нотификации, PotPlayer (който ползвам за видео) и при стартиране. Ще следя за другите неща. Иначе не знам как да направя този тест, така че да разбера нещо. Едновременно изпълнение на клип и песен ще ме заблуди какво точно чувам, а и понеже не се случва винаги, може да си въобразя нещо. Това също си е така. Не съм го пипал. Но ме озадачава, че има такова нещо. Едва ли съм го променял аз, а ми изглежда странно да е по подразбиране. Това са настройките на AIMP. Едва ли съм ги пипал някога. Трябва ли да променям? Ще оставя това за последен вариант, ако не намерим някоя друга истина. Да речем, че след твоите коментари имам поне малка идея какво да гледам. Това е песен, от която търся бас и се възпроизвежда с такъв. Т.е. доволен съм. Дори парфюмите от рафта започват да падат. От тази, тази, тази, тази, тази и още други очаквам същото, но... няма. Може ли да се заключи, че просто песните слизат твърде ниско, а колоните не? Предполагам, че ще заключим, че ми трябва субуфер. Аз имах дори още по-семпла идея: да пробвам някакъв субуфер. Дори намерен на улицата. Проблемът е, че дори тази идея не мога да изпълня. На улицата не се намират никакви, а вкъщи имам само субуфер от ретро домашно кино и няма как да го свържа. Т.е. вариантът е да процедирам, както досега: скачам на дълбокото и развързвам кесията. Ти вече ми препоръча субуфери, но това не променя факта, че нямам грам идея как се пазарува подобна техника. За усилвателят се доверих на ревюто. За колоните се доверих на слуха ми. За субуфер какво се прави? Дори да отида на място в магазин ще е безпредметно. Няма кой да ми разреши да му тествам цялата мощност. Няма и кой да направи 1:1 копие на моята конфигурация (било то като компоненти или акустика). А съм сигурен, че кофти избор може да влоши цялото преживяване, вместо да допринесе. По закон имам право да върна онлайн покупка в рамките на 2 седмици, но това ще е много краен случай и не искам да го правя. Т.е. искам да купя нещо с идеята да го... купя. Ти каза това: Не оспорвам това, което казваш, но защо го смяташ за перфектен избор? И смяташ ли, че все още е перфектен избор? Когато коментирахме не бях купил нищо, а вече е ясно с какви колони и усилвател трябва да се сработи. Аз пък съм казал това: ..., което споменавам, заради цената. В момента е 1275лв, което ме кара да си мисля, че промоцията е истинска. Да, теорията е тази. Просто искам да проверя и на практика дали се случва точно това. Това сякаш няма да е добър тест. Т.е. искаше ми се да тествам с музиката, която действително слушам. Ако имам 100 обработени песни и добавя 10 нови, не трябва ли 10-те нови да са релеванти на обработените 100? Т.е. обработените 100 дават сила х, а обработените 10 дават сила y. Или не е така? Или всяка обработена песен на света се заковава на определена константна сила xyz? Колекцията ми е организирана по жанрове, а не по албуми. Т.е. папка "корен" за музика с дървовидна структура за жанрове. Албуми не се пазят поотделно. Като цяло не виждам повод да третирам поотделно която и да било папка (жанр), така че идеята ми е да третирам цялата колекция като папка с музика. Аз си представям, че е редно да: изтрия всякакви съществуващи RG тагове (идвайки от различни източници някои вече са били обработвани, но не от мен) сканирам цялата колекция с режим "without album", за да третира всички песни еднакво, независимо от албума запазя новите тагове Не е ли така?

