Да се отчета и аз. Ами ние имахме билети за Виена (срам! срам!

) и аз исках да не ходим, ама мъжО като се запъна, да не съм купувала билети без време (и самолетни, и за мача, и хотел) , нямаше начин. Ако знаете с какво нежелание отидох....И...нямам думи. Още се треса от емоции. Роман мога да напиша, но имама мнооого работа в момента(ами този месец само г*з път да види). Без да съм ви чела (извинете ме много,за което, ама сега влизаме ) само няколко думи какво видях аз, без претенции за достоверност.
1. Добре платените психолози вършат работа. (Италия срещу Полша). Залата пълна с поляци, италианци –няколко. Само имаше австрийци–фенове на Ласко (той май е роден във Виена).В тоя, мач италианците с непукизъм и самочувствие си свършиха работата. То големите иалианци (руснак, хърватин, австриец и т.н. )
2. Следващият мач бяхме сугурни, че е решен (аз даже не отидох да се изпикая), мамма миа. Иван Милкович срещу Сборная. Е , такава емоция нЕма. Никога няма да забравя как тичаше по цялото игрище, обръщаше се не само към всеки играч, ами и към публиката и с юмрук се удряше в сърцето. Той че вдигна целия отбор да играе на 200 %, вдигно го, ама и част от публиката (не сърби), ги обърна да викат за тях. До нас имаше такива. Пич, мъжкар, лидер!!!
3. Полша –Русия. Бях сигурна, че руснаците ще ги размажат. Бяха излезнали с подвижен фитнес отстрани, то лицеви опори, то страхотии.(и по време на мача това, тези , които не играят, правят лицеви опори).По едно време взехме да се майтапим, че който сбърка, отива и–100 лицеви опори, както в нашата казарма едно време. Аз много харесвам Алекно, но тук се замислих, защото имах чувството, че играчите умират от страх не че ще паднат, ами от него, че после У Сибир к*во ги чака. Те направо не гледаха игрището, а само него.Накрая почнаха да ме майтапят, че аз съм ги уплашила и трябвало да отида един мач по–рано, че да паднат от нас, ама а де, аз съм си виновна.
4. Сърбия–Италия. Тук бяхме сигурни, че Италия ще падне.Сърбите са бомбандирани от италиански бази, някои от играчите помнят, на други е разказвано и мнооого мразят италианците. А да не говорим, че и Травица е хърватин (той при награждаването, индивидуалното, трябваше да застане до сърбин , но той отиде до Михайлов, без да се поздрави със сърбина). Голяма омраза, която не искам да коментирам, защото на мене не са ми бомбандирали къщата, нито са ми заплашвали живота на децата....абе добре платеният психолог италиано, тук не си свърши работата.
С една дума (че то написах романа), искрено, ама искрено се надявах , това, което направиха сърбите, че ще го направим ние. То и за това купих билетите, де...