Прехвърляне към съдържание


Снимка

Вицове и смешни истории


  • Please log in to reply
387 отговора по тази тема

#361 Sten

Sten

    Потребител

  • Потребители
  • ПипПипПипПипПипПип
  • 883 Мнения:
  • Пол:Мъж

Публикувано: 05 January 2011 - 20:41

В навечерието на Великден двама равини обикалят из Ватикана и зяпат изобилието от сергии със сувенири. Единият пита другият:

 - Абе - Исус какъв е бил?

- Как какъв - евреин!

- Ами апостол Петър?

- И той.

- Ами Павел?

- И той също...

- Ами тогава защо оставихме целият този бизнес на италианците?

---

Жена седи пред телевизора и гледа кулинарно предаване. Мъжът й:

 - Какво го гледаш това,като не можеш да готвиш!

Тя отговаря:

 - А ти пък защо гледаш порно?



#362 draco_volans

draco_volans

    stupid-phone-user

  • Глобални модератори
  • ПипПипПипПипПипПип
  • 1875 Мнения:
  • Пол:Мъж
  • Живущ в:Пловдив
  • Интереси:Мъничко от хората и повечко от човеците

Публикувано: 05 January 2011 - 22:00

Немски хумор:
1. Който работи много, прави и много грешки... Избягвайте грешките...
2. Не всичко, което има 2 бузи, е лице...
3. Мъдростта ме преследва, но аз бягам по-бързо...
4. Срещу любов от пръв поглед помага само вторият...
5. Всички искат да се върнат към природата, но никой - пеша...
6. Хубавото да си шизофреник е, че никога не се чувстваш самотен...
7. Нямаме шансове, но ги използваме...
8. Не е достатъчно да нямаш собствено мнение..., трявбва да притежаваш и способността да не можеш да го изразяваш...
9. Винаги има 2 мнения - грешното и моето.
10. Дълговете са единственото нещо, което човек може да прави без пари...

***

Професор вика коминочистач да му бръкне комина. Оня свършва работата, ама гледа, че професора много оклюмал...
- Какво ти е, бе старши? Сигур си изморен от писане на трудове?
- Остави се... - казва професора - Не от трудове, ами жената много хърка... Та не мога да мигна...
- От мене да знайш - казва коминочистача - Чакаш я да заспи... и й разтваряш краката - ше спре да хърка!!
На другия ден, професора вика коминочистача, засмян, отпочинал... хоро да тропне от кеф!
- Майсторе, тоя твоя мурафет - хвана декиш! Кажи как стана това
- Бе не знам как е по научно му - почесва се оня - ,ама ние му викаме, че по-добра тяга дава...

***

Млад послушник отива в манастир и игуменът го развежда. Влизат в една килия, в която има маса, отрупана с вкусотии и игуменът казва:
- Тука, чедо мое, можеш да ядеш каквото поискаш и колкото поискаш всеки ден, само в петък -
Влизат във втора килия, с маса с какви ли не екзотични напитки.
- Тука, чадо, можеш да пиеш каквото ти душа поиска и колкото ти се ще, във всеки ден, БЕЗ петък!
Води го игумена в трета килия, пълна с всякакви раса, калимявки и прочие попски одежди.
- Тука, чадо мое, можеш да пробваш всякоя одежда или да сменяш своята, с която си пощеш и колкото пъти искаш на ден, но НЕ и в петък!
Накрая го води игумена в една четвърта килия, дето в нея няма нищо друго, освен един долап... Отваря игумена долапа, а вътре - един бел гъз...
- Тука, чедо, можеш да идваш и да чукаш, каогато ти се дочука и по всяко време..., ОСВЕН в петък!
Послушникът се възрадвал Бого, но в душата му напряло едното питане:
- Отче, всичко в манастира - от харно по-харно и ще да остана да служа Бого, но защо са ми достъпни всички тези блага във всички дни, но без петъка..., можеш ли ми каза?
- Защото, чадо мое, в петък си дежурен по долап!

***

В Лондон, двама наркомани влизат в автобус. Единият от тях се качва на втория етаж, но веднага слиза, а лицето му - бяло като чаршаф!
- Ей, брато, не отивай горе! Там няма шофьор!

***

Отива един на лекар и се оплаква:
- Докторе, корема постоянно ме боли...
Лекаря го преглежда и казва:
- Диагнозата ви е синдром на блуждаещата пръдня.
Оня се стресва:
- Толкоз години живея, а още такъв синдром не съм чул. Какво е това?
- Амиии... Лицето ти прилича на задник и затова пръднята не знае откъде да излезе...

***

Един зелен кон влиза в бар и пита бармана:
- Барман, имаш ли наливни пирони?
- Нема, продаваме ги само на метър...
- Е, тогава аз ще изляза през комина.

***

Защо пръднята мирише?
- За да могат и глухите да я усетят.

***

*КЛАСИК*
Надпис в тоалетната:
Всеки може да пикае по пода! Бъди мъж - насери тавана!
*КЛАСИК*
Life is a carnival...
Публикувано изображение

#363 panevdd

panevdd

    Потребител

  • Глобални модератори
  • ПипПипПипПипПипПип
  • 2866 Мнения:
  • Пол:Мъж
  • Живущ в:Сунгурларе
  • Интереси:Икономика, Информационни технологии, Пчеларство

Публикувано: 05 January 2011 - 22:04

Прибирам се в къщи по-рано от обикновено и намирам входната врата отключена. Пред закачалката стоят чифт чужди обувки, а във въздуха се носи аромат на непознат парфюм.
Влизам в спалнята и заварвам жена си в леглото - завила се и гледа уплашено.
Отварям гардероба със замах и какво да видя... НАРНИЯ.
Публикувано изображение Публикувано изображение
Не съществува такова нещо като абсолютна обективност. Затова ползвам Google, Wikipedia, търсачката на форума, чета някои съвети и правилата на форума.

#364 Tragedy

Tragedy

    Mouse driver (мишка шофьор)

  • Администратори
  • ПипПипПипПипПипПип
  • 4047 Мнения:
  • Пол:Мъж
  • Живущ в:Вече София
  • Интереси:Няма нищо по-интересно от самите хора.

Публикувано: 08 January 2011 - 23:05

Хахахахахахаха, това с Нарния беше добро :)

In The Darkness We All Shall Rise!

----------------------------------------
Господи, дари ме със спокойствието да приема нещата, които не мога да променя,
със смелостта да променя нещата, които мога,
и с мъдростта винаги да правя разлика между двете.


#365 BMW_CS_CONCEPT

BMW_CS_CONCEPT

    BMW King of all car's

  • Потребители
  • ПипПипПипПипПипПип
  • 107 Мнения:
  • Пол:Мъж
  • Живущ в:София
  • Интереси:Компютри, риболов, природа и др.

Публикувано: 17 January 2011 - 13:16

"Да бе мирно си седяло,
не би от Setup умряло." :haha::D

Публикувано изображение

Публикувано изображениеПубликувано изображение
Публикувано изображениеПубликувано изображение


#366 nachbarn

nachbarn

    Потребител

  • Потребители
  • ПипПипПипПипПипПип
  • 2 Мнения:
  • Пол:Мъж
  • Живущ в:Русе

Публикувано: 10 February 2011 - 22:13

Oтносно темата на форума искам да споделя с вас един сайт, който намерих по абсолютна случайност: http://www.bushon.hit.bg/ , във който съм се смял от сърце много нощи, докато накрая не прочетох всичките вицове хахаха.