Да, това е нормално понякога и може да зависи от различни фактори. По принцип, когато няма активен процес, който да подава аудио към звуковата подсистема, е възможно Windows да спре да подава сигнал напълно и/или да превключи на друга честота на дискретизация (sampling rate). Когато се възобнови възпроизвеждането на звук, ресийвърът засича новия сигнал и трябва да се "пренастрои" към него (така да се каже), особено ако е с различна честота на дискретизация. Как даден ресийвър реагира на подобни ситуации зависи от фърмуеъра му. Някои ресийвъри може да се справят с подобни проблеми с повече финес, докато други — не. Има и реален шанс и проблемът да се причинява от това, че Windows кара USB порта, към който е свързан въпросният USB -> S/PDIF преобразувател, да заспива. Това е нормално поведение (особено при лаптопи) с цел пестене на енергия. Също така, подобни бюджетни решения по всяка вероятност използват по-стари, семпли (и евтини) USB -> S/PDIF чипове/контролери, без да надграждат с някакъв допълнителен фърмуеър, т.е. използва се поведението по подразбарне на въпросните чипове, а то често включва сравнително агресивно заспиване, когато има период на бездействие. Производителят на устройството може да напише свой фърмуеър, който да контролира въпросния чип и да промени поведението му, но когато става въпрос за евтини продукти, това обикновено не е в картите, защото това усложнява производствения процес, увеличава разходите и т.н. Малки производители обикновено избягват такива стъпки. Поне според мен, някаква комбинация от горните три причини определено биха довели до "пукване" и особено енерго-спестяваща функционалност би обяснила краткото закъснение на аудиото спрямо видеото, когато отваряш клип в YouTube. Ако проблемът се дължи точно на промяна цикъла заспиване/събуждане, а не на промяна в честотата на дискретизация, има някои неща, които можеш да опиташ. Можеш първо да ги прегледаш, за да прецениш кое да опиташ първо. Едно от тях е да забраниш селективното изключване на USB портове. Отвори Start менюто, потърси за "Edit power plan" и стартирай открития резултат. Кликни Change advanced power settings, в новоотворилия се прозорец кликни два пъти върху USB settings -> USB selective suspend setting -> маркирай опцията, от падащото меню избери Disabled и кликни OK. Потенциална алтернатива е да пипнеш настройките в Device Manager: десен клик върху Start менюто -> Device Manager -> двоен клик върху Universal Serial Bus controllers. Трябва да имаш поне един USB Hub или USB Root Hub. Двоен клик върху него (или един от тях) -> Power Management -> махаш отметката на Allow the computer to turn off this device to save power и кликаш OK. Повтаряш последното за всеки хъб. По принцип по-логичното решение е да се разбере на кой хъб точно е свързан въпросният USB -> S/PDIF преобразувател и само на него да се изключи въпросната опция, но като за начало не пречи да се спре за всички и ако се окаже, че това е решението (особено ако е единственото), тогава да се мисли. Можеш да опиташ да инсталираш Equalizer APO и с него да се опиташ да поддържаш "джадата" будна. В края на инсталацията ще бъдеш подканен да избереш устройството, за което да се инсталира APO. Сложи отметки на въпросния USB -> S/PDIF преобразувател и опцията Troubleshooting options, маркирай преобразувателя в списъка, постави отметка на новопоявилата се опция Allow silent buffer modification и кликни OK, след което си довърши инсталацията. Ако е нужно, можеш да извикаш същия прозорец за конфигуриране на устройствата, като стартираш DeviceSelector.exe от C:\Program Files\EqualizerAPO. След това можеш да стартираш Editor.exe от същата папка (C:\Program Files\EqualizerAPO) и да изключиш или премахнеш (чрез червения минус) всички добавени филтри по подразбирание. Всъщност, дори можеш да използваш Preamp филтърът тук, за да си увеличиш допълнително звука от всички потоци, които възпроизвеждаш на системата, т.