Има поне два начина една парола да бъде преодоляна; в зависимост от избрания начин и някои допълнителни условия времето за преодоляване на паролата може да варира от няколко секунди до няколко години (при сегашните възможности на персоналните компютри).
Един от методите е "разбиване" (хакване) на програмата (или документа). За целта съответната програма (или документ) се поврежда по такъв начин, че да се избегне искането за потребителско име или парола. Възможно е въведената парола да се заличи или програмата да бъде принудена да "прескача" проверката за автентичност (име и парола). Особеност на този метод е, че не е необходимо да се губи време за "отгатване" на паролата - цели се нейното премахване или преодоляването на защитите на съответната програма. Друга особеност е това, че не се търси възможност за възстановяване на оригиналната парола и заличаване на следите от действието. Ако чрез прилагането на този метод се разбие паролата за вход на потребител на операционна система например, впоследствие потребителят ще получи информация за "пробива" и ще бъдат взети съответните мерки това да не се повтори. Освен това, този метод е неприложим при някои програми и документи (като .rar архивите, например) - периодът от време, необходим за анализ на защитата и изработване на съответния алгоритъм за нейното преодоляване, е достатъчно голям, за да се обезсмисли самото действие.
Друг (по-често използван) метод е споменатия "brute force". При него се използва списък с пароли, които се "изпробват" върху защитения документ (или програма). В ИНТЕРНЕТ има публикувани много списъци с думи или словосъчетания, използвани като като пароли; почти всяко приложение за разбиване на парола съдържа подобен списък. Задачата по разбиването се улеснява значително, ако се знае точната дължина на паролата - ако знаем, че една парола се състои (например) от 20 символа, очевидно е безсмислено да се съставят комбинациите с повече или по-малка дължина. В повечето случаи, обаче дължината на паролата е само предполагаема; в такъв случай като параметър за дължина на паролата се задава стойност "... до ххх символа", което води до изчисление и изпробване на огромен брой пароли (при парола с голяма дължина). Друго улеснение при използването на метода е избягването на излишните символи. Ако се знае (или се предполага), наличието (или отсъствието) на цифри, главни букви и специални знаци в паролата, върху която ще се работи, може да се състави списък с изключения, като по този начин времето за работа се съкращава значително. Особеност на метода е това, че не оставя "следи" от работата върху паролата (документа, програмата). Естествено, ако са направени няколко неуспешни опита за отваряне на защитен документ или влизане в операционна система, следите са налице; ако обаче се работи върху копие от документа (на операционната система също може да се направи копие) и се работи с него, оригиналът остава непокътнат. Това означава, че след евентуално разкриване на паролата тя може да бъде използвана (тъй като остава непроменена) за достъп до защитените ресурси.
Разновидност на brute force метода е подслушването (sniffing, sniffer) и записването (logging, logger, keylogger) на дадена програма или действията на потребител. Използва се приложение, което е "невидимо" за потребителя и което записва извършените действия - натиснати клавиши, действия с мишката, отворени документи или приложения и т. н. т. Впоследствие документа със записите се изпраща на друг потребител (обикновено този, който е организирал "прослушването"), който анализира съдържанието му и може да се възползва от получените данни за достъп.
В допълнение към написаното от
netcentric мога да кажа две неща:
1. Добре е да се използва парола, която е понятна (има смисъл) само за този, който я е поставил. Може да се използва специфична дума (Sofia), изписана по необичаен начин - например s0oio!/\.
2. Добре е паролата да се променя на определен интервал от време; "постоянната" парола рано или късно ще бъде разкрита.
Паролата за архива, който съм публикувал по-горе е CzRu)1+lYbaX%a5eycA_@24e5Dm{sd ; извинявам се, че не съобразих да я кажа по-рано.