#367 vesodimov

vesodimov

    Русенец

  • Автори
  • ПипПипПипПипПипПип
  • 1579 Мнения:
  • Пол:Мъж
  • Живущ в:Русе

Публикувано: 08 March 2011 - 16:13

Мислите си, че днес е международния ден на жената ?!?
Нееее ... днес в 21,45 часа ще дават Барселона - Арсенал ! :hesthebest: :bravo:
Публикувано изображение

#368 vesodimov

vesodimov

    Русенец

  • Автори
  • ПипПипПипПипПипПип
  • 1579 Мнения:
  • Пол:Мъж
  • Живущ в:Русе

Публикувано: 10 March 2011 - 11:51

Мъж и жена са на опера. Имали са късмет и местата им са на първия ред на балкона. По време на представлението:
Ж: А, скъпи, виж на първия ред под нас. Тва не е ли Иван Вазов ?
М: Къв Иван Вазов, ма. Той е умрял.
Жената се вторачва и след малко:
Ж: Аха умрял. Мръдна ...
Публикувано изображение

#369 Sten

Sten

    Потребител

  • Потребители
  • ПипПипПипПипПипПип
  • 883 Мнения:
  • Пол:Мъж

Публикувано: 31 March 2011 - 20:05

Една шега,прочетена преди малко от руски сайт: Докато в Русия правят специални заводи за унищожаване на ракети и др. боеприпаси, в щатите просто ги разхвърлят по света...

#370 naydenantonov80

naydenantonov80

    Потребител

  • Потребители
  • ПипПипПипПипПипПип
  • 6 Мнения:

Публикувано: 05 June 2011 - 19:48

През 1994 г. тримата големи - Сталин, Рузвелт и Чърчил се срещнали, за да поделят света. Покрай сериозните разговори Чърчил предложил да се позабавляват с опити да накарат персийската котка на шейха да яде доброволно горчица.
Започнал Чърчил - изкарал една сребърна лъжичка и започнал да тика горчица в муцунката на котката.Чърчил бутал лъжичката, котката се дърпала и в крайна сметка нищо не станало.
На ред бил Рузвелт:
- Вие англичаните явно сте доста глупави. Трябва с убеждение, по демократичен път! - казал той, извадил салам, нарязал го на малки парченца, намазал ги с горчица и ги аранжирал в купичката на котката. Персийската котка обаче била капризна към храната и опитът на Рузвелт също бил неуспешен.
Най-накрая дошъл ред на другаря Сталин. Той хванал пухкавата опашка на котката, намазал я с горчица и пуснал животинчето. Котката веднага започнала да мяука и да ближе горчицата от опашката си, за да се измие. Тогава Сталин мъдро казал:
- При нас в Русия всичко става така - доброволно и с песен...


Едно котенце попитало батко си:
- Бате, какво е това "ебане"?
Батко му казал:
- Ела с мене довечера и ще ти покажа.
Излизат те вечерта и отиват на мястото където се събират младите котки. Обаче било зима и било много студено. Чакали те котките, чакали и мръзнали и по едно време котенцето казало:
- Абе бате, аз още малко ще поеба и ще си ходя.

#371 Sten

Sten

    Потребител

  • Потребители
  • ПипПипПипПипПипПип
  • 883 Мнения:
  • Пол:Мъж

Публикувано: 16 June 2011 - 17:40

 Предлагам ви няколко руски вица - мързи ме да превеждам и се надявам логически да се досетите за "липсващите" думи. :)

---

- Она такая! Она такая! 
- Ну какая она, какая? 
- Вот увидишь её и сразу в штанах тесно! 
- Где? Спереди или сзади?
---


Звонок в реанимационное отделение: 
- Але! Але! Реанимация? Скажите, гражданин Иванов у вас там лежит, он как, ещё жив? 
- Ещё нет...
---

Жена с претензией мужу: 
- Почему все твои друзья зарабатывают больше тебя! ? 
- Уметь надо - друзей выбирать.





#372 quiksilver4e

quiksilver4e

    Потребител

  • Потребители
  • ПипПипПипПипПипПип
  • 44 Мнения:
  • Пол:Не казвам
  • Интереси:лютеница с шоколад

Публикувано: 21 June 2011 - 22:20

Oт отдела за реклама на Кока Кола звънят на Путин и му предлагат да направи руското знаме цялото червено и долу с малки букви да пише "always coca-cola" срещу доволна сума кешовица. След кратък размисъл Путин затваря телефона, звъни на президента и го пита:
- Абе, Дмитрий, кога ни изтичаше договора с Аквафреш?

***

Костенурките нинджа пребиха роми

#373 Денис

Денис

    Потребител

  • Потребители
  • ПипПипПипПипПипПип
  • 1 Мнения:

Публикувано: 03 July 2011 - 21:24

Един циганин продава голяма елка за 100лв в Варна :punish: :haha:

#374 The Nightmare

The Nightmare

    SECURITY IS JUST A LIE.......

  • Потребители
  • ПипПипПипПипПипПип
  • 366 Мнения:
  • Пол:Мъж
  • Живущ в:гр. Велико Търново

Публикувано: 16 July 2011 - 16:11

Здравейте

Искам да споделя една моя малка колекция от стихове. Надявам се, че ще го погледнете от забавната страна :hesthebest:
Ако и вие имате някои интересни такива стихове не се срамувайте :peace:

О, Windows !


Три дена храбро инсталирах

Трих, слагах, регистрирах.

Не тръгваш и не тръгваш сам,

показваш само син екран.



Първо ми съсипваш FAT-a,

преминавам през Format-а,

но не стига таз беля,

нов дял трябва да ти заделя.



Хоп, пак не се получи

работата се закучи,

драйвер някакъв незнаен,

искаш в цикъл най-безкраен.



С Wizard-а отново споря,

но не мога да го сборя.

Нямам Plug And Play модем,

разбери го бе кретен.



Изнервям се, та чак треперя,

CD-то искам да намеря,

та да тръгнеш най подир,

а не под DOS да пиша Dir.



Уж тръгна, пуснах Service Pack,

О, не – ще инсталирам пак.

Най-после посред нощ,

използвах софтуера лош.



На сутринта от шлаката изрових,

процесор спечен и пророних:

Да бе мирно си седяло,

не би от Setup умряло.

============================

О, Програмиста!

Три деня млади програмисти

как кода разравят. Project менажери

трепетно повтарят крайния срок.

Пристъпи ужасни! Дванайсетий път

АЙПИ-то се чупи дебъг-а реве

Function подир Function! Class подир class!

КТО безумно сочи schedule-а пък и вика:

„Работете! Да ви еба в мърдите!”

И кодерите цъкат със псувни сърдити

„Да ебах! „ гръмовно офиса разпра.

А шефът отвърна с друг вик: ЕЛА!

И с нов дъжд програми, patch-ове АЙДИ-та;

програмистите наши, оляни с кафета,

пишат и кодират, без идент, без ред, всякои

гледа само да бъде напред и проект завършен

той да предаде, и един check-out повеч днес да отчете.

Мониторите трепкат. Server-и бръмчат,

User-и гневни по телефона звънят; -

Идат като тигри, бягат като овци

и пак се завръщат; Доволни търговци

кат охлюви ближат на шефа гъзът,

не сещат ни чест, ни достойнство, ни смут.