е. не само от аудио плеъра. Разбира се ако преминеш 0 dBFS, ще има клипинг/изкривявания, но все пак споменавам филтъра като допълнителна опция, ако случайно искаш да изтискаш още малко сила на звука. Обикновено +3-5 dB в Preamp на Equalizer APO са безопасни стойности. Ако проблемът се дължи (и) на промяна в честотата на дискретизация, тогава потенциално решение е да се се зададе някаква универсална в настройките на звуковото устройство (най-вероятно 16-bit, 48 kHz) и евентуално ресемплиране в реално време от страна на аудио плеъра. Като за начало провери дали има проблем с пукане, когато гледаш видео в YouTube и пуснеш песен в AIMP. Или пък обратното: докато слушаш музика с AIMP, пуснеш някой клип в YouTube. Идеята е, че YouTube използва само 48 kHz, докато болшинството от музиката е в 44,1 kHz. Всичко от аудио диск е 44,1 kHz. Ако имаш парчета, които имат официално публикувани релийси онлайн, те вече могат да са в 48 kHz. Ако няма проблем с пукане при този тест, значи не би трябвало честотата на дискретизация създава ядове. Ако обаче има проблем, тогава можеш да опиташ следните неща: десен клик върху аудио иконата в системната област -> Sound Settings. Кликни върху USB -> S/PDIF преобразувателя. В секция "Output settings" трябва да имаш настройки за формата (Format). От падащото меню избери 2 channels, 16 bit, 48000 Hz (DVD Quality). отвори настройките на AIMP и отиди в секция Sound Output; ако в падащо меню "Device" е избрана опция с WASAPI, провери дали параметрите отдолу са същите: 48000 Hz, 16 Bit, Stereo; ако не са и не можеш да ги промениш, опитай от падащото меню да избереш устройство с DirectSound. Липсата на контрол на силата на звука е нормална за S/PDIF. S/PDIF е старичък формат /стандарт и е създаден със сравнително тясна специализация: да пренася и 1) некомпресиран двуканален аудио поток от CD плеър към ресийвър/усилвател и 2) компресиран 6-канален (5.1) аудио поток от DVD плеър (Dolby Digital или DTS) към ресийвър/усилвател. В първия случай честотата на дискретизация е винаги 44100 Hz (44,1 kHz), а във втория е винаги 48000 Hz (48 kHz), така че когато се ползва по едно от двете си предназначения, няма внезапни промени във въпросната честота, за да има и потенциални проблеми с пукания и подобни. Не че не възможно потребител да иска да си пусне аудио диск в DVD плеъра, но това не бяха чести случаи, защото хората обикновено имаха отделни плеъри. Мисълта ми е, че S/PDIF не е проектиран за ситуации, когато можеш да имаш най-различни аудио потоци и има (по-)чести промени в параметрите им, както се случва при компютрите. Когато се подава некомпресиран стерео поток, се очаква той да е 0 dBFS, а ако се подава компресиран многоканален поток (bitstreaming), се очаква той да е абсолютно непроменен, защото всяка, дори нищожна промяна, ще го "счупи" и декодерът в ресийвъра няма да може да го декодира правилно. Както казах, гъвкавостта не е силна страна на S/PDIF. Не съм аудио инженер и като цяло опитът ми с Hi-Fi електроника и акустика е ограничен, така че ми е трудно да преценя точно защо при някои песни усещаш недостиг на бас. Предположението ми е, че е комбинация от това, че даденото парче няма достатъчно "енергия" в конкретния честотен диапазон, в който колоните се справят най-добре + в който акустиката удря едно рамо и усилва ниските честоти допълнително. Като цяло графиките с честотния анализ, които си публикувал, би трябвало да са достатъчни, за да се добие груба представа за това как са разпределени честотите. В първата графика се вижда доста по-равномерно разпделение, като от около 170-180 Hz до около 30 Hz имаш малко повече присъствие спрямо останалите честоти, като от около 150 Hz до 60 Hz е дори малко по-изразено това присъствие. Пиковете са общо взето до -21 dB. Във втората графика нещата са доста по-различни. Тук доминиращите честоти са ти от около 140 Hz до около 40 Hz с доста по-високи пикове до -11-12 dB. Не знам как не виждаш разлика. 🙂 За бога, диапазонът от 60 до 40 Hz тук средно се държи около -18 dB, докато в първата графика пиковете не достигат -20 dB, камо ли -18 dB. Леко нашега, но... не напълно... второто парче просто крещи "къде ми събуфърът?". 🙂 Е, може би не "крещи", но пита на доста висок тон. 🙂 Ако имаше още повече енергия в парчето под 40 Hz, може би до 30 Hz, тогава вече наистина щеше да крещи "къде ми събуфърът?". За жалост не мога да ти кажа. Имам недостатъчно опит и познания в тази насока, а тези, които имам, ми казват, че има комбинацията от фактори (обекитивни и субективни) такава, че прави упражнението много трудно, може би дори невъзможно. Най-сигурният вариант е да се направи практически тест с приличен събуфър, но това отваря нова кутия с червеи: няма магазин който да ти даде събуфър за тест, а дори и да се намери, ще е досадно връщането, и т.