През 1994 г. тримата големи - Сталин, Рузвелт и Чърчил се срещнали, за да поделят света. Покрай сериозните разговори Чърчил предложил да се позабавляват с опити да накарат персийската котка на шейха да яде доброволно горчица. Започнал Чърчил - изкарал една сребърна лъжичка и започнал да тика горчица в муцунката на котката.Чърчил бутал лъжичката, котката се дърпала и в крайна сметка нищо не станало. На ред бил Рузвелт: - Вие англичаните явно сте доста глупави. Трябва с убеждение, по демократичен път! - казал той, извадил салам, нарязал го на малки парченца, намазал ги с горчица и ги аранжирал в купичката на котката. Персийската котка обаче била капризна към храната и опитът на Рузвелт също бил неуспешен. Най-накрая дошъл ред на другаря Сталин. Той хванал пухкавата опашка на котката, намазал я с горчица и пуснал животинчето. Котката веднага започнала да мяука и да ближе горчицата от опашката си, за да се измие. Тогава Сталин мъдро казал: - При нас в Русия всичко става така - доброволно и с песен... Едно котенце попитало батко си: - Бате, какво е това "ебане"? Батко му казал: - Ела с мене довечера и ще ти покажа. Излизат те вечерта и отиват на мястото където се събират младите котки. Обаче било зима и било много студено. Чакали те котките, чакали и мръзнали и по едно време котенцето казало: - Абе бате, аз още малко ще поеба и ще си ходя.