Impressive.
Впечатлен съм от качеството и изчерпателността на статията.
пренебрегвам няколкото неточности, защото те са малки и не могат да засенчат качеството на тази статия.
отдавна не бях чел такава качествена статия. Имаш моите искрени поздравления.
Искам и аз да допълня малко.
Ето как стоят нещата напрактика (доста експериментирам в нас и това са все неща от практически опит)
що се отнася до кабела, мога да кажа че истината е посредата.
качеството на звука зависи от кабела но ЧАСТИЧНО, и само за съпротивлението и чистотата на сплавта използвана за проводника (ограничение в дължината) и дали кабела е снаждан от няколко по-къси или е един цял дълъг. всичко друго окола кабела е измишльонтина.
Цифровите колони имат едно единствено предимство, и то е че има само един кабел който пренася адресирани пакети за всяка колона, а при аналоговите са няколко кабела за всяка колона по един кабел.
за честотите които се чуват или не се чуват.
Ухото чува честотите от около 30 херца до към 14,5 - 14,8 килохерца. Да не забравяме че честотите са които идват по кабела са елелктрични полета, които имат матнитни свойства. те си влияят помежду си по резонансен път. това донякъде определя наситеността на записа. Колоните и слушалките не случайно се правят с голям диапазон, който излиза извън диапазона на кото ухото реагира. това се прави заради чисто механични ограничения, които не може да бъдат елиминирани. тези ограничения са редовният препъникамък. Искам да спомена че звученето на тонколоните и слушалките е различно, и то се дължи на механични ограничения в двата вида озвучителни тела. При слушалките мебмраната е малка, тънка и лека, и при трептенато си, трепти с по-малка амплитуда и трябва да преодолее по-малко съпротивление на въздуха заради по-малкта с площ. При тонколоната нещата са обратно дебела, плътна, голяма и тежка мембрана, която трепти с по-голяма амплитуда, и трябва да се справи със значително по-голямо съпротивление на въздуха заради по-голямата си площ. Това са причините, слушалките и тонколоните да звучат различно, а и колоните да се правят с по-голям обхват, защото ако се направят точно в диапазона, като се стигне до краините точи на интервала, тонколоната ще изкарва звука по-зле, защото мембраната ще изпитва затруднение да трепти, а така като е разширен диапазона, мембраната може да трепти свободно и безпроблемно в целия чуваем диапазон.
що се отнася до софтуера, CDeX е freeware/opensoure проект с доказано качество и работоспособност.
препоръчвам CDeX. Като става дума за енкодване, CDeX има възможността да направи временен WAV файл да го енкодне до желаното качество и после да го изтрие.
Що се отнася до Lame Encoder - The best there is. OpenSource проект, предлага възможността при работа с ABR и VBR да избирате три ралични алгоритъма на енкодване. предлага старият, и новият които всички предлагат (VBR OLD и VBR NEW) а така също авторите са излезнали едни гърди напред като предлагат и VBR MTRH който сам по себе си не е алгоритъм. това представлява комбинация от стария и новия алгоритъм, която предлага силните страни на двата алгоритъм при компресия, и така се неутрализират недостатъците им. Това всъщност е тайната на LAME за много добрите VBR файлове.
Последното което ще спомена за тонколоните е че тия разни 4+1, 5+1, 6+1, 7+1 са само маркетингов трик. 4 тонколони са достатъчни, ако са добре подредени. другият поблем на тонколоните 4+1, 5+1, 6+1, 7+1 е това че те изкарват осреднени ниски/баси през една точка. картинката е че по- евтините модели смесват ниските честоти на тези няколко канала, докато се получи един общ сигнал и него пускат през бас буфера. Цифровите колони от най-висок клас решават този проблем по различен начин. там се прави един друг номер. в даден отразък от време свучи само едно от сателитчетата, и бас буфера му пригллася, после звучи второто и бас буфера приглася различно, като за второто, после третото, и така докато се изредят всичките и цикъла се повтаря. тази смята на колоните става много бързо. достатъчно бързо че ухото да не усеща кака се върти, а да усеща че всички свирят едновременно.