н. Tи не можеш да измериш мощността с мултицет, можеш да я изчислиш на базата на измерване на тока или напрежението. Имай предвид, че не съм експерт и не претендирам да съм безгрешен, но в общи линии процедурата би трябвало да е следната: свързваш сондите на мултицета с терминалите на колоните: червената сонда с червения/положителния терминал, черната сонда с черния/отрицателния терминал; връзката трябва да е стабилна, ти трябва да прецениш как да ги закрепиш стабилно, без да ги окъсиш; включваш мултицета на променливо напрежение, в режим, в който ще можеш да измериш адекватно между 0 и 30 V, така че най-вероятно "200 V" на самия мултицет; възпроизвеждаш звук (обикновено 1 kHz синусоида е най-добре, защото е постоянен) първоначално тихичко и постепенно усилваш; следиш подаваното напрежение; ако мултицетът има RMS режим използвай го, в противен случай (ако не се споменава), умножи стойността, която виждаш по 1,11. В твоя случай колоните ти би трябвало да могат да понесат до 30 V. Vrms = корен квадратен от рейтинга на колоните умножен със съпротивлтението; колоните ти имат рейтинг от 150 W и номинално съпротивление от 6 Ohm, 150 x 6 = 900, така че Vrms = корен квадратен от 900 = 30 V. Т.е. ако усилвателят подава много близо 30 V, значи би следвало, че си на ръба и не е безопасно за колоните. след това можеш да си изчислиш мощността: P = Vrms на квадрат разделено на съпротивлението. Т.е. ако примерно си измерил средно 20 Vavg с мултицета, умножаваш го по 1,11 и получаваш Vrms = 22,2; тогава мощността P = (22,2 x 22,2) / 6 = 400 / 6 = ~82,14 W. По принцип би трябвало усилвателят (WiiM Amp Ultra, ако правилно си спомням) да има капацитет от 100 W при 8 Ohm, което значи, че при 6 Ohm рейтингът му е 150 W, което съвпада с параметрите на колоните на DALI. Т.е. би трябвало усилвателят и колоните да си пасват добре, т.е. усилвателят да не е нито прекалено слаб, нито прекалено мощен за тях. Като цяло, ако усилваш много и не чуваш изкривявания или дефекти, значи всичко трябва да е наред. ReplayGain. Именно. 🙂 С първото съм съгласен. Ще трябва да си "прекараш" цялата колекция през ReplayGain за анализ и вписване на съответните етикети. С второто не съм съгласен. Няма причина да повтаряш обработката с ReplayGain след всяко добавяне на файл. Това би било лудост. Аз имам над 60 000 парчета в колекцията и си ползвам ReplayGain. Просто си обработваш новодобавените парчета/албуми и си готов. Защо мислиш, че трябва да анализираш всичко наново всеки път, когато добавяш нови файлове/папки? Доколкото виждам, в AIMP се използва Tag Editor-а за извършване на ReplayGain анализ и вписване на съответните етикети. ReplayGain се включва наистина от Sound Effects прозореца -> Volume -> ReplayGain normalization -> Use value from tags. Отне ми известно време да ги намеря тези неща. Свикнал съм много с foobar2000. 🙂 Реално погледнато би трябвало да можеш да си провлачиш цялата музикална колеция в Tag Editor-а, и да я сканираш в режим "each folder as album" (ако албумите ти са организирани по папки) или "get album from tags" (ако албумите ти имат попълнени ID3v2 етикети/мета данни). След това активираш ReplayGain от Sound Effects и си избираш източника от падащото меню там. След анализ за ReplayGain се вписват две стойности: Album Gain и Track Gain. По принцип, ако дадената музикална колекция има цели албуми и обикновено се слушат целите, тогава Album Gain е по-подходящият източник. Ако музикалната колекция няма толкова много цели албуми и/или се използва често shuffle playback, и/или често се пуска ръчно дадено парче, т.е. слушането е по-хаотично, тогава Track Gain е по-логичният избор. Разбира се винаги може да се превключи от единия на другия в настройките. "Добра" зависи от гледната точка. 🙂 Но не, няма никакъв проблем да си обработиш колекцията с ReplayGain и след това (точно над падащото меню за избор на Source: File/Album) да си активираш Preamp и да зададеш желана стойност. Знам, че използва -4.5678 dB като примерна стойност, но средностатистическата няма да е такава изобщо, ако слушаш много/доста съвременна музика. Предполагам обаче, че ще е по-скоро в диапазона -7 dB до -10 dB. Много според зависи е. 🙂 Ако ще те успокои, аз съм си задал +5 dB preamp във foobar2000. 🙂 И ще напомня за опцията за допълнителен preamp посредством Equalizer APO, която споменах по-рано, ако искаш да видгнеш една идея силата на звука глобално.