Вечерта настъпва, в офиса студ.

Три дни кодират, но помощ не иде,

от никъде взорът надежда не види

и шибаният hard счупи се пак.

Нищо! Ще започнат пак отначало: от scratch

- от разпечатките мазни излезли от ксерокса.

Клиентите идат; всички нащрек са!

Последният дедлайн вече е настал.

Тогава Кьосето, project manager,

ревна гороломно: „Слушайте прасета,

до два часа искам компилирани .EXE-та!

на нашия team шефът повери

проекта, клиента и жена му дори!”

При тез думи силни програмистите морни

очакват с досада клиентите болни

бесни и шумещи! О, геройский час!

Админът намира open source .т(о)г(ъ)з

локализация липсва, СА-а помага,

make-а се чупи, конфигуре-а забравил,

но сладката радост проект да сдадат

що годе работещ, за пореден път,

подтикна наще герои чудесни,

да paste-нат във help-а и няколко мръсни песни.

„Началникът нервно сега нази гледа,

този бъг какъв е: кой ще разбере,

да бе пуснал strace-а поне!”

Няма коментари! PERL-а obfuscate-нат!

Всеки CVAR глобален, през 5 реда GO TO,

кой ли не остави ръцете си – срам!

шест човекочаса потънаха там.

„Ебете export-а!” – някои си изкряска

сто и девет реда хвръкнаха завчаска

и без т’ва никoй така не разбра,

че Жоро ги писа на пяна глава!

Клиентите псуват, друг път не видели

тоолтип-ове жълти със фонтове бели,

и въздуха цепят с отчаян вик.

Боят се обръща на смърт и на щик,

търговките наши като скали твърди

клиентите срещат със силиконови гърди

редуцират цените в свирепа сеч,

като виждат, че номерът не минава веч...

Но вълни от нови проекти дивашки

заливат, потапят отдела юнашки...

Йоще миг... Source Safe-а вцепени се кат пън.

Изведнъж BSA пристигна със гръм.

..................................

И днес йощ Клиентът, щом софтуера хваща, спомня тоз ден темен, псува и препраща славата му дивна като някои ек от форум на форум, от човек на човек!

============================

Писмо (Ти помниш ли ...)

Ти помниш ли на Apple-а роднините

и флопитата, пълни с лепкав мрак

и онзи див копнеж по пловдивкините

и едрите звезди в Благоевград.



Ти помниш ли поне един от нас,

небръкнал с Fixer-а във диска,

там дето DOS-а е на власт,

там дето CATALOG-а се разлиства.



Ти помниш ли как някак много бързо

ни тикнаха компютър във ръцете.

Опомнихме се. Късно.

В драйва имаше дискета ...



Ти помниш ли как в нас полека-лека

се вливаше уискито със лед,

изстиваше в чинията бифтека

и дисковете пак не бяха в ред.



А там – високо във небето чудно

на Motorola чипове летяха,

ИЗОТ-ски принтер пак трещеше до полуда,

екранът бе зелен и непонятен.



Ти помниш ли, как зяпнали PC-то

си изтощавахме очите всяка вечер.

Момиченца се цупеха сърдито,

но ние бяхме импотентни вече.

============================

Прощално

Понякога ще идвам в паметта ти

като неканен и нечакан вирус.

Не ме оставяй ти отвън във буфера,

hard disk-а не заключвай.



Ще влезна тихо, кротко ще се инсталирам,

ще потанцувам някъде по FAT-а

и след това ще те елиминирам.

А който иска да ти пише доктората.

============================

Залюбило ми е XP една 386-ка

Залюбило ми е XP 386-кa

залюбило, та застенало ми

„Ох, ти, сладка любов моя,

защо си ми толкова нежна,

твоя корпус е бял и изправен,

монитора ти излъчва омайна светлина.

Ела със мене старика,

ела да правим комуникация.



Засмяла се 386-ката

смеха и, като звук модемен

надменно K-байти разбърква цели

„Ах и ти, бедни ми Правко

Каква комуникация искаш да правим

след като малък е твоя Hard-диск

малък, 10 мегабайтов

Малка е и паметта ти

256 Ka Байта

Каква синхронизация,

толкова си бавен, Правко мори.



„Ех, ама и ти тайванко,

казало ми XP-то

аз може и да съм стар

стар и бавен

ала чист съм драга моя

не са ме мърсили ръце глупави

ръце на секретарки

не са се докосвали лакирани нокти

до мойта клавиатура.

Мене use-ва ме момче младо

славно момче, юначе

вирус той написа

и по света тръгна.



„Изстенала ми 386-ката

Ак, правко ма, любими,

ти ли си този,

който дойде във мечтите ми

на бял кон, на Horse Virus.



След два дена издъхнали и двамата

двамата един до друг

защото както е известно

любовта унищожава

и вирусите също.

============================



Балада за програмиста

Не човек а желязо,

изсъскал агентът фашист.

Тихо мъртвият казал:

„Не, Програмист!”

============================

Ода геймъра

...Ако ли мале, майко ле,

жив и здрав стигна до базата,

жив и здрав с телепортер в ръка,

с отряд лични киборги,

напети в дрехи метални,

със знаци златни на чело,

с неутрон-бластери на рамо,

и термални гранати на кръста...

Тогава да ша знайш, майко ле,

че съм игра тотално приключил,

приключил още превъртял,

извънземни дезинтегрирал,

мирът в галактиката възвърнал,

галактиката, още Вселената...

...Ако ти кажат, че азе,

паднал съм от заряд пронизан,

иди майко у дома

и холограма покажи

на мойте клонинги невръстни,

да помнят и те да знаят,

че и те са донор имали,

но донор им падна, загина,

затуй, че донор не трая

пред извънземни глава да скланя,

сюрмашко тегло да гледа!

Кажи им майко да помнят,

да помнят мене да търсят;

Бяло ми месо по планети,

по планети и до комети,

черни ми кърви в Космоса,

Космоса, майко, черния!

Дано ми найдат бластера,

бластера, майко, скенера,

и дето извънземен срещнат

със скенер да го засекат,

а пък със бластер дезинтегрират...

============================

Неизвестно заглавие

Връщайки се запъхтяна

Вечерта веднъж

Еми листинга накисна

В есенния дъжд



Флопи стърже, мишка бяга

В цъфналата ръж

Еми байтове оплаква

В есенния дъжд



Еми влиза в къщи

В есенния дъжд

Сяда пред PC-то в къщи

Вечерта веднъж



Еми щрака POWER

Дискът спира изведнъж

Еми пламва цяла

Ставало е неведнъж



Alt-Control-Delete натиска

Еми вечерта веднъж

И мониторът изписква

Дим изпуска изведнъж



Ако някой мапне някой

В интернет веднъж

То дали ще знае всякой

Де кога веднъж

Някого е хакнал някой

В есенния дъжд

============================

Историята на 5-те Bad User-а

Имало нявга в далечна страна,

пет потребителя с грижа една

който каквато защита открие

Да я Debug-не. Да я разбие.



Ала след 200 свалени защити

тръгнали те да си острят зъбите

после се сбили, извадили нож

края на петия user бил лош.



Четири User-a с нисък аcces

пасли трева от един BBS.

Ала SysOp-a натиснал alt-L,

бързо четвъртия User помел.



Третият User стартирал ИГРА.

Скоро обаче забила се тя.