След доста часове прекарани в слушане на новата система мога да кажа, че съм доста доволен и че трябваше да направя това преди години. Но остават някои въпроси/коментари… Преходникът прави „пук“ преди да започне истински звук. Подобно на грамофон. Считам, че е от него, защото при друг input няма такова нещо. Освен това с него губя почти цялата функционалност на дистанционното спрямо BlueTooth (на практика ми остават само увеличаване/намаляване и mute). Последното предполагам е нормално и очаквано. Първото ме вбесява. С BlueTooth нямам този проблем. Има друг – аудиото става… „лагаво“. Например в YouTube ми се струва, че видеото тръгва по-бързо от аудиото. Не знам дали имам нужда от субуфер. Като цяло за неелктронни жанрове колоните са абсолютно достатъчни. Струва ми се че на някои песни идва слаб басът. Теорията ми е, че имам песни, които слизат прекалено ниско. Наистина визирам определени песни, защото при една огромна част не бих си помислил, че ми трябва допълнителен бас, защото си има достатъчно. Дори се усеща с тяло. Но има песни, при които просто… не е това. Има ли как да измеря колко ниско слиза дадена песен? Било то в даден момент или пък пиково. Пробвах спектрограма, но нещо не разбирам какво трябва да гледам. Това например е анализ на непретенциозна поп песен. А това е хип-хоп инструментал. Трябва да има огромна разлика, но аз не я виждам. Не разбирам как бих могъл да ги различа по графиките и то с прецизна точност, за да знам колко ниско слиза всяка. Т.е. идеята е да разбера къде колоните идват недостатъчни и дали наистина това е случаят или се опитвам да чуя/усетя звуци, които няма. Има ли как да измеря каква мощност се пуска към колоните в реално време? Имам мултицет и предполагам, че мога да го свържа между усилвателя и колоните. Самият усилвател има VU Meter, но май не ми върши много работа това. Интересно ми е колко точно зор им се дава, защото винаги се увличам и слушам на 100% сила. Ако се окаже, че минавам лимита на колоните, мога да се огранича софтуерно през усилвателя. Т.е. например да сложи граница на 90%. А и като цяло ми е интересно колко се оползотворяват. Слушайки по-силно музика се сблъсках с проблем – различните нива на сила из колекцията ми. Да, знам – ReplayGain. Тук обаче виждам два много сериозни недостатъка. Първо – това нещо трябва да изцикли през цялата ми колекция и то не еднократно, а при всяко добавяне/махане на файл от нея. AIMP има някакъв "on the fly" анализ, но той по-скоро пречи и ме дразни. Второ – силата намаля много осезаемо, а както вече стана ясно – на мен ми е важен всеки децибел. Да приемем, че се навия да поддържам цялата ми колекция с ReplayGain. Добра идея ли ще е в AIMP да забия някаква стойност за „preamp“, с която песните да са нормализирани, но и да не са супер тихи. Т.е. да са с уеднаквена сила, но не твърде слаба. Дори мисля, че имам идея каква стойност бих сложил – средностатистическата стойност на ReplayGain след анализ. Т.е. ако средно ReplayGain бута -4.5678db за цялата ми колекция, просто да сложа +4.5678db за preamp. Какво мислиш за тази идея и като цяло за проблема ми?

Не постоянна е! Искам да си ги запазя. Готини серии са. Трябваше ми програма! Благодаря ти!

Ако десинхронизацията е различна в различни позиции във файловете (т.е. да речем в началото е половин секунда и постепенно се увеличава, няма лесно решение. Ако десинхронизацията е постоянна и нямаш намерение да запазваш файловете, а само да изглеждаш, според мен просто използвай функционалността на видео плеъра, който ползваш, да "измести" аудиото. Повечето видео плеъри разполагат с подобни опции. В MPC-BE/HC например са + и - клавишите на нумеричната клавиатура. Ако десинхронизацията е постоянна и искаш да си запазиш файловете, можеш да използваш MKVToolNix да ги репакетираш в Matroska (.mkv) и да добавиш нужните настройки за "изместване" на аудио потока: - стартираш MKVToolNix GUI; - влачиш съответния файл; - маркираш аудио потока в долния подпрозорец; - вдясно, в поле "Delay (in ms)" въвеждаш нужната стойност в милисекунди (1 секунда = 1000 милисекунди) — ако искаш аудио потокът да "закъснява", въвеждаш нормално число, а ако искаш да "избързва", слагаш един минус отпред; - кликаш Start multiplexing.

Здравейте момчета...пак съм аз... Свалих си от мега петте сезона на КОДЖАК старо криминале от 70 те. Да ама в някой от сериите звука се разминава леко с картината за около 2 секунди и дразни! VirtualDub се справя прекрасно с това ама с формат AVI, С вариантите му за mp4 куца тотално и с двата крака. Абе не става! А трябва да синхронизирам 35 серии.... Всички да ги премачквам на AVI.... А и качеството спада...Е няма да стане! Предложете програма която се справя с mp4 формат. Благодаря!

Правилно си разбрал! Това и правя, често ползвам нета през телефона, но ми е интересно просто! Няма да пипам естествено, че може да го пратя в сервиза. Ама ако някой знае точно, и даде точни инструкции...може и да опитам!

Знам много малко за Android, защото телефоните са ми много неубодни като цяло и ги ползвам почти екслузивно като телефони, но ако не се лъжа, би трябвало да е в /data/data/com.android.chrome/, но дори и да е там, силно се съмнявам да можеш да я манипулираш ръчно, защото по всяка вероятност ще е защитена. Ще е по-добре някой по-запознат с Android да се изкаже по въпроса. Ако с Opera обаче работи сайтът, просто ползвай въпросния браузър. Или не съм разбрал правилно?

Здравейте! И пак сме си същите! Преди се случи с лаптопа ми с Windows 10. Пуснах настолния компютър - никакъв проблем. Сайта си работи! От руски сайт (естествено), ме посъветваха да изтрия папката Google на адрес AppData\Local\Google Нов старт на chrome, нови настройки и стана! Върви на пушка! Да ама сега се случи и с телефона отново. Стария го изхвърлих за това... Инсталирах Опера на телефона, не иска, същия надпис. Блокирах chrome (не мога да я деинсталирам, иначе...хмм) Сайта тръгна с Опера. Явно се повтаря същата история с Chrome както се случи с лаптопа. Чистих всичко достъпно от настройките на crome...не става. Е да ама тук не знам къде е тая папка, и изобщо имали я? Някакви идеи? Благодаря! п.п. Дали обясних ясно???