Докато схване каква е белята,

стария Еди оправил му FAT-a.



Вторият User Debug-вал със плам.

Ала мониторът казал му: БАМ !!

По небесата дискети летят,

тъжно парцали на пода горят.



Първият User бил нежна душа

не издържал тъй самотен в света

клавиатурата смело провесил

с нейния кабел бял се обесил

============================

Нета спира (СитиЛан рулира)

Нета спира

по народната мъдрост

"Хората умират,

банки банкрутират..

Но СитиЛан рулират!"



Цяла сутрин аз се взирам

във Мозила

без да спирам...



Нета спира-аy,

нета спира,

а СитиЛан направо-оооо,

направо ни рулира!



Техникът ви защо се бави

не може ли да го оправи?



Нета спира-ау,

нета спира,

а СитиЛан направо-о,

направо ни рулира!



Айде жица!



Туй маце в чата ме фиксира

ама не може да ме сканира.

Що?

Нета спира-ау,

нета спира,

а СитиЛан направо-о,

направо ни рулира!



Шт-т-т, тихо, тихо!



След много бира

не се сърфира,

шото шефа ше те стопира

и ша ти гледаме-е сеира!

А СитиЛан направо-о,

направо патрулира!



Веднъж в живота-а се умира,

дано да не е шот нета спира-а.

Нета спира-ау, нета спира,

а СитиЛан направо-о,

направо ни рулира!



Нета

[спира!]

Нета

[спира!]

Нета

[спира!]

Нета

[спира!]

===================

Ода за Алкохола

Ето - аз пия,
пуша,
живея
и момичета любя
(тъй както умея)
С жената през чаша
се гледаме строго
и боря се с нея
до колкото мога.

С жената сме в разпра,
но ти не разбирай,
че мразя жената.
Напротив, напротив!
Дори да умирам,
жената с грубите
ласки цинични
аз пак ще обичам!
Аз пак ще обичам!

Да кажем, сега ми окачат
въжето
и питат:
"Как, искаш ли час да не пиеш?"
Веднага ще кресна:
"Свалете,
свалете!
По-скоро свалете
и бутилката ми донесете!"

За него - Алкохола -
направил бих всичко.
Преборил бих мечка
сам в гората,
бих се спуснал в бездна дълбока,
самичък бих търсил
Ламята жестока.

Но все пак ще чувствам
приятния гъдел
да гледам как
алкохолът жълтее.
Все пак ще чувствам
приятния гъдел,
че още ще има,
че още ще пия.

Но ето, да кажем,
вий вземате - колко? -
капчица уиски
от моята чаша,
бих ревнал тогава,
бих ревнал от жажда
като ранена в сърцето пантера.

Какво ще остане
от мене тогава?
Миг след грабежа
ще бъда аз трезвен.
И още по-ясно
и още по-право -
миг след грабежа
ще бъда аз нищо.

Може би искате
да я сразите
моята чаша
в дните пиянски,
моята чаша
и утре ще бъде
по-пълна, по-люта.

А как ще щурмувате, моля?
С бучка лед?
Не! Неуместно!
Рестото ми върнете!

Той е брониран
здраво в шишето
и бронебойни патрони
за него
няма открити!
Няма открити!

======================

Ода за пръднята

Пърдете, братя, без стеснение!
Не се измъчвайте от зор.
Защо ви е ограничение
там, дето нужен е простор?
Защо ви трябва да се стискате?
Пръднете си със силен глас.
Със тон и тембър, както искате -
тенор, сопрано или бас.
Пърдете бавно, във анданте
или в алегро, в ритъм жив,
или нежно, мазно, тип „глисанте",
ту рязко - във речитатив.
Пръднята е физиология
и рядък кавалерски жест.
Във нея няма демагогия,
а доблест, рицарство и чест.
По принцип тя е облекчение
в хранителния ни режим,
затуй без свян и притеснение
пърдете да се напърдим!
Пърденето е ценно качество
и имай винаги предвид,
че тя е здраво доказателство,
че нямаш ти апандисит.
Пръднята, братя, дар божествен е,
че само здравий гъз пърди,
а щом е гръмка и тържествена
тя никак, никак не смърди!
Пръдни и ти веднъж: в живота си,
госпожо, без да се срамиш!
Аз знам, че всяка нощ в леглото си
ти без стеснение пърдиш.
Пръдни със мен, приятел, здравата,
пръдни със мен във ритъм жив,
и виж - създали сме в държавата
нов самодеен колектив...!

========================

Ода на студента!

Жив е той, жив е!

Там под юргана,

потънал в мисли лежи и пъшка.

Студент със поглед забит в тавана,

студент от лекции свикнал да кръшка.



От една страна декан го ръчка,

от друга съвест на две строшена,

очи тъмнеят, глава се люшка -

зер не е пил вода студена!

Лежи студентът, а в механата

нещо го силно, страстно влече,

хлебарка скърца нейде в кревата,

а му се вече яйцето пече.



Сесия е сега! Пейте робини тез тъжни песни!

От института ще да замине и този студент.

Но замълчи сърце! Тоз,

който мързел е по природа,

той не умира.



Него жалеят баща и майка – цялата рода.

Без жал пилеят сухи парици -

като са майка и баща овчици.

Tой ще да ги до гроба стриже.

Вуйчо владика – юнашка птица – за братов син ще се погрижи.



Настане вечер. Печка затлее.

Колеги пълнят квартирата тясна.

Познат засвири, тълпа запее,

„На есен с песен”, юнакът кресна.

Родни колежки с дивни премени

чудни, прекрасни танци поемат.

И потанцуват с лица засмени,

па при студента дойдат та легнат.



Една му уиски налива бърже,

друга му вино бяло прибавя,

трета го в уста целуне бърже,

а той я гледа мила, засмяна.



„Кажи ми, татко, де е файдата

от тез студентски гладни години?

Да смуча ази твойта заплата

дорде ми кефът не попремине.”



И плеснат с ръце та се прегърнат,

и с песни тръгват из махалата.

Вървят и пеят, дорде осъмнат,

дорде си найдат нейде белята.



Но съмна вече.

А под юргана спи си студентът.

Ще рече човек, че вред е рано,

а времето скъпо тече ли, тече

============================

Опълченците в Дупница

О, Дупница!

Трета победа как ЛукОйл ви взима,

феновете трепетно повтарят, а Марек ревът.

Пристъпи ужасни, днес за трети път

как ЛукОйл ви бие и фенове се кланят

и кръв волейболна пак се пролива.

Сервис след сервис, ас след ас.

Северин велики сочи купата пак

и вика "Газете! Вие сте велики!".

И ЛукОйлци тръгват с викове сърдити

и "Победа" гръмовно залата разпра.

Агитката отговори с друг вик "Ура".

И нов дъжд от блокове, сервис и ас,

ЛукОйлци обляни в пот пак сервират.

И пак марешка защита с блок пробиват.

И гледат как да излязат напред.

И ръце геройски топката посрещат.

И на Марек третото място отреждат.

Виковете екнат, фенове реват.

Центрове налитат, точки падат с гръм.

Идат като тигри, бягат като овци

и пак се завръщат велики ЛукОйлци.

Като лъвове тичат по тясно поле.

Не сещат ни жажда, нито умора.

И гледат как Марек пак да умре.

Щурмът е отчаян, отпорът е лют,

трети път как се борят, но помощ не иде,

Марек от никъде надежда не види.