Новите AI инструменти вече променят начина, по който се пише и тества софтуер. Участниците в курса ще работят по практически проекти още от първите лекции и ще се научат да създават цялостни софтуерни решения – от идеята до завършен продукт AI-First Development е първата по рода си Agentic AI development програма в България – професионална пътека, която подготвя бъдещите и настоящи софтуерни разработчици да работят в симбиоза с изкуствения интелект. Програмата е създадена за хора, които искат да изградят устойчива кариера в света на технологиите, като овладеят не само основите на програмирането, но и начините, по които AI може да се използва като активен партньор в процеса на разработка – за планиране, писане и оптимизация на код, както и за автоматизация на реални решения. AI-First Development следва ясен път на развитие — от Foundation ниво за начинаещи, което стартира на 14 октомври с безплатния курс Flow Development Foundation, до Advanced и Masterclass обучения. Те надграждат знанията с по-сложни концепции, реални задания и интеграция на agentic AI в цялостния процес на софтуерна разработка – от идея до завършен продукт. Основната цел на програмата е да превръща начинаещите в AI-augmented разработчици, които умеят да създават интелигентни приложения и системи, управлявани от агенти и автоматизирани AI процеси. Още от първите лекции участниците работят върху практически проекти, използвайки съвременни AI инструменти и технологии, които вече променят начина, по който се пише и тества софтуер. Подходът е изцяло „учиш, като създаваш“ – с менторство от експерти от Sirma Group, които ежедневно прилагат изкуствения интелект в индустриални и корпоративни решения. Всеки курсист завършва с реални умения, портфолио и ясна професионална посока към една от най-бързо развиващите се специалности в технологичния сектор. „Agentic AI е следващата стъпка в еволюцията на програмирането. Адаптацията към възможностите на изкуствения интелект вече не е въпрос на избор, а на професионално оцеляване“ – споделят от екипа на Sirma Academy. С тази програма Sirma Academy надгражда своята мисия – да предоставя практично, актуално и ориентирано към бъдещето образование за всички, които искат да бъдат част от новата ера на AI технологиите. Повече информация за програмата AI-First Development може да намерите на: https://careers.sirma.com/ai-first-development-track

Ако това е единственият начин да се направи връзка, значи всичко трябва да е наред. Не знам дали въпросните конектори имат дупка на шайбата, за да може да се вкара кабелът директно отзад и после да се стегне. Ако са същите, можеш да се опиташ да ги "окабелиш" наново. Т.е. да свръжеш кабела, както е показано във видеото. Лично аз не съм използвал банани, защото ми се стори излишна работа. Признавам си, замислял съм се да купя банани и да ги монтирам на кабелите, които влизат в усилвателя, защото там е малко по-досадно за използване на терминалите директно, защото са доста нагъсто. При самите колони обаче наистина не виждам реална причина да използвам банани. Кабелът там си прави достатъчен контакт и свързването без банани е достатъчно лесно.

Лошото е, че и аз не те разбрах. Опитах да кажа, че не знам как да ползвам конекторите, които идват с усилвателя. Това се получи: И като цяло не виждам какво друго може да се направи само с кабел. Да, така изглежда. Но ги правих преди да пратиш видеото и не се бях сетил да направя "топче" отгоре. Това се получи: След около час слушане ми се стори, че са се разхлабили леко. Не знам дали е, заради моето свързване или си е очакван недостатък на конекторите, които влизат в колоните.

Не става. Пак същото. Явно има нещо по платката...някой чип или студена спойка. Абе я.... 45 лева чудо голямо. Като не иска,не иска! Благодаря ви. Той между другото пада два пъти като беше в кутията, та....

Машината работи доста добре. Тиха е и е доста икономична. Успява да зареди Linux Mint, но процесора почти винаги е на 100 процента. Рам паметта не успява да я запълни цялата. Малкото sata sdd 16 GB се оказва че е доста ниска скорост на четене и запис, но достатъчно да стартира ОС. Ако му се сложи нормално 120 GB SATA SSD ще е много по добре. На дъното има два сата data порта, което означава че може дори да се сложат два SATA SSD-та което е направо супер за такива малки компютърчета. Проблема с изключването доколкото разбрах от продавача се изключва с пренаписване на някакъв конфуг файл в ядрото на Линукс което уж да каже незабавно ( пераменентно) изключване. Въпреки че рових в BIOS и настройвах Power-loss Recovery на OFF няма ефект. Пък да се ъпдейтне BIOS е мисия почти невъзможна. Иска някакви сертификати и неговата оригинална ОС. в сайта на DELL Последната версия на BIOS му е 8.6_024, 8.6_024 и е излязъл през Jun 2019

Ако и на трите системи има проблем, тогава можеш да опиташ да провериш за по-нова версия на фърмуеъра на устройството. Общи инструкции и линк за изтегляне има тук.

Пробвала съм го на три десктоп компютъра. Двата са мои и го закачих като нормален диск. Третия е служебния, там през кутията беше пробата. С кутията съм го закачвала и на лаптоп. Тестовете не показват абсолютно нищо...

Шпайковете са предвидени за използване с килим или мокет. За твърди повърхности като паркет или ламинат, ползвай гумичките. Малко не разбрах. Ако говориш за входящите терминали, те би трябвало да са интегрирани в обвивката, за да не "стърчат навън". На снимката това са терминалите за лявата колона (червеният терминал под RJ-45 порта за LAN кабела и черният терминал под RCA входа за единия канал). Терминалите за дясната колона са същите, просто на снимката са заети. Ако си си купил банана конекторите на Nedis (към които си дал линк), трябва просто да свържеш кабела, който имаш с тях. Мисля, че в това видео са общо взето същите. След това просто вкарваш бананите в съответните терминали. Може да се наложи да натиснеш силно, за да влязат.

Като за начало наистина провери какво ще покаже CrystalDiskInfo. По принцип би било полезно да се тества и на друга система, защото така описан проблемът звучи като да е от страната на компютъра/софтуера, а не от страната на самото SSD.

Според мен има смисъл. SATA SSD-тата са доста остаряла технология, но по всяка вероятност сносен модел такова SSD ще е по-добре от това, което ти спомена. Следните модели са най-смислените варианти Crucial MX500, Kingston KC600, Samsung 870 EVO, SanDisk Ultra 3D или Western Digital Blue 3D (последният да не се бърка със SA510). Просто си избери капацитет и вземи най-евтиният модел от избрените в този капацитет. Доколкото виждам, това не е типична ATX система и не може да работи в ATX режим, а явно само в AT. В такъв случай не виждам какво може да се направи по въпроса. Нищо няма да загубиш да разгледаш дали в BIOS ще има нещо свързано с ATX режим, но след като начинът на работа се дължи на хардуера, не мисля, че ще откриеш нещо. Опитът ми с Linux дистрибуции е нулев, така че не мога да коментирам.

Вече имам всичко. Не успях да си нарежа кабела днес, защото времето беше лошо, а в домашни условия е трудно да меря. Правих unboxing. Към колоните имам два варианта за "подложка" (не знам техническия термин) - едното май се нарича spike и трудно ще се навия да го ползвам на паркета ми, а другото са малки кръгли гумички. В момента не е монтирано нито едното. Трябва ли да ползвам? Малко ме изненадаха конекторите на Wiim. Ето така изглеждат (двете от лявата страна). Да разбирам ли, че тук ми трябва и нещо друго освен кабел? На тази снимка конектора е свързан с друг... конектор. Дори да може директно с кабел вероятно ще стане грозно. А купешките са тези.

Свържи го директно към компютъра и го провери с някоя програма, напр. HD Tune или CrystalDiskInfo (Standard Edition). На CrystalDiskInfo можеш да цъкнеш меню Function -> Advanced Feature -> Raw Values -> 10 (DEC), за да е по-лесно за разбиране.