Последният напън вече е настал.

Тогава Северин, наший генерал,

ревна гороломно: „Млади ми ЛукОйлци,

венчайте отбора с лаврови венци!

На вашата сила фенът повери

Купата, борбата и себе дори!"

При тез думи силни ЛукОйлците горди

очакват геройски Марешките орди

бесни и шумещи! О, геройски час!

ЛукОйлци намират нови надежди тогаз.

Силите липсват, но волите траят.

Марек се пречупват - ЛукОйл остаят.

И сладката радост до край да извървят,

пред цяла България, тоз славен път

с една точка юнашка и с една победа.

„България цяла сега нази гледа,

Купата високо е: ний ще я съзрем,

ако не утраем - тука да умрем!"

Няма вече сили! Има хекатомба!

Всеки удар точка, всеки сервис - бомба.

Всеки блок е удар, всяка душа - плам.

Всяка надежда за Марек умря там.

„Мачкайте, момчета!" Северин изкряска

и сервиси кат бомби хвръкнаха завчаска.

Кат демони черни над марешки рояк

бележат, блокират ЛукОйлци пак.

И Марек тръпнат, друг път не видели

в едно да се бият с ЛукОйлци големи.

И въздуха цепят с демонски вик.

Борбата се обръща, сервис като щик.

Героите наши, като скали твърди,

набезите срещат с железни си гърди.

И хвърлят се с песни в свирепата сеч,

като виждат харно, побеждават веч.

Йоще миг ще падне заветния хълм.

И ЛукОйл свали Марек с гръм!!!

...............................................................

И днес йощ щом фенът песен захваща,

спомня тоз ден бурен, шуми и препраща

славата на ЛукОйл като някой ек

от зала на зала и от век на век.

==============================

Умри, народе закърнели!

Умри, народе закърнели,

светли бъднини не заслужаваш ти,

със свойта простотия, таз сила нова,

ти всичко хубаво затри!



Умри, не си за тоз свят годен

и малкия Ганьо у себе си убий,

че от длъжност неизменна воден

и Бога шута ще ти бий.



Напред, Азис ще бъде слънце,

което във душите грей,

напред, ни стрък трева ще видиш

там, гдето българин живей.



Несвестен си и си безсрамен!

О, излез от историята веч,

духовно оскверни земите,

които някой завладял е с меч.



Тъй българите, мои братя,

съсипваха живота си,

щом настоящето е тъй непоносимо,

Бог да е при мен на старини!



България потъна в лайна

на достославний тоз рушвет,

а ний в борба за хляба

вършим подвизи безчет…



Да, родината ни години

пресветли преживя,

герои имали сме ние,

но имената са забравени. Ура!



Време е поне писмеността наша

да научим, народе мил,

стига само алкохолът

мозъците ни е пил.



Че настъпва тежко скотско време

и какво ще правиш ти, балканский син?

Покоряваш се като магаре,

без дори да поискаш вазелин.



А вий, които цяло племе

повлякохте из мъртвина,

по-добре въжето си теглете

и отървете тоз народ и таз страна.



Невярващи във права вяра,

сеятели на подкупи измамни,

така и не видяхме ваш’та мяра,

лица все високопоставни.



Бъдете все към туй вий устремени,

о, продажници безброй,

отци на родното паденье,

как да ви гръмне няма кой?



Но българинът ще живее

във всенародна нищета,

псувнята мощна ще се лее

с годините докрай света!

=====================

Опълченците на Сесията

О, книжка!

Три деня млади студенти

как учебник ги брани. Изтерзани уста

трепетно повтарят дефиниции с рев.

Пристъпи ужасни! Дванайсетий път

формули лазят към ум замъглен

и с цифри обстрелват студента смутен.

Тема след тема! Въпрос след въпрос!

Зубрач безумний сочи конспекта пак

и вика: "Учете! Тук ви е съдбата!"

Колеги го погват с викове сърдити,

но той им отвръща с друг вик: "ура!"

...

Три дни веч се мъчат, но помощ не иде,

от никъде взорът надежда не види...

Нищо. Те ще препишат, но смело, без страх -

кат тайни агенти притихнали в мрак.

Изпитът иде: всички нащрек са!

Последният напън веч е настал.

Тогава Кълвачев, наший зубрач

ревна гороломно: "Млади студенти,

венчайте Алма Матер с лаврови венци!

На ваший ум доцент повери

лекции, конспекти, себе си дори!"

При тез думи силни студентите горди

очакват геройски заветния час!

Пищови дописват, листи разлистват,

сърце разтуптяно в гърдите беснее

и сладка радост – докрай да препишат

пред комисия строга на тоз славен чин,

с една ръка ловка – славна десница!

"Ректорат цял сега нази гледа,

тоя риск голям е, но куражът не мре -

ни доцент, ни декан може да ни спре!"

"Грабвайте пищова!" – някой си прошепна

и букви и цифри плъзнаха завчаска

кат демони черни над белий чаршаф,

и бягат, редят се, като жив рояк!

И професори тръпнат, друг път не видели

ведно да пишат зубрач и кръшкач

и въздуха стрелят с поглед корав!

Изпит се обръща на борба в своя пик,

студенти безстрашни като скали твърди

погледи остри срещат с железни гърди

и се фърлят с песни над поредния лист

като виждат харно, че преписаха веч...

Йоще миг – ще дойде заветния час.

Изведнъж професор обявява изпитний край

с гръмотевичен глас!

..............................................

И днес йощ Университетът, щом сесия зафаща,

спомня тоз ден бурен, мълви и препраща

славата му вечна като някой ек

от студент на студент,

век подир век!

-----------------------------------------------------------------------------------

Посвещава се на всички бивши, настоящи и бъдещи студенти.

=========================================================

Бялата гостенка (темата де)

На кандидат-студентите

безбройните роби

на родното образование.



Над сънния Люлин, прибулен

с воала на здрач тъмносин,

безоблачен залез запали

сред нашите учени глави

пожар от злато и рубин.

==============================

Борбата е безмилостно жестока

Борбата е безмилостно жестока.

Борбата, както казват, е епична.

Завърших. Друг ще ме смени и... толкоз.

Какво тук значи някаква си личност!



Изпит, и след изпита – във ВУЗ-а.

Това е толкоз просто и логично.

Но не влезеш ли – с каква покруса

ще платиш на частния паричките...

==========================

Завръщането в бащината къща след уморителен ден втора смяна

Да се завърнеш в бащината къща,

когато вечерта смирено гасне

и тихи пазви тиха нощ разгръща

да приласкае морните и каталясали.

Кат бреме хвърлил черната умора,

що училищните дни ти завещаха –

ти с плахи стъпки да се вмъкнеш в двора

пред гостенин очакван радост плаха.



Да те посрещнат хиляди задачи

и сложил чело на безсилно рамо,

да чезнеш в техните усои здрачни

и дълго да повтаряш „Мамоо, мамо...”

Смирено влязъл в стаята позната,

и пуснал леко силните колонки

да шепнеш тихи думи в тишината,

впил морен поглед в своите иконки:

тъй няма да дочакаш мирен заник –

до трийсти още много път ще има...

О, скрити вопли на печален странник,

напразно спомнил си ваканцията мила!

==================================

Опълченките на Пишка

Нека носиш йоще срама по челото

синила от бича, следи от леглото

нека кура люти от дни на позор

да копне кат мотика в твой заден двор

нека пишката да влезе във гъза ти мека

нека вътре се надърви нека

и дори майка ти стара има мерак

да я гръмна с моя патлак

нека да ме сочат курвите ехидни

счупенте путки и дирите от кръв са видни

по гъза ти още от патока стар

нека 20 см да ти бъдат дар

Нека. Но аз знам че влизам плавно

в твоя сочен задник, мазен явно

що гордо разтърсваш твоите гърди

и в нас чувства силни, не, не си ходи

защото там нейде отвъд човещинката

ша ти го набия ази до червата

издига се някой див чутовен свръх

хуй покрит със бели косми и със къдрав мъх

едър и немит, като паметник огромен

слагам ти го аз за спомен

щото знам че твойта шутка ша дивей

още два кат моя да огрей

и едно ебане голямо първично

да не свършва, да е безгранично

щото просто не ми го побира умът

как ще поемеш тоз едър прът

============================

О, Пишка!

Три деня младите пърджини

как дупката бранят. Девствени долини

се мъчат да откажат на кура реват

пристъпи ужасни! За първи път

гъсти косми из буйната нива

хуя ми пробива у младата слива

и ташаци я стелят и кръв я залива.

Пура подир пура! Ташак след ташак!

И Хасан безумний смуче клитор пак

и вика: „Смучете! По-горе са гърдите!”

и езици тръгват с обици пробити

да сучат яко, но хуя путката разпра

и химена падна с мощен вик: ура

и с нова сила струя сперма гърмье

оплеска шутката във кърви

и ебане голямо без любов без ред

всякой гледа да се изреди най-отпред

и цици женски на хуй да изложи

и мома турската чикия да предложи

Пушкалата си гърмят курвите реват

течности се сипят и падат и плющят

плачат като тигри ебат са като овци

но малки са още за тея орловци

и на всеки от нас е хуя надут

и ще положи голям и тежък къртовски труд.

Щурмът е отчаян, отпорът е лют

Три дни веч се ебат но помощ не иде

от никъде путката оргазъм не види

и с всички сили еба без страх

да видя аз путкенския крах

да и покажа откаде произлиза секса

и че всичките курви нащрек са

Последният напън вече е настал

тогава шутката малка заприлича на парцал

и плисна вълноломно кат вода от менци

и опръска всички с тез тенденций

да и го набиват повери

неска утре и на великден дори

при тез думи силни пърджините горди

очакват те всички наш'те полови орди

бесни и шумещи и със гръм и тряс

ще се чува отвсякаде само пляс пляс

презервативите липсват, но пишките траят

курвите малки девствени не остаят

и сладката радост до кокал да опрат

с това да запомнят те тоз пуст първий път

с таз кръв течаща ти стана тъй бледа

хуя ми твойта шутка отблизо гледа

но тя шутката не ще го съзре

щото на парцал заприлича и тъй най-добре

няма вече болка остана само цомба

между краката ти сигурно е гръмнала бомба

в главата компот а долу е плам

що литри сперма изчезнаха там

„Грабвайте момата” някой си изкряска

не пускайте я още фанете я завчаска

ебете и анално и пишки в рояк

тръгнаха към ануса като живи пак

И курвите тръпнат кат невидели

и сички те големите патки взели

и бузите цепят със демонски вик

ебането се обръша на смърт и на щик

пишките наши като скали твърди

глистите срещат, курвенските пърди

и фърлят се те във свирепата сеч

от тоз гъз не остана гъз веч

и едноокия змей се изхвърля дивашки

курвите малки гълтат юнашки

бялата течност с венерин хълм

и не насмогват, оплисква ги с гръм.

...................................

И днес йощ щом курва подхвана

спомням тоз ден бурен и пак се захващам

да я разпоря и пак да се чуй ек

и всички да знаят че и аз съм човек.

============================

Граждани

Не плачи, майко не тъжи, че станах ази гражданин,

гражданин, майко чиновник

и тебе клета оставих да ми гледаш, мале кокошки

и бели, вакли агнета.

Измина, мамо година,

изпращай, майко сланина,

изпращай чушки, домати

и за харчалък бутайте с тати.

И кажи ми какво да правя като взех жена гражданка,

с очи синьо – зелени, с алени устни червени,

с мини ми къса поличка и проклета душичка.

На мене ми, мале, додея

все по барове да ходиме,

парите да си харчиме,

парите, майко, всичките за тези скъпи гердани

и секси вносни колани.

Седмият месец изтече,

бебето се довлече

и то реве, скандира, всички точки обира.

Затова сме, мале, решили

гражданка да те направим,

да къпеш, да повиваш, бели пелени да переш

и на опашки да си почиваш.

А тате на село да бачка,

мискет и памид да мачка,

да яде репи, марули, да носи свински царвули,

за да ни купи 'Жигули'.

И тогава, мале, с колата

ще дойдем на село с жената.

Къща да продадеме,

апартамента да обзаведеме

и вас живи да погребеме.

На мене ми стига тая награда

да каже нявгя жената

'Умряха точно навреме, когато ни отгледаха децата'.

============================

На Песен на Н.Й. Вапцаров

В храсталака – враг стаен.

В храсталака – мрак и изстрел.

Той лежи във джип ранен

и през тъпа болка мисли.

Право стреля – ще умра,

във гърдите ме улучи.

Хеликоптерът сега

где ли перките си суче?

Банката – не ще изтрай

борсата ще ме прежали.

Ще прежали то се знай,

но другарите едва ли...

Службата ми бе добра –

под пагон изкарах свойта младост.

за пагона на честта

трудих се аз не нахалос.

Много дивеч повалих

в градове, села, чукари.

Дай вода, вода ми дай

падам, дръжте се, другари!

============================

О, Lidl

Ооооооо, Людееееееее !!!

Три часа как тълпите чакат

да отворят магазина. Панелките сиви

трепетно повтарят на тълпата ревът.

Пристъпи ужасни! Тринайсетий път

гъсти орди бутат количките диво

и тела се блъскат, и кръв се пролива.

Псувни и попържни! Хора кат животни!

Журналист безумний снима входа пак

и вика:”Търчете! Дайте си парите!”

И пенсиите тръгват с викове сърдити,

и „Напред!” гръмовно въздуха разпра.

Магазина отговори с друг вик: „Ела”!

И с нов порой от псувни, проклятия и попръжни

пенсионерите наши, оплискани с кърви,

бутат се и блъскат, без сигнал, без ред,

всякой гледа само да бъде напред

и с количка тича стръвно, та да може

един банан по-вече в нея да сложи.

Колички се чупят. Тълпите ревът,

талази налитат, мачкат се, пищят; -

Вият като вълци, бутат се кат овци,

и пак се натискат; българите прости

кат свине тичат, кой бос, кой обут,

не сещат ни жега, ни жажда, ни студ.

Щурмът е отчаян, персонала – труп.

Три часа веч продават, но помощ от нийде,

на работний ден край се не види,

а тълпи пенсионери пак фърчат към тях.

Нищо. Те ще бачкат и честно, без страх -

кат шъпа спартанци под сганта на Ксеркса.

Простаците идат; всичките нащрек са!

Поредният напън пак е настал.

Един пенсионер, кат обезумял

ревна гороломно: „Бананите свършват,

мандарините също! Затуй ли се блъсках и толкоз синини?

Таквоз нещо не помня от войната дори.”

При тез думи страшни, безумните орди

се втурнаха люто през тесните порти

гневни и шумешщи! О, безумен час!

Тълпите озверяха напълно тогаз,

бананите липсват, краставици също

стоката свършва – тълпата прелива

и гневни, безумни по рафтове висят,

пред цяла вселена, в тоз забравен кът,

за една покупка, за малко далавера.

„По новините България нази ще гледа,

репортаж ще има, тя ще ни съзре,

ако не си купим: да мрем по-добре!”

Няма вече нищо! Има хекатомба!

Всяка стока цел е, купувача – бомба,

всяка крачка – удар, всяка душа – плам.

Прахове и мръвки изчезнаха там.

„Грабайте млеката!” – някой си изкряска

и пенсии полумъртви фръкнаха завчаска

кат демони черни покрай празний рафт,

катурят, струпалят полуживи пак!

И персонала тръпне, друг път не видели

хора как се бутат, бедни, озверели

и въздуха цепят със просташкий вик.

Пазарът се обръща на бой и за миг

пенсиите наши, кой от кой по-болни

се фърлят да докопат храните отровни,

като виждат харно, че се свършват веч . . .

Но вълни не спират от орди дивашки

грабят и се бутат все така – юнашки . . .

Йоще миг – ще затвори тоз магазин.

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

И днес йощ нета, щом тема зафаща,

спомня тоз ден бурен, пише и препраща

глупоста му дивна като някой ек,

от форум на форум и от век на век!

============================

Чорко Тотев Тарантупски (шмекер)

Яйченца на очи

Тигана пак цвърчи

С яйченца на очи!

Две пържени яйца

за моята душа!

Сега!

Сред глад и във неволи

Стомахът ми се моли...

Яйца!

И на очи...

А келнерката пък мълчи...

Уви!

А тя жена...

И боже, то каква!

Бюст, бедра...

Чак секва ми дъха...

А тя във кръчмата – сама!

Едва се мъкне и трополи,

А мен червата ми се молят!

И глад!

А пък там във кухнята отзад..

Готвачът се сусоли

и яйцата ще пресоли...

И той с едни очи..

Ала сърце – мълчи!

Уплашен, стървен и в неволя

Какво да сторя – ще се моля!

И гледам нейните ръце...

Но замлъкни сърце!

То София голям е град,

и срам е да умра от глад!

В таз кръчма и в неволя

припадам веке – ще се моля

Яйца!

Че то парите ми едва

за две изпържени яйца!

Душа!

Вече крепи се едва...

И ето идват в булото от пара

И в несвяст си аз повтарям..

Яйца!

Две пържени яйца!

И на очи!

А чалгата звучи..

Келнерката с яд ги трясна!

Добре, че питката е прясна!

Взе окъсаното леФче

Де ти кефче...

Папам топлите яйца...

Душа!

Добре, че ги измолих

Че тъй бях тръпен и в неволя...

И ето дъното светна

И по-чудесен е света...

Сега!

============================

На прощаване

Не плачи, майко, не тъжи,

че станах азе метълче,

метълче, майко, бунтарче,

та тебе клета оставих

за първо изродче да жалиш!

Но кълни, майко, проклинай

таз турска мазна чалгия,

дето нас млади пропъди

по тази тежка Вселена –

да ходим, да скитаме

немили, клети, недраги!

Аз зная, майко, мила съм ти,

че може млада да загина,

ах, утре кат премина

през тихи бял Космос!

Но кажи какво да права,

кат ма си, майко, родила

със сърце метълско, бунтарско,

та сърце, майко, не трае

да гледа чалгар, че погубва

родна България:

там, дето аз съм порасла

и първа песен изслушкала

там, дето гаджето яко

коса си вееше

и с оназ яка усмивка

пого играеше;

там, дето братя метъли

черни чернеят за мене!...

Аз, мале – майко юнашка!

Прости ма и веч прощавай!

Аз вече китара нарамих

и с микрофон тичам в ръка

срещу чалгарин безверни.

Там аз за мило, за драго,

за теб, за братя метъли –

за него ще се залова,

пък..., каквото китара покаже

и метъла, майко, юнашка!

А ти 'га чуеш, майнольо,

че метъл пропей над град

и метъли вече наскачат,

ти излез, майко-питай ги

де ти е Вани остало.

Ако ти кажат, че азе

паднала съм от чалгарин убита,

и токаз, майко, не плачи,

нито пък слушай хората,

дето ще кажат за мене

„нехраниметъл излезе”,

но иди, майко, у дома

и с сърце всичко разкажи,

на мойте братя недорасли,

да помнат и те да знаят,

че и те сестричка са имале,

но сестра им падна, загина

затуй, че чалгар не трае,

пред чалгар глава не скланя

чалгар кат пей не гледа!

============================

О, Спирка!

(почти по Вазов)



О, движение славно,

о, мрачно движение.

Дни на борба с лакти,

с юмруци, с коленье.

Епопея тъмна, позната и вам,

в която и ази съм участвал сам.



О, Спирка!..

три часа тълпи недоволни

как рейса щурмуват... Квартали околни

уплашено тръпнат на боя с ревът.

Пристъпи ужасни, не знам кой си път

гъсти орди лазят в утринта мъглива.

Tела изтерзани потта ги облива.

тласък подир тласък, рояк след рояк.

Контрольор разсърден спира рейса пак

и вика: “Долу от вратите!”.

И ордите слизат с викове сърдити

и аларма страшна въздуха разпра:

“Как не ви е срам бе?! Аман, до кога?!”

И с нов дъжд от думи, крясъци, закани

за вратата гледа всякой да се хване,

изтерзани кости в рейса да намеси

и една колежка назад да измести.

Виковете екнат, смазани реват,

масите налитат и падат и мрат.

Идат като тигри, падат като круши,

и пак се налепват отвън по сто души.

Няма веч оръжие, има хекатомба.

Всеки чадър меч е, всяка чанта – бомба.

Всяко нещо – удар, всяка душа – плам...

Чанти и чадъри изчезнаха там.

“Грабвайте телата” – някой се изкряска

и един кондуктор изчезна завчазка.

Като демон черни над черни рояк,

а тълпата ревна и напъна пак.

Ремаркето беше прилично на пещ,

задушно и пълно със въздух горещ,

с миризми ужасни, с кондукторски вик:

“Сгъсти се напред”, остават без клик.

Майките пищяха уплашени, бледи,

притиснати здраво от едри съседи,

борбата кипеше отвътре, отвън,

на всички в очите блестеше огън.

Болнави и здрави от различни раси,

викаха, пищяха, деряха гласа си,

взимаха участие в последния бой.

Майката мълвеше “Чадо, не се бой,

ритни тоя чичко в тлъстия тумбак”

и детето рита, рита здраво пак.

И старата баба, що едвам се люшка

някого в ребрата с бастуна си мушка.

Попът някак страстно девойката стиска –

Боже, прости му, той без да иска!

Шофьорът зарадван и цял засиял

избира къде е най-гъстата кал,

на рейса внезапно той удря спирачка –

за сетен път всичко добре да омачка...

........................................

И днес йощ легенди навред се разправят

как паметник бронзов на нас ще поставят:

високо издигнат, останал по потник,

на беден, изстрадал, пътуващ работник

====================================

Две хубави уши

Две хубави уши,

пачата от прасе.

Две хубави уши

вкусни са нали?

Не искат и не обещават те

стомахът ми се моли,

прасе,

стомахът ми се моли!



Стомахът ми се моли,

прасе,

стомахът ми се моли,

не искат и не обещават те!

Вкусни са нали

две хубави уши?

Пачата от прасе,

две хубави уши.

========================

Две кървасяли очи. Душа на пиянде

Две кървасяли очи. Душа на пиянде

- в две кървясали очи; – главобол, псувни

Искат само едно кафе...

Душата ми се моли,

пиянде,

душата ми се моли!

Защо ли пием кофти алкохоли

ще пия утре пак от тях

без да ме е срам и страх

Без да ме е срам и страх-

ще пия утре пак от тях

Защо да не пием кофти алкохоли.

Душата ми се моли

пиянде,

душата ми се моли...

Искат само едно кафе! –

Две кървясали очи. Главобол, псувни

В две кървясали очи. Душа на пиянде.

==========================

АЙ ЕМ Българче

Ай ем българче. Обичам

наште маунтинс зелени.

Българче да се наричам –

ит из фърстли джой фор мене.



Ай ем българче. Фром Кричим.

Днес ай лив ин Саут Дакота.

Тук май мадър енд май чичо

правят мъни в бизнес готин.



С ТИРА-а чичов отпътувах

на петнайсет, сиреч – фифтийн.

Моят чичо с гърлс търгува,

мадър бачка в клуб фор стриптийз.



Бът ай българче оставам,

по душа, сърце енд боди.

Невър няма да забравя

брадърс Кирил и Методи.



Май народ из вери древен!

Май народ из вери твърд!

Ай ем българче. Форевър.

Чак до финиш ъф ъ уърлд.

==========================

Аз съм българче

Аз съм българче обичам,

да летувам на море.

Българин да се наричам,

тука хич не е добре!



Син да бях да чуждо племе,

в ресторанта всеки ден,

щяха да намерят време

да сервират и на мен.



Бих се запознал свободно,

с много хубави жени.

Всичко българско и родно,

щеше да ме оцени.



А сега на ум за мене,

всеки си мълви-

в „наще планини зелени”

„тоя що не си върви?”

==========================

И аз съм българче

Аз съм българче, но в криза

майка мен ме е родила,

та народът се изниза

от родината ми мила.



Аз съм българче. Изсичам

наш`те планини зелени.

Доларите най-обичам -

първа радост са за мене.



Аз съм българче свободно.

В демокрация живея.

Всичко българско и родно

до троха ще разпилея.



Аз съм българче и расна

днес, във борческото време

и България е тясна

за апашкото ни племе.

================================

Десет малки българчета

Десет малки българчета

работиха добре,

съкратиха го едното,

сега са девет те.



Девет малки българчета

политиката увлече,

до министерство се добра едното

и осем те са вече.



Осем малки българчета

по тъмни улици вървяха,

килъри застреляха едното,

седем само оцеляха.



Седем малки българчета

от болницата ни намигат,

шест излязоха обаче -

за едно лекарствата не стигат.



Шест малки българчета

стъпиха на уличния лед,

подхлъзна се едното

и ето ти ги пет.



Пет малки българчета

земеделци бяха,

потоп отнесе го едното,

четири само оцеляха.



Четири малки българчета

на гости у комшиите били,

потурчи се едното,

върнаха се три.



Три малки българчета

живееха не зле,

но сега са само две -

едното пенсия не взе.



Две малки българчета

за бизнес си мечтаят

с ДПС и СДС игра едното -

издигна се и то накрая.



И едно малко българче,

тук останало само -

изсели се, горкото,

и вече няма ни едно!

========================

О, Щипка

О, Щипка

три деня виси на баба ми прането на въжето

а отдолу турците тръпнат , щ`от видели

как се бият ризи, гащи и фанели.

„Хвърляйте бикини”,

някой си изкряска.

Кюлоти и боксерки

фръкнаха тогазка,

че и панталони-

да им пазят страх.

Ризи и блузони-

на къде без тях.

И чарапугащи

литнаха кат птици

оставяйки голи, голенички

„девици”

==========================

Да се завърнеш...

Да се завърнеш в бащината къща,

когато гроздето на вино се превръща

и старците пенсиите са взели..

когато слънцето залязва

и всяка мацка те примамва

със страст от пещерски кристали..

и мека топлина излъчва дедовата кръчма..

==========================

КРАСУТЪ

/ромска поема/





Нищу нямаши ми фчера,

ставам сутрантъ,

ф углидалуту са зверя:

Бря, чи красутъ!



Викам сигур са чалдисах,

туй ни мой съм аз.

Смятай кат са начирвисам

и са нагласа!



Тъй пу нощник и терлици,

с чорлава куса

мязам кат на убавица

ф профил и анфас.



Дрямах начи и въртях са,

цъках със език,

плюх са дан са уручасам -

тъй са възхитих.

Дъл на пустуту глидалу

са яви дифект!?

Тъй да съм разхубавяла...

А, сига де! Дерт!



Са умислих утведнъшки -

как навън ш' въря?

Момцити ку са натръшкат

кату ма съзрат?



С модна фуста, чи забрадка,

с китка у ръка;

с тос акъл зер за три патки,

кату заблеста...



И къдету койт' ма срещни -

пламна, изгуря

ф разни помисли пугрешни...

Пък ни съм таквас!



Туй наверну сън е билу,

сигур йощи спа

и ми са е присънила

буйна красута.



Скуркузъбел съм, мий

ясну -

ич дан ма съзреш,

щот ут толкува прикраснус,

мой са пубулейш.



Толкус убус да са исипи

тъй връз мен кат дъж...

Някуй тряа да ма ущипи!

(пу възможнус мъж!)

============================

Циганчета

В Емил Марков расли, коне в парка пасли

Циганчета

В Люлин се внесли, паркета изнесли

Жив е той, жив е! Там на бостана,

лежи и пъшка, и пъпеши тръшка,

дините реже, без да се пореже

и домати лапа, без да се оцапа!





P.S. Извинявам се на истинските авторите на тези творби! Не съм посочил кой е авторът на всяко от произведенията, защото имаше много самозванци, които се опитват да си препишат заслугите на някои друг. А аз смятам, че най-малкото няма да е приятно на истинският автор да си види произведението под чуждо име. Нали така?

Събрал: Танер Адемов - ТheNightmare

Източник: ИНТЕРНЕТ :)



#375 antishoC

antishoC

    Тайно ставам вещица...

  • Потребители
  • ПипПипПипПипПипПип
  • 458 Мнения:
  • Пол:Жена

Публикувано: 30 August 2011 - 21:36

Влюбил се момък в девойка. Признал чувствата си.
Девойката веднага му задала няколко въпроса:
- Имаш ли 2 мерцедеса?
- Не! - отговорил момъкът.
- Имаш ли вила на два етажа?
...- Ами ... не! - пак измънкал младежът.
- Тогава няма за какво да си говорим!
Огорченият влюбен отишъл да поиска съвет от баща си.
- Не знам какво да ти кажа сине. Щом толкова я харесваш, можеш да продадеш Бентлито и Ламборджинито и да купиш 2 мерцедеса, но да бутаме 2 етажа от вилата, заради някаква кифла, глупаво ми се струва!




0 потребители четат тази тема

0 регистрирани потребители, 0 гости и 0 анонимни